Мотиви към
присъда по НОХД №278 по описа за 2021г. на ШРС
Подсъдимият
Б.Т.А. е предаден на съд за две извършени престъпления по чл.183 ал.1 НК.
Представителят
на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатите обвинения,
като същевременно предлага на основание
чл.183 ал.3, подсъдимият да не се наказва, тъй като е изплатил дължимите суми.
Разпитан в
хода на съдебното следствие подсъдимият по същество се признава за виновен в
извършването на посочените в обвинителния акт деяния. Обяснява, че не е имал
специален мотив за да го извърши, но дълго време бил без доходи. В последната
си дума съжалява за извършеното.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Т.А. и свид.И.Р.Д. живели на семейни начала в
периода от месец август 2016г. до месец март 2019г., когато се разделили, като
от съвмастното си съжителство имат родени две деца-Т. А. роден на ***г. и Р. А.,
родена на ***г. С влязло в сила решение на ШРС от 11.03.2020г. Упражняването на
родителските права на децата са предоставени на майката и е определена месечна
издръжка, която А. следвало да заплаща
на сина си Теодор , чрез майка му
в размер на 170 лева и на дъщеря му Радосвета в размер на 160 лева , като
издръжките следвало да се плащат чрез тяхната майка и законен представител с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката.. подс.А. в периода от
месец март 2020г. до месец януари 2021г. включително не плащал издръжка на
децата си, съответно 1870 лева за сина си Т. и 1760 лева за дъщеря си
Радосвета...
От приложените
в съдебни заседания писмени доказателства / разписки за пощенски запис/ и от
свидетелските показания на И.Д. се установява по безспорен начин, че
подсъдимия е изплатил дължимите сумиа . По
този начин до постановяване на присъдата в първоинстанционния съд подсъдимият е
възстановил сумите - предмет на дължимите за децата си Т. и Р. парични издръжки.
По отношение на двете деца няма
настъпили и вредни последици в резултат на забавянето на издръжката.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото и тези събрани в
съдебно заседание.
Всички доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на две престъпления от общ
характер, наказуеми по чл.183 ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от
собственото си имущество;
* от
обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението
си да заплаща издръжка на свои низходящи по силата на влязло в сила съдебно
решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен
размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две
месечни вноски – 11 месечни вноски за периода от месец март 2020г. до месец
януари 2021г. включително и за двете си деца. Т.е. изминали са повече от два месеца – единадесет
месеца през които подсъдимият не е изплащал сумата предмет на издръжката
определена от ШРС; в този именно период подсъдимият съобразно разпоредбите на
СК е баща на детето и е бил длъжен да изплаща дължимите издръжки издръжка, на
които е бил осъден по Гр.д. №2797/2019г. на ШРС; до постановяване на присъдата
в първоинстанционния съд подсъдимият е възстановил сумите - предмет на дължимите
за децата парични издръжки и на настоящото наказателно производство и по
отношение на същите няма настъпили вредни последици в резултат на забавянето на
издръжката.
* субект
на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа
своя низходящ;
* от
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той
е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две
месечни вноски и пряко го е целял.
По
изложените правни съображения подсъдимия следва да бъде признат за виновен, че за за периода от месец март 2020г.
до месец януари 2021г в гр. Шумен след като бил осъден по гр. д. № 2797/2021
г. по описа на ШРС да издържа свои низходящи – Теодор А. и
Радосвета Асенова съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски , съответно по 170 лева за момчето и по 160 лева за момичето, което означава, че
е извършил две престъпления по чл.183 ал.1 от НК, като следва да се приеме, че до постановяване на присъдата от
първата инстанция подсъдимият А. е изпълнил задължението си за този именно
период и че не са настъпили вредни последици за децата.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи неразбирането на
разпоредбите на Семейния кодекс, което обаче не го извинява.
При
определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, която съдът преценява като ниска с оглед конкретната
житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента на обществена
опасност на дееца - от данните за личността му може да се направи извод, че той
е личност с ниска степен на обществена опасност; както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подс А.:
* смекчаващите
вината обстоятелства - чисто съдебно минало, прави пълни самопризнания, добросъвестно
поведение в наказателния процес
*
липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36
от НК могат да бъдат постигнати като то бъде определено при наличието на
констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства: Съобразно чл.183
ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно.
Предвид това съдът намира, че макар и
по-късно подсъдимият е изпълнил
задълженията си към двете си деца- Т. и Р. и за тях не са настъпили вредни
последици и поради това следва да се приложи чл.183 ал.3 от НК и подсъдимият не
следва да бъде наказан. Съдът намира това за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така ще се
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: