Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10.04.2019 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на двадесет и седми март ........…….................................................
през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
Районен съдия: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д. .............................................
и в присъствието на прокурора …..…………...........................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…..............................….......… гр.д. № 142 по описа
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ.
ИЩЕЦЪТ
– В.И.Б. *** твърди, че с трудов договор
№ 12/22.06.2018 г. бил назначен на длъжността „работник поддръжка“ при
ответника за срок от 1 година – до 24.06.2019 г., с дата на постъпване на
работа 25.06.2018 г. С договора бил уговорен
6 месечен изпитателен срок в полза на работодателя, който изтекъл на
25.12.2018 г. Със заповед № 10 от
15.01.2019 г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от
16.01.2019 г., а като причина била посочена – прекратяване на трудовия договор
без предизвестие в срока за изпитване. Счита, че уговореният 6-месечен
изпитателен срок изтекъл на 25.12.2018 г., като правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение на това основание било погасено. Моли след
установяване на изложеното, съдът да признае уволнението за незаконно, както и
да осъди ответника да му заплати
обезщетение за времето през което е останал без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода от 08.01.2015 г. до 08.07.2015 г. в размер на 2 105 лева,
ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
- ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД подава отговор и счита иска за неоснователен. Излага
насрещни твърдения за некоректно изчисляване на срока от страна на ищеца.
Срокът би изтичал на посочената от ищеца дата, само когато в периода липсвали обстоятелствата на чл.70, ал.4 КТ –
наличието на отпуски или други уважителни причини, поради които работникът не е
бил на работа. Счита, че 6 месечният срок за изпитване не е бил изтекъл към
датата на издаване на заповедта, поради ползван от ответника платен, неплатен
отпуск и отпуск за временна неработоспособност. Счита, че не се налага
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
е бил назначен по силата на трудов договор № 12/22.06.2018 г. , сключен на
основание чл.70, ал.1 от КТ вр. чл. 68, ал.1, т.1, ал.4 КТ на длъжността
“работник поддръжка“ , дейност „други дейности в икономиката“ при ответната община, по длъжностна характеристика,
с която работникът предварително се е запознал и му е връчен екземпляр от
нея. Място на робота: ****************,
при работно време 6 часа на 5 дневна работна седмица. Договорът е сключен за:
определен срок, 1 година – до 24.06.2019 г. включително, Срок за изпитване: 6
месеца в полза на работодателя, при основна месечна заплата в размер на 421,00
лева, при основен и допълнителен отпуск в размер на 20 р.д., като работникът
следва да постъпи на работа на 25.06.2018 г., на който дата съгласно
отбелязването работникът е постъпил.
Трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед № 10/15.01.2019 г. на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от
16.01.2019 г. – прекратяване на трудовия договор без предизвестие в срока на
изпитване, уговорен в полза на работодателя.
Заповедта е връчена на 15.01.2019 г.
Ответникът
представи молби и заповеди за ползван платен и неплатен отпуск, както
следва: на 14.08.2018 г. – 1 р.д., на
08.10.2018 г. – 1 р.д., на 16.10.2018 г – 1 р.д., от 24.10.2018 г. до
26.10.2018 г. – 3 р.д., на 30.11.2018 г. – 1 р.д., на 17.12.2018 г – 1 р.д.-, и
от 03.01.2019 г до 04.01.2019 г. – 3 р.д., както и болнични листове за временна
неработоспособност: на 28.08.2018 г. – 1
р.д., от 11.09.2018 г. до 14.09..2018 г. – 4 р.д., от 17.10.2018 г. до
19.10.2018 г. – 2 р.д., от 08.11.2018 г до 09-11.2018 г. – 2 р.д., на
19.11.2018 г. – 1 р.д. и от 27.11.2018 г. до 29.11.2018 г. – 3 р.д. или общо
отпуск 23 работни дни.
Ползването
на отпуск в този посочен период не се оспорва от ищеца.
В
подкрепа на допълнително изложените твърдения от ищеца за съществувало
предходно трудово правоотношение между страните за същата по естеството си
трудова функция, при което уговорката за изпитателен срок била недействителна поради заобикаляне на
закона, ищецът представи Трудов договор
№ 61/24.11.2017 г. сключен с ответника, по силата на който ищецът е назначен на
длъжността „технически изпълнител“ Проект „Обучения и заетост на младите хора“
при работно време от 8 ч. и за определен срок 6 месеца – до 26.05.2018 г. при
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460.00 лева. това тр.
правоотношение е било прекратено със Заповед № 32/25.05.2018 г. на основание
чл.325, ал.1, т.3 КТ, считано от 27.05.2018 г. поради изтичане на уговорения
срок.
В
съдебно заседание представи трудова книжка № 599, на която в стр. 9 е
последното отбелязване от ответника за прослужено време от 25.06.2018 г. до
15.01.2019 г.
По
делото се изискаха личните трудови
досиета на ищеца относно заеманите длъжности „технически изпълнител“ и
„работник поддръжка“, ведно с приложените в тях длъжностни характеристики за
двете длъжности.
По
искане на ищеца бяха допуснати и гласни доказателства.
От
показанията на свид. В.М.П. се установи, че познавал ищеца от около 3-4 години,
поддържали близки отношения - приятелски. Известно е на свидетеля, че ищецът
работил в Община Димитровград, От
миналата година работил по една програма от бюрото по труда. Ищецът споделил,
че веднъж го назначили и после го преназначили. Необходима му била една година
за да може да получи пенсия. Споменавал, че е електричар, сменял хартия,
поправял тоалетните казанчета. Свидетелят знае, че ищецът работил поддръжка,
като ползвал стаичка в подземния етаж. Втория път пак като поддръжка
работил.
По
делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се
установи, че в периода на изпитване
ищецът е ползвал 1 работен ден неплатен отпуск, 8 работни дни платен отпуск и
болнични 14 работни дни, общо 23 работни дни. Размерът на евентуално дължимото
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода
от 16.01.2019 г. до 24.06.2019 г. възлиза на сумата от 2250,44 лева.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът е заемал длъжността „работник по
поддръжка“ при ответната община по трудов договор от 22.06.2018 г. сключен на
основание чл.70, ал.1 КТ вр. чл.68, ал.1, т.1 вр. ал.4 КТ. Договорът е сключен
със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Договорът е с
определен срок от 1 година – до 24.06.2019 г. вкл.
Ищецът
в исковата молба посочва, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна, тъй като уговореният 6-месечен изпитателен
срок изтекъл на 25.12.2018 г., поради което било погасено правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание.
Възникването
и изменението на трудовото правоотношение е уредено от законодателя в глава V
от КТ. Съгласно чл. 67 КТ трудовия договор може да бъде сключен за неопределено
време /ал. 1, т. 1/ и като срочен трудов договор /ал. 1, т. 2/. Когато работата
изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява,окончателното приемане на работата може да се предшества от договор
за изпитване до 6 месеца.Такъв договор може да се сключи и когато работникът
или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него /чл. 70, ал.
1 КТ/. Посочените две разпоредби не са взаимно изключващи се, тъй като едната
установява времетраенето на трудовия договор/чл. 67 КТ/, а втората установява
условията за сключване на трудов договор със срок за изпитване/чл. 70 КТ/.
Трудовото
право произхожда генетично и функционално от гражданското право, поради което
въпреки, че в КТ не е налице изрично препращане, то при спор за тълкуване на
действителната воля на страните, която е обективирана в титула на трудовото
правоотношение приложение следва да намери общото правило на гражданския закон
- чл. 20 ЗЗД. В тази разпоредба е предвидено, че при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в
практиката и добросъвестността.
При
тълкуване на клаузите на сключения между страните трудов договор № 12/22.06.2019
г. с оглед разпоредбата на чл. 20 ЗЗД,
поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че се касае за възникнало
валидно индивидуално трудово правоотношение, което е безсрочно и с клауза за
изпитване, т.е. анализът на съдържанието на трудовия договор сочи на
сключването на срочен трудов договор със срок за изпитване в полза на
работодателя.
Именно
като основание на сключването му е посочена разпоредбата чл.70, ал.1 КТ вр. чл.68, ал.1, т. 1 и ал.4 КТ. Изрично е посочен срок на изпитване
в полза на работодателя от 6 месеца. Посочен и срок на договора определен – 1
година до 24.06.2019 г.
Срок
за изпитване може да се уговори както при сключване на договор за неопределено
време, така и при всички видове срочни трудови договори. Чрез тези две уговорки
се обособяват два отделни вида трудови договори. Трудовият договор със срок за
изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор /така
решение № 10/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1476/2009 г., IV г.о., решение №
376/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1405/2010 г., IV г.о., решение №
108/25.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4838/2013 г., IV г.о., решение №
155/27.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 418/2016 г., III г.о./. В решение №
11/27.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4911/2014 г., III г.о., решение №
259/09.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 776/2014 г., IV г.о., и решение №
53/19.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2907/2013 г., IV г.о., е изяснено, че
наличие на уговорка за изпитване не прави трудовия договор срочен, а сключен
под прекратително условие, защото дава право на страната, в чиято полза е
сключен, да го прекрати с едностранно изявление в рамките на срока за
изпитване, а ако трудовият договор не бъде прекратен в посочения срок, той се
счита окончателно сключен като срочен или за неопределено време – в зависимост
от предварителната уговорка на страните.
В
определение № 1326/26.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 709/2012 г., III г.о. се сочи, че за да е валидно изявлението за
сключване на трудов договор, както модалитетът „срок за изпитване“, така и
видът на окончателния договор трябва да са изписани по начин изключващ всякаква
неяснота. В случая изрично е уговорен както модалитетът „срок на изпитване“,
така и видът на окончателния договор – срочен такъв, както и неговия срок –
изрично фиксиран.
Работникът
е постъпил на работа на 25.06.2018 г. като 6-месечния изпитателен срок е
следвало да изтече на 25.12.2018 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал.4 КТ в срока на изпитването не се включва времето,
през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по
други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен
договорът.
Категорично
се установи от представените от ответника писмени доказателства, както и от
експертното заключение, че в периода до датата на прекратяване на тр. договор –
15.01.2019 г. ищецът е ползвал
законоустановен отпуск в размер на 23 работни дни, в т.ч. платен и неплатен
отпуск, както и отпуск за временна неработоспособност.
До
посочената от ищеца дата 25.12.2018 г. ищецът е ползвал 21 дни законоустановен
отпуск, което време следва да се изключи.
Към
15.01.2019 г. – датата на заповедта на прекратяване, уговореният изпитателен
6-месечен срок не е изтекъл.
Посоченият
шестмесечен срок завършва на определена дата, а именно последният работен ден
от срока за изпитване. В конкретния случай началният момент на този период е 25.06.2018
г. (постъпването на работа на ищеца), а 6-те месеца изтичат на 25.12.2018 г.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ срокът по клаузата за изпитване не тече във всяка
една от хипотезите, когато работникът по уважителни причини, в това число и
всички видове отпуск, не е изпълнявал трудовите си задължения по длъжността, за
която е уговорено изпитването. Алинея 4 настоява уговореното за изпитване да
бъде реално използвано за проверка от работодателя на годността на работника
или служителя да изпълнява съответната работа (в конкретния случай) и/или - за
проверка на работника или служителя, дали работата е подходяща за него. Поради
това предвижда уговореното време за изпитване да не включва времето, през което
работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск (платен, неплатен,
учебен, поради временна нетрудоспособност и т.н.), или по каквито и да е други
уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен трудовия
договор. Смисълът на тази разпоредба е: времето, през което лицето не е
работило по договора за изпитване поради уважителни причини, трябва да бъде
продължено с работните дни от уговорения срок за изпитване, за да може
страната, в чиято полза е уговорено изпитването, да направи своята преценка при
по-пълни впечатления от изпитването.
От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че за времето
от 25.06.2018 г. до 25.12.2018 г. ищецът е ползвал 21 дни отпуск, от които 1
работен ден неплатен отпуск и 6 работни дни платен годишен отпуск и 14 работни
дни отпуск, поради временна нетрудоспособност - общо 21 дни. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че през м.12 2018 г. след 25.12.2018 г. до края на
годината работните дни са били три, а през месец януари 2019 г. до 15.01.2019
г. вкл. са десет работни дни или общо 13 работни дни.
При
тези данни и на основание чл.70, ал.4 КТ съдът приема, че срокът за изпитване
по договора не е изтекъл към 15.01.2019 г. и заповедта за прекратяването му е
връчена до изтичане на този срок. Срокът би изтекъл на 01.02.2019 г.
В
чл. 70, ал. 1 от КТ законът е определил максимална продължителност на изпитването
"до 6 месеца". Тези месеци се изчисляват в календарни, но изпитването
се провежда в работни дни от тези месеци - проф. В. М., Коментар на Кодекса на
труда, С. 1995, стр. 131.
Неоснователен
е и довода на ищеца за това, че между страните съществувало предходно трудово
правоотношение, при което ищецът да е изпълнявал същата трудова функция, поради
което се иска прогласяване за нищожна на клаузата за изпитване в полза на
работодателя.
Установи
се, че на 24.11.2017 г. между страните е бил сключен трудов договор за
длъжността „технически изпълнител“, Проект „Обучения и заетост на младите
хора“, който е бил прекратен със заповед от 25.05.2018, считано от 27.05.2018
г.
От
приложените длъжностни характеристики е видно, че са различни трудовите функции
по двете длъжности, като по първия трудов договор основните задължения са:
осигурява изпълнението на разпорежданията на прекия ръководител; уведомява
ръководителя за получени телефонни обаждания, размножава писмени материали;
набира и оформя текстове на документи, предоставя за подпис документи;
осигуряване на необходимата информация, документи, канцеларски материали,
получаване и предаване на ръководителя на адресираната до него кореспонденция и
др., докато основните задължения по втория трудов договор за длъжността
„работник поддръжка“ са: осигуряване надеждна и безаварийна работа, правилна
експлоатация и своевременен ремонт на видовете оборудване, инсталации,
комуникации, установки, машини и приспособления за които отговаря; следи за
изправността на предоставената му техника, инструменти и материали… извършване
на дейности по поддръжка на сградния фонд и помещенията на Общинска
администрация, локализира и отстранява възникнали повреди. Очевидна е разликата
в характера на възложената работа.
В
тази връзка показанията на свид. Павлов са относими към длъжността „работник
поддръжка“, но съдът не кредитира същите в частта им, че и по двата трудови
договора ищецът е извършвал една и съща трудова функция.
Изцяло
неоснователен е и довода на ищеца наведен в писмената защита относно липсата на
отразяване цифрово, че договорът се сключва при условията на чл.70, ал.1 КТ или
липсата на текстово възпроизвеждане основното съдържание на нормата, при което
уговорката за изпитване да не е валидно възникнала.
Представените
доказателства за разрешен от здравните власти отпуск за временна
неработоспособност не бяха оспорени.
В
случая извършеното уволнение е законосъобразно.
Предвид
изложеното, съдът намери, че предявените искове за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна и за обезщетение за времето, през което работникът
е останал без работа поради уволнението, са изцяло неоснователни и като такива
следва да се отхвърлят.
В
полза на ответника следва да се присъдят 400.00 лева деловодни разноски –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.И.Б. ***0, ЕГН ********** ***, ЕИК *********, ****************, представлявана от И.Т.Д.
–кмет, обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ - за признаване на извършеното със
Заповед № 10/15.01.2019 г на Кмета на Общината Димитровград уволнение за
незаконно и неговата отмяна и за обезщетение за времето през което е останал
без работа поради незаконното уволнение в размер на 2105 лева за периода от
16.01.2019 г. до 24.06.2019 г., ведно със законната лихва до окончателното му
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
В.И.Б. ***0, ЕГН ********** ***, ЕИК *********, ****************,
представлявана от И.Т.Д. –кмет, сумата
в размер на 400 (четиристотин) лева – деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва пред Хасковския окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: