ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/05.06.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I състав, в закрито
заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 348 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
С Решение №
505/05.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2985/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил частично претенциите на „А. с. в.“
ЕАД, с ЕИК *********** с правно основание по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК против С.С.П., с ЕГН: **********
като е
признал за установено, че ответникът дължи на ищеца: 1/сумата от 503.56 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от
21.04.2016 г., 2/ сумата от 70.64 лева – договорна лихва за периода от 11.06.2016
г. до 17.06.2017 г.; 3/ сумата от 13.73 лева – такса за оценка на досие за
периода от 26.11.2016 г. до 17.06.2017 г.; 4/ сумата от 260.77 лева – такса за
услуга „К.д.“ за периода от 29.10.2016 г. до 17.06.2017 г.; 5/ сумата от 19.07
лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2018 г. (датата на цесията) до
25.10.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение); 6/ сумата от 21.80 лева – законна лихва върху главницата за
периода от 25.10.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до 04.05.2018 г. (датата на подаване на исковата молба),
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. За разликата до 512.58 лева,
представляваща пълния претендиран размер на главницата по посочения договор за
кредит и за разликата до 21.57 лева – пълния претендиран размер на обезщетението
за забава за периода от 19.05.2018 г. (датата на цесията) до 25.10.2017 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) исковете са отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Със същото
решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил С.С.П. да
заплати на „А.с.в.“ ЕАД разноски – по заповедното производство: сумата от 25
лева – държавна такса и сумата от 75 лева – юрисконсултско възнаграждение и по
исковото производство: сумата от 25 лева – държавна такса, сумата от 300 лева –
възнаграждение за особен представител; сумата от 200 лева – възнаграждение за
вещо лице и сумата от 350 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Производството пред
настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от С.С.П.,
чрез особения му представител – адв. А.П. въззивна жалба с вх. № ***/25.04.2019
г., с която първоинстанционното решение се оспорва в осъдителната му част и в
частта за разноските. Излагат се съображения, че същото е незаконосъобразно, неправилно
и необосновано. На първо място се твърди, че от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин ответникът да дължи
претендираните суми. На следващо място се оспорва материално правната
легитимация на ищеца по исковете като в тази връзка се излагат подробни доводи,
че сключеният договор за цесия не е породил правно действие въобще, а дори да
се приеме за валидно сключен, то същият не е бил надлежно съобщен на ответника,
поради което и няма действие по отношение на последния. В тази връзка се
оспорва практиката съгласно която длъжникът ответник се приема за уведомен за
цесията с получаване на препис от исковата молба и уведомление към нея. В тази
насока се акцентира върху обстоятелството, че ответникът се представлява в
настоящото производство от особен представител, поради което тази практика не
може да намери приложение поради липсата на контакт между особения представител
и страната. Обръща се внимание, че договорът за цесия, приложен по делото,
представлява по съдържанието си рамков договор.
На следващо
място се оспорва дължимостта на претендираните суми от страна на ответника,
доколкото се твърди, че същият въобще не е страна по представения договор за
кредит. В тази връзка се твърди, че подписът положен под съответните документи
за кредита не е на ответника като заключенията на районния съд в тази насока
били необосновани.
Оспорва се и
обявената от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, като се
твърди, че длъжникът въобще не е бил уведомяван за такава. Евентуално се обръща
внимание, че дружеството не е банка, поради което не може да се ползва от
правилата за предсрочната изискуемост на вземанията си. Твърди се освен това,
че ищецът не е положил достатъчно усилия нито за да уведоми ответника за
предсрочната изискуемост, нито за да го уведоми за извършената цесия.
Акцентира се
върху наведеното пред първата инстанция възражение за погасителна давност.
Акцентира се и върху извършеното оспорване на всички представени с исковата
молба документи. Прави се възражение за прекомерност на разноските, присъдени
от районния съд в полза на дружеството.
С тези
аргументи се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в осъдителната
му част като бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендират се разноски пред въззивния съд. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна – „А.с.в.“
ЕАД е постъпил писмен отговор с вх. №***/29.05.2019 г. (п.к. 28.05.2019 г.), с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното
съдебно решение. В тази връзка на първо място се твърди, че ответникът е
надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото съобщение в този смисъл е
било връчено на съпругата му. Поддържа се, че дори последното да не е
достигнало до него, то същият следва да се счита за уведомен за цесията с
връчване на препис от исковото молба заедно с уведомление на особения му
представител. В тази връзка от една страна се посочва, че дружеството като
цесионер е упълномощено да уведомява длъжниците за цесията, а от друга страна,
че до участие на особен представител в производството се е стигнало именно
поради неправомерно поведение на ответника, поради което той не може да черпи
права от същото. Акцентира се върху обстоятелството, че правата му практически
са адекватно защитени именно с участието на такъв особен представител. На
следващо място се излагат доводи, че процесните вземания не са погасени по
давност. Поддържа се, че от доказателствата по делото безспорно се установявала
валидността на сключения договор за кредит, както и обстоятелството, че
заемната сума е била усвоена от ответника. На последно място се излагат
подробни доводи за валидност и на сключения
договор за цесия. С тези аргументи се иска атакуваното решение да бъде
потвърдено в обжалваната част, а подадената жалба да бъде оставена без
уважение. Претендират се разноски пред въззивния съд – в размер на 350 лева
юрисконсултско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
С
оглед обстоятелството, че С.С.П. се представлява в производството
по делото от назначен му от първоинстанционния съд особен представител – адв. А.П.,
въззивният съд намира, че следва да определи възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по
същото като така посочената сума следва да бъде внесена от „А.с.в.“ ЕАД
по
сметка на Пернишкия ОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Предвид
изложеното Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особен
представител на С.С.П. в размер на 300 лева.
УКАЗВА на „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК *********,
чрез процесуалния му представител юрк. А.Б., че следва в 7-дневен срок от
получаване на съобщението да внесе по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата от
300 лева – възнаграждение за особен представител на ответника по делото С.С.П..
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА
на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за
спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с координатор – г-жа
Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2019
г. от 09,40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.