Р Е Ш Е Н И Е
№113 29.03.2018
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 250 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Ди енд Джи Хоум” ЕООД, град Хасково, представлявано от срещу Наказателно постановление № К-0045724 от 08.12.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма, имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 114, т. 1 от същия закон. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се излагат конкретни съображения във връзка с предшестващата дейност на дружеството по проучване на нормативните изисквания за обекта и получените неформални указания от служители в Община Хасково за липса на необходимост от процедура по категоризация на обекта по Закона за туризма. Излагат се конкретни съображения и във връзка с доводите, изнесени в подадената жалба за маловажност на деянието, обосноваващо наличието на хипотеза по чл., 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател – „Ди енд Джи Хоум” ЕООД, град Хасково, редовно призовано, не изпраща представител. В депозирана писмена молба от представляващия го по закон се излагат доводи по същество за основателност на подадената жалба, поради липса на извършено нарушение по текстовете от закона, визирани в обжалваното НП, а при условията на евентуалност – за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на КЗП, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не заявява становище по подадената жалба и атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното
На 05.09.2017 г. в около 14:00 часа, свидетелите А.П.К. на длъжност гл. инспектор в КЗП, РД – Пловдив и Ю.М.Ш., сътрудник в КЗП, РД – Пловдив извършили проверка в търговски обект – в град Хасково, находящ се в *******. Посетеният обект, помещаващ се в масивна сграда, разполагал с помещение с 12 места за сядане на закрито, както и една маса, обявена за служебно ползване и 12 места на открито в прилежащата тераса и бил в работен режим. В него се предлагали топли напитки, безалкохолни напитки, пакетирани дребни сладки, кифлички със сирене, с локум, пълнозърнести кифлички, сандвичи с пилешко роле, бухтички със сладко, турска баклава с орехи, локум различни видове, лавакейк, чийзкейк, катми и торти, приготвяни на място, различни видове като за част от безалкохолните напитки и част от сладкарската продукция имало имало съставен ценоразпис с цени в български лева, с предварително обозначени грамажи, но за друга част, такъв липсвал. Налице била и информация за фирмата, седалището и адреса на управление, име и фамилия на управителя, телефон за контакти и работно време, обозначена на табела на входа на обекта. При извършена от контролните органи от състава на КЗП контролна покупка на минерална вода бил издаден фискален, приложен по административнонаказателната преписка и приет от съда като писмено доказателство по делото, от който се установява субектът, стопанисващ търговския обект – „Ди енд Джи Хоум” ЕООД, град Хасково. В хода на извършената проверка в посетения обект, след като преценили, че в него се осъществява предоставяне на туристическата услуга „ресторантьорство”, контролните органи установили, че липсвало поставено на видно място удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризация. Такъв документ относно категоризацията на обекта или за открита процедура не били представени и при поискване от присъствалата на място при извършване на проверката – Д. Д. Д., упълномощена от Управителя на „Ди енд Джи Хоум” ЕООД, град Хасково да го представлява пред контролните органи.
Във връзка с констатациите, до които достигнали контролните органи и обективирани в Констативен протокол № К – 0261997, съставен на място на същата дата и в присъствие на подписалия го представител на ЮЛ в лицето на пълномощника Д. Д. Д., било разпоредено на представляващия дружеството - жалбоподател, да се яви на 28.09.2016 г. в 09:30 ч. в сградата на КЗП в град Хасково и да представи документ за самоличност и други посочени в протокола.
С оглед констатираните обстоятелства и след като документ за категоризиране на обекта не бил представен, въз основа на преценката, за допуснато нарушение, на 28.09.2016 г., срещу дружеството - жалбоподател е съставен от свид. А.П.К. Акт за установяване на административно нарушение № К-0045724 г. за нарушение по чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, след като за констатирана липса на обозначени цени за част от сладкарската продукция, контролните органи за приели възможността за отстраняване на пропуска без вредни последици и ниска степен на обществена опасност.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на упълномощено от представителя по закон дружеството – жалбоподател лице – Д. Д. Д., която подписала АУАН, а в съответната графа по същество не били вписани обяснения и възражения, а единствено изявление, че се задължава да предаде на представляващия по закон и че е запозната с правото да подаде допълнително писмени възражения.
Представено с вх. № П- 03 – 2026/03.10.2017 г. е Възражение, с което се оспорва извършването на нарушение по чл. 114, т. 1 от Закона за туризма и за излагат конкретни доводи в тази насока. Приложени към възражението са Уведомление за вписване в информационен масив за търговски дейности в стационарни и преместваеми обекти от Наредба за търговската дейност на ОбС – Хасково, рег. индекс 53 Д – 737 – ИнфМ – 2766 от дата 21.04.2017 г. за процесния обект, Заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечения, рег. индекс Зап.Категор – 51 от 17.09.2018 г. и Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене № 101/9446 от 18.04.2017 г. на ОДБХ – Хасково на основание чл. 12, ал. 2, ал. 9 и ал. 10 от Закона за храните.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 232, ал. 2 от ЗТ, наложил процесната имуществена санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.П.К. и Ю.М.Ш. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като относно осъществената фактическа обстановка, така както е описана в процесния АУАН и издаденото НП, всъщност не се възразява от страна на жалбоподателя.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от същия закон, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. По силата на чл. 206, ал. 1 от ЗТ, който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо със съответната административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на АУАН на лицето, явяващо се пълномощник на представляващия по закон на дружеството – жалбоподател, които да се квалифицират като съществени, с оглед възприетото в съдебната практика виждане по въпроса относно представителството в производството по ЗАНН на ЮЛ. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно на това място да се отбележи принципното положение, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. А твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая обаче. с оглед характера на описаното нарушение, пропускът изрично да се впише дата на неговото извършване не обуславя извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. Отговорът на всеки от тези въпроси по делото е отрицателен, след като от твърденията в акта става ясно, че деянието, описано в него, продължава към момента на извършване на проверката - в случая 05.09.2017 г. и твърденията на актосъставителя в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на процесната деятелност – действие или бездействие. В подкрепа на тази теза е и застъпеното виждане на Административен съд – Хасково по въпроса, споделяно и от настоящия съдебен състав.
На следващо място, както АУАН е съставен, така и обжалваното наказателно постановление е издадено от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на КЗП на Република България, в кръга на неговите правомощия, като доводите в обратна насока, изложени в подадената жалба не намират опора в доказателствата по делото и в разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от Закона за туризма. Спазена са формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и НП дата и място, свидетелите А.К. и Ю.Ш., са преброили лично в хода на осъществената проверка 12 места за сядане на закрито и 12 места за сядане на открито в процесния обект – ********* като обектът е бил в работен режим, което ясно е отразено като констатация и се доказва от издадения касов документ – фискален бон и от самия факт на тяхното обслужване като клиенти на заведението. Асортиментът от предлагани напитки – алкохолни и безалкохолни и храни – сладкарска продукция, сочи на обоснованост на извода, достигнат от контролните органи, че в него се осъществява дейност по предлагане на клиенти на услугата „ресторантьорство“ по смисъла на Пар. 1, т. 57 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма. Изискването на цитираната разпоредба, за да бъде квалифицирана дейността като ресторантьорство, е предлагането на храни и напитки, като предоставянето на туристическата услуга да става при специфични форми на обслужване съобразно вида на туристическия обект, а ресторант съответно е заведение в което се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки.Обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране – Пар. 1, т.32, което дава допълнителни разяснения за вложения смисъл в понятието по т. 57 на Пар 1 от ДР на ЗТ. А именно, че то е по – широко от понятието „ресторант“ и обхваща и друг тип заведения за хранене и развлечения. Това прави съответно обоснована и преценката на контролните органи, че процесният търговски обект попада в категорията по чл. 3, ал 2 от ЗТ, и по – специално по т. 3 на цитираната разпоредба, за който съгласно изискването на чл. 114, т. 1 от ЗТ е необходимо, в случай, че не е категоризиран, да има издадено поне временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Изискване, което към датата на проверката не е било изпълнено и така е реализиран съставът на разпоредбата на чл. 206, ал. 1, вр. чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, а отговорността е законосъобразно реализирана по посочения текст от закона, тъй като в процесния обект се извършва туристическа дейността „ресторантьорство“.
При преценка на въпросите, определящи за отговорността не буди съмнение, че дружеството - жалбоподател жалбоподател именно е субект на нарушение за описаното деяние, тъй като това е лицето стопанисващо процесния обект – ***********”, находящо се в ******** ******* в който обект, както вече бе посочено ,се осъществява услугата „ресторантьорство”, изразяваща се, съгласно т. 57 на Пар. 1 от ДР на ЗТ, в предоставянето на туристически услуги при специфични форми на обслужване /а не сервиране, съобразно употребения израз в т. 32 на същата допълнителна разпоредба/ съобразно вида на туристическия обект, който действително не е ресторант, а по скоро „Кафе-сладкарница“, доколкото има характеристиките на заведение за допълнително хранене, в което се предлагат сладкарска продукция, сладоледи, тестени изделия, безалкохолни и алкохолни напитки.
В обобщение, осъществени от обективна страна са признаците на състав на административно нарушение чл. 206, ал. 1, вр. чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Установени по делото са всички белези, характеризиращи нарушението, като фактът на изпълнение на изисквания по други нормативни актове - Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи от градското обзавеждане на територията на Община Хасково и тези на Закона за храните за регистрацията на дружеството – жалбоподател за търговия с хранителни стоки не отменя факта на извършване на процесното нарушение. Изискването по Закона за туризма се отнася до предлагане на услугата „ресторантьорство“ в обект по чл. 3, ал. 2 от Закона за туризма, за която са налице специални изисквания, основание и ред за упражняване на дейността с категоризиране на обекта, различни от тези по Закона за храните, охраняват различен и специфичен тип обществени отношения и тяхното неизпълнение води до възникване на самостоятелно основание за ангажиране на отговорността, необусловено от тази по друг закон, което правилно и обосновано е реализирано в случая.
При индивидуализацията на санкцията, съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 206, ал. 1 от ЗТ в размер за имуществената санкция от 1000 лева, т.е. в размер съобразнмо установения специален минимум за еднолични търговци и ЮЛ, съгласно редакцията на наказващата норма към момента на извършване на деянието, приложима, съобразно действието по време на материалноправните разпоредби. В случая, отчитайки обществената опасност на деянието, от една страна, следва да бъде посочена и липсата на предходни регистрирани от търговеца нарушения и факта на предприемане на действия по отстраняване на нарушението след извършване на проверката, от друга. Тези факти сами по себе си не променят извода за съставомерност, нито обосновават сами по себе си извод за малозначителност или явно незначителна обществена опасност на деянието в сравнение с други случаи, което да предпоставя приложението на чл. 28 ЗАНН. Те обаче следва да се интерпретират в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на санкцията, поради което същата, определена в минималния предвиден размер се явява справедлива и съответстваща на тежестта на извършеното нарушение. Последното, като последица, води до необходимост да се приеме, в процеса на определяне на административната санкция не се налага да бъде ревизиран извода на наказващия орган относно нейния размер. Същата, при съобразяване на целия комплекс от обстоятелства, от значение при индивидуализация и въз основа на материалния закон, имуществената санкция, е правилно определена в размер съобразно установения минимум, а именно 1000 лева, поради което наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0045724 от 08.12.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 289 от 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.