Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 19 октомври 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 14 октомври 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН В.
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Пламен
Петков като разгледа докладваното от ………
съдията В. ……… к.н.а.х.д. №314…… по описа на съда за
2020 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба от А.Б.К.,***, против
решение №524/06.07.2020
год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №225/2020 г. по описа на
съда.
С решението е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-1085-003556
от 07.01.2020 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ Русе при ОД на МВР гр. Русе.
Със санкционния акт на касатора, по реда на чл.183, ал.2, т.11 и чл.175, ал.1, т.5 от (Закон за движение по пътищата)
са наложени както следва : административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева, административно наказание „глоба“ в размер на 80 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушаване на разпоредбите на чл.40, ал.1
и чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от същия закон.
В жалбата са изложени подробни оплаквания, че решението на
съда е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се,
че не ставало ясно защо изводите на въззивната инстанция са в посока
потвърждаване на санкционния акт, след като доказателствата не установявали по
безспорен начин, че А. Б. е извършил нарушенията, за които е наказан.
Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна, а въззивното решение - за правилно и
законосъобразно. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лева.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила оспореното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Каква е установената от въззивната инстанция фактическа обстановка:
На 14.10.2019г., около 16.30 часа, в гр. Русе, на
ул. „Тулча“, автомивка на хотел Милениум, водачът на л.а. „Мазда Трибют“, с рег. №
*** - А. К. при движение на заден ход не се убедил, че пътят е свободен, следствие на което блъска със
задната част на своя автомобил паркиран лек автомобил с рег. №Р 1715 КМ - в предна броня и
капак. Така К. причинил ПТП с имуществени вреди и като участник в такова ПТП не
изпълнил задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, а го напуснал. Бил издирен след сезиране на длъжностните лица в
Сектор ПП от собственика на увредения автомобил.
Всичко описано по-горе дало основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на А. К.,
в качеството му на водач на лекия автомобил. Това било сторено със съставянето
на АУАН от 14.10.2019г. В него са описани двете деяния, съставляващи
административни нарушения, за които освен словесно описание, актосъставителят сочи
и нарушените правни норми – чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП. Актът
е подписан без възражения. В административната преписка се намира и обяснение,
дадено от А. К., в което той признава извършеното. Такова признание прави и
неговият защитник в съдебна зала пред РРС, но претендира с оглед заплащане на
всички разноски по ремонта на ударения автомобил, че следва НП да бъде
отменено, поне в частта за наказанието „лишаване от правоуправление“.
Посочените за нарушени норми-на чл.40, ал.1
от ЗДвП изисква „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението“, а нормата
на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП задължава водачите на
ППС да укажат съдействие за установяване на вредите от произшествието. Поведението на К. обаче безспорно нарушава
изискванията, разписани от законодателя в чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
и оспореното пред РРС наказателно постановление, в което АНО описал идентична
фактическа обстановка. За нарушението на чл.40, ал.1 от ЗДвП на К. било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, съобразно
санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 от същия закон. За нарушението на
чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП - административно наказание „глоба“
в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, позовавайки
се на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Русенският районен съд e изяснил описаната фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установените факти, от правна страна
е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
в предвидените в закона срокове. Административните органи не са допуснали
съществени нарушения на административно-производствените правила, а твърденията
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и недоказани. Всички фактически
и правни елементи, индивидуализиращи нарушенията, които са вменени във вина на
жалбоподателя, са посочени ясно, точно и конкретно. Нарушенията и техният автор
са безспорно установени, съобразно събраните и приети доказателства. Правилно бил приложен материалния закон.
С такива
мотиви е потвърдил санкционния акт.
Изводите на въззивната инстанция за поведение
на водача на лекия автомобил, с което са нарушени императивните разпоредби на чл.40,
ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.
„а“ от ЗДвП са правилни и се споделят напълно от касационния
съдебен състав на Административен съд Русе.
Касационната инстанция, на основание нормата
на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното
решение мотиви на Русенски районен съд относно доказаността на административното
нарушение, извършителят и неговата вина, както и досежно липсата на нарушения в
проведеното административно-наказателно производство, които да водят до
незаконосъобразност на санкционния акт.
Едва пред АС Русе се излагат доводи, че не
била изяснена фактическата обстановка и че не било ясно дали въобще А. К. е
извършил двете нарушения на ЗДвП, при положение, че пред въззивната и адвоката
му признава, че събраните доказателства доказват тезата на АНО за нарушенията и
техния извършител.
Направените с касационната жалба доводи и съображения за
незаконосъобразност на атакуваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление са недоказани, остават неоснователни и не следва да се уважат.
Административният съд намира решението на РРС
за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба
срещу него-за неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи
наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му, каквито се сочат от
жалбоподателя.
С оглед изхода на спора, основателно е
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято структура
е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение
№524/06.07.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №225/2020 г.
по описа на съда.
Осъжда А.Б.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 120(Сто и
двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.