Решение по дело №246/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260717
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20211720100246
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260717 / 16.6.2021г.                        16.06.2021г.                             Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На седми юни                                                                             Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №00246 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Н.Н.С., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 211,93лв., представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., сумата от 35,45лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до 19.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3040/24.09.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът Н.Н.С. е подал отговор, с който е оспорил исковата молба като недопустима. Алтернативно ответникът е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че не притежава правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба документи.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №3040/24.09.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

Съдът намира за нужно да отбележи, че настоящето производство е образувано само за част от сумите, за които е издадена процесната заповед, които са оспорени от длъжника, като неоснователни. За признатите от длъжника суми за главница в размер на 211,94лв. и лихва за забава  в размер на 35,46лв. е издаден изпълнителен лист от 18.12.2020г.

По основателността:

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 12.04.2021г.

Ищецът обаче не е представил доказателства, от които да е видно, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.

Действително по делото е прието копие от нотариален акт, който обаче  е бил надлежно оспорен от ответника и доколкото ищецът не е представил оригинал или официален препис на документа, то същият следва да бъде изключен от доказателствата по делото на основание чл.183, изр. последно ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на  облигационна  връзка между страните по делото за доставка на топлинна енергия за процесния обект. 

Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

За признатите от длъжника суми за главница в размер на 211,94лв. и лихва за забава  в размер на 35,46лв. е издаден изпълнителен лист от 18.12.2020г., с който са присъдени на ищеца и съответната част от дължимите се суми за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. В съответствие с изхода на делото по исковото производство на ищеца не следва да се присъждат разноски по същото.

Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв. в заповедното производство. В съответствие с изхода на делото на ответника следва да се присъди сумата от 150,00лв. за направени разноски в заповедното производство.

Ответникът е направил разноски в размер на 300,00лв. в исковото производство, които следва да му бъдат присъдени в съответствие с изхода на делото. Така заплатеното от ответника възнаграждение е в размер на минималното такова по Наредба №1.

С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,  срещу Н.Н.С., с адрес:г***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 211,93лв., представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., сумата от 35,45лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до 19.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3040/24.09.2020г. по ч.г.д.№***. на ПРС.

ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,  да заплати на Н.Н.С., с адрес:г***, сумата от 450,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: