Присъда по дело №516/2021 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ:
на нова присъда по ВНОХД № 516/2021г. по описа на СОС
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с
протест и жалба срещу на присъда от 6.04.2021г., постановена по НОХД №
182/2015г. по силата на която съдът е оневинил изцяло подсъдимия М.. С. Д. -
роден на ******* г. в с. Л., общ. С., българин, български гражданин, женен,
със средно образование, неосъждан, с постоянен адрес: с. Л., общ. С., ул.“С.“
№11, служител на „Т.“ ООД, на длъжност „механик“, ЕГН **********,
признавайки го ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че на ****** г., около ****** ч. в гр.
К., обл. С., в складова база „Ф.“ ООД, чрез нанасяне на удари с ръце и крака,
в областта на главата и тялото, причинил на Г. Н. СТ., ЕГН: **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на
тъпанчевата мембрана на дясното ухо, което увреждане реализира медико -
биологичният признак трайно намаление на слуха на дясното ухо, за повече
от 30 дни, като го е оправдал изцяло по обвинението за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 1-во, във връзка е ал. 1 от НК.
Отхвърлил е предявения от Г. Н. СТ., с ЕГН – ********** против
подсъдимия М.. С. Д., с ЕГН- ********** граждански иск за сумата от 8000
/осем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъпното деяние.
Против присъдата е подаден протест от РП- К., с оплаквания, че
присъдата е незаконосъобразна- постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила, определящи необходимостта от преценка на
доказателствата, прилагане на формалната логика и начина на изграждане на
вътрешно убеждение. Съдът при постановяване на присъдата не е тълкувал
доказателствата Соред действителния им смисъл, а им е придал смисъл и
значение, което нямат. Фактическите изводи, на които е основал решението
си, че обвинението е недоказано са формирани произволно, без да се направи
анализ на цялата доказателствена съвкупност, без да бъдат коректно
съпоставени и анализирани отделните и компоненти-доказателства и
доказателствени средства. В протеста се застъпва становище, че
извършването на деянието от подсъдимия се установява по категоричен начин
от показанията на пострадалия- частния обвинител в кореСонденция с пок.св.
Р. Ж. и Г. Д., първият от които е и пряк очевидец на нанасянето на удари от
подсъдимия Срямо С., с.т. от показанията на свидетелите Н. К. и П. У..
Гласните доказателствени средства се намират в пряка кореСонденция с
медицинската документация, съставена за прегледите на пострадалия,
непосредствено след извършване на деянието, както и от заключението на
СМЕ.На базата на подробен анализ на събраните доказателства се прави
искане за отмяна на атакуваната присъда на първия съд – РС К. и за
постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която да
бъде признат за виновен подсъдимия по повдигнатото му обвинение и да му
се наложи наказание в рамките на предвиденото в закона.
Присъдата е атакувана от и от повереника на частния обвинител и
граждански ищец Г. С., – адв. К. К., с жалба в която са изложени оплаквания,
1

сходни с тези в протеста, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна,
постановена при неправилно приложение на материалния закон и в
съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Жалбоподателят
застъпва становище, че оправдателната присъда почива на предположения и
страда от особено съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, в
резултат на които да бъде ясно и разбираемо формулирана волята на съда- по
какъв начин е достигнал до възприетите правни и фактически изводи.
Съображенията, които са изложени са в драстично нарушение на принципите
по чл.13, 14 и чл.107, ал.5 НПК, като направеният „анализ“ е необективен и
незадълбочен, не е анализирана цялата доказателствена съвкупност, липсва
анализ и съпоставяне, допуснато е превратно тълкуване на съдържанието на
доказателства и доказателствени средства в услуга на защитната теза. В
мотивите си първостепенният съд се е позовал на негодно доказателствено
средство- частна СМЕ, която е представена от защитата на подсъдимия, но
не е назначена и изготвена по предвидения от закона ред- да е била възложена
от съда или от ръководещия досъдебното производство.Поддържа се, че за да
постанови оправдателна присъда, съдът е взел под внимание и дал вяра
избирателно на доказателствата, които подкрепят защитната теза- показания
на свидетели, които се намират в служебна зависимост от подсъдимия, но на
базата на техните показания са изградени вътрешнопротиворечиви и лишени
от логика изводи. В същото време извън вниманието на съда са останали
пок.св. и Ж. –пряк очевидец на инцидента, които се намират в пряка
кореСонденция с пок.св. С. и други свидетели, които Соред повереника
установяват факти от съществено значение за правилното решаване на
делото. Жалбоподателят осъществявайки анализ на събраните доказателства,
излага подробни съображения че е осъществено престъплението по чл.129 НК
от обективна и субективна страна.
В жалбата се съдържа молба да отмяна на атакуваната присъда и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС К..
Алтернативно- да бъде отменена присъдата и за постановяване във
въззивната инстанция на нова такава, по силата на която съдът да признае
подсъдимия М.Д. за виновен и да му наложи наказание, съобразно
поисканото от държавното и частното обвинение.
В съдебно заседание страните /всяка една от тях/ поддържат и
аргументират предварително заявените си тези, съставляващи упреци към
присъдата на първия съд- РС К., както и свързаните с тях искания.
Представителят на СОП в съдебно заседание по същество настоява за
отмяна на присъдата на РС К. и за постановяване на нова такава, по силата на
която подсъдимият да бъде признат за виновен за престъплението, към което
е привлечен да отговаря с внесения обвинителен акт, като му се наложи
Сраведливо наказание, съобразно поисканото в първата инстанция. Правилата
на преценка на доказателства и изграждане на вътрешно убеждение по НПК
са задължителни за решаващия съд. Тяхното точно прилагане обосновава по
непораждащ съмнение начин извода за осъществяването на престъпното
деяние от подсъдимия Д.- въз основа на устойчива доказателствена
съвкупност от пок.св. Ж., Д., в кореСонденция с медицинската документация,
2

за състоянието и лечението на пострадалия и от заключението на СМЕ.
Повереникът на частният обвинител и граждански ищец С.- адв. К. К.,
по същество на делото поддържа първоначалната си жалба срещу присъдата.
Счита, че същата е постановена при необективен анализ на доказателствата,
превратно тълкуване, игнориране на доказателства, имащи съществено
значение за релевантните факти, нарушаване на правилата за преценка на
цялата доказателствена съвкупност. Налице е необоснованост на
фактическите изводи и неправилно прилагане на материалния закон. Освен
това нарушението на правилата за преценка на доказателствата и изграждане
на вътрешно убеждение в съответствие с доказателствата и закона по
чл.13,14 и 107,ал.5 НПК е в такава значителна степен, че се приравнява на
липса на мотиви. Съдът е изоставил своето задължение по чл.34 НПК да
мотивира съдебния си акт, като даде убедителен и аргументиран в
съответствие с доказателствата отговор на повдигнатото обвинение. Счита, с
оглед на изложеното, че въззивният съд следва да отмени
първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг
състав.
Алтернативно- в случай, че въззивната инстанция не приеме да е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в цялостна
липса на мотиви, след като отмени присъдата , да постанови нова такава, по
силата на която да признае подсъдимия за виновен, да му наложи наказание
по закон и да уважи изцяло гражданския иск за присъждане на обезщетение
за причинените неимуществени вреди.
В хода на въззивното производство за проверка на постановената
присъда от РС- К., процесуалното поведение на подсъдимия и на неговия
защитник се изрази в упорито шиканиране на процеса, отлагане на съдебните
заседания с молби от всевъзможен характер, осуетяване на приключването на
въззивното производство, посредством злоупотреба най-вече със
здравословното състояние на подсъдимия, което наложи проверка на същото
по екСертен път и проверка на издадените болнични листи, удостоверяващи
временна нетрудоСособност.
В крайна сметка, по същество на делото защитникът адв. Ч. отправя
искане за потвърждаване на постановената оправдателна присъда по
отношение на подсъдимия като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият по същество на делото се присъединява към искането на
защитника си. Признава, че като работодател е имал претенции за повредено
имущество Срямо пострадалия С., но отрича да е имало физическа
саморазправа.
В последната си дума заявява, че обвинението се основава на
„фалшиви“ доказателства- показания на свидетели. Моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, като разгледа протеста и жалбата на заявените
основания, след като сам , по вмой почин на осн.чл.314,ал.1 НПК осъществи
цялостен служебен контрол по отношение на присъдата на РС К., в
съответствие с доказателствата и закона, прие за установено следното:
На първо място- въззивната инстанция не би могла да се съгласи и да
3

възприеме становището на повереника на частното обвинение, за липса на
мотиви. Необективния анализ на доказателствата и нарушаването на
правилата за изграждане на вътрешно убеждение не всякога съставлява липса
на мотиви.
Внимателният прочит на съдебните мотиви към постановената
оправдателна присъда обаче, налага извода за липса на обективност, отказ от
установяване на обективната истина за случилото се, неправилен и
некоректен анализ на доказателствата, нарушаване на правилата за преценка
на доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение, нарушаване на
основни правила и принцпи в наказателния процес- чл.13, 14 и 107,ал.5 НПК.
Съдът е възприел и устойчиво е следвал избирателен подход към
доказателствата – в подкрепа на защитната теза и в ущърб на обвинението.
Фактическите изводи на съда са необосновани, в разрез с доказателствата и в
противоречие със житейската и формалната логика, изложени са елементарни
и повърхностни твърдения. Така например, съдът е приел, че вследствие
възникналия „словесен конфликт, прераснал в сбиване“ между подсъдимия Д.
/работодател/ и подчинения му работник- пострадалия С., последният „паднал
на земята“, представено от съда едва ли не като „свободно падане“ под
въздействие на земното притегляне, без да изложи действителните причини,
които са въздействали върху пострадалия и премълчавайки какви са били
действията на подсъдимия, за да бъде повален С. на земята. Съдът удобно и
услужливо не се е задълбочил за да изследва причините, тъй като това би
преминало през анализ на доказателствата, което от своя страна неминуемо
щеше да обуслови различни от приетите фактически изводи. Вместо това,
следвайки едностранната нагласа и подход към доказателствата съдът
декларативно посочва, че кредитира изцяло с доверие пок.св. У., М. и К.,
които отричат да е нанесен побой над пострадалия, „сбиване“/по употребения
термин в съдебните мотиви/ или каквото и да е физическо съприкосновение
между подсъдимия и пострадалия. Съдът е поставил тези показания в
основата на мотивите си. В такъв случай , приетото от съда в мотивите –
посочено по- горе, а именно – че вербалните пререкания са прераснали в
„сбиване“ е по-скоро в противоречие с тези показания. В действителност по-
горе в мотивите си, съдът е изтъкнал, че св. К., който е собственик на
превозваната продукция и съконтрахент на подсъдимия Д. по договор за
извозването и , след проверката на товара на инкриминирания товарен
автомобил, управляван от пострадалия и след като е констатирал, че в товара
няма липси в превозвания товар зърно „ си е тръгнал незабавно от
зърнобазата, поради тази причина няма как обективно е да е възприел
конфликта между работодателя и неговия работник и да дава показания за
същия
Съдът, макар и категорично да е отрекъл показанията на св. С., Ж. и Д.,
обявявайки ги като недостоверни по-скоро, в приетата в мотивите физическа
саморазправа, която съдът неохотно е признал, но неправилно определил като
„сбиване“- термин, който предполага взаимна размяна на удари/ въпреки, че
по делото няма каквито и да е данни постр. С. да е отправял удар към подс.
Д./, по-скоро основава този свой извод на показанията на тези трима
4

свидетели, а не- на М. и У., които категорично отричат физически сблъсък
между страните.
Настоящият съдебен състав не веднъж е имал повод да отбележи, че
правилата за анализ на доказателствата по НПК, не са самоцел а преследват и
обслужват разкриването на обективната истина при установяване на
релевантните факти, като основно, фундаментално начало за наказателния
процес. Когато е взета под внимание цялата доказателствена съвкупност, без
изключение, когато доказателствата са анализирани във взаимната им връзка-
съчетание или антагонизъм, при взаимното им съпоставяне и тълкувани
Соред действителния им смисъл, фактическите изводи в максимална степен
се доближават до обективната истина за случилото се. Обратното- когато по
някаква причина се цели изграждане и приемане на фактически изводи във
вреда на обективната истина, най- лесния и стандартния /често прилаган/
начин за постигането е посредством игнориране на доказателства, разкъсване
на взаимната връзка, бягство от съпоставяне на доказателствата и не на
последно място- некоректното тълкуване и коментиране на доказателствата-
придаването им на смисъл, какъвто нямат.
Настоящите съдебни мотиви представляват красноречива илюстрация
на изложеното по- горе. Така, показанията на пострадалия свидетел С. са
оставени без внимание, без за това да се съдържа обяснение в съдебните
мотиви. Св. Ж. – пряк очевидец с неутрална позиция – лице без какъвто и да е
контакт или зависимост от подсъдимия или пострадалия е игнориран, като е
отречено качеството му на очевидец. Без да бъдат дори упоменати сред
останалите гласни доказателства са пок.св. Д. който пряко е разговарял с него
и го е помолил да откара пострадалия. От друга страна в съдебните мотиви, в
които е прието, че постр.С. е напуснал местопроизшествието, с товарен
автомобил, управляван именно от „неприсъстващия“ на мястото на инцидента
Ж..Подчинявайки съжденията си на необективен подход, да бъдат
елиминирани показанията на този свидетел, който само по себе си трудно би
могъл да бъде упрекнат в пристрастност, първият съд се е позовал на пътен
лист, Соред който Ж. е напуснал мястото на инцидента още в 13.20 часа –
преди да се е състоял инцидента между подсъдимия и пострадалия. В
мотивите към съдебния акт не се изследва въпроса, кой и по какъв начин е
съставил този пътен лист- разписания на движението на товарния автомобил?
Как тогава е извозил пострадалия от мястото на инцидента? Как е проведен
разговор със св. Д.? Избирателният подход Срямо доказателствата е намерил
своята еманация в отношението на решаващия съд към този свидетел /пазач-
портиер на входа на Автобазата/, който дори не е Соменат сред
доказателствата, напълно игнориран.
По същия начин не е изследвана надеждността и обективността на
пок.св. М., У. и К. – отношенията им с подсъдимия Д., Сособността им да
възприемат обстоятелствата на инцидента- така както самият св. М. признава
в показанията си отсъствието на св. К. от мястото на инцидента: „Н. си
тръгна“/незабавно след като е установил, че в превозваното зърно няма
липси, така и не са коментирани съществуващите вътрешни противоречия
между показанията на тримата.
5

Гласните доказателства, които съдът е кредитирал с доверие по-скоро
декларативно, без да бъдат анализирани и без да обяснява по каква причина,
не са съпоставени с останалите групи доказателства- писмени- медицинска
документация, както и – със заключението на назначената СМЕ, изготвено от
вещото лице З. К., което всички страни /вт.ч. и защитата на подсъдимия / са
възприели, като компетентно, убедително и добросъвестно изготвено,
относно находките на наранявания и телесни увреждания при пострадалия С.
и механизма на тяхното причиняване.
В обобщение на всичко изложено – постановената присъда е
необоснована, което е довело и до неправилно приложение на материалния
закон- разпоредбата на чл. 129, ал.1 и 2 НК при постановяването на
присъдата.
На следващо място- въззивният съдебен състав не би могъл да остави
без внимание, начина по който е водено съдебното наказателно производство
от РС К.- във вреда на разумния срок, прогласен по чл.22 НПК, особено след
встъпване на настоящия защитник на подсъдимия –адвокат П. Ч.. Последният
–още при встъпването си в ролята на защитник представя негодно
доказателствено средство- частна съдебно- медицинска екСертиза, възложена
и заплатена от подсъдимия М.Д., на която адв. Ч. прави опит да ревизира
заключението на СМЕ, прието в предходните заседания и основава
доказателствено искане за повторна екСертиза, наричайки я „допълнителна“.
Съдът, независимо от обстоятелството, че заключението на СМЕ, изготвено
от в.л. З. К. не буди никакво съмнение или колебание в професионализма и
достоверността – обосноваността на доказателствените си изводи, уважава
доказателственото искане на защитника, като назначава тройна СМЕ,
включвайки в състава автора на частната екСертиза- поръчана и заплатена от
подсъдимия- д-р Ц. Г., при което третото вещо лице от състава на
екСертизата д-р В.Т. законосъобразно и етично се отвежда. ЕкСертизата до
приключване на съдебното заседание в първата инстанция не е изготвена,
като в съдебно заседание от 6.04.2021г. защитникът Ч. прави изявление :“Не
държим на тази екСертиза“ /прот.с.з. 6.04.2021г./, вследствие на което съдът
отменя определението си и приключва делото.
По същия начин- защитата – в лицето на адв. Ч. и предшественика му –
адв.Ангелова, отправя искане за разпит в хода на съдебното следствие на св.
С. Д.а – дъщеря на подсъдимия изпълняваща /по-скоро формално/ длъжността
на управител на дружеството „Т.“ ООД, което реално е било управлявано от
баща и -подсъдимия М.Д., без да обясни доказателствения принос на
показанията на тази свидетелка към релевантните факти- при положение, че
същата нито е била очевидец на „сбиването“/по израза на РС/ между баща и и
пострадалия, нито пък е видяла следи от инцидента –увреждания на
пострадалия. Въпросната свидетелка след като е допусната, упорито не се
явява в продължение на няколко поредни заседания, което мотивира съда да
постанови на едно от заседанията принудителното и довеждане в съдебна
зала.В крайна сметка, същата прави изявление пред съда, че отказва да
свидетелства, позовавайки се на правото си което има по НПК като дъщеря на
подсъдимия.
6

В обобщение –се налага следната констатация – за събирането на тези
„значими“ за релевантните факти доказателства приключването на съдебното
производство със съдебен акт в първата инстанция е забавено с 3 години,
съответно- датата в която е направено и уважено искането за „допълнителна“
СМЕ с участието на в.л. Ц. Г. /изготвил частната екСертиза/ - съдебно
заседание от 24.04.2018г. до 6.04.2021г.- датата в която адв.Ч. е отправил
изявление, че в действителност с неговия доверител не държат на изготвянето
на такава екСертиза, което е позволило на РС К. да отмени определението си
и да приключи съдебното дирене.
Изложеното по-горе безсъмнено налага извода за упорита злоупотреба с
права от страна на защитата и на подсъдимия, която е била толерирана от
първата инстанция РС –К..
Законът- НПК, Конституцията на РБ, поставяща основните начала на
правосъдната дейност, като важна дейност за държавата и обществото, както
и Европейското и международното законодателство, по което РБ е страна-
чл.17 ЕКЗПЧ забраняват злоупотребата с процесуални права, еднозначно
приемайки, че правата, с които разполагат страните в един процес независимо
–наказателен или граждански, следва да се упражняват в съответствие с
действителния им смисъл и предназначение, а не- във вреда на останалите
страни, както и на основни принципи на които се основава правосъдието / в
частност- наказателното правораздаване/. Съдът е овластен да предприеме
всички ефикасни мерки за пресичане на злоупотребата с процесуални права и
да осигури движението и приключването на делото в разумен срок, особено
що се касае до наказателни дела, тъй като е ноторно известна обратно
пропорционалната зависимост, която съществува между изминалото време от
деянието и ефекта на постановената присъда –под формата на генерална и
Сециална превенция. Липсата на бързина на правосъдието в редица случаи
преследва и постига осуетяване на наказателното преследване и реализиране
на наказателната отговорност, поради изтичане на предвидения по закон
давностен срок. Което на практика се приравнява на липса на правосъдие с
всичките му последици за обществото и държавата.
В хода на въззивното съдебно следствие отново процесът беше активно
шиканиран и забавян във времето от страна на адв. Ч. и подзащитния му –
подс. Д.. Въззивният съдебен състав предприе действия за противодействие
на тази тенденция и за обезпечаване на присъствието на подсъдимия и на
защитника в съдебно заседание.
Пред въззивния съдебен състав, позовавайки се на частната екСертиза,
изготвена от в.л. Ц. Г., защитата направи опит да ревизира изводите на СМЕ,
отправяйки повторно същото доказателствено искане от което защитникът е
заявил отказ в с.з. от 6.04.2021г.
Въззивният съдебен състав отхвърли искането, приемайки, че
екСертизата, изготвена от в.л. З. К. е добросъвествно и компетентно
изготвена, заключението е защитено в с.з., изводите на СМЕ относно вида на
причиненото увреждане и механизма на причиняване са убедителни и
категорични и не пораждат никакво съмнение или колебание.
7

Изложеното по- горе, касателно необоснованост на фактическите
изводи от доказателствата, нарушаване на правилата за преценка на
доказателствата и изграждане на вътрешно убеждение, неправилно
приложение на материалния закон, обуславя отмяна на присъдата,
постановена от РС К..
Внимателният прочит на доказателствата, преценени в тяхното
единство и антагонизъм, Соред действителния им смисъл и съдържание,
обосновава следниата фактическа обстановка:
Подсъдимият М.С. М.. е роден на .г., в с. Л., общ. С., българин,
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, с постоянен
адрес с. Л., общ. С., ул.“С.“ №11, служител на „ Т.“ ООД, с добри
характеристични данни.
Към м. 08. 2014 г. дружеството се занимавало с транСортна дейност-
превоз на товари.Формално в Търговския Регистър дружеството „Т.“ ООД,
със седалище с. Л., е регистрирано със собственици двете дъщери В. М..а Д.а
и С. М..а Д.а на подсъдимия. Реално обаче подсъдимият управлявал
дружеството и организирал дейността му. Дружеството се занимавало с
транСортна дейност, като през жътвената кампания на 2014г., имало сключен
договор с „Н.“ ООД, за транСорт на зърно от зеМ.ището на с. Л., С. община
до зърнобаза в гр. К.. През лятото на 2014г., подсъдимият изпълнявал широк
кръг от дейности в дружеството, включително и такива по подбор на
персонал. На 06. 08. 2014г., вседствие именно подбора и решението на
подсъдимия за назначаване на шофьор в дружеството, между „Т.“ ООД и Г.
Н. СТ., бил сключен трудов договор, по силата на който лицето било
назначено на длъжността „шофьор на тежко товарни автомобили 12 и повече
тона“. На С. бил предоставен за управление товарен автомобил м.“ МАН -
ТГА“, м. 460, с ДК № ., с който следвало да транСортира пшеница,
собственост на „Н.“ ООД от зеМ.ището на с. Л. до зърнобазата на „ Ф.“ ООД
в гр. К.. Подсъдимият Д. пряко контролирал изпълнението на служебните
задължения от страна на С.. На 13. 08. 2014г., около обяд пострадалият
натоварил пшеница на зачисления му от дружеството- посочен по-горе
товарен автомобил и потеглил към гр.К.. Обичайното време за придвижване
на превозното средство било около час, а маршрута по околовръстният път на
гр. С.. При изпълнение на курса този ден, С. закъснял, като св. Н. К.,
Управител на „Н.“ ООД, забелязал камиона в с. К., обл. С.. Притеснен от
необяснимото отклоняване от обичайният път, К. позвънил по телефона на
подсъдимия, като го попитал какво прави камиона с неговото зърно в с. К..
М.. се ядосал на получената информация и двамата се разбрали да отидат до
зърнобазата в гр. К., където да изчакат пострадалия, за да проверят за
евентуални липси. Около 13.00ч., С. пристигнал в базата на Ф.“ ООД в гр. К..
Същият измерил превозваното количество зърно на кантара в базата, след
което преместил камиона извън сградата, в която се намирал последният,
завил в дясно и паркирал. След около 30 мин, в базата се появил
подсъдимият. Двамата със св.Н. К. проверили количеството превозвана
пшеница, но не констатирали липси. Непосредствено след това К. напуснал
обекта. Д., в качеството си на работодател на постр. С. се обърнал към
8

последния и с обидни думи, като го упрекнал, че поврежда товарния
автомобил и присвоява от горивото му. Започнал да крещи на висок глас да
обижда пострадалия, да го псува и да се заканва, че „ще го смаже от бой, ще
го пребие“. Д. хванал пострадалия за дрехите, нанесъл му няколко удара с
отворена длан и юмрук в областта на лицето и главата, повалил го на земята и
започнал да го рита с крак в дясната част на главата. С. уСял да се изправи, но
веднага след това получил силен удар с юмрук в дясната скула, в резултат на
което отново паднал. Последвали още няколко удара с крак основно в
областта на главата, при което пострадалият усетил силна болка в дясното
ухо. Умолявал подсъдимия да преустанови побоя над него. В един момент за
кратко подсъдимият Срял ударите и ритниците, С. решил, че подсъдимият е
преустановил побоя, уСял да се изправи, взел сака с личните си вещи, с
намерение да си тръгне и да напусне базата. В този момент Д. отново
подновил побоя над него с ръце и крака, крещейки че ще го убие от бой. В
следствие на изпитаният силен страх и болка С. се разплакал и изпуснал
фекалии в бельото си. Пострадалия молил обвиняемия да Сре, като му казал
че повече не издържа. Побоят над пострадалия продължил около 5 минути,
след което С. уСял да се изправи от земята и да се отскубне от нападателя си .
Незабавно след това пострадалия побягнал от базата. На изхода бил
пресрещнат от св. Р. Ж., който му съобщил, че е станал очевидец на
случилото се и го посъветвал да отиде до охраната на съседното предприятие
„ Р.“ ЕООД и да потърси помощ. Г. С. изпълнил указанията, като помолил св.
Г. Д. , портиер на „Р.“ ЕООД за помощ. Свидетелят му казал че няма право да
го пусне в производственият обект, но му показал един трафопост до който
можел да се преоблече и измие. Пострадалият уСял да се приведе в нормален
външен вид, но бил видимо изплашен и се страхувал да се отдалечи. След
това св.Д. забелязал преминаващия по улицата пред бариерата на „Р.“,
товарен автомобил, управляван от св. Ж., Срял го и помолил Ж. да качи и
откара пострадалия до гр. С., където да потърси медицинска помощ.
Свидетелят Ж., го транСортирал с превозното средство което управлявал до
гр. С.. Пострадалият бил изключително изплашен, имал наранявания в
областта на дясната скула на лицето, непрекъснато се държал с ръка за
дясното ухо и се оплаквал от силни болки в същото. Св. Ж. го оставил на
ул.“О.“ – в близост до Централна гара, като го посъветвал да потърси
медицинска помощ в „П.“.
Въз основа заключението на назначената съдебно медицинска
екСертиза се установява, че вследствие нанесеният побой на Г.С. са
причинени следните увреждания - кръвонасядания в областта на дясното
слепоочие, дясната скулна област, дясната ушна мида, дясната мишница,
които представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, довело до
проводно намаление слуха на същото. Резултите от аудиологично изследване
направено на 15. 08. 2014г., сочат намаление с 65 децибела, а повторно такова
от 23. 01. 2015г., намаление с 69 децибела. Тъпанчевата мембрана е зараснала
и е образувала ръбец, който обуславя възпаление на средното ухо, реС.
наличното намаление на слуха. ЕкСерта сочи, че установеното намаление на
9

слуха е с практическа стойност и е налице пет месеца след травмата. В
заключението си, прието в съдебно заседание от 4.10.2016г. вещото лице З.
К. подробно и компетентно е обяснил механизма на причиняване на
посоченото увреждане –разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо,
а именно:“Травматичното увреждане на дясната тъпанчева мембрана при
пострадалия е получено при следния механизъм: при нанасяне на удар в
областта на ушната мида и затваряне на външния слухов проход се създава
повишено налягане в последния и тъпанчевата мембрана се разкъсва. Вещото
лице е добавило, че в конкретния случай това разкъсване е заздравяло без
хирургична намеса, като при това е образуван ръбец.
Изложената фактическа обстановка, се установява по категоричен-
непораждащ съмнение начин от възаимната кореСонденция, подкрепа и
допълване на доказателства и доказателствени средства от различни групи,
които в своята цялост я обосновават : Заключението на СМЕ /цитирано по-
горе/, съдебно медицинската документация, съставена след преглед на
пострадалия, обективирала следните увреждания: СМУ № 631/2014г. от
УМБАЛ „А.“:“петнисто синкаво червеникаво кръвонасядане с площ 7/5см. с
оток на околните меки тъькани в областта на дясното слепоочие и в средната
трета на дясната скулна област, мораво кръвонасядане с диаметър5.5см. по
вътрешно-задната част на дясната мишница и от Амбулаторен лист
№3549/14.08.2014г. от б-ца ИСУЛ“Хипермирана и инфилтрирана тъпанчева
мембрана с перфорация на тъпанчевата мембрана в заден долен квадрант,
хиперемиран въниен слухов канал“.
В пряка кореСонденция с тези доказателства са показанията на св. Ж.-
пряк очевидец на инцидента, който го описва подробно, последователно и
логично. Свидетелят обяснява как, след като е напуснал управлявайки
натоварен автомобил от съседната база на „Р.“, е Срял на улицата пред
оградата на предприятие „Зърнобаза на Ф.“ К. /намиращо се в непосредствено
съседство- на разстояние от около 8 м. от бариерата на „Р.“/, пред лавка-
подвижен павилион за да си закупи кафе и безалкохолна напитка, като
вниманието му е било привлечено от инцидента и от повалянето на
пострадалия на земята, като е наблюдавал побоя от разстояние около 50 метра
– през оградата на „Зърнобазата“, до самия му край. Показанията му са в
пряка кореСонденция и синхронност с пок. на пострадалия С., макар и да не
съществува никаква връзка, отношение или зависимост между двамата и се
подкрепят от пок.св. Д.- портиер на портала на „Р.“, както относно
присъствието на св. Ж. в района на инцидента, така и по отношение на
състоянието и външния вид на пострадалия и че му е съобщил, че е бил
пребит от работодателя си и се страхува да не го намери и бие пак и молбата-
да се измие и да се приведе в нормално състояние и по каква причина, така и
– по отношение на обстоятелството, че след като веднъж е напуснал базата на
„Р.“ с натоварения камион със стъклопакет, св. Ж. повторно е преминал пред
бариерата с камиона, тогава Д., предвид състоянието на пострадалия и
очевидната нужда от помощ, го е помолил да качи пострадалия С. в кабината
и да го откара до гр.С., където да му окажат помощ.
Обвинителната теза и изложената обстановка се установява още
10

частично от пок.св.Н. К. – относно констатацията, за отклонение на С. от
маршрута и подозренията, които е имал работодателят му – подс. Д.,
проверката за наличност на количество зърно, в каросерията на тов.
автомобил, извършена от Д. и свидетеля, както и – че си е тръгнал веднага
щом не са констатирани липси от товара. За последното обстоятелство са
налице и пок.св. Н. М. и П. У., които твърдят отрицателни факти- отричат да е
имало физическа саморазправа с нанасяне на удари от подс. Д. върху
пострадалия, поваляне на земята ритането му. Съдът категорично не
кредитира с доверие показанията на тези свидетели като истинни, не само
поради установените от тях отрицателни факти. И двамата не са свободни да
установят истината, като разкажат подробно какво са видели, т.к. са
работници на „Ф.“, чийто най- важен клиент е „Н.“, а последният от дълги
години е в договорни отношения, като разчита на превоза на зърното си на
дружеството на подсъдимия „Т.“ ООД / с оглед обясненото от Н. М. в
показанията му/. Освен това е налице противоречие не само с първата група
доказателствени средства , а и в показанията, дадени от двамата свидетели
помежду им. Така, докато Н. М., категорично отрича да е възприел упражнено
физическо насилие от подсъдимия над пострадалия :“Изключено, Абсурд“, а
Соред него т.нар. „ситуация“ се е изразявала в странните разпореждания,
които са му дадени –да не бърза с разтоварването на тов. автомобил,
управляван от пострадалия и да изчака работодателя си, както и извършената
проверка, то св.П. У. макар и неохотно признава:“Имаше някаква разправия“
/между подсъдимия и пострадалия/.
Зда да отхвърли и елиминира изцяло пок.св. Ж., съдът си е послужил
със Сравка за часовете на влизане и напускане на базата от свидетеля –
шофьор в „Р.“. Видно от същата, управлявайки натоварен със стъклопакети
поверения му товарен автомобил, той е напуснал базата на „Р.“ преминавайки
през бариерата в 13.30 ч., при което във вреда на обвинителната теза съдът е
отрекъл качеството на очевидец на Ж. и местонахождението му в района на
произшествието, разсъждавайки, че „не е могъл да присъства на инцидента,
който се е състоял много по-късно – около и след 14 часа. В действителност,
логичния и Сраведлив подход към това доказателствено средство, налага
извода, че въпросната Сравка по-скоро потвърждава показанията на св. Ж.
като обективни и истинни- т.к. той последователно и логично е обяснил
действията си- че –преминавайки през бариерата в 13.30 /съобразно
Сравката/, вместо да се отправи по маршрута си към гр. С., той се е отправил
в противоположната посока и се е отбил до каравана, намираща се пред
съседната база на „Ф.“, паркирал е управлявания от него товарен автомобил
от другата страна на улицата, закупил си е кафе, пред това време е възприел
инцидента до неговия край, след което отправяйки се по маршрута си към С.
пътят е преминавал отново пред бариерата на „Р.“, където е бил Срян от св. Д.
и е качил в кабината си постр. С. _по молба на Д. и го е откарал в гр.
С..Съдът, в мотивите си изцяло е игнорирал св. Д., като изобщо не е упоменал
за съществуването на такъв свидетел, като в крайна сметка данните за
въпросното разписание за часовете на пристигане и напускане на базата на
„Р.“ от страна на шофьорите, наети по трудов договор, са предоставени от
11

отбелязванията, които е правил портиерът –точно този свидетел Д.. Освен
това Д. и Ж., които не се намират в никакви отношения с която и да е от
страните трудно биха могли да бъдат упрекнати в пристрастност и липса на
обективност.
По описаният по горе начин, като на 13. 08. 2014г., около ******ч., в гр.
К., обл. С., в складова база „ Ф.“ ООД, чрез нанасяне на удари с ръце и крака,
в областта на главата и тялото, причинил на Г. Н. СТ., ЕГН: **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на
тъпанчевата мембрана на дясното ухо, което увреждане реализира медико -
биологичният признак трайно намаление на слуха на дясното ухо, за повече
от 30 дни, подсъдимият М.. С. Д., е осъществил от обективна и субективна
страна, състава на престъпление по чл. 129, ал.1,вр.ал.2 НК.
От субективна страна деянието е извършено от Д., виновно, при пряк
умисъл. подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удари с ръце и крака в
областта на главата на пострадалия, ще предизвика описаните травматични
увреждания на същия, съзнавал е общественоопасният характер на това
увреждане, предвиждал е и е искал настъпването му.
При индивидуализация на отговорността съдът взе под внимание от
една страна – чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на
подсъдимия, влошено здравословно състояние /независимо, че Соред
заключението на СМЕ, изготвена от в.л. Т.Ш. се констатира „липса на
медицинска документация“, обосноваваща болестен процес, отразен в
проверяваните болничните листи за временна нетрудоСособност/, а от друга-
обстоятелството- че в качеството си на работодател, същият има завишена
отговорност по отношение на подчинените му работници – по силата на
закона е длъжен да полага грижи за опазване на здравето и живота на
работещите, а не- да ги уврежда, а с.т. интензитета и яростта, вложена при
нанесения побой. Същите характеризират личността на подсъдимия Д., от
гледна точка на това, че побоят е бил нанесен с особена жестокост, като
характеристика на личността „жесток човек“.
При съвкупната преценка, съдът намери, че следва да бъде определено
наказание при смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства-
лишаване от свобода за срок от шест месеца, което не е необходимо да бъде
изтърпяно от подсъдимия, а да бъде отложено в изпитателен срок от три
години, пред което време подсъдимият на формира собствена мотивация за
правомерно поведение, за зачитане на здравето и телесната неприкосновеност
на останалите граждани на обществото.
По-горе въззивният съдебен състав изложи подробно съображенията си
за осъществявана упорита злоупотреба с процесуални права и шиканиране на
процеса от страна на подсъдимия и защитника му, ето защо същата не следва
да бъде толерирана под формата на определяне на наказанието при условията
на чл.55 НК, въпреки изминалия срок от деянието.
Предявен е иск за присъждане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва от
датата на престъплението- непозволеното увреждане. Съдът намира, че
12

същият следва да бъде уважен изцяло като основателен, имайки предвид
следните конкретни обстоятелства- длъжността на подсъдимия като
фактически собственик и управител на фирма, позицията на постр. С.- негов
работник, назначен по трудов договор, обстоятелството, че побоят е бил
нанесен с ожесточение и ярост в по-висока степен от обичайната в такива
случаи, пострадалият на няколко пъти се е опитвал да се изправи и да се
отскубне от нападателя си, но е бил отново повалян на земята и ритан,
характера и степента на увреждането, обстоятелството, че вследствие на
същото слухът на дясното ухо на пострадалия е намалял с 65%, за което няма
данни да е преодоляно понастоящем и слухът да е възстановен.
Законната лихва следва да бъде присъдена, тъй като деликвентът се
намира в забава от момента на увреждането- датата на престъпното деяние -
******г.
Мотивиран от всичко, изложено по-горе въззивният състав постанови
присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

13

Номер на акта:	17
Дата:	17 юни 2022 г.
Съдия:	Яника Тенева Бозаджиева

Дело:	20211800600516
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 септември 2021 г.

Присъда по дело №516/2021 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите