Решение по дело №533/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 27
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20223130200533
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Провадия, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20223130200533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.О.И. в
качеството му на управител на „ Автогарант ПН “ ООД, против Наказателно
Постановление № 23- 0000819 / 02.09.2022г. на и.д. директора на РД „АА“-Варна, с
което на „ Автогарант ПН “ ООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 1 000 лева на основание чл.178 „а” ал.4 т.1 от
ЗДП.
В жалбата не се оспорва фактическата обстановка , а се навеждат доводи за
това , че случаят следва да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.,
както и че за едно деяние са били издадени две наказателни постановления, което се
счита, че е нарушение на чл.17 от ЗАНН.Поради това и се иска отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание , въззивната страна ,редовно призована, представлява се
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените
в нея основания.По същество адв. А. отново пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество ю.к.
Станчева отново изразява мотивирано становище, описано и в представено писмено
становище, че жалбата е неоснователна и иска постановлението да бъде потвърдено
като правилно, обосновано и законосъобразно.Направено е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, както и искане за присъждане на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„ Автогарант ПН “ ООД притежавало Разрешение № 862/29.06.2015г., валидно
до 29.06.2025 г., за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
1
изправност на ППС, които се осъществявали в пункт за технически прегледи, намиращ
се в гр. ****, ул.“Никола Обретенов“ № 1. В него се използвал димомер тип „ Opabox
Autopower „ Texa S.p.A , Италия с идентификационен номер GОBKT004047 . На
14.04.2022г. по отношение него било издадено Свидетелство за проверка № КВ 22 /
017 , с което било удостоверено , че димомера съответства с одобрения тип, тъй като
бил преминал последваща проверка и срокът му на валидност бил удължен с 12
месеца .
На 15.06.2022г. представител на „ Автогарант ПН “ ООД подал до РД „АА“
заявление с искане да бъде извършена промяна в обстоятелствата към издаденото
Разрешеине № 862, като били представени копия на свидетелства за метрологични
проверки на димомера и газоанализатор. След извършена проверка по това заявление
се установило, че търговецът не е уведомил писмено контролните органи за
издаденото ново свидетелство за проверка за въведения в експлоатация димомер в
седем дневен срок, за което бил изготвен доклад.
На 13.07.2022г. св. З. Ю. – ст. инспектор при РД „АА“-Варна , съставил против „
Автогарант ПН “ ООД акт за установяване на нарушение за това, че на 13.07.2022г. е
било установено, че на 22.04.2022г. в гр.Варна, не е уведомило писмено изпълнителния
директор на ИА“АА“ чрез ръководителя на ОО „АА“-Варна в седем дневен срок,
започващ от 14.04.2022г., за промяна на обстоятелствата, удостоверени с документ по
чл.18 ал.1 т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТС, тъй като било издадено
свидетелство за проверка № КВ 17/ 016 от 14.04.2022г. на димомер тип „ Opabox
Autopower „ Texa S.p.A , Италия с идентификационен номер GОBKT004047.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.24 ал.1 вр. чл.18 ал.1 т.10 от
Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. При предявяване на акта възражения не
били направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения, в които декларативно било посочено, че се обжалват съставени против
дружеството актове и било поискано да бъде представено четливо копие от тях.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 23-
0000819 / 02.09.2022г. , с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
посочените в него фактически констатации, както и правната квалификация на
нарушението- чл.24 ал.1 вр. чл.18 ал.1 т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
МТИТС. За него, на основание чл.178 „а” ал.4 т.1 от ЗДП на „ Автогарант ПН “ ООД
била наложена „ Имуществена санкция” в размер на 1 000лв.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. З. Ю.– актосъставител, чиито
показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.От тях се
установи, че нарушението е било установено при проверка по подадено заявление , в
информационната програма, и по документи, при която е било установено, че до
контролните органи не е било изпратено уведомление за настъпилата промяна на
обстоятелствата, свързана с продължения срок на валидност на използвания
газоанализатор.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в
хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
2
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 23-0000819 / 02.09.2022г. е издадено от
компетентен орган- от и.д. Директора на РД „Автомобилна инспекция”-Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии. То е
издадено в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Посочена е нарушената материално- правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.При предявяване на акта не са били направени
възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. И в акта,
и в постановлението е посочена датата на извършване на нарушението -22.04.2022г.,
както и началната дата, на която е започнал да тече законоустановения седем дневен
срок. Обстоятелството, че против дружеството са били издадени две наказателни
постановление не съставлява нарушение на чл.17 от ЗАНН. От приложеното по
преписката заявление е видно, че пред РД „АА“ са били представени свидетелства за
преминати последващи проверки за използвани в дейността на дружеството димомер и
газоанализатор. Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН предвижда, че когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушение, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях.В този смисъл, след като санкционираното лице не е декларирало
настъпила промяна в обстоятелствата по отношение на повече от едно средство за
измерване, то правилно наказващият орган е приел, че са допуснати повече
нарушения, за които е ангажирал неговата отговорност.Поради това и съдът счита, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира ,
че правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма. Не се оспорва по делото, че „ Автогарант ПН “ ООД
притежава разрешение и има право да извършва периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на пътни превозни средства със срок на валидност до
29.06.2025г. Няма спор също така и за това, че за извършване на дейността си
дружеството е използвало димомер тип „ Opabox Autopower „ Texa S.p.A , Италия с
идентификационен номер GОBKT004047, както и че на 14.04.2022г. за него е било
издадено Свидетелство за проверка № КВ 22/017, с което било удостоверено , че
димомера съответства на одобрения тип и срокът му на валидност бил удължен с 12
месеца. Доказано е и че след издаване на свидетелството за проверка не е било
направено писмено уведомяване на РД „АА“-Варна, респективно на ИА „АА“, чрез
техните ръководители. Тези обстоятелства се установяват от приложените по
преписката писмени доказателства и от показанията на св.З. и не се и оспорват.
Разпоредбата на чл.24 ал.1 предвижда, че при промяна на обстоятелствата,
удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 – 10 лицето по чл. 16 писмено
3
уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" в 7-дневен срок от извършването на промяната
или от узнаването й, като приложи документите, които я удостоверяват. В чл.18 ал.1
т.10 от наредбата е посочено, че за издаване на разрешение за извършване на
периодични прегледи, следва да се подаде заявление по образец / приложение № 3/ до
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез
ръководителя на съответното регионално звено на ИА „АА“, към което да се приложи
списък на уредите, съоръженията и средствата за измерване, съдържащ данни за
наименованието, марката, модела, типа и фабричния им номер, придружен с копие на
паспортите ЕС декларация за съответствие за газоанализатора и декларация за
съответствие с одобрен тип за стендовете за проверка на спирачните сили и
димомерите, като газоанализаторът, димомерът и стендът за проверка на спирачните
сили са със софтуери, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1, както и свидетелства за
проверки по реда на чл. 9, ал. 6.От анализа на тези правни норми може да се направи
извод, че преминаването на съответното измервателно средство през последваща
проверка, довела до удължаване на срока на валидност , представлява промяна на
обстоятелствата, за която следва да бъде направено съответното писмено
уведомяване.Това е така, тъй като наредбата предвижда определени условия, при
които се издава разрешение за извършване на периодични технически прегледи, част
от които е използваните измервателни средства да бъдат периодично проверени дали
съответстват на утвърдения тип и да са в срок на валидност, като в конкретния случай
за газоанализатора се предвижда извършване на последваща проверка всяка година
съгласно Закона за измерванията. Следователно, всяко удължаване на срока на
валидност на средството за измерване е ново обстоятелство, като респективно
обратната хипотеза – не издаването на свидетелство за извършена периодична
проверка и не удължаването на срока на валидност, също би се явявало такова
обстоятелство и би довело до заявяване на ново средство за измерване, което да се
използва в дейността на дружеството. Поради изложеното до тук съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че от страна на „Автогарант ПН“ ООД е
извършено нарушение на чл. 24 ал.1 вр. чл.18 ал.1 т.10 от Наредба № Н -32, тъй като
при издадено на 14.04.2022г. свидетелство за проверка на димомера, в 7- дневен срок,
считано от 15.04.2022г. и до 21.04.2022г., не е уведомило за тази промяна на
обстоятелствата по чл.18 ал.1 т.10 от Наредбата писмено изпълнителния директор на
ИА“ АА“ чрез ръководителя на ОО“АА“-Варна.Това административно нарушение се
осъществява чрез бездействие и следва да се счита за извършено в първия ден след
изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието. В този
смисъл правилно е било прието, че то е извършено на 22.04.2022г., тъй като датата на
нарушението е тази, следваща крайния срок за изпълнение на задължението ,
доколкото именно до този момент е било възможно предприемането на активно
поведение по неговото изпълнение. Поради това съдът намира, че описаното в акта и
постановлението нарушение е извършено.
Правилно наказващият орган е наложил наказание на „Автогарант ПН“ ООД на
основание чл.178 „а“ ал.4 пр.1 от ЗДвП. Тази норма предвижда налагане на
имуществена санкция на лице, получило разрешение по реда на чл.148 ал. 2, което не
изпрати уведомление или документ, свързани с дейността по извършването на
периодични прегледи до съответните компетентни органи, каквото е налице в
настоящият случай. Правилно е бил определен и размерът на „ имуществената
санкция“ от 1 000лв., който е императивно предвиден в закона и не е налице правна
4
възможност за неговото намаляване.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като извършеното административно нарушение не се различава от
обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от нарушението няма
настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая като маловажен.
Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните
последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на
изпълнителното деяние.На следващо място нормата на чл.189 „з“ от ЗДвП съдържа
забрана за приложението н а чл.28 и чл.58 „г“ от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, каквото
имаме в настоящия случай.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН , съдът намира, че следва на РД „АА“-Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение .При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на РД „АА“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23- 0000819 / 02.09.2022г.
на и.д. директора на РД „АА“-Варна, с което на „ Автогарант ПН “ ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 000 лева на
основание чл.178 „а” ал.4 т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ЕТ „ Автогарант ПН “ ООД“ , Булстат *********, да заплати на
РД „АА“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5