РЕШЕНИЕ
Номер 547/27.09. Година 2019 Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На единадесети септември Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Съдебни заседатели:
Секретар Катя Василева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00719 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 14-0000708 от 05.04.2019 г. (НП), издадено от Л.Д.В.- Директор на Дирекция „Инспекция по труда” (Д„ИТ”), гр. П., с което на „*****” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ******1, Бизнес център П., ет.5, офис 17, представлявано от управителя Д.Ж., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (ДР на КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушаване на чл.128а, ал.1 от същия кодекс.
Дружеството жалбоподател чрез процесуалния си представител моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълно и неточно описание на нарушението. Твърди, че след като работодателят е бил сезиран с писмена молба от бившия си работник Р.Д., искания документ е било издаден и е бил на разположение на лицето в офиса на дружеството, с оглед утвърдените Правила за входящия и изходящия документооборот за кореспонденция на дружеството работодател, като пледира за недоказаност на процесното нарушение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че НП е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Акцентира, че
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
Свидетелят Р.Р.Д. е работел на длъжност „работник строителство” в „*****” ЕООД. Трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие със заповед № 00935 от 17.01.2019 г. на работодателя.
На 29.01.2019 г. Р.Д. *** сигнал, който бил регистриран с вх. № 19007811, за извършване на проверка на „*****” ЕООД, твърдейки, че бившият му работодател е отказал да му издаде декларация за доходите. Тъй като не представил доказателства, че е поискал документа с писмена молба от „*****” ЕООД, свидетелят Д.Б.С.- на длъжност гл.инспектор, му указал, че е необходимо искането му до дружеството жалбоподател да е в писмена форма. На 30.01.2019 г. бившият работник депозирал писмена молба до управителя на „*****” ЕООД, входирана с № 10 от 30.01.2019 г., в която поискал да му бъде издадена декларация за доходите. В 14-дневен срок от искането било издадено удостоверение за начислените суми от трудовото правоотношение за периода от м.януари 2018 г. до м. декември 2018 г. на бившия работник. Същото било регистрирано в дневника за изходяща кореспонденция под № 34/07.02.2019 г.
На 18.02.2019 г., при приключване на проверката във връзка с депозирания с вх. № 19007811/29.01.2019 г. сигнал в Д„ИТ”, гр. П., на свидетелят Д.С. бил предоставен от работодателя издадения под № 34/07.02.2019 документ, удостоверяващ факти свързани с трудовото правоотношение на Р.Д.. Проверяващият констатирал, че процесния документ не е бил предоставен в законовия 14-дневен срок на бившия работник, който факт отразил в протокол за проверка № ПР 1905291/18.02.2019 г., с който на основание чл.414, ал.1 от КТ предписал на дружеството жалбоподател в срок до 22.02.2019 г. да изпълни задължението си за предоставяне на документа по чл. 128а, ал.1 от КТ на Р.Д..
На 22.02.2019 г., в присъствието на управителя на дружеството свидетелят Д.С. съставил акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 14-0000708, в който описал направената констатация в протокола за проверка, квалифицирайки деянието като нарушение на чл. 128а, ал.1 от НК, извършено на 14.02.2019 г. и изразило се в непредставяне от страна на работодателя на искания от Р.Д. документ, удостоверяващ факти, свързани с трудовото му правоотношение. Актът бил предявен за запознаване и подписан от представляващия дружеството, който вписал, че не е съгласен с направената констатация. Допълнителни писмени възражения в срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани.
На 21.03.2019 г. дружеството жалбоподател входирало с № 19024811 пред контролния орган доказателства, че на 07.03.2019 г. Р.Д. е получил лично издадения от работодателя документ с изх.№ 34/07.02.2019 г.
След като извършил проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН и преценил събраните доказателства административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл. 83, ал.1 от ЗАНН и издал обжалваното НП, възприемайки изцяло констатациите в АУАН, като за предявеното обвинение за нарушение на чл. 128а, ал.1 от КТ наложил на санкционираното дружество имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляди и петстотин лева) на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.
Процесното НП било връчено по надлежния ред на 11.04.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид съставеният АУАН №14-0000708/22.02.2019 г., протокол за проверка № ПР 1905291/18.02.2019 г., сигнал от Р.Д., входиран в Д„ИТ” с № 19007811, молба от Р.Д. до управителя на „*****” ЕООД, входирана с № 10 от 30.01.2019 г., заповед № 00935/17.01.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между санкционираното дружество и Р.Д., писмо от работодателя, входирано с № 19024811/21.03.2019 г. в Д„ИТ”, ведно с доказателства за получаване на исканото удостоверение с изх. № 34/07.02.2019 г. от работника, заповеди № № 3-0035 от 29.01.2014 г. и ЧР-1260 от 18.12.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр.София, извлечение от дневник за изходяща кореспонденция на работодателя и утвърдени правила за входящия и изходящ документооборот за кореспонденция на дружеството жалбоподател. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Б.С. и Р.Р. Д..
От правна страна:
Процесното НП е издадено, респективно АУАН е съставен, съобразно чл.416, ал.1 и ал.5 от КТ, тъй като и актосъставителя, и АНО са материално и териториално компетентни да осъществят съответните действия, предвид приложените по административнонаказателната преписка заповеди № № 3-0035 от 29.01.2014 г. и ЧР-1260 от 18.12.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр.София.
Настоящият състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност работодател, като АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване на изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както беше изложено по-горе, изрично и в НП, и в АУАН е описана приетата от съда фактология, като са отразени релевантните за нарушението факти, поради което и съдът не споделя направените възражения от процесуалния защитник за непълно и неточно описание на нарушението.
Не се спори, че бившия работник на дружеството жалбоподател е депозирал молбата, с която е поискал да му бъде издаден документ за доходи на 30.01.2019 г., когато е била входирана в „*****” ЕООД с рег. № 10. По силата на чл.128а, ал.1 от КТ работодателят е имал задължение да издаде и предостави документа в 14-дневен срок от искането. Това означава, че срокът за изпълнение на това задължение от дружеството жалбоподател е бил до 13.02.2019 г. включително. Не е спорно, че работодателят е изпълнил в срок задължението си да издаде исканото удостоверение,тъй като същото е регистрирано с изх. № 34 от 07.02.2019 г в дневника за изходяща кореспонденция. Същият номер и дата са изведени и на представеното пред контролния орган удостоверение за доходите на Д. за периода от м. януари 2018 г.. до м. декември 2018 г., поради което и от страна на „*****” ЕООД не е осъществен първия елемент от фактическия състав на чл. 128а, ал.1 от КТ, тъй като искания документ е бил издаден в 14-дневен срок от депозираното на 30.01.2019 г. писменото искане от бившия работник.
Административнонаказателното обвинение в процесния случай е, че работодателят не е предоставил горния документ в указания в чл. 128а, ал.1 от КТ срок, като с бездействието си същият е изпаднал на 14.02.2019 г. в неизпълнение по отношение на това си задължение. Настоящият състав приема, че АНО не доказа по безспорен и категоричен начин така вменения за извършен приключващ елемент от състава на чл. 128, ал.1 от КТ, задължаващ работодателя да предостави на Р.Д. необходимия документ, а именно издаденото на 07.02.2019 г. удостоверение за годишен доход. Законодателят не е нормативно предвидил как и по каква процедура да бъде сторено това. По административнонаказателната преписка не са налице доказателства, от които може да се направи извод, че бившият работник е посочил начина по който желае да му бъде предоставен документа, тъй като видно от съдържанието на самата му молба, той не е изискал изготвения документ да му бъде предоставен по предпочитан от него начин. Този факт се потвърждава и от свидетелските показания на Р.Д., дадени в хода на съдебното производство, когато той категорично заявява, че на 07.03.2019 г. лично е отишъл в офиса на дружеството, където му е бил предоставен издадения документ с изх. № 34/07.02.2019 г. Същевременно лицето свидетелства, че след като е подало писмената си молба на 30.01.2019 г., е поддържало контакт единствено с контролния орган и не е осъществявало такъв с бившия си работодател във връзка с направеното от него искане за предоставяне на съответния документ. Съдът кредитира към доказателствения материал утвърдените писмени правила за входящия и изходящ документооборот за кореспонденция на дружеството жалбоподател, където в Раздел ІІ, т.4 е разписано, че всички изходящи документи, получател на които е работник или служител на дружеството, се изготвят на хартиен носител, представят се на управителя за сведение и подпис, регистрират се и се предават лично , срещу подпис на съответния работник или служител, в офиса на дружеството. От приетия като писмено доказателство по делото препис от дневника за изходяща кореспонденция на „*****” ЕООД е видно, че работодателят е изпълнил стриктно така вписаната процедура за кореспонденция на дружеството. Изложеното мотивира състава да приеме, че доказателствената сила на АУАН е разколебана и неизпълнението от страна на работодателя на приключващия елемент от фактическия състав на задължението по чл. 128, ал.1 от КТ не е доказано по несъмнен начин, поради което и незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице, което има за последица отмяна на обжалвано НП.
За пълнота на изложеното съдът счита за необходима да посочи, че от обективна страна разпоредбата на чл. 128а, ал.1 от КТ вменява задължение на работодателя да издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение само след писмено, а не устно поискване от лицето. Законодателят е посочил този начин очевидно с оглед възможността за доказване, доколкото се касае за изпълнение на срочно задължение. В този смисъл е напълно ирелевантен въпросът дали искане за предоставяне на документ за годишен доход е било отправено от Д. преди 30.01.2019 г., тъй като същият категорично заявява в съдебно заседание на 11.09.2019 г., че не е отправял писмена молба за издаване на документ, удостоверяващ факти, касаещи трудовото му правоотношение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0000708 от 05.04.2019 г., издадено от Л.Д.В.- Директор на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. П., с което на „*****” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ******1, Бизнес център П., ет.5, офис 17, представлявано от управителя Д.Ж., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушаване на чл.128а, ал.1 от същия кодекс.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/П/
Вярно с оригинала,
ИГ