Определение по дело №546/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 1113
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20224400500546
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1113
гр. Плевен, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-

ПАНОВА
Членове:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500546 по описа за 2022 година
Производството е по чл.122 ГПК.
С определение № 2980/20.07.2022г. по гр.д. № 3867/2022г. на РС
гр.Плевен – съдът е повдигнал спор за подсъдност относно компетентния да
разгледа иска с правно основание чл.422 ГПК, предявен от „***“ АД, ЕИК
*** против С. Б. Р., ЕГН ***.
Изпратил на осн. чл.122 ГПК делото на ПлОС за произнасяне по спора
за подсъдност.
Делото е образувано пред Районен съд гр.Л. по заявление по за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „***“ АД против длъжника за
парично вземане от 255.44 лв. представляваща главница за потребена
топлинна енергия за периода от 01.11.2018г.-31.03.2020г.; 47.81 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 04.01.2019г. – 01.10.2021г. ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане и съдебните разноски по
делото.
Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д. № 2047/2021г. по
описа на РС-Л.. Въз основа на подаденото възражение, а в последствие и
депозиран установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е образувано гр.д. №
70/2022г., по описа на РС-Л..
1
С определение № 579/21.06.2022г., по описа на РС-Л., съдът приел, че с
оглед обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба
длъжникът е бил с постоянен адрес в гр. Плевен, ул. „***“ № 12, ет.3, ап.5,
прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
РС – Плевен, като се позовал на разпоредбата на чл. 113 ГПК
За да повдигне препирня за подсъдност между районните съдилища в
гр.Плевен и гр.Л., РС – Плевен приел, че в случая длъжникът има качеството
потребител и поради обстоятелството, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение постоянният адрес на
длъжника е бил на територията на гр. Л., то същият е местнокомпетентен да
разгледа предявения срещу длъжника иск.

Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото намира за
установено следното.

Съгласно разпоредбата на чл.122 изр.2 ГПК спорът за подсъдност
между съдилища, които принадлежат към районите на различни по - горни
съдилища се разрешава от онзи по - горен съд, в чийто район се намира съдът,
който последен е приел или отказал да разгледа делото.
В настоящия случай това в Окръжен съд – Плевен.
От доказателствата по делото, безспорно се установява, че длъжникът е
притежава качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, като
потребител на топлинна енергия.
В този смисъл и е налице специално предвидена подсъдност за
разглежда на искове на и срещу потребители, а именно пред съда в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по
постоянния.
Видно от изготвена справка от НБД, по ч.гр.д. № 6408/2021г., по описа
на РС-Плевен се установява, че към 10.11.2021 г., когато е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, настоящият
адрес на длъжника е в с. ***, ул. „***“ № 11, обл. Л..
Видно от изготвена справка от НБД, по гр.д. № 70/2022г., по описа на
РС-Л., към момента на подаване на исковата молба, длъжникът вече е с
2
постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен ул. „***“.
В този смисъл РС-Плевен приел, че с оглед разпоредбата на чл. 113
ГПК, подсъдността е била стабилизирана от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с оглед
района в който се е намирал настоящият адрес на длъжника и компетентен да
продължи разглеждането на производството се явявал РС-Л..

Въззивният съд намира изводите на районен съд Плевен за правилни и
законосъобразни, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, възражението за
неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се
прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се
повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Тъй като длъжникът се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, той се ползва от уредената в чл. 113 ГПК особена местна подсъдност,
дерогираща общата, указваща че исковете срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя.
В случая към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 11.10.2021г. настоящият адрес на
длъжника, съгласно изготвена справка от НБД се намира в община Л., което и
определя РС-Л., като местнокомпетентен съгласно нормата на чл. 113 ГПК да
образува, проведе и приключи образуваното пред него съдебно производство
/ в този смисъл и Определение № 71 от 08.02.2018г. по ч.т.д. № 224/2018 год.
на ВКС/.
Съгласно чл.120 от ГПК, настъпилите след подаването на исковата
молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната
подсъдност, не са основание за препращане на делото на друг съд, поради
което и Районен съд Плевен не се явява местнокомпетентен да разгледа
предявеният иск с правна квалификация чл. 422 ГПК /в този смисъл и
Определение № 95 от 29.01.2013г. по ч.т.д. № 670/2012г., т.к., І т.о./
Ето защо на тези основания Плевенският окръжен съд приема, че
3
компетентен да разгледа предявеният установителен иск, предявен по реда на
чл. 422 ГПК е Районен съд гр. Л..

По гореизложените съображения настоящият състав на решаващия съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК, от „***“ АД, ЕИК *** против С. Б. Р., ЕГН ***, с който се иска
да бъда признато за установено, че С. С. Б. Р. дължи на „***“ АД, ЕИК ***
сумата от от 255.44 лв. представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018г.-31.03.2020г.; 47.81 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 04.01.2019г. – 01.10.2021г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане и съдебните разноски по делото, е
Районен съд гр. Л..
Препис от определението да се изпрати на ПлРС за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4