Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 29.05.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав,
в публично заседание на двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
Съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14039 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ.
Ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КОНПИ, преименувана от Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество – КПКОНПИ, съгласно § 6, ал. 1
от ПЗР към Закона за противодействие на корупцията/ е предявил искове срещу Л.Х.Д..
Ищецът с исковата молба твърди, че ответникът е привлечен
като обвиняем за престъпление попадащо в чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ. Инициирана е
проверка по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ за периода 19.05.2010 г. – 19.05.2020 г.
Установено било несъответствие в размер на 284 209.18 лв. Иска се отнемане на имущество на стойност
306 723.81 лв.
С влязло в сила определение от 24.10.2023 г. е прекратено
производството по отношение на предявения от КОНПИ иск срещу ответника за
разликата над сумата от 180 000 лв., формирана от пазарната стойност на л. а.
Порше Панамера Турбо, с рег. № ********, с рама № WPOZZZ97ZHL150530 до пълния
претендиран размер от 306 723.81 лв. или за сумата от 126 723.81 лв. /включваща
следните суми – 666,67 лв. внесени парични средства в И. ООД; 15 026.66 лв. -
внесени парични средства в Н. ООД; 63400 лв. - внесени парични средства в Н.
ООД; и 47 630.48 лв. /левова равностойност на 24 353.08 евро – внесени по
сметка № BG*********/.
Към настоящия момент претенцията на КОНПИ за отнемане е с
основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ от Л.Х.Д. на лек
автомобил марка „Порше“, модел „Панамера турбо“, рег. № ********, дата на първа
регистрация 09.11.2016 г., рама № WP0ZZZ97ZHL150530, двигател
№ CVDA001003, цвят черен – с пазарна
стойност 180 000 лв.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба. Изложените
са съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията. В писмените
бележки ответника излага доводи за неоснователност на искове поради
несъответствие на ЗОНПИ с основни принципи, прокламирани в Протокол 1 ЕКПЧ. Моли
съда да отхвърли предявения иск.
С протоколно определение от 29.02.2024 г. е отложено
произнасянето по молбата по чл. 248 ГПК, като съдът е указал на страните, че по
искането по чл. 248 ГПК ще се произнесе с крайния акт по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Представено е решение № 2494 от 16.12.2020 г. на
КПКОНПИ, както и решение № 927 от 26.09.2023 г. на КПКОНПИ с оглед изменение
размера на претенцията и частичния отказ на иска.
По делото се установява от
представеното уведомление от Специализирана прокуратура № УВКП-729-1/2020 г. по
описа на ТД - София, постъпило в Комисията на 11.05.2020 г., и постановление за
привличане на обвиняем по ДП № 26/2020 г. по описа на СО –СП, пр. пр. №
849/2020 г. по описа на Специализирана прокуратура, че ответникът Л.Х.Д. е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 НК
вр. с чл. 93, т. 20 НК.
Тъй като престъплението, за което ответникът е бил
привлечен като обвиняем, е предвидено в чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗОНПИ /загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г./, Комисията е
започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото
му с протокол № ТД10СФ/УВ -7798 от 19.05.2020 г. на директора на ТД на КОНПИ –
София, която е обхванала период от 10 години назад.
Установява се от справка в Централна база КАТ, че Л.Х.Д. е
собственик на лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера турбо“, рег. № ********,
дата на първа регистрация 09.11.2016 г., рама № WP0ZZZ97ZHL150530, двигател №
CVDA001003 /л. 201 от делото/. Представен е и договор за покупко-продажба на
посоченото МПС от 27.02.2017 г. за сумата от 46 000 лв. /л. 231/, както и
доказателства, че продавачът на автомобила „А.И Д.“ БГ ЕООД го е закупил на
22.02.2017 г. за сумата от 145 000 евро.
От приетата по делото САТЕ се установява, че към датата
на първоначалната регистрация 09.11.2016 г. стойността на л. а. марка „Порше“,
модел „Панамера турбо“, рег. № ******** възлиза на 285 551.18 лв., към
датата на изготвяне на експертизата /25.09.2023 г./ стойността възлиза на 132
732 лв., а към датата на подаване на исковата молба /18.12.2020 г./ -
177 260 лв. Вещото лице е посочило, че през първата година на експлоатация
на автомобила до м. 11.2017 г. стойността му намалява с около 20 % или към м.
11.2017 г. възлиза на 228 440.94 лв.
С определение № 2131 от 01.10.2020 г. по в. ч. гр. д. №
3110/2020 г. на САС е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху лек
автомобил марка „Порше“, модел „Панамера турбо“, рег. № ********, дата на първа
регистрация 09.11.2016 г., рама № WP0ZZZ97ZHL150530, двигател № CVDA001003.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че Л.Х.Д. е
разполагала с налични салда по банкови сметки към 19.05.2010 г. е размер на
71 972.30 лв. Посочено е и, че размерът на началното салдо в брой на
ответника към 19.05.2010 г. възлиза на 147 469.58 лв. Общият размер на
приходите, включително и началното салдо, за периода 19.05.2010 г. – 19.05.2020
г. на Л.Х.Д. е в размер на 646 325.60 лв. Общият размер на разходите за посочения период на Л.Х.Д. възлиза на 59 132.81 лв., поради което и
размерът на нетните доходи е 587 192.79 лв. /646 325.60-59 132.81/.
Стойността на придобитото имущество за процесния период е оценено от вещото
лице в два варианта – вариант I - 221 181.99
лв. и вариант II – 458 777.34 лв. Разликата зависи от стойността на л. а. Порше към датата на
закупуването му. И при двата варианта съответствието между нетните доходи на Л.Х.Д. за периода 19.05.2010 г. – 19.05.2020
г.. е придобитото имущество е с положителен знак – вариант I – 366 010.80 лв. и вариант II – 128 415.45 лв., т. е.
липсва несъответствие, като нетните доходи превишават имуществото – виж отговор
на задача № 5 от заключението.
От доказателствата по делото и твърденията в исковата
молба се установява, че наличното имущество към края на проверявания период,
извън придобитото преди този период и през него въз основа на делба и
наследяване, включва
единствено л. а. „Порше“, модел „Панамера турбо“, рег. № ******** и дружествени дялове в „П.И.“ ЕООД и „И.“ ООД.
При така установените факти съдът приема от правна
страна следното.
Претенцията е допустима. Липсва твърдяното противоречие на ЗОНПИ с Директива
2014/42/ЕС, която не е приложима към настоящото производство. Правото на
Европейския съюз допуска съществуването на вътрешноправна уредба като тази на
ЗОНПИ, но не освобождава съда от задължението да наложи спазването на правата
на човека според критериите на ЕКПЧ във всяко висящо пред него производство за
отнемане на имущество.
Предявени са искове по чл. 154, ал.
1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ. Внесеното искане за отнемане на незаконно
придобито имущество е против лице, което е привлечен като обвиняем за
престъпление, посочено в чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗОНПИ, като искането е
предшествано от проверка, започнала и осъществена въз основа на акт на
директора на компетентната териториална дирекция, поради привличане на
ответника като обвиняем за посоченото престъпление; производство по неговото
обезпечаване и решение на Комисията по чл. 140, ал. 2, т. 2 ЗОНПИ за
предявяване на искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото
имущество, въз основа на което същите са предявени в законоустановени срок от
налагане на обезпечителните мерки.
Уважаването на така предявените искове се
предпоставя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
лицето през проверявания период да е привлечено като обвиняем за престъпление
измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 от ЗОНПИ; през проверявания
период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т. е.
да е налице несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лева за
целия проверяван период; въз основа на доказателствата по делото да е формирано
основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от
незаконен източник, като съгласно чл. 107, ал. 2 от закона, обосновано е онова
предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице; имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от
ЗОНПИ – в период от 10 години назад считано от датата на започване на
проверката, и имуществото да не е придобито със законен източник на средства.
Преди всичко,
съдът намира, че следва да прилага ЗОНПИ при съблюдаване на чл. 1 от Протокол №
1 на ЕКПЧ, касаещ защита на собствеността. Настоящият състав съобразява
дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по делотоЙ.и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26 септември 2023 г.,
в сила от 19.02.2024, според което „за да бъде една конфискация по Закона
от 2012 г. в съответствие с изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол №
1, националните органи трябва да установят някаква престъпна дейност или
административно нарушение, за които се твърди, че са довели до придобиването на
имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и
въпросното имущество.“ /§ 138/. Цитираното решение разяснява основни
предпоставки при засягане на квалифицираното право по чл. 1, ал. 1 ЕКПЧ,
касаещи конфискация на имущество, която не е основана на присъда. Ето защо
същите се явяват приложими и към приложимия към случая закон.
Съгласно решения на Съда на
Европейския съюз по делата C 319/19 и C 234/18, конфискацията съобразно ЗОПДНПИ
(отм.), респ. ЗОНПИ попада извън обхвата на минималните правила, които
Директива 2014/42 установява, респ. регламентирането ѝ влиза в
компетентността на държавите членки да предвиждат по-широки правомощия в
националното си право. На свой ред Европейският съд по правата на човека в
решението по делотоЙ.и други с/у България
приема, че законът от 2012 г. преследва легитимна цел от обществен интерес,
а именно: да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез
престъпления или административни нарушения (§ 111). За да е в съответствие с
член 1 от Протокол 1 ЕКПЧ обаче намесата в правото на собственост трябва да
бъде законосъобразно, да е в обществен интерес и да постига справедлив баланс
между изискванията на общия интерес и правата на страната, чието имущество се
засяга /така § 98 от делотоЙ.и други с/у България/. Подобно
изискване не е въведено в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗОНПИ /предишно наименование ЗПКОНПИ/.
Законът от 2018-та година разширява приложното поле по отношение на основанията
за образуване на проверка, но запазва целта, предмета на отнемане, съдържанието
на понятията, въведените презумпции и предпоставки за основателност на ищцовата
претенция. Настоящият съдебен състав съобразява, че ЕКПЧ е част от приложимото
право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право, които й
противоречат /чл. 5, ал. 4 Конституция на Република България/. Възприетият от
националния законодател подход имущество да се презумира за незаконно при
констатирано значително несъответствие в доходите на ответната страна и
автоматизма, изискван от съда при отнемането на имуществото, без да се прави
преценка за пропорционалност, пряко противоречи на чл. 1, Протокол 1 ЕКПЧ.
Съдът съобразява разясненията, дадени в решениетоЙ.и други: „очевидната
презумпция, направена в Закона от 2012 г., че ответниците в производствата за
отнемане не само са замесени в неуточнени престъпни или незаконни дейности, но
и че това е било така в продължение на много години /сравни съображенията по
делото Тодоров и други, цитирано по-горе, § 206/. Тази особеност произтича от
общия подход на Закона от 2012 г., който счита, че не е необходимо да се търси
установяване на такива дейности, но въпреки това очевидно предполага, че те са
източник на имуществото, което трябва да бъде отнето. Макар Съдът да е наясно,
че организираната престъпност понякога може да прибягва до по-сложни методи за
придобиване на имущество, което затруднява проследяването на произхода му, той
не може да не отбележи същевременно, че със Закона от 2012 г. е премахната
важна гаранция, съдържаща се в Закона от 2005 г., а именно изискването да се
установи някаква връзка между имуществото, което трябва да бъде отнето, и
предикатното престъпление.“ В същото решение се разяснява, че според ЕСПЧ,
„за да бъде отнемането по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията на
член 1 от Протокол № 1, е от съществено значение, като противовес
на разгледаните по-горе потенциални недостатъци, националните съдилища да
предоставят някои данни относно нарушенията, наказателни или административни,
за които се твърди, че са били извършени, и да са показали по обоснован начин,
че може да има връзка между тези нарушения и въпросното имущество“.
Следователно ищецът дължи да въведе
в процеса и докаже непозволена от закона дейност, разумно обосноваваща
установеното като налично имущество. В конкретния случай със сезиращата молба
ищецът сочи, че спрямо ответника е образувано досъдебно производство и същият е
привлечен като обвиняем, но това обстоятелство се свързва с основанието за
започване на проверката. Не се въвеждат твърдения за осъществена от ответната
страна непозволена от закон дейност, чрез която да е придобито притежаваното от
ответника имущество. В производството по ЗОНПИ съдът действа при спазване
правилата на диспозитивното начало и не може по свой почин да определя каква е
би била незаконната дейност на ответника, генерирала имуществото, предмет на
исканото отнемане, нито сам да събира доказателства в тази посока.
Доказателства по делото, че имуществото, чието отнемане е предмет на
производството, е придобито от непозволена от закона дейност не са ангажирани.
Нещо повече, по делото няма никакви данни на какъв етап е ДП срещу ответника,
евентуално образувано ли е наказателно производство. Посочено е важно и с оглед
обстоятелството, че приложението на чл. 153, ал. 6 ЗОНПИ не може да бъде
безконтролно. Съгласно чл. 6, § 2 от ЕКПЧ всяко лице, обвинено в криминално
престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със
закона, а според чл. 14 от ЕКПЧ упражняването на правата и свободите,
предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква
дискриминация, основана на какъвто и да е признак. Възможностите за
конфискация, които позволява ЗОНПИ, биха могли да доведат до значителен
произвол – отнемане на имущество без да се търси връзка между престъплението и
имуществото, за което е поискано отнемане, още повече за отнемането, на което
имущество е достатъчно формалното повдигане на обвинение /без
значение дали ДП е прекратено или е налице оправдателна присъда/. Част от
разпоредбите на ЗОНПИ тълкувани съвместно с оглед целите на закона – чл. 107,
ал. 2 във вр. с чл. 153, ал. 6 ЗОНПИ, показват законодателна воля, която пряко
противоречи на член 1 от Протокол 1 ЕКПЧ, поради което и настоящият съд следва
да съобрази ползващата се с преимущество ЕКПЧ и да не прилага посочените
по-горе разпоредби. Относно разрешенията дадени с решението по делотоЙ.и други с/у България виж още решение № 50098/18.01.2024 г. по гр. д. №
1074/2022 на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 50104 от 23.01.2024 г. по гр. д. №
4647/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о. Възможността за конфискация и намеса в
частната собственост без да се установят в кумулативност: 1./ някаква престъпна
дейност или административно нарушение, за които се твърди, че са довели до
придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и 2./ връзка между
тази дейност и въпросното имущество, показва дефицит на законодателната уредба,
която трябва да се пренебрегне поради значителното си несъответствие с член 1
от Протокол № 1, в който смисъл изрично §
138 на решението по делотоЙ.и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26
септември 2023 г., в сила от 19.02.2024 г.
Предвид липсата на доказателства за наличие на престъпна дейност,
вследствие на която да е придобито процесното имущество /л. а. Порше/, то искът
като неоснователен следва да се отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че искът
е неоснователен и на отделно самостоятелно основание:
По гражданскоправен ред не може да
бъде отнет доход, а имущество /придобито от престъпна дейност/. По
гражданскоправен ред на отнемане подлежи налично имущество, което съществува в
патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е
напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него. Aко имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи
равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е
противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е противопоставимо на
държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
Източниците на
финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното
имущество и доходите /приходите минус разходите за осъществяването на дейността/,
а привлечени са кредитите и субсидиите /безвъзмездни помощи/ или даренията /грантове/.
Не винаги източникът на финансиране е източник на забогатяване. Източник на
забогатяване не може да е нито наличното имущество /то се трансформира в
новопридобитото/, нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение
за тяхното връщане. Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е
незаконен. Във всички останали случаи източникът на финансиране е законен.
Кредитът е законен източник на финансиране, но получаването му не обогатява
кредитополучателя. Кредитът обяснява временното превишение на придобитото
имущество над дохода. Забогатяване ще е налице, когато кредитът бъде върнат от
доходи или безвъзмездни помощи и дарения. Ако кредитът още не е върнат или бъде
върнат от осребряване на придобитото или друго налично имущество, няма да е налице
забогатяване.
Придобито имущество са всички
имуществени блага, които субектът някога е притежавал; а отчуждено имущество е
придобито имущество, което в последствие е напуснало патримониума на
собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице. Преобразувано имущество е имуществено
благо, което в резултат на фактически или правни действия е трансформирано в
друго имуществено благо. Притежавано имущество е придобито имущество, което
продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или
изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано
е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на
лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено, унищожено или
погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв
паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност при
отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му.
На отнемане по реда на този закон също подлежи налично в края на изследвания
период имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или
свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице не може да бъде отнето от него - ако то се намира у свързани
лица, отнема се от тях. Не може да се отнеме равностойността на имущество,
което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово
притежание в края на изследвания период - Тълкувателно решение № 4/2021 гр.София, 18.05.2023
г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл. 141 ЗОНПИ, т. е. по
гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество /което е
незаконно придобито/. Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в
патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през проверявания
период, което е налично в края на този период. Не може да се установява
незаконност, на която и да било
част от имуществото, което проверяваното и свързаните с него лица са
притежавали в началото на изследвания период. В § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е
посочено значението на понятието „значително несъответствие“ - онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150000 лева
за целия проверяван период. Отнемането може да бъде извършено, в случай
че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това
в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на
изследване въпросът дали даден доход има законен характер - решение № 50116 от 03.04.2024 г. по гр. д. №
3698/2021 г. на IV г. о. на ВКС.
От
приетата и неоспорена в с. з. ССчЕ не се установява несъответствие, още
по-малко такова в размер на 150 000 лв. Следва
да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може
да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т. е. в
заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението.
След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице,
правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а
приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички
доказателства по делото - виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от
12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС. В съдебно
заседание на 29.02.2024 г. не е оспорена ССчЕ при приемането й. По вариант II
на заключението е налице положителна разлика между нетния доход и имуществото в
размер на 128 415.45 лв. Съобразно изводите на вещото лице по ССчЕ в случая
липсва несъответствие, налице е положителна величина, но дори да се споделят
всички изложени доводи на ищеца, то отново липсва несъответствие в предвидените
от закона размери. В писмените бележки
ищецът сочи, че нетният доход следва да бъде в размер на 297 513.40 лв.
Освен че ищецът не е оспорил ССчЕ в с. з., то за съда не става ясно защо не
следва в приходната част да се включат доказаните възстановени суми от търговци
в размер на 18 414.51 лв. и приходи от лихви по депозитни сметки в размер
на 11 443.39 лв. Не се споделят и възраженията срещу сумите преведени по
банкови сметки на ответника от неговите майка и баща. Доказва се от писмените
доказателства, че същите са разполагали с паричните средства и са ги превели по
сметката на ответника. Няма данни по делото, които да водят съдът до извода, че
сумите са преведени на ответника на друго основание, поради което и същите
следва да се приемат за преведени на основание договор за дарение.
Въпреки посоченото дори да се
приеме, че нетният доход на ответника е този посочен от ищеца в писмените му
бележки, а именно 297 513.40 лв., то при съобразяване на разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 4/2021
гр.София, 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, според които не представляват
„имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ
получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай
че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период,
както и на обстоятелството, че л. а. „Порше“, модел „Панамера турбо“, рег. № ********
е регистриран м.11.2016 г., е придобит от ответника в края на м.02.2017 г., т.
е. повече от три месеца след регистрацията, а според вещото лице по САТЕ
стойността на автомобила намалява с 20 % в първата година след регистрацията,
няма как да се получи не само несъответствие от 150 000 лв., а дори каквото
и да е несъответствие, доколкото нетният доход на ответника е в по-висок размер
от стойността придобитото имущество през процесния период. Предмет на отнемане
могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция
на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им
разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия
за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства,
преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но
неналични към датата на предявяване на иска, тъй като законът не предвижда
такава възможност. При изключване от имуществото, посочено в ССчЕ, на
неналичните средства и намаляване стойността на автомобила с 5 % спрямо датата на
регистрацията, то стойността на имуществото ответника е в размер по-нисък от
280 000 лв., поради което и посоченият от ищеца в писмените му бележки
нетен доход /297 513.40 лв./ е в по-висок размер.
Дори да се пренебрегне влязлото в
сила решение по делотоЙ.и други с/у България /което чл. 46 § 1 от ЕКПЧ има
задължителна сила и следва да се изпълнява от държавите-членки/, то липсва значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ.
Претенцията
е неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
Разноски се дължат на ответницата. Представен е списък
и доказателства за направата на разноски в общ размер на 10 897.40 лв., от
които 10 397.40 лв. с ДДС за заплатен адвокатски хонорар. Представен е
договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащането на сумата.
Направено е в срок възражение за прекомерност от ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК,
като възражението е направено при условията на евентуалност само ако
претендираното адвокатско възнаграждение е в размер над минималния размер по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – виж л. 1065 от делото.
Следва да се посочи, че договорът е сключен и сумата е
заплатена преди частичния отказ от предявения иск – л. 978-1000.
В срока по чл. 248 ГПК /виж п. к./ е подадена молба по
чл. 248 ГПК от Л.Х. предвид частичния отказ от иска – л. 977.
Препис от молбата е връчена на ищеца – л. 1004, като
същият не е взел становище по искането.
Съдът е отложил произнасянето по чл. 248 ГПК с акта по
съществото на производството.
Наличието на определение за частично прекратяване на
производството по делото поради отказ от иска не е достатъчно основание за
присъждане на разноски, след като спорът продължава да е висящ във връзка с непрекратената
част. В случая характерът на конкретния спор, който е с правно основание чл.
153, ал. 1 ЗОНПИ и изисква извършване на преценка за вид и стойност на
имущество, приходи, разходи, несъответствия в имуществото в началото и в края
на проверявания период. При този предмет - за да е прецизно изчисляването на
разноските, въпросът за тях да бъде разрешен – общо и окончателно за
съответната инстанция, едва при постановяване на нейния краен акт – виж определение № 1804 от 11.04.2024 г. по ч.
гр. д. № 1222/2024 г. на III г. о. на ВКС.
С Решение на
Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийския районен съд, е прието, че член 101, параграф ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи,
че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и
на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият
клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от
друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.
Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.
Въпреки това съдът е обвързан от волята на страните.
Съобразно диспозитивното начало волята на процесуалния представител на ищеца е
за намаляване адвокатското възнаграждение само ако същото надвишава минималните
адвокатски възнаграждения по Наредба.
Доколкото произнасянето по искането по чл. 248 ГПК е
отложено, то на ответника се дължат разноски както за отхвърлената част от
претенцията на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, така и за прекратената част на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Първоначалната цена на иска е 306 723.81 лв.,
при което минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата
действаща към дата на сключване на договора за правна защита и съдействие и към
датата на заплащане на адвокатското възнаграждение /през 2020 до м. 11.2022/ е 7664.48 лв. При промени в размерите на
адвокатските възнаграждение относимата редакция на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е тази към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие /момента на направата на разходите – определение № 416/04.12.2014 г. по гр. д.№
3178/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 108 от 25.03.2015 г. по гр. д.
№1298/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 127/09.05.2016 г. по ч. гр. д.№
564/2016 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 131 от 23.02.2018 г. по ч. т. д. .№
342/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. №
1135/2016 г. на ВКС, I т. о./. Установява се от представените документи към
списъка по чл. 80 ГПК, че АД Екимджиев и партньори е регистрирано по ДДС – с
ДДС минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 9 197.38 лв. Оттук
и възражението за прекомерност следва да се уважи частично до 9 197.38 лв.
съобразно диспозитивното начало, доколкото ищецът сам е поставил рамките на
възражението, а именно минималния размер на възнаграждението по Наредба.
Освен това възнаграждение в размер на около 9000 лв.
съдът намира, че отговаря на правната и фактическа сложност на делото.
Производството е по ЗОНПИ, производствата по който закон се отличават със
значителна правна и фактическа сложност. Образувано е 2020 г. при първоначална
цена в размер над 300 000 лв. Предвид характера на спора, проведените 4 о.
с. з., събраните доказателства – разпит на свидетели, изслушани САТЕ и ССчЕ,
както и обстоятелството, че производството е продължило повече от 4 години, то
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Сумата от общо 9 197.38 лв. ще се възложи в тежест на
ищеца. Претендираният депозит по САТЕ не е използван и не е заплатен на в. л.,
което не е отговорило на въпросите на ответника, поради което може да бъде
възстановен на страната и не следва да се възлага в тежест на ищеца по
производството.
Ищецът, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, дължи и
държавна такса по производството, възлизаща на сумата от общо 12 268.95 лв. По иска по чл. 153
ЗОНПИ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с
решението в зависимост от изхода на делото. Комисията дължи заплащане на
държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. В
случая при отхвърляне на исковете на Комисията, както и при отказ от исковете с
оглед на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, идентична чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ/отм./ се
присъжда дължимата държавна такса с оглед на стойността на имуществото, чието
отнемане се е искало - определение
№ 1801 от 11.04.2024 г. по ч. гр. д. № 323/2024
г. на III г. о. на ВКС, определение № 1097 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 285/2024
г. на III г. о. на ВКС, определение № 935 от 01.03.2024 г. по ч. гр. д. № 532/2024 г. на IV г. о., определение № 653 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на III
г. о. на ВКС, определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV
г. о. на ВКС, определение № 2810 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3705/2013 г.
на IV г. о. на ВКС, определение № 2833 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023
г. на III г. о. на ВКС. Оттук и съдът следва да събере цялата дължима такса от ищеца /съобразно
първоначалния размер на претенциите 306 723.81 лв., който е предявил
неоснователните претенции без да съобрази разходваните/неналични имущества на
ответниците, които очевидно няма как да бъдат отнети. В тази насока и
цитираната по-горе практика, че при исковете по ЗОНПИ въпросът за разноските
следва да се разреши общо и окончателно за съответната инстанция, едва при
постановяване на нейния краен акт. Дори и това становище да не се сподели,
съдът е длъжен по реда на чл. 77 ГПК да събере и дължимата държавна такса по
исковете във вр. с тази част от производството, за която е налице частичен
отказ от иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: гр. София, пл. *********,
против Л.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, иск по реда на чл.
154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на
държавата на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ от Л.Х.Д.
на лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера турбо“, рег. № ********, дата
на първа регистрация 09.11.2016 г., рама № WP0ZZZ97ZHL150530, двигател №
CVDA001003, цвят черен.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с адрес: гр. София, пл. *********, да заплати на Л.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 9 197.38 лв. - разноски по делото /от
които 3 799.92 лв. – относими към прекратената част на производството и 5 397.46
лв. – относими към разгледаната по същество претенция/.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с адрес: гр. София, пл. *********, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ и чл. 77 ГПК, сумата от общо 12 268.95 лв., представляваща дължима
държавна такса по производството относима, както към отхвърлената претенция, така
и към първоначалните претенции, за които производството е прекратено поради
частичен отказ от предявените искове с влязло в сила определение от 24.10.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: