О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
17.ІV.2019г. Разградски
окръжен
година Град
2019
съд
17.ІV. закрито
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТНАС
ХРИСТОВ АНГЕЛ
ТАШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
ч. в.гр. 2019 №124
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна
жалба с вх. № 2766/18.ІІІ.2019 г., подадена от адв. Маринов в качеството му на
процесуален представител по пълномощие на „ПАНЧЕВИ ГРУП“ ООД, ЕИК202805709 срещу
Определение 732/22.ІІ.2019г на РРС за
прекратяване на образуваното му на производство грд №2364 по опис за 2018г. поради
недопустимост на искове, предявени в условия на евентуалност срещу ЕТ“БУРАН-ИВАН
СТОЙЧЕВ“ЕИК826053879, гр.Разград иск за ревандикиране на недвижим имот,
индивидуализиран по главния иск като
самостоятелен обект за нежилищни нужди от 96,60кв.м. без идентификатор, находящ се на партерен
етаж от сграда с идентификатор 61710.502.6186.7 по плана на
гр.Разград, ведно с прилежащите му избено помещение и ид.
части от общите части и ОПС на сградата, а по евентуалния иск като реална част от самостоятелен обект с идентификатор 61710.502.6186.7.25 .
В частната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на преграждащото хода на делото определение. Развиват се съображения за липса
на обективен и субективен идентитет между
предявения с иска спор и
разрешеният такъв с вл. в сила на 13.VІІ.2017г. решение №109/23.ХІ.2016 по вгрд
№154/2016 на РОС. На релевираните основания се претендира отмяна на обжалвания
съдебен акт и връщане на делото за продължаване на следващите се по хода му съдопроизводствени
действия.
В законоустановения и предоставен й за това
срок, насрещната по жалбата страна- ЕТ“БУРАН-ИВАН СТОЙЧЕВ“ЕИК826053879 се е възползвала
от правото си на отговор, с подаването на който оспорва същата като
неоснователна. Развива съображения за недопустимост на предявените срещу него ревандикационни
искове поради преклудирането им със сила на пресъдено нещо. Моли за
потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно
постановен съдебен акт.
Като подадена в срок, от надлежна страна и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Делото
е образувано на производство пред РРС по предявени в условия на евентуалност срещу
ЕТ“БУРАН-ИВАН СТОЙЧЕВ“ЕИК826053879, гр.Разград искове за ревандикиране на
недвижим имот, индивидуализиран по главния иск като самостоятелен обект за нежилищни нужди от
96,60кв.м. без идентификатор, находящ
се на партерен етаж
от сграда с идентификатор 61710.502.6186.7 по плана на
гр.Разград, ведно с прилежащите му избено помещение и ид.
части от общите части и ОПС на сградата, а по евентуалния иск като реална част от самостоятелен обект с
идентификатор 61710.502.6186.7.25 .
В
основание на заявената с иска петиторна защита, ищецът е позовал качеството си на собственик
на процесния имот по реда на два придобивни способа: 1/деривативен - възмездно
сключен с „Елена груп“ ЕАД договор за
покупко-продажба, обективиран в приложен като доказателство нот.акт
№88/10.ІІ.2016 по нот.д.№75/2016 на нотариус Р.Иванова, рег.№378НК и р-н на
действие при РРС и 2/оригинерен - позован на изтекла в негова полза придобивна
давност при присъединено на осн.чл.82 ЗС владение на праводателя му по
сделката, считано от 16.Х.2010 до 10.ІІ.2016г.
За да прекрати образуваното му на
производство грд №2364 по опис за 2018г., РРС е приел, че като
предпоставящ основателността на
заявената с петиторния иск защита, въпросът
за собствеността върху процесния имот е
разрешен с влязло в сила решение. Поради което и позовано на чл.299 ГПК е
приел, че като разрешен със сила на
пресъдено нещо, спорът между страните е непререшим.
Постановено в този смисъл, преграждащото
хода на делото определение е незаконосъобразно и в противоречие с константната
практика на ВКС, проведена по въпроса за допустимостта на ревандикационен иск с
постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 541/ 19.І.2011 г. по гр. д. №
1364/2009 г. на II го., Решение
№ 142/ 30.V.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2010 г., II г. о, Решение № 20/ 20.ІІ.2017
г. на ВКС по гр. д. № 6179/2015 г., I г. о, Решение № 54/24.VІІ.2018 на ВКС по гр. д. № 2334/2017 г., II г. о. и др.
Настоящият
състав споделя така създадената практика, според която „Наличието на влязло в
сила решение по смисъла на чл. 224 ГПК (отм.) като абсолютна процесуална
предпоставка, препятстваща предявяване на иска, е налице само при пълен
идентитет на страни, основание и петитум“.
Т.е., за приложението на забраната на чл. 29 ГПК, за
непререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение, е необходимо да е
налице влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на
същото основание. Ако липсва идентичност на споровете по отношение на
който и да е от трите компонента - страни, основание и петитум, то забраната на
чл. 299 ГПК не действа. От приложеното като доказателство Решение №109/23.ХІ.2016 по вгрд №154/2016 на
РОС, на което РРС е позовал извода си за непререшимост на спора по образуваното
му на производство грд №2364/2018г е видно, че с постановяването му е разрешен спор по предявен на осн.чл.108 ЗС
иск на ЕТ“БУРАН-ИВАН СТОЙЧЕВ“ЕИК826053879 срещу
"Елена груп“ ЕАД. Т.е., липсва
идентитет на страните. Освен това, в спор по настоящото производство е въведено
и твърдение за придобиване на собственост върху
имота по давност, по което с цитираното по горе решение няма
произнасяне.
„ПАНЧЕВИ ГРУП“ООД, в качеството си на правоприемник на дружеството,
срещу което ЕТ“БУРАН-ИВАН СТОЙЧЕВ“ е реализирал успешно защитата си с предявен
на осн.чл.108 ЗС иск, е в право да защити собствеността си от всяко
лице, което пречи на упражняването на претендираното върху имота право на собственост .
Както е прието в теорията и в съдебната практика, правният интерес
представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на
предявения иск, в това число и при осъдителния иск по чл. 108 ЗС, при който
съдът следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца(вж.т. 2А от
ТР № 4/16.ІІІ.2016 по т. д. № 4/2014 г. ОСГК на ВКС). В т. ЗБ от
същото тълкувателно решение се посочва, че този правен интерес се преценява
конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните
правен спор. Такъв интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че е
собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост
с фактически или правни действия. Наличието на правен спор между страните
обуславя възможността на всяка от тях да защити своето право, което според нея
е накърнено от правния спор, при съответната избрана форма за тази защита.
Същото становище относно упражняване правото на иск при наличието на правен
спор е възприето и в ТР № 8/27.ХІ.2013 по т.
д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, мотивите на т. 1, както и относно проявлението
на диспозитивното начало в гражданския процес – участникът в правен спор сам
определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от
решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които
спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга
правната му сфера.
Произнасянето на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения
иск е обусловен от наличието на влязло в
сила решение, с което този спор е решен, т. е. от извода за непререшаемост на
спора, съгласно чл. 299 ГПК. Силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална
пречка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи
служебно.
Действително, въпросът за принадлежността на правото не може да бъде
пререшаван, освен ако след приключване на устните състезания по предходното дело,
приключило с влязло в сила решение, не са настъпили нови факти и обстоятелства,
имащи значение за спорното право. Именно такива са релевираните в исковата
молба факти и обстоятелства за упражнявана от ищеца в настоящото производство фактическа власт върху имота, при висящност на
спора за собствеността върху имота между
неговия праводател и ответника в настоящото производство, както и изричното позоваване
за придобиване на имота по давност.
Тези обстоятелства имат значение за правото на собственост, признато на ответника
в спора по предходното дело, но не и към настоящия момент с оглед оспорването
му с осъществяваните от ищеца фактически
и правни действия. Поради което и
предприетата защита с предявяването на иска по чл. 108 ЗС срещу ЕТ не е
недопустима, а релевираните от него, в срок за отговор по иска, възражения за признато му право на собственост
с влязъл в сила съдебен акт, касаят
спора по същество.
По изложените мотиви, обжалваното
определение, като преграждащо хода на образуваното по иск на жалбоподателя
гр.д.№ 1407/2018 по опис на РРС , следва да бъде отменено като неправилно, а
делото върнато за продължаване на следващите се по хода му съдопроизводствени
действия с предоставяне на срок за отстраняване нередовността на исковата
молба, с оглед дадените по горе указания.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение №732/22.ІІ.2019г. по грд
№2364/2018 по описа на РРС и
ВРЪЩА делото на РРС за продължаване на дължимите
по хода му съдопроизводствени действия,
съгласно дадените в мотиви указания
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.