Р Е Ш Е Н И Е №
град Р у с е, 08. 12. 2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, втори
наказателен състав, в публично
заседание на 29.10.2020
год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА
ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от
съдията АНД N1682
по описа за 2020 год. на
Русенски районен съд
и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от С.Д.Т.,
ЕГН: **********, от гр.Раднево, срещу наказателно постановление № 38-0001131/2020г.,
издадено от Директор
на РД "АА", Русе, с което за нарушение на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3
от Закон за движение по пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б."б"
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, му е наложено
административно наказания – глоба, в размер
на 3000лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като издадено при
съществени процесуални нарушения.
Наказващият орган не изпраща представител.
РРП
не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата и
след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 17.07.2020год.,
в гр. Русе на главен път София-Варна,
ПП-I-4, км. 223+470, срещу бензиностанция Ромпетрол, жалбоподателят бил спрян от органите на АА– Русе за
проверка. Същият управлявал МПС - товарен автомобил, влекач
МАН ТГХ18.480 4х2 ЛЛС, с рег.№ СТ5639РМ, от категория N3 и прикачено
полуремарке с рег.№ СТЗ717ЕН от категория 04, със заверено копие към Лиценз с
N2 *********, като извършвал обществен превоз на товари с пътен лист № 8490105
от 17.07.2020 г. от Стралджа до гр. Русе. Св.И. поискал нужните документи, като
извършил и измерване
с електронна везна с неавтоматично действие, тип Eliauto ЕХ 1 ОХ, с одобрен тип
N2 4678, с принтирана кантарна бележка №
0012 от 17.07.2020 г. в 12:05 часа, която установила, че допустимото максимално
натоварване на единична ос, задвижваща, от 11,5 тона е превишена с 1,950 кг.
Измереното натоварване било 13,450 тона(13450 кг.). Жпод.Т. не представил
квитанция за претоварване, издадена от Агенция Пътна Инфраструктура. За
извършената проверка бил съставен АУАН, обвиняващ го за нарушение на на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3
от Закон за движение по пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б."б"
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, а впоследствие
било издадено и атакуваното НП с горепосоченото наказание.
От изложената фактическа обстановка и приложените по делото
писмени доказателства и събраните гласни,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА,
единствено до размера на наложената глоба.
Не са допуснати твърдените нарушения на процесуалните правила.
И двата административни акта /АУАН и НП/ са съставени от компетентни длъжностни
лица. Налице е единство между отделните части на АУАН и на наказателното
постановление. Изложените факти в обстоятелствената част на акта и на
издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната квалификация на
деянието, като нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.3 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр.3 от ЗДвП, с която
е предвидено административно наказание глоба от 500 до 3000 лв. за водач, който
без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Налице са всички елементи от
фактическия състав на нарушението. Като е посочил и пр.3 в санкционната норма,
АНО е определил до прецизност вмененото нарушение, с което правото на защита на
нарушителя е защитено в пълен обем, противно на възражението на жпод.Т..
Съдът приема че така изложените в акта фактически констатации
се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитания в
съдебно заседание актосъставител И., чиито показания кредитира изцяло, тъй като
същите са подкрепени от приложената кантарна бележка.
Разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 177, ал. 3, от ЗДвП са бланкетни, като
същите препращат към норми, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Правилно е определена от АНО и конкретната норма от
съответния приложим подзаконов нормативен акт, запълващ бланкетните такива от
ЗДвП. Наредба № 11 от 3 юли 2001год. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, определя допустимите размери, маса и натоварване на ос на
категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата,
които не представляват опасност за участниците в движението, както и условията
и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване /чл. 1/. Съгласно чл. чл. 7, ал. 1, т. 4, б."б" от Наредба
№ 11 от 3 юли 2001год
Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл.
6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване
за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС
със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване
за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища, е за:
4. единична ос - зaдвижвaщa:
б) на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 - 11,5 t,
като безспорно се доказа превишение от 1 950кг. Безспорно
се установи, че по време на извършвания превоз, водачът Т. не е представил квитанция за претоварване,
издадена от Агенция Пътна Инфраструктура.
Съдът намира, че
в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите
норми, свързани със ЗДв.П, независимо от липсата на реално настъпили щети не
може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното
нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е
жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на нормите,
условията и реда на ЗДвП и свързаните с него Наредби.
Досежно
наложеното административно наказание, същото е в границите на законопредвиденото,
но ориентирано към максималния размер, т.е. не е съобразено с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН. Наказващият орган не е представил доказателства за наличие на
други нарушения на наказания, данни за финансовото му състояние, поради което
съдът преценява, че санкцията следва да бъде ориентирана около минимума -
500лв., поради което в тази си част наказателното постановление следва да се измени.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл.
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 38-0001131/2020г.,
издадено от Директор
на РД "АА", Русе, с което за нарушение на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3
от Закон за движение по пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б."б"
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, на С.Д.Т., ЕГН: **********,
от гр.Раднево, с което е наложено административно наказание глоба в размер
на 3000лв., като ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА административно
наказание глоба, в размер на 500лв
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………