Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1662 01.11.2021 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети
състав, на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря Галина
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 2551 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод жалбата на Д.В.Д.
с ЕГН ********** и С.П.Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
против мотивиран отказ с изх. № УТ-2084-34-3/16.11.2020 г., издаден от арх.
Малина Дончева, на длъжност началник на отдел „Строителство“, действаща за
главен архитект на Община Созопол съгласно Заповед № 8-Z-1152 от 29.09.2020 г. на кмета на Община Созопол. С оспорения
акт е отказано издаване на удостоверение за търпимост на строеж: „Масивна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор ************, находяща се в поземлен
имот с идентификатор ************ по кадастралната карта на гр. Черноморец, в местността
„Митков мост“.
В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ, поради противоречие
с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че поземленият имот е придобит от
жалбоподателите по реда на §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ, а извършеното строителство в него
е една от предпоставките за закупуването му съгласно цитираната разпоредба. Твърди
се, че строежът е извършен и въведен в експлоатация през 1987 г., преди
обнародване на сега действащия ЗУТ, поради което и не е било възможно при
строителството да се прилагат нормите от този закон. Едновременно с това се
твърди, че строежът е завършен през 1990 г. и това обстоятелство е заявено с
нотариално заверена декларация под № 414 от 09.09.2020 г., като първоначалната
постройка е била в допустимите размери, а отклоненията от законоустановените
изисквания са осъществявани през проточилото се 16-годишно „дострояване“. По
същество се иска отмяна на издадения мотивиран отказ за издаване на
удостоверение за търпимост на постройката.
В
съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателите поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспорения отказ, като
подробни съображения излага в писмена защита.
Процесуалният представител на ответната страна заявява
становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е насочена против индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателите Д.В.Д. и С.П.Д. са собственици на недвижим
имот с площ от 600 кв.м., съставляващ ПИ № 3 по Плана на новообразуваните имоти
за м. „Митков мост“ в землището на гр. Черноморец, ведно с изградената в него
сграда с идентификатор ************, със застроена площ 71 кв.м., на два етажа,
с предназначение- еднофамилна вилна сграда. Имотът е придобит по реда на §4а от
ЗСПЗЗ с договор за покупко-продажба № 8-356/12.07.2012 г., сключен с Община
Созопол въз основа на Заповед № 8-Z-883/10.07.2012
г. на кмета на Община Созопол. Със заявление от 23.01.2004 г. е инициирано от
жалбоподателите производство за узаконяване на сградата с идентификатор ************,
спряно с решение № 37/29.05.2008 г. на главния архитект на Община Созопол до
влизане в сила на Плана на новообразуваните имоти.
На 01.11.2006 г. е извършена проверка от служители на
Община Созопол, при която е констатирано, че сградата е масивна, двуетажна, от
стамонобетонова конструкция с тухлена зидария, напълно завършена, с
приблизителна височина на етаж от 2.60 м. и размери на основата приблизително 7
м. на 9 м. Констатирано е също, че за нея няма издадени строителни книжа и няма
влязъл в сила ПУП, а поземленият имот представлява земеделска земя, поради
което е прието, че строителството е извършено в нарушение на чл. 148, ал. 1 и
чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, и се ползва в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. За
резултатите от проверката са съставени два констативни акта- КА № 52а и КА №
53а от 01.11.2006 г. Въз основа на направените от проверяващите лица
констатации е издадена Заповед № 23/26.02.2007 г. на началника на РДНСК-
Бургас, с която са забранени достъпът до сградата и ползването и́.
На 11.09.2020 г. в Община Созопол е депозирано
заявление от жалбоподателя Д.В.Д. за издаване на удостоверение за търпимост по
§127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Към заявлението са приложени документ за собственост
и нотариално заверени декларации от 09.09.2020 г. за годината на извършване на
строежа- 1990 г. и за заявено съгласие за присъединяване на имота към
водопроводната мрежа, организирана в м. „Миткова мост“. Направеното със
заявлението искане е оставено без уважение с оспорения акт на арх. Малина
Дончева, заемаща длъжността началник на отдел „Строителство“, действаща за
главен архитект на Община Созопол съгласно Заповед № 8-Z-1152 от 29.09.2020 г. В мотивите на акта е прието, че
извършеният строеж не отговаря на изискванията, въведени с приложимите към
датата на извършване на строежа разпоредби на ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и
Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство
(отм.), както и по сега действащите строителни норми. Констатирано е, че строежът
е извършен в земеделска земя, без да е променено предназначението ѝ с
влязъл в сила ПУП, в нарушение на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 3, ал. 10
от ППЗОЗЗ, както и че не е изпълнено изискването на чл. 177 от Наредба № 5 от
1977 г., вр. чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ, относно допустимата за застрояване площ
в земеделска земя.
От заключението на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че понастоящем собственият на
жалбоподателите имот № 3 в м. „Митков мост“ представлява земеделска земя (какъвто
е бил неговият статут и към момента на извършване на строежа- 1990 г.) с начин
на трайно ползване за земеделски труд и отдих, и е включен в Плана за
новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В заключението е отбелязано, че
по ОУП за гр. Созопол имотът попада в зона Ов 1/25- рекреационна устройствена
зона за вилен отдих, в която е допустимо строителство след промяна
предназначението на земеделската земя. Не са установени от вещото лице данни за
изменение предназначението на имота, одобрен и влязъл в сила ПУП, в т.ч. за
застрояване. Не са открити строителни книжа за извършеното строителство, освен
представеният от жалбоподателите във връзка с искането за узаконяване на
сградата архитектурен проект от 2003 г., който не е одобрен.
В заключението на експертизата са описани
характеристиките на строежа- монолитна постройка, напълно завършена,
електрифицирана и водоснабдена, състояща се от партерен етаж, два жилищни етажа
и подпокривно пространство с изградена открита покривна тераса. Констатирано е,
че входът към сградата се осъществява през веранда, а достъпът до етажите- чрез
вито стълбище, започващо от първия етаж. Констатирано е също, че височината на
етажите е около 2.60 м., както и че по Наредба № 5 от 1977 г. сградата е със застроена
площ 82.30 кв.м. и РЗП 308.82 кв.м., вкл. партер- 82.30 кв.м., първи етаж-
99.87 кв.м., втори етаж 99.87 кв.м. и подпокривно пространство 26.78 кв.м., а
по разпоредбите на ЗУТ- ЗП от 82.30 кв.м. и РЗП- 323.92 кв.м., вкл. партер -
82.30 кв.м., първи етаж-102.95 кв.м., втори етаж- 102.95 кв.м. и подпокривно
пространство- 35.72 кв.м., като гаражът и верандата участват в ЗП и РЗП и са с
полезна площ 15.10 кв.м.- гараж и 12.50 кв.м.- веранда. Полезната площ на
дневната и кухнята, находящи се на партерния етаж, е 33.81 кв.м., но на етажа
се намират още санитарен възел, стълбище и усвоена част от верандата. Вещото
лице сочи, че не може да се установи дали сградата е строена поетапно, но
счита, че такова строителство е възможно. В заключение сочи, че сградата не
съответства на правилата и нормативите, действащи по време на извършването
ѝ и понастоящем, предвид установените параметри и изискванията на
приложимите нормативни актове- действащите към момента на извършване на строежа
ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и чл. 177 и чл. 183 от Наредба № 5 от 1977 г. за
правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), и действащите
понастоящем чл. 12 от ЗУТ, чл. 2 от Наредба № 19/2012 г. за строителство в
земеделски земи и чл. 3, ал. 10 от ППЗОЗЗ. В допълнение отбелязва, че процесната
сграда е заявена от жалбоподателите като постоянен адрес и същите я ползват за постоянно жилище.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Компетентен да издаде удостоверение за търпимост на
строежа е органът, овластен да одобри съответните инвестиционни проекти- арг.
от нормата на § 127, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на ЗУТ. Оспореният отказ е издаден от
началника на отдел „Строителство“ в Община Созопол, оправомощен със Заповед №
8-Z-1152 от 29.09.2020 г. на кмета на Община Созопол да
изпълнява функциите на главен архитект на общината при отсъствие на последния
(в случая са налице данни за ползван от гл.архитект Радост Георгиева отпуск по
болест през периода 07.10.2020 г - 12.12.2020 г.). С оглед на това и предвид
местонахождението на строежа, съдът приема, че отказът е постановен от
материално и териториално компетентен орган в рамките на предоставените му
правомощия.
Обжалваният
отказ е издаден в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
административнопроизводствени правила.
Според настоящия съдебен състав отказът е издаден в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно § 127, ал. 1
от ПЗР на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. С оглед годината
на извършване на процесния строеж, заявена от жалбоподателите с представената
декларация- 1990 г., за да се приеме, че същият представлява търпим строеж,
следва да се установи, че е допустим по разпоредбите, действали към момента на
извършването му- ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и чл. 177 и чл. 183 от Наредба № 5
от 1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) или
по сега действащите разпоредби- ЗУТ, Наредба № 19/2012 г. за строителство в
земеделски земи, ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ.
От данните по делото е видно, че както към момента на
извършване на строителството през 1990 г., така и понастоящем имотът
представлява земеделска земя. Съгласно чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ- отм. (в приложимата
редакция, обн. ДВ, бр. 48 от 1985 г.) в местата, предоставени за земеделско ползване
при условията и реда на действащите специални разпоредби и в личните
селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж на
едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв.м. Според
чл. 177 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство
(отм.), постройките за сезонно ползване и инвентар може да имат застроена площ
до 35 кв.м., като в застроената площ не се включват открити тераси, външни
клозети, малки водоеми и др., чието изграждане е допустимо. В разглеждания
случай се касае за постройка със застроена площ 82.30 кв.м., видно от заключението
на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, и следователно не е
спазено ограничението, въведено с цитираните норми.
Според нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ застрояване се
допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. По ОУП за гр. Созопол имотът на жалбоподателите попада в зона
Ов 1/25- рекреационна устройствена зона за вилен отдих и строителство е
допустимо, но само след промяна предназначението на земеделската земя. По
делото няма данни за промяна на предназначението на земята, няма и такива
твърдения.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за законност на строителството, с оглед начина на придобиване на поземления
имот- по реда на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната норма гражданите,
на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване
изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват
право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1
март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени
от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в
сила на оценката. Законността на постройката не е въведена от законодателя като
предпоставка за придобиване на собствеността върху земята, респ. такава проверка
не е извършвана в производството по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С оглед изложените съображения съдът приема, че
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и своевременно направеното
искане, следва да се присъдят на ответната страна направените разноски по
делото в размер 1 280 лева, от които 1080 лева адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС и 200 лева- заплатен депозит за
съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.В.Д. с ЕГН ********** и С.П.Д. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, против мотивиран отказ с изх. № УТ-2084-34-3/16.11.2020
г., издаден от арх. Малина Дончева, на длъжност началник на отдел
„Строителство“, действаща за главен архитект на Община Созопол съгласно Заповед
№ 8-Z-1152 от 29.09.2020 г.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** и С.П.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1 280.00
(хиляда двеста и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14- дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: