Р Е Ш Е Н И Е
№ 334/16.05.2023 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на
десети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия:
Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова
адм. дело № 250 по описа за 2023 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172,
ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано по жалба от Ж.Д.П. ***, против заповед за прилагане не принудителна административна мярка № 23-0996-000055/27.02.2023 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, т.к. автомобилът е управляван без съгласие и знание на собственика и на дружеството – наемател на въпросното МПС, липсват мотиви защо следва да се прекрати регистрацията на МПС за срок от 6 месеца на дружеството. Като допълнителен довод впоследствие се твърди, че нарушението е за първи път, автомобилът е отдаден под наем на „М* г*“ ООД още при придобиването му през 2015 г. и собственикът нито знае, нито има вина, че въпросното лице без СУМПС е управлявало същия. Също така твърди, че основната дейност на дружеството е превоз на товари и в дружеството работят достатъчен брой шофьори с необходимата категория. На въпросната дата, автомобилът съгласно заповед е следвало да бъде управляван от назначения за шофьор И*И* А*, който е отсъствал, без да уведоми работодателя, а преназначеният за общ работник К* П* Д* на своя глава, без въобще да уведоми никого е влез ключовете на автомобила от дъската в склада и е решил да извърши курса на А*. Прекратяване на регистрацията на товарния автомобил за срок от 6 месеца би нанесло вреди, вкл. и за работещите в дружеството. В съдебно заседание Ж.П. представя доказателства за тези твърдения, че в дружеството е назначен друг шофьор, който е отсъствал по семейни причини и че въпросният общ работник по свое решение е взел да управлява автомобила. Предвид което моли да се отмени въпросната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, т.к. без вина на дружеството се затруднява основната дейност.
Ответната страна - началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, редовно призован, не изразява становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.03.2023 г. /л. 7 от делото/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 10.03.2023 г. /л.3 от делото/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0996-000055/27.02.2023 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Ж.Д.П., като собственик на товарен автомобил „Мерцедес 1520Л“, с рег.№ М 4823 СА на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на този автомобил за срок от 6 месеца, като са свалени /отнети/ СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с рег. № *. В мотивите на заповедта е посочено, че на 24.02.2023 г. в 14.10 часа в с.Мърчево, ул.В*, с посока на движение от с.В* към гр.Б*, товарен автомобил „М*“, с рег.№ *, се управлява от К* П* Д*, който е лишен от право да управлява МПС от 17.05.2022 г.
На водача е съставен АУАН серия GA № 815537 от 24.02.2023 г.. В акта е описано, че на 24.02.2023 г. в 14.10 часа в с.М*, ул.В*, с посока на движение от с.В* към гр.Бойчиновци, товарен автомобил „М*“, с рег.№ *, след направена справка с РСОД и ОЧД при ОД на МВР Монтана, се установило, че К* П* Д* управлява след като е лишен от право да управлява МПС от 17.05.2022 г. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват фактически обстоятелства, послужили за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл процесната заповед съдържа фактическите обстоятелства по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.
От представените от административния орган преписка по делото се сочи, че е установено водачът К* П* Д* да е лишен от право да управлява МПС от 17.05.2022 г., макар да не са приложени доказателства за това твърдение От допълнително представените в хода на производството писмени доказателства се установи, че товарният автомобил е предоставен под наем на „М* г*“ ЕООД, като съгласно заповед от 24.02.2023 г. на ръководителя е наредено на шофьора И* И* А* да извърши превоз на товари за сметка на дружеството. От събраните писмени доказателства се установява безспорно, че работникът в дружеството К* П* Д*, преназначен за общ работник от шофьор на лекотоварен автомобил, без знанието на управителя на дружеството, по свое усмотрение е решил да замести колегата шофьор и тръгнал да превози въпросния товар, не се сочи да е лишен от право да управлява МПС. За тези факти и обстоятелства са представени допълнителни писмени доказателства/л.37-44 от делото/.
Представени са заповед № 3013з-1411/07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана и заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министър на вътрешните работи, от които е видно материална и териториална компетентност на административния орган, издал оспорената заповед, която не се оспорва в производството.
При проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа установени обстоятелства, че на 24.02.2023 г. в 14.10 часа в с.Мърчево, ул.Втора, с посока на движение от с.Владимирово към гр.Бойчиновци, товарен автомобил „М*“, с рег.№ *, се управлява от К* П* Д*, който е лишен от право да управлява МПС от 17.05.2022 г., без в преписката да се съдържат доказателства за този факт.
Съдът счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста й са посочени фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното основание за прилагане на принудителната административна мярка. За установеното е представен АУАН серия GA № 815537, макар да не е посочена дата. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.“ Посочено е в заповедта, че се издава на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, която гласи: „.. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година..“
В жалбата Ж.П., същият е и представляващ дружеството“М* *“ ЕООД, сочи, че дружеството няма никаква вина за своеволието на Д* липсват мотиви защо на дружеството е наложено наказание за 6 месеца, предвид, че нарушението не е извършено от собственика, а и собственик е отдал автомобила под наем на дружеството, същото е първо, като от друга страна наложената принудителна мярка не кореспондира и с целта на закона, т.к. възпрепятства дейността на дружеството. Водачът е санкциониран правилно, но другите шофьори, работещи в дружеството са лишени от възможността да управляват автомобила, а това влияе негативно не само на дейността на дружеството, но и на тяхната работа, т.к. са лишени от възможност да упражняват професията си, което би ги лишило и от доходи.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е съобразена с материалноправните разпоредби, но не отговоря на целта на закона.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които в случая са безспорно установени.
Прекратяването на регистрацията на посочените в заповедта основания е със срок, предвиден от законодателя, от шест месеца до една година. В заповедта обаче не са изложени мотиви защо административният орган е приложил ПАМ за срок от 6 месеца, макар това да е минимума. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определен срок от шест месеца. Съдът не следва да тълкува съображенията на административния орган, а те следва да бъдат изложени в мотивите, като съдът следва да преценява дали те съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Административният орган следва да изложи мотиви за решението да приложи ПАМ в посочения срок, за да може съдът да провери и установи дали са налице основанията за определяне на съответния размер на ПАМ, съответно да провери дали е спазен принципът на съразмерност и справедливост. Така установената липса на мотиви в тази насока предпоставя отмяната на обжалвания административен акт.
От друга страна настоящият състав намира, че в случая не е спазен принципът за съразмерност, нормативен израз на който е разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, според която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Тук следва да се обърне внимание, че в хода на административното производство не са събрани и не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая – договор за наем с дружеството, доказателства за твърдението, че Джурджов е лишен от право да управлява МПС от 17.05.2022 г.. За разлика от административно наказание по смисъла на ЗАНН, което следва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целия период от време, през който е постановена принудата, то действието на приложена ПАМ е обосновано и допустимо само до момента, до който мярката има за фактическа последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Следователно, от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който момент е преустановено дадено противоправно поведение, действието на ПАМ не е фактически основано. Респективно, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на посочения по-горе принцип за съразмерност чл. 6, ал. 2 от АПК.
Както административния акт, така и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на формалната логика означава, че когато тази цел е реално постигната, то изпълнението трябва да бъде преустановено.
При така изложеното, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото ПАМ е фактически и правно необоснована, поради което заповедта за нейното прилагане е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0996-000055/27.02.2023 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на Ж.Д.П. ***, с която е заповядано „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство - товарен автомобил „М*“, с рег.№ * за срок от шест месеца, както и отнемане на СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с рег. № *.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Административен съдия: