Р Е Ш
Е Н И Е № 38
гр.Кюстендил, 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар И. С. и с участието на
прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАНД №28/2021г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
ОО „АА“ – Кюстендил с адрес
гр.Кюстендил, пл.“Г.И. К.“ №.* обжалва решение №260095/25.11.2020г. на КРС,
постановено по АНД №170/2020г. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на НП.
Ответникът в писмен отговор оспорва
жалбата и изразява становище за правилност и законосъобразност на въззивното
решение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение №26-0095/25.11.2020г. на КРС, постановено по
АНД №170/2020г., с което е отменено НП №30-0000667/20.12.2019г.
на
началник ОО „АА“ – Кюстендил. „Л.– С Т.“ ЕООД *** е санкционирано с
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. на
основание чл.104, ал.7, пр.2 от ЗАвтП, за извършено нарушение по чл.91в, т.2 от
ЗАвтП.
Въззивният съд е формирал извод за
незаконосъобразност на НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения
във връзка със съдържанието на АУАН и НП, касателно задължителните реквизити по
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, неправилно скрепяване на описаната фактическа
обстановка със санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвтП и неправилно
приложение на материалния закон.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Разгледана по същество касационната жалба е
основателна, по следните съображения:
Производството
пред КРС е образувано по жалба на „Л.– С Т.“ ЕООД ***-0000667/20.12.2019г. на началник ОО „АА“ – Кюстендил, с което
дружеството в качеството на превозвач е санкционирано за това, че при проверка от контролните органи на 11.12.2019г.,
обективирана в КП №30-19-17-1261/12.12.2019г., е установено несъхраняване
най-малко една година след извличането и непредставяне на информацията от
паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача на влекач МАН с рег.№*****.
За констатирано нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвтП е
съставен АУАН №271153/11.12.2019г., а въз основа на него е издадено
наказателното постановление.
КАС счита, че АУАН и НП са съставени при
спазване изискванията за дължимо съдържание по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано със съставомерните му елементи откъм обективна и
субективна страна. Конкретизирани са и обстоятелствата, при които е извършено
същото. Датата на извършване на нарушението е посочената такава в АУАН и в НП,
тъй като изпълнителното деяние се изразява в непредставане на информацията,
извлечена от дигиталния тахограф и от картата на водача за МПС-то по време на проверката,
а същата е извършена на 11.12.2019г. Мястото на извършване на нарушението е
сградата на ОО „АА“ – Кюстендил, тъй като именно там е осъществена контролната
дейност и са изискани за представяне съответните документи. Описаното
изпълнително деяние е в съответствие с нормата на чл.91в, т.2 от ЗАвтП, като
правилно е скрепено с нормата на чл.104, ал.7, пр.2 от ЗАвтП.
Нарушителят е привлечен към
административнонаказателна отговорност по чл.104, ал.7, пр.2 от ЗАвтП –
санкционна норма, предвиждаща административно наказание за превозвача за
нарушение, изразяващо се в несъхраняване на тахогравските листа, разпечатките и
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период от 365
дни
или отказа да се предоставят за проверка от контролните органи. С оглед
събраните писмени и гласни доказателства касационната инстанция приема, че
безспорно е извършването на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Анализът на доказателствения материал поотделно и
в съвкупност налага извода, че „Л.– С Т.“ ЕООД *** има качеството превозвач,
доколкото притежава лиценз на Общността №17283/13.04.2017г. за извършване на
превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. В този смисъл за
него възниква задължението по чл.91в, т.2 от ЗАвтП - да съхранява най-малко
една година след тяхното приключване и да предостави за проверка от контролните
органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата
на водача за процесното МПС – влекач МАН с рег.№******* Въведеното императивно
правило за поведение в посочената материално правна норма е дадено при
условията на кумулативност, поради което правилно АНО е посочил като
изпълнително деяние несъхраняването и непредставянето на съответните документи.
С оглед на установената фактическа обстановка и видно от КП №№30-19-17-1261/12.12.2019г. е, че при проверката не е
представена информацията, извлечена от тахографа и от картата на водача, поради
което нарушението правилно е скрепено със санкционна норма на чл.104, ал.7,
пр.2 от ЗАвтП, доколкото същата предвижда отговорност за превозвач, който
откаже да предостави за проверка на контролните органи извлечените данни от
тахографа и от картата на водача за период от 365 дни. Развитите съображения за
недоказан отказ на превозвача от районния съд не се споделят от касационната
инстанция, тъй като при проверката контролните органи са изискали съответните
документи, но те не са представени, с което е осъществена формата на
изпълнителното деяние, посочено от АНО. В този смисъл описаното административно
нарушение се явява доказано от обективна и субективна страна.
След издаване на НП
№30-0000667/20.12.2019г. от АНО, с което е ангажирана отговорността на
дружеството, е последвала законодателна промяна в нормата на чл.104, ал.7 от
ЗАвтП, като размерът на санкцията е определен на 2000 лв. Разпоредбите, с които
се определя санкцията и нейният размер имат материалноправен характер.
Следователно правилата на действащия към настоящия момент ЗАвтП и по-конкретно
нормата на чл.104, ал.7 следва да намерят приложение, тъй като са
по-благоприятни за нарушителя съобразно общия принцип, закрепен в чл.3, ал.2 от ЗАНН. Анализът на разпоредбата, действала към момента на издаване на НП и към
настоящия момент обуславя извод за влязъл в сила по-благоприятен закон за
нарушителя, доколкото санкцията към 2019г. е била в размер на 5000 лв., а сега
определената такава е в размер на 2000 лв. Ето защо касационният съд ще измени
НП, като ще намали размера на наложеното административно наказание на 2000 лв.
Изложените съображения от касационната инстанция обуславят извод за
неправилност на въззивното решение. Същото ще бъде отменено, поради наличие на
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а НП ще бъде изменено,
поради влязъл в сила по-благоприятен закон за нарушителя.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК във вр.с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260095/25.11.2020г. на Кюстендилския районен съд,
постановено по АНД №170/2020г. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ НП №30-0000667/20.12.2019г. на началник ОО „АА“
– Кюстендил, с което на „Л.– С Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл.104, ал.7, пр.2 от ЗАвтП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.91в, т.2 от
ЗАвтП, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция на 2000 лв.
/две хиляди/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: