№ 3026
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Л. Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506972 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Ц. Р. – К. срещу Решение № 13076/18.11.2022
г. по гр.д. № 49385/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав. В жалбата са развити
оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Отправено е искане за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията й с
правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като й бъдат предоставени родителските
права по отношение на детето А. Л.П., родено на ******* г., местоживеенето на
малолетното да бъде определено при нея, да бъде разписан режим на лични отношения на
бащата Л. Б. П. с детето А. съгласно посоченото във въззивната жалба и последният да бъде
осъден да заплаща на дъщеря си А. месечна издръжка в размер на 350 лева. Претендирано е
присъждане на разноски, сторени в първоинстанционното и във въззивното производства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Л. Б. П. е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Изразява становище
по доказателствените искания на въззивника, прави доказателствени искания и претендира
сторените пред въззивния съд разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
1
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 13076/18.11.2022 г. по гр.д. № 49385/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
91-ви състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на детето А. Л.П. е предоставено на неговия баща Л. Б. П., при когото е посочено
то да живее, определен е режим на лични отношения на майката Б. Ц. Р. – К. с детето (всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя, по
три дни през зимната и пролетната ваканции и двадесет дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата) и същата е осъдена да заплаща на малолетната А.
месечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано от влизане в сила на решението до
настъпване на пълнолетие или до промяна обстоятелствата, при които се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Първоинстанционният съд е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката и е осъдил Р. – К. да
заплати на СРС държавна такса от 255,60 лева върху определения размер на издръжката.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от
******* г. се установява, че страните са родители на роденото на ******* г. дете А. Л.П..
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не
съжителстват заедно от месец март 2020 г. и понастоящем детето живее при неговата майка.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът Б. Ц. Р. –
К. поддържа искане за възлагане на родителската отговорност по отношение на детето А. на
нея и определяне на местоживеенето на малолетната при нея, доколкото подрастващата има
специални нужди, трябва да посещава логопед и психолог, да ползва подкрепа на ресурсен
учител и й предстои рехабилитация с оглед диагностициране с двойна синостоза на горен
крайник. Твърди, че разполага с плаващо работно време, което й позволява да организира и
води детето на необходимите занимания, докато трудовите ангажименти на бащата не
позволяват това. Последното е причина майката да не желае споделено упражняване на
родителските права по отношение на детето. Заявява възможност да ползва при отглеждане
на А. подкрепата на своя съпруг, с когото детето има изградени много добри отношения и
когото възприема като „втори татко“. Споделя виждане, че подходящ за нуждите на детето е
режим на лични отношения с бащата, който да включва виждане всеки първи петък от
месеца до обедно време на следващата неделя, както и четиридесет дни през лятото и
половината от празниците през годината, като детето редува същите при двамата родители.
Сочи, че месечните разходи за издръжка на детето възлизат на 400- 500 лева, поради което
поддържа искане за определяне на дължимата от бащата издръжка в размер от 250 лева.
Отрича да е ограничавала контактите между въззиваемия и детето или да има намерение да
стори това, декларира съзнаване на нуждите на подрастващата от двамата й родители. При
изслушването си въззивникът не посочва актуален размер на месечните й доходи, твърди в
същите да има спад, но заявява намерение да се върне на втора работа, с което би
възвърнала доход от средно 2 000 – 2 500 лева.
2
При изслушването от въззивния съд въззиваемият Л. Б. П. споделя виждане, че
подходящо за нуждите на детето е съвместно упражняване на родителските права от двамата
родители, при което отговорността ще бъде поделя между тях, а А. да живее по петнадесет
дни месечно при всеки от тях. Декларира, че при предоставяне нему на родителската
отговорност детето следва да се вижда с майка си възможно най – често. При възлагане на
родителските права на майката на свой ред желае често да вижда детето, включително поне
четиридесет дни през лятото. Заявява трудова ангажираност в часовете между 07:00 часа и
14:00 часа през делнични, а в някои случай в дните събота и неделя. Споделя, че работата му
изисква да е на разположение и в случай на нужда да се яви при повикване. За подходящ
размер на издръжка за неотглеждащия родител намира този от 250 лева. Декларира месечен
доход от средно 2 000 лева. Бащата посочва, че в дома му детето разполага с подходящо
оборудвана стая, а той разполага с възможността при полагане на грижи за малолетната да
ползва подкрепата на своята майка, с която живее.
Въз основа на заключението на приетата по делото Комплексна съдебна
психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че детето А. има известно
забавяне в развитието, с дефицити в езиков план и в усвояването на училищните умения,
както и затруднения в регулацията на емоциите и поведението. При подрастващата е
установен малформативен синдром със синостоза на костите и на двете предмищници, с
ограничение на движенията, но без данни за актуално телесно боледуване към датата на
изследване. Направен е извод, че наличните при малолетната физически и психични
дефицити и особености изискват специфична грижа в медицински и немедицински смисъл,
пораждат нужда от помощ и подкрепа в изграждането на умения, адаптивни способности и
академични знания. А. е намерена в добро емоционално състояние. Експертното изследване
е констатирало наличие на родителски капацитет и при двамата родители, които имат
положително отношение към дъщеря си, отнасят се с емоционално приемане и грижовност
към нея. Вещите лица са обосновали налични при двамата родители възможности да
осигурят на детето покриване на неговите базисни потребности, но поради особености в
здравословното състояние на А. майката е тази, която в по-голяма степен и с повече
разбиране отчита тези нужди и ги подсигурява, докато бащата не поставя акцент върху
грижите, свързани с физическото развитие и здраве на малолетната. Майката в известна
степен надценява уменията на детето, а бащата недооценява нуждите на А. от ясна
структура, правила, граници и норми на поведение. Отчетена е привързаност на детето и
към двамата му родители, но, типично за възрастта и пола му, основната фигура на
привързаност за него е тази на майката. Малолетната харесва да прекарва време с баща си,
но последният се затруднява да поставя и удържа ясни правила и граници пред детето, което
е проблематично в контекста на по – незрялото поведение на детето, което среща трудности
да разпознава и да се придържа към общи правила и изисквания. Експертите не установяват
данни за отчуждение на детето от кого и да е от родителите му или поставяне на
подрастващата в конфликт на лоялност. Експертизата е констатирала изградени подходящи
взаимоотношения на А. с нейния брат Т., към когото е налице привързаност.
Подрастващата възприема съпруга на майката като авторитетна фигура, която се асоциира с
3
бащината роля, без това да обърква детето по отношение на това кой е баща му. С оглед
възрастта и вродените особености на малолетната вещите лица са детернинирали като
подходящо за нея да бъде отглеждана, на този етап от развитието си, основно от майката,
тъй като е установена при А. потребност от предоставяната от майката среда и от
поддържане на връзка и отношения с нея поради тяхната близост и привързаност.
Подчертана е необходимостта подрастващата да поддържа взаимоотношения и със своя
баща. Експертите констатират, че към практикувания режим тя се е адаптира и се повлиява
добре от него.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена и в гореописаната си част същата
не е оспорена от страните.
От разпита на вещите лица по делото се установява, че отчетените при детето
особености и адаптацията към изпълнявания до момента режим на лични отношения не е
пречка за осъществяване на по – разширен режим на контакти с бащата. Конкретизиране е,
че заниманията на детето с логопед, психолог и ресурсен учител следва да бъдат
продължени и дублирани у дома и прилагани в по – широк социален контекст. Изяснено е,
че интелектуалното функциониране на детето е граничен тип, същото има по – ниски
когнитивни възможности, по – значително изоставане в езиковото развитие и изразено
изоставане в емоционален и социален план, чиято причина е неизяснена, но съществува
потенциал за компенсирането им.
От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Люлин се установява, че
основни грижи за детето понастоящем полагат майката и нейния настоящ съпруг, които
задоволяват базисните нужди на А. и се ползват от подкрепата на родителите на пастрока й.
Подрастващата живее в едно домакинство със своята майка, нейния съпруг и едноутробния
си брат Т., роден 08.02.2022 г. В дома им се поддържат добри хигиенно – битови условия и
детето разполага със самостоятелна, оборудвана съобразно пола, възрастта и нуждите му
стая. Малолетната има избран личен лекар, притежава необходимите имунизации, посещава
първи клас в столичното 97 СУ „Братя Миладинови“. По време на социалното проучване
майката е декларирала месечен доход в размер на 1 460 лева. Ангажираният социален
служител е направил извод за изградена емоционална връзка между детето и неговата майка,
за наличен при въззивника добър родителски капацитет, отсъствието на пречки за
предоставяне на родителските права спрямо детето на този родител и определяне на режим
на лични отношения на А. с баща й.
Въз основа на възложените от въззивния съд социални доклади на АСП, Д „СП“ –
Оборище се установява, че в спалното помещение в жилището на бащата има обособен кът
за детето, в същото помещение е разположено второ единично легло за бабата на детето по
бащина линия. Въззиваемият работи като санитар в операционен блок към УМБАЛ „Проф.
д-р Александър Чирков“ и е предприел прекратяване на трудовия си договор с „Европът
2000“, където заемал длъжност „администратор склад - спедитор“. Бащата може да разчита
при отглеждане на детето на своята майка при необходимост. При наблюдение върху
4
взаимоотношенията на детето и бащата е констатирана изградена емоционална връзка
между им. Направени са изводи, че въззиваемият подпомага детето при подготовката му за
училище при осъществявания режим на лични контакти всяка първа и трета седмица в
месеца за времето от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя.
Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че в периода
01.02.2022 г. – 30.04.2022 г. детето А. е посещавало ДГ № 68 „Ран Босилек“ единствено на
08.02.2022 г., а в периода 03.05.2022 г. – 31.05.2022 г. няма посещения (виж служебни
бележки от ДГ № 68 „Ран Босилек“ от 11.05.2022 г. и от 10.06.2022 г.). Същата има редовни
за 2022 г. посещения веднъж седмично на платена логопедична терапия в Логопедичен
център „АнМаВи“. В последното е констатирано при детето наличие на дисфазия на
развитието (специфично езиково нарушение). Ползваните от детето логопедични услуги са
заплащани през 2022 г. от бащата. От представената етапна епикриза от 28.08.2023 г.,
издадена от ГП СИП „Детско психично здраве“ ООД се установява, че на детето е поставена
диагноза смесени специфични разстройства в психологичното развитие и други вродени
аномалии на горен крайник. В изготвения през месец декември 2022 г. психологичен статус
на малолетната А. е направено заключение, че тя има нужда от емоционална подкрепа,
стабилност в семейната среда, развитие на когнитивните процеси, подпомагане в
социалните умения и в следването на правила. В приетата по делото психологическа
характеристика са застъпени констатации, че детето не проявява постоянство по отношение
на учебно – възпитателната дейност.
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, съблюдавайки най-добрия
интерес на детето, включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието му и с
оглед конкретните обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че
местоживеенето на детето А. Л.П. следва да бъде при неговата майка Б. Ц. Р. – К., която да
упражнява родителските права.
Установено бе в производството, че и двете страни притежават родителски
капацитет, преценен през призмата на възпитателските им качества, полаганите от тях
грижи за детето (при неговото отглеждане по време на съвместно съжителство на страните,
понастоящем – от майката, а от бащата – при осъществяване на личните си отношения с
дъщеря му, в който смисъл са изслушаните от първата инстанция свидетелски показания,
отразеното в социалните доклади и приетата от въззивния съд експертиза), отношението и
емоционалната привързаност към детето и на А. към тях (установени при изслушването на
страните и заключението на приетата от въззивния съд без възражения на страните КСППЕ).
Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват
родителските права по отношение на малолетната, при нито един от тях не се констатират
преки или косвени данни за рискови фактори за отглеждането на детето. От заключението
на КСППЕ се доказва в производството, че поради особености в здравословното състояние
на А. майката е тази, която в по-голяма степени и с повече разбиране отчита тези нужди и ги
подсигурява като активно работи за осигуряване на нужната на подрастващата подкрепа,
докато бащата не проявява пълно разбиране за проблемите и потребностите на детето в
5
аспекта на специфичната нужда от стимулиране на развитието му. С оглед пола, възрастта и
специалните потребности на детето на настоящия етап от развитието му интересите му
налагат родителската отговорност да се възложи на майката, която е базовата фигура на
привързаност, от която детето не се е отделяло и която следва да изгради женския модел на
поведение, който в голяма степен се отличава от бащиния такъв. Интересът и отчетените от
експертизата специфики при А. (по-незряло за възрастта й поведение, трудно регулиране на
емоциите и затруднения да се придържа към общи правила и изисквания) предполага
непосредствената грижа за развитието на малолетната да се осъществява от този родител,
доколкото се установява бащата да среща трудности при поставянето и удържането на ясни
правила и граници. За последното ще спомогне адаптираното към ежедневния график на
подрастващата работно време на майката. В противовес на това въззваемият има твърдо
работно време, налага му се изпълнение на служебни ангажименти и в неработните дни от
седмицата, като следва да е на разположение при нужда от страна на работодателя.
Началото на работния ден при бащата го лишава от възможността да придружава детето до
занимания, провеждани в предиобдените часове от деня. Майката може да разчита на
подкрепата на настоящия си партньор, когото детето приема като авторитет, без да го
обърква при идентификацията на бащата. Установява се в производството, че в дома на
майката детето разполага със самостоятелна стая, докато в този на бащата следва да поделя
същата с баба си по бащина линия. Доказа се в производството от експертното заключение,
че в периода, в който въззивникът е полагала основните грижи за детето не е прекъснала
връзката му с неговия баща и не е допуснала отчуждаването й от него, не е негативизирала
бащиния образ. В дома на майката А. ще живее съвместно с едноутробния си брак, което е
от естеството да благоприятства поддържане на изградената между двете деца емоционална
връзка.
Съдът разглежда въпроса за предоставянето на родителските права в контекста на
местоживеенето на малолетната, доколкото целесъобразно е детето да живее при този от
родителите, на когото е възложено упражняването на тези права при липсата на важни
обстоятелства, които да правят допустимо отделното живеене на детето.
Формираната привързаност на детето към бащата, установеното желания на същото и
на страните, както и потребността на А. от време с бащата следва да намерят отражение в по
– широк режим на лични отношения на малолетната с неотглеждащия родител съгласно
диспозитива на съдебния акт.
Съблюдаването на този режим ще позволи П. да участва пълноценно в живота на
дъщеря си, да се включва в подготовката й за учебния процес, да участва в организиране на
ангажиментите й, да получава актуална информация за развитието на детето от неговите
преподаватели, възпитатели и треньори и така ефективно да подпомага прогреса на А.. Този
режим би предостави оптимална възможност малолетната, с оглед развитието й, да расте
под грижата и с подкрепата и на двамата й родители и би предоставил възможност за
общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и бащата като по този
начин ще съхрани емоционалната връзка помежду им. Същевременно режимът ще внесе
6
недрастична промяна в живота на детето спрямо изпълнявания до момента такъв, повлиял
добре развитието на детето и приет от вещите лица за задоволяващ потребностите му от
общуване с бащата. По този начин би се избегнала рязка промяна, която да предизвика
тревожност и нарушение на изградения ритъм на подрастващата. Режимът ще позволи на
бащата пълноценно да родителства без да се чувства изолиран от живота на детето си.
Същевременно родителите следва да положат максимални усилия, за да изгладят и
преодолеят разногласията помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен би
осигурило спокойствието и благополучието на собствените им дете. За това е необходимо и
двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските
права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога
помежду си. С израстването на детето и постигането на напредък в развитието му, режимът
подлежи на адаптиране в съответствие с нуждите и интересите на малолетната.
Възрастта, установените по делото нужди на подрастващата и материалните
възможности на нейните родители налагат общата месечна издръжка на А. да бъде опредЕ.
в размера от 450 лева, от която сума бащата следва да заплаща по 250 лева месечно, а
разликата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
малолетната, следва да се поемат от майката. Не без значение е изразената в тази насока
възможност на бащата. Издръжката е дължима от датата на депозиране на исковата молба на
26.08.2021 г. до настъпване на законни причини за изменение на размера или прекратяване.
Присъдената месечна издръжка на детето се дължи ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане (чл.146, ал.1, изр.2 СК).
При този изход от спора, частичната основателност на въззивната жалба и характера
на производството разноските следва да останат за страните, както са сторени. Понастоящем
не е постановено решение по образуваното Тълкувателно дело №3/2023 г. по описа на
ОСГК на ВКС, което да обвързва със задължителни разяснения въззивния съд в различен
смисъл.
Изходът от спора налага върху въззиваемия да се възложи държавната такса за
присъдената издръжка, възлизаща на 360 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 13076/18.11.2022 г. по гр.д. № 49385/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 91-ви състав, в частта, в която, на основание чл.127, ал.2
СК, родителските права по отношение на детето А. Л.П., ЕГН **********, са предоставени
за упражняване от нейния баща Л. Б. П., ЕГН **********, и е определено местоживеене на
детето при него, в частта, в която е определен режим на лични отношения на майката Б. Ц.
Р. – К., ЕГН **********, последната е осъдена да заплаща на детето А. Л.П., чрез нейния
баща и законен представител Л. Б. П., месечна издръжка в размер на 177,50 лева, както и в
частта, в която Б. Ц. Р. – К. е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
7
от 255,60 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А.
Л.П., ЕГН **********, на майката Б. Ц. Р. – К., ЕГН **********, при която тя да живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л. Б. П., ЕГН **********, с
детето А. Л.П., ЕГН **********, през който бащата има право да вижда и взима детето,
както следва:
- всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 17:00 часа в петък (а ако
детето е на училище – след края на учебните занятия) до 18:00 часа в неделя с преспиване, с
изключение на тридесет дни през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск, както и
в периода от 10:00 часа на шестнадесети август до 10:00 часа на седемнадесети август;
-тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката Б. Ц. Р. – К., ЕГН **********, които могат да бъдат разделени на два пъти по
петнадесет дни;
- всяка нечетна година през есенната ваканция на детето, опредЕ. от министъра на
образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на
последния ден на тази ваканция;
- всяка четна година през пролетната ваканция на детето, опредЕ. от министъра на
образованието и науката, ако тази ваканция обхваща официалните Великденски празници –
от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази
ваканция; ако пролетната ваканция не обхваща официалните Великденски празници – всяка
четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия понеделник;
-всяка нечетна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа на
двадесет и шести декември;
-всяка четна година от 19.00 часа на тридесети декември до 19.00 часа на втори
януари на следващата нечетна година;
-всяка година от 10:00 часа (а ако детето е на училище – след края на учебните
занятия) на тринадесети февруари до 10:00 часа (а ако детето е на училище – до началото на
учебните занятия) на четиринадесети февруари;
- всяка четна година от 09:00 часа до 19:00 часа на трети март, на двадесет и четвърти
май и на двадесет и втори септември;
- всяка нечетна година от 09:00 часа до 19:00 часа на първи май, на шести май и на
шести септември.
ОСЪЖДА Л. Б. П., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете А. Л.П.,
ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Б. Ц. Р. – К., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба (29.10.2021 г.) до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до
8
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 250 лева до пълния
предявен размер от 350 лева.
ОСЪЖДА Л. Б. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 360 лева държавна такса върху определения размер на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9