Р Е Ш Е Н И Е
№ 116 18.06.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 93 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Р.А.,
гражданин на Република Турция с ЛНЧ ********** и постоянен адрес *** обжалва решението
по а.н.д. №7/2020г. на РС - Кюстендил. Релевира касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Същественото нарушение на процесуалните правила
свързва с липса на мотиви в решението с анализ на доказателствата и
възраженията в жалбата. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с неяснота във фиша на основанието за налагане на глобата на адресата и
в какво негово качество, предвид записаното ЕИК на дружеството и адрес на
управление. Моли за отмяна на решението и отмяна на глобата, евентуално –
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В с.з. касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответната ОДМВР – Кюстендил с адрес:
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, видно от доказателствата
по делото. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението
на районния съд, което намира за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди
като такова.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР -
Кюстендил серия К №3055225, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Р.А. – законен
представител на фирма „Сарс Груп и Ко“ ООД е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100лв.
От фактическата страна на спора
съдът е приел, че на 27.09.2019г. в 09.46 часа товарен автомобил Ивеко 50ц11В с
рег.№РВ***
се движел в с.Б по ВП II-62 при
км. 4+730 в посока гр.Кюстендил, като посредством стационарно автоматизирано
техническо средство SITTRAFFIKCLINX
ERS 400 с №003059047ВАВ е установена скорост от 76км/ч при
ограничение от 59км/ч за населено място. Съгласно справка от централна база –
КАТ автомобилът е собственост на търговско дружество, чиито представител е дееца.
Средството за измерване е преминало метрологичен преглед /последваща проверка/
на 19.10.2018г. Съдът е установил спазване на изискванията на Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
При така установените факти по
делото, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на фиша, наличие на реквизитите
по чл.189, ал.4 от ЗДвП и доказаност на нарушението. Според съда, при
посочените във фиша условия на време, място и обстановка нарушителят е извършил
виновно описаното нарушение, т.к. е управлявал в населено място МПС с превишена
скорост. Съдът е приел законосъобразност на наложеното наказание по приложимата
санкционна норма. По посочените правни доводи съдът е потвърдил електронния
фиш.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни
основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
Неоснователно
касаторът релевира липса на мотиви в оспореното решение като касационно
основание по чл.348, ал.3, т.2 във вр. с ал.1, т.2 от НПК по препращане от чл.63,
ал.1 от ЗАНН. Решението на районния съд има
съдържанието по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.
Съдът е извършил анализ на приобщените писмени доказателствени средства във
връзка с конкретиката по спора, а правните изводи обективират становището му по
възраженията в жалбата относно авторството на деянието.
Правилен е
извода на съда по съществото на спора за доказано нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, неговия автор и наказуемост по санкционния състав на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП посредством издаване на електронен фиш.
Нарушението
на правилата за движение по пътищата е извършено на 27.09.2019г. С изменението
на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или
система, включително мобилно. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на
ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган или мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен
орган и нарушител при издаване на електронния фиш, а не при установяване и
заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. се
обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните
системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС.
Липсата обаче е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г.
чрез въвеждане на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените
нормативни правила не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на
правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или мобилни
АТСС, поради което процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване
на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП. В настоящия случай
средството за измерване на скоростта е стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения от посочения във фиша тип.
Правилен е
извода на съда, че електронният фиш съдържа лимитивно посочените в чл.189,
ал.4, изр.последно от ЗДвП реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава
по чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира приложението на последната.
Годността на
използваната мобилна система за контрол е доказана от приобщения Протокол от последваща
проверка №69-С-ИСИ/09.10.2018г. от БИМ.
Деянието е
безспорно установено от клипа, съдържащ данни за съставомерните обстоятелства
относно времето, мястото на извършване и заснемане на нарушението, използваното
техническо средство, посоката на движение на товарния автомобил, неговият
регистрационен номер, разрешената и установената скорост, включително
наказуемото превишаване.
Отговорността
за нарушението правилно е ангажирана в лицето на касатора като законен
представител на фирмата - собственик на автомобила, съгласно справката от КАТ
на л.7 от делото на районния съд във вр. с регламентацията по чл.188, ал.2 от ЗДвП. Справката не е оспорена от дееца, поради което е доказано извършено
деяние с МПС, собственост на дружеството “Сарс Груп и Ко“ ООД. Дължимо е
налагане на административно наказание на законния представител на юридическото
лице. Оспорващият не се е възползвал от възможността по 189, ал.5 и чл.188, ал.2,
пр.2 от ЗДвП, т.е. няма декларирано предоставяне управлението на автомобила на
друго лице. Подобно обстоятелство не се твърди нито във въззивната жалба, нито
в касационната такава. Посоченият адрес и ЕИК индивидуализират дружеството,
т.к. деецът е наказан като негов законен представител. Фишът обективира волята
на издателя за санкциониране на лицето като законен представител на
дружеството, собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
На основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №59/31.01.2020г. по а.н.д.№7/2020г. на
РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.