Р Е Ш Е Н И
Е
№ 132, 31.01.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на петнадесети януари през две хиляди и двадесета, година в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
секретар: Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 2455 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
30685/21.10.2019г. на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* чрез
процесуалния представител юрисконсулт Т.К. против решение № 2821/05.07.2019г., постановено по гр. д. №
12742/2018г. по описа на Районен съд
Пловдив, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД за главница в размер на 842, 29 лева, представляваща част от
общо претендирания размер от 1354, 41 лв.
В частта, с която е отхвърлен иска
на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за признаване за установено по отношение на Д. К.К.,
ЕГН **********, че дължи на ищеца сумата над размера от 842, 29 лева до размера
от 1354, 41 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6579/2018г. по описа
на ПРС до окончателното изплащане на вземането; 347, 84 лева договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.09.2014г. до 20.10.2015г. и 335, 69 лева договорно обезщетение
за забава за периода от 21.09.2014г. до 13.04.2018г., решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба се излагат
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на
материалния закон.Като неправилен се оспорва извода на съда за нищожност на
клаузата на чл. 5, изр. първо в частта „Условия по договор за кредит“ от
процесния договор, уговаряща дължимостта и размера на договорното обезщетение
за забава, поради противоречие с добрите нрави.Счита се, че договорното
обезщетение за забава в размер на 335, 69 лева е дължимо и предвид направеното
възражение за прихващане, спазвайки разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и
съобразявайки изрично уговорения ред за погасяване в чл. 7, изр. първо в частта
„Условия по договор за кредит“ в процесния договор, е следвало да бъде погасено
задължение в общ размер 2 335, 69 лева, включващо договорното обезщетение
за забава в размер на 335, 69 лева и главница в размер на 2000 лева.Доколкото
по делото нямало спор, че са извършени плащания в общ размер 1493, 40 лева, то
следвало да се приеме, че с тази сума е погасено изцяло договорното обезщетение
за забава в размер на 335, 69 лева и частично задължението за главница в размер
на 1157, 71 лева, при което се получавал непогасен остатък в размер на 842, 29
лева.Поради това искът за главница следвало да бъде уважен в този размер.Ако се
приеме, че обезщетението за забава не било дължимо поради нищожност на
клаузата, с която било уговорено, то пак след приспадане на общо платената сума
по договора от 1493, 40 лева, от общия размер на отпуснатия и усвоен кредит от
2000 лева, оставал непогасен остатък за главница в размер на 506, 60 лева,
който следвало да бъде присъден.Моли се за отмяна първоинстанционното решение в
обжалваната част, вместо което да бъде постановено ново, с което искът за
главница да бъде уважен до размера от 842, 29 лева, а при условията на
евентуалност до размера от 506, 60 лева.Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции и за заповедното производство.
С писмения отговор на ответника по
жалбата се изразява становище за нейната неоснователност и се моли да бъде
оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и
законосъобразно в обжалваната част, да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното
съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се
явява допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск по чл. 422 от ГПК за приемане за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 2037, 94 лева, от които:
1354, 41 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 347, 84 лева
договорна възнаградителна лихва за периода 20.09.2014г. до 20.10.2015г.; 335,
69 лв. договорно обезщетение за забава за периода 21.09.2014г. до 13.04.2018г.
Твърденията в исковата молба са, че на
18.10.2013г. ответницата сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненшъл“ ЕАД договор
за потребителски кредит PLUS-10350054 в
размер на 2000 лева, която сума била предоставена по банковата сметка на
кредитополучателя.Той от своя страна се задължил да заплати на кредитора 24
месечни погасителни вноски по кредита, включващи главница и добавка,
съставляваща печалбата на кредитора /договорна лихва/, посочени в Погасителния
план съгласно чл. 3 от договора.Твърди се, че от 20.09.2014г. ответната страна
преустановила плащанията по договора.Съгласно чл. 5 от същия при забава на
погасителна вноска се начислявало обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва.Падежът на цялото задължение по кредита настъпвал на
20.10.2015г., с което ставал изискуем неплатеният остатък от кредита.На
10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцовото дружество бил
сключен договор за прехвърляне на вземания, предмет на който били и вземанията
по процесния договор.Твърди се, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за прехвърляне на вземането, за което било изпратено писмено
уведомление до същия чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката била върната в
цялост.Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните
задължения цесионерът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч. гр. д. № 6579/2018г. по описа на РС Пловдив, XIII гр. състав.
Посоченото дело е приложено, като от
него е видно, че длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл. 47 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането
си.Такъв е предявен в законовия едномесечен срок, поради което се явява
допустим.
В
първоинстанционното производство ответницата е била представлявана от особен
представител – адв. И.К., назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.В
подадения писмен отговор от същия по реда на чл. 131 от ГПК е изразено
становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни.Направено е
възражение за изтекла давност по отношение на претендираната възнаградителна
лихва и договорното обезщетение за забава.Направено е и възражение за нищожност
на клаузата за договорна възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите
нрави.С писмения отговор е направено и възражение за прихващане на изплатените
от ответницата суми за погасяване вземанията по процесния договор, в частта от
плащането, отнесена за погасяване на лихва и допълнителни разходи, които били
платени без основание и следвало да бъдат прихванати от неизплатената главница.
По делото не е спорно, а се потвърждава
и от приложените писмени доказателства, сключването на процесния договор за
потребителски паричен кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д.К.К. със
съдържанието, посочено в исковата молба.Не е спорно също, че сумата по кредита
в размер на 2000 лева е предоставена на кредитополучателя, като по договора са
погасявани вноски до 20.09.2014г. в общ размер 1493, 40 лева.
С договор от 10.01.2017г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* е прехвърлило вземанията по процесния
договор на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********.До кредитополучателката Д.К.К.
е изпратено уведомление чрез цесионера „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД като
пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което няма данни да е
редовно връчено.
Районният съд е приел в решението си,
че клаузите за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава, предвидени в
процесния договор, са нищожни поради противоречие с добрите нрави.Съгласно
приложения погасителен план ответницата е изплатила 506, 60 лева, а всички
останали плащания в размер на 932, 80 лева са отнесени за погасяване на ГПР.Приел
е, че сумата от 932, 80 лева следва да бъде приспадната от задължението за
главница, тъй като е платена без основание с оглед нищожността на клаузите за
възнаградителна лихва и договореното обезщетение за забава, поради противоречие
с добрите нрави.
Настоящият състав на съда намира
въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
На първо място не би могло да се приеме, че договорното обезщетение за
забава в размер на 335, 69 лева е дължимо, респ. същото е погасено със
заплатените от кредитополучателя вноски, тъй като в тази част
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.След като
искът за заплащане на сумата от 335, 69 лева, представляваща договорно
обезщетение за забава за периода от 21.09.2014г. до 13.04.2018г. е отхвърлен с
влязло в сила решение, с тази сума не би могло да се извърши прихващане с
платените вноски по процесния договор.
На
следващо място следва да се вземе предвид, че предявеният иск от цесионер се
обуславя от валидно сключване на договор за цесия и надлежно уведомяване на
длъжника за извършването й, които обстоятелства са в тежест на доказване на
ищеца.
За да е налице валидно сключен договор за цесия, е достатъчно постигане
на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не е предвидена форма за
действителност или извършване на плащане като елемент на фактическия
състав.Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето.Съобщаването не е елемент от
фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните,
но уведомяването има значение за третите за договора лица, какъвто е и
длъжника.Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня на уведомяването за извършване на цесията.До този
момент за всички трети лица носител на вземането спрямо длъжника е
цедента.Следователно уведомяването е юридическият факт, от който възниква
качеството кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора.
В уредбата на договора за цесия липсва изрична
регламентация за начина, по който следва
да бъде уведомен длъжника.Няма и законоустановено съдържание на съобщаването по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се
извърши от цедента.Това изискване е свързано със сигурността, че действително е
извършена цесия.В практиката на ВКС се приема, че е допустимо предишният
кредитор /цедента/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Предмет на
разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК, като предхождащото заповедно
производство е било образувано по заявление на цесионера – „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, подадено на 25.04.2018г. и в случая това е релевантният
момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника.При
положение, че това изискване не е било надлежно изпълнено към датата на
подаване на заявлението /не е доведено до знанието на длъжника/, то и
прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило
действие спрямо него към същия момент.Следователно цесионерът не е имал валидно
придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, респ. не
е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.С
оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент /с връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея/, в конкретната хипотеза не може да се
отчете като факт по см. на чл. 235, ал. 3 от ГПК.При настъпило частно
правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на
вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е
носител на спорното право към този момент.Този извод се извлича от
задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК.В този см. е и определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г.
От гореизложеното следва извод, че дружеството-въззивник, не е
установило надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към
релевантния за производството момент – подаването на заявление, респ.
качеството си на кредитор, поради което иска се явява недоказан и подлежи на
отхвърляне.Доколкото крайният извод първоинстанционния съд съвпада с направения
от настоящата инстанция, решението в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
По тези съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 2821 от 05.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 12742 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от А. В. Г. – изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7 чрез юрисконсулт К. П., съдебен адрес:***, с който е поискано
да бъде установено по отношение на Д.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:***
чрез адв. И.К., в качеството му на особен представител, че му дължи сумата в
размер на 842, 29 лева или за разликата над размера от 512, 12 лева до
отхвърления размер от 1354, 41 лева главница, ведно със законната лихва върху
този размер, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 6579/2018г. по описа на ПРС, до окончателното изплащане на вземането,
като неоснователен.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: