РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 02.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3496 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.99 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.240 от Закона
за задълженията и договорите и чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите.
Образувано е по искова молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул.“Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя ****,
срещу Ж.Д.П. с ЕГН ********** *** по чл.99 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.240 от Закона за задълженията и договорите за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща дължима главница по договор за кредит №**********/22.07.2016 г.,
вземането по което е прехвърлено от “4ФИНАНС“ЕООД (опериращ на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „ВИВУС“) на ищеца на 23.11.2018 г., а
при условията на евентуалност се иска заплащането на същата сума на основание
на чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите като получена без правно
основание, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
исковата молба по пощата (27.11.2020 г.) до окончателното плащане, както и за направените
по делото разноски. В законоустановения едномесечен срок от получаването на
исковата молба и доказателствата към нея не е получен писмен отговор от ответника.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск е процесуално допустим и
основателен.
В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да
бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради постъпилото
искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявеният главен
иск е вероятно основателен.
С оглед на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявеният
иск е основателен и трябва да бъде уважен. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 50 лева
внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК (в редакцията му
след изменението, обн. в ДВ – бр.8 от 2017 г.) съобразно материалния интерес и
фактическата и правната сложност на производството.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж.Д.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул.“Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя ****, следните
суми: 1) 600 (шестстотин) лева, представляваща дължима главница по договор за
кредит №**********/22.07.2016 г., вземането по което е прехвърлено от
“4ФИНАНС“ЕООД (опериращ на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„ВИВУС“) на ищеца на 23.11.2018 г., заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на исковата молба по пощата (27.11.2020 г.) до
окончателното плащане. 2) 150 (сто и петдесет) лева, представляваща направените
разноски по гр. дело №3496/2020 г. по описа на ДРС.
Посочен от ищеца номер на банкова сметка, *** на дължимите суми – банкова сметка *** „БАНКА ДСК“ЕАД – гр. София с BIC *** ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИСИ от
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: