№ 10225
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110106122 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.430, ал.1
и ал.2 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца суми по договор за кредит, ведно с лихви и
разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника бил сключен
договор за кредит, по силата на който ищецът предоставил на ответника парична
сума срещу задълженията на последния за връщането й. Ответникът не изпълнил
задълженията си за връщане на получените суми, в т.ч. и след настъпване падежа
на последната погасителна вноска. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ. Твърди липса на договорно отношение между страните,
нищожност на договора като сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 417 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за негови задължения по
договор за кредит.
От събраните по делото доказателства се установява, че на ... г. е сключен
Договор за кредит ... № ... между ... АД , чийто универсален правоприемник е
ищецът ... - в качеството на КРЕДИТОР, и Й. Н. К., ЕГН ********** - в
качеството му на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и В. С. К.А, ЕГН **********- в
качеството й на СЪДЛЪЖНИК. По силата на Договора ... е отпуснала на
кредитополучателя сума в размер на 50 000 лева със срок на договора до
30.04.2019 г.
Кредитът е усвоен на ... г. по разплащателна сметка на кредитополучателя,
посочена в чл.6 от Договора за кредит. Кредитът се олихвява с номинален лихвен
процент в ръзмер на 7,99 %, формиран от БЛПSGEB за лева, увеличен с надбавка
от 2,24 пункта на година. Към датата н сключване на Договора за кредит
приложимият към него BJIITSGEB за лева е в размер на 5,75 %, а лихвеният
процент върху просрочените погасителни вноски е уговорен в размер на 13,99 %.
Годишният процент на разходите по кредита към момента на сключване на
договора е 9,31 %. Кредитът е следвало да се погасява съгласно погасителен план,
който е неразделна част от процесния договор.
По делото не е спорно и от заключението на приетата ССчЕ се установява,
че ответникът е преустановила плащанията на 30.03.2017г. като до последната
падежна дата – 30.04.2019г. не са постъпвали плащания.
Поради изтичане на договорения 60-месечен срок за издължаване на
кредита /съгласно чл.7.1. от Договора за кредит/ и настъпил краен падеж на
30.04.2019 г., кредитът е станал изискуем на падеж в размер на пълния му остатък.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните
ССчЕ се установява, че Към 05.06.2019г. - дата на Извлечение от счетоводните
книги и към 07.06.2019г. - дата на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, задълженията на Й. Н. К. по процесния договор
са в общ размер на 28 893.45 лв., от които 23 908.40 лв. - главница, считано от
30.03.2017г.; 1 617.33 лв. — договорна лихва, начислена за периода от
30.03.2017г. до 30.04.2019г. вкл.; 3 092.92 лв. - обезщетение за забава /лихва при
просрочие/, начислена за периода от 30.03.2017г. до 30.04.2019г. вкл.; 239.08 лв.
— обезщетение за забава, начислена за периода от 30.04.2019г. до 05.06.2019г.
вкл., както и 35.72 лв. — застрахователна премия за периода 30.03.2017 -
2
30.05.2017г. Вещото лице установява освен това, че до 30.03.2017г., банката е
начислявала лихва в размер на договорения лихвен процент /5.89%/, а след тази
дата и до падежа на договора – 11.42 % върху просрочените вноски.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие
на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати
претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което
предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и
настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и
релевирано неизпълнение от страна на длъжника.
Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор
за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Към момента на сключване
на процесния договор е действал ЗПК / обн.ДВ бр. 18/05.03.10 г./, който урежда
особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за
защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в обхвата и
регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го
обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент
по кредита /т.9/; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит
между ... АД и ответника, съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал.
3
1, т. 9 и т.10 от ЗПК, а доводите в противната насока, поддържани от
процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
В конкретния случай, в договора за заем са посочени параметри и условия
/брой, размер на погасителните вноски, обща стойност на плащанията, размер на
годишния процент на разходите и размер годишния лихвен процент/. Същите са
посочени както като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР,
така и като начин на формиране и промяна /т.8.1, т.8.2 и т.8.3 от договора относно
лихвения процент, т.11.11 от договора - относно ГПР /. В чл.7 от Договора е
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР/, при което елементите на ГПР, към момента на сключване на договора,
са известни за заемателя.
Както в договора, така и в погасителния план към него, е посочен е
размерът на съответните плащания и срокове за това, като е осъществено
разбиване по пера на това задължение, от която разбивка е ясно, какво е
задължението за главница и какво е задължението за лихви, като такива се
предвиждат в контракта. Става ясно как се формира месечната погасителна
вноска, т.е. в стойността на всяка една от тези вноски какъв е размерът на
главницата, на лихвите, респективно на други предвидени задължения, става ясно
какъв е размерът, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Поради това съдът прие, че между страните съществува валидно кредитно
правоотношение, по силата на което банката е предоставила парична сума срещу
задължение на кредитополучателя – ответник за връщането й. Установено е
изпълнение от страна на банката на задължението й, както и неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му за плащане по договора – обстоятелства,
които не са спорни между страните, а от заключението на вещото лице се
установява размерът на задълженията на ответника, възлизащи на исковите суми,
като не бе установено по делото от страна на банката ищец да е извършвана
капитализация на претендираните лихви. Напротив – установено е по делото, че
до 30.03.2017г., банката е начислявала лихва в размер на договорения лихвен
процент /5.89%/, а след тази дата и до падежа на договора – 11.42 % върху
просрочените вноски /договорения лихвен процент, увеличен с по-ниска надбавка
от уговорената в договора/.
4
Исковете са основателни и доказани в пълните им размери, в които следва
да се уважат. Ответникът дължи и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното плащане, което е
постановено с издадената заповед за незабавно изпълнение.
При този изход на делото, в тежест на ответника следна да се възложат
сторените от ищеца разноски както в заповедното, така и в исковото производства
при юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по чл.26, ал.1 и
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Й. Н. К., ЕГН
**********, от ..., дължи на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
сумата от 23 908.40 лв. - главница по Договор за кредит ... № ... от ...г., сключен с
... АД, ведно със законната лихва върху главницата от 07.06.2019г. до
окончателното плащане, сумата от 1 617.33 лв. — договорна лихва за периода от
30.03.2017г. до 30.04.2019г. вкл.; сумата 3 092.92 лв. - обезщетение за забава за
периода от 30.03.2017г. до 30.04.2019г. вкл.; сумата 239.08 лв. — обезщетение за
забава за периода от 30.04.2019г. до 05.06.2019г. вкл., както и 35.72 лв. —
застрахователна премия за периода 30.03.2017 - 30.05.2017г., за които за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
от 28.06.2019г. по ч.гр.д.№ 32620/2019г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА Й. Н. К., ЕГН **********, от ..., да заплати на ..., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в ..., сумата от 627.87 лева - разноски в
заповедното, както и 4 087.44 лева –разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5