Р Е Ш Е Н И Е
№1344
гр. Пловдив, 17.07.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
десети юли, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3610 по описа
за 2019 година на ПРС за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002482 от 23.05.2019г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на „ПЛАРТЕХ”
ЕООД, ЕИК ********* е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, във връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда.
С жалбата „ПЛАРТЕХ” ЕООД, ЕИК
********* чрез адв.А.А. оспорва
законосъобразността и правилността на издаденото НП и моли същото да бъде
отменено. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Излагат се аргументи за маловажност на
нарушението.
Въззиваемата
страна – Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, чрез процесуалния си
представител - юрк.К.оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
На 15.05.2019г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив е бил
съставен против дружеството акт за установяване на административно нарушение №
16-002482 за това, че при извършена проверка на 15.05.2019г. в ОИТ-Пловдив на „Плартех“ ЕООД е установено от дадените писмени обяснения на
управителя на дружеството, че от страна на „Плартех“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Стефан Веркович“ № 3, ет.1, ап.1 не са изплатени начислените
трудови възнаграждения за месец януари 2019г. на Б. Л. Г. в размер на 683,95
лв. и на Д.В.П. в размер на 819,17 лв. с което от страна на дружеството
работодател не е изпълнено до момента на проверката дадените с Протокол ПР
1903945/19.03.2019г. задължителни за изпълнение предписание № 5. Срокът на
изпълнение на предписанието е изтекъл на 02.04.2019г. с което е нарушил чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда. Актът е
съставен в присъствието на К.К.К.– ****на дружеството
„Плартех“ ЕООД, който след запознаване със
съдържанието на акта го е подписал. Актът е подписан и от другите посочени в
него лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на
управителя на дружеството, удостоверено с разписка явяваща се неразделна част
от акта.
В законоустановеният
три дневен срок пред контролните органи не са били представени писмени
възражения относно съставения АУАН от управителя на дружеството.
На основание констатациите в акта е издадено и
атакуваното НП в което по идентичен с акта начин е описано нарушението, както и
са посочени нарушените правни норми на КТ. С издаденото НП е ангажирана
административната отговорност на дружеството за нарушение на разпоредбата на
чл.415, ал.1 от КТ като му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева. Издаденото НП е връчено на
29.05.2019г.
В срок пред РС Пловдив е обжалвано
от страна на дружеството издаденото НП.
Така изложеното от фактическа страна
се установи от приобщените по делото доказателства – АУАН, Протокол за
извършена проверка изх.№ ПР 1903945/19.03.2019г., декларация от К.К.– **** на „Плартех“ ЕООД,
справки за изплатени възнаграждения, известия за доставяне, Заповед №
З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“.
На база така установените фактически
обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, съдът намира следното от правна страна:
При издаването на НП не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да опорочава обжалвания резултат и да
налага неговата отмяна, без да се обсъждат въпросите по съществото на жалбата.
Както АУАН, така и НП са издадени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната компетентност и не страдат от визираните в ЗАНН
пороци.
Ясно е описано от фактическа страна
нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление, посочен е
субектът на административнонаказателната отговорност,
както и останалите задължителни реквизити по чл.42 и по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Посочени са имената на работниците чийто работодател е „Плартех“
ЕООД по отношение на които е следвало да бъдат изпълнени дадените задължителни
предписания и които не са изпълнени от т.5 на Протокол № ПР1903945/19.03.2019г.
Уточнено е, че срокът за изпълнение е изтекъл на посочената в протокола дата – 02.04.2019г.
като продължаващото след тази дата бездействие на работодателя осъществява
състав на административно нарушение.
По делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от „Плартех“
ЕООД нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, която норма задължава
работодателя в установените срокове да изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Не е спорно, че
горепосоченият работодател не е изпълнил даденото му задължително предписание в
т.5 от цитирания по-горе протокол за извършена проверка. В графата за
възражения към АУАН нарушението не се оспорва, но в жалбата, с която съдът е
сезиран е посочено, че НП е незаконосъобразно не се излагат конкретни доводи.
При доказателствена тежест върху жалбоподателя да
обори обстоятелствата, отразени в НП, предвид това, че е санкциониран за
неизпълнение на задължение, т.е. за бездействие, това не бе сторено в настоящия
процес. Напротив – от приетите по делото доказателства се установяват безспорно
отразените в НП фактически констатации, а именно – че във ведомостите за
заплати за месец януари 2019г. липсват подписите на лицата Б. Г. и Д.П.. Следователно,
предписанието на АНО не е изпълнено.
Изплащането на трудовото
възнаграждение се доказва или с извлечения от ведомостите за заплати, или с
такова от банкова институция, в случаите, когато изплащането им става по банков
път. А доказателства за изпълнение на даденото предписание, не бяха ангажирани
от страна на жалбоподателя. Нито други писмени доказателства /например
разписки, декларация от работника и т.н. /, които да опровергаят възприетата от
АНО фактология. Редовно съставените актове по изрично
законово предписание - арг. от чл.416, ал.1, изр.2 от КТ имат доказателствена
сила до доказване на противното.
Доколкото установеното неизпълнение
на предписанието в т.5 от Протокол за проверка от 19.03.2019г. останаха
неопровергани в процеса, съдът приема, че неизпълнението на задължително
предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ обуславя ангажирането на административнонаказателната отговорност на „Плартех“ ЕООД по чл.415, ал.1 от КТ. Със специален закон –
КТ са уредени отношенията между работниците и служителите и работодателите,
както и реда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото
възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е вменено
задължението за проверки и налагане на принудителни административни мерки,
регулиран е редът и основанията за тяхното прилагане и възможността за контрол
от страна на съда. Ето защо и даването
на задължителни предписания от Д „ИТ” и последващият
контрол по изпълнението им и издаването на НП при неизпълнение от страна на
задължените лица, не е самоволна, а строго регламентирана дейност. Закрилата на
труда, осигуряването на справедливи и достойни условия на труд са сред
основните права на човека, посочени и от Конституцията /чл.48, ал.5 /, като
Държавата чрез компетентните си органи се грижи за създаване на условия за
осъществяване на това право /чл. 48, ал.1/.
С оглед на всичко изложено, правилно
и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на дружеството
жалбоподател на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415,
ал.1 от КТ и е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лв. Предвид
продължителния период на неизпълнение на задължението от страна на работодателя
относно трудовите възнаграждения, издадено предписание, както и фактът, че не
са били изплатени трудови възнаграждения на двама работници множество работници
през един дълъг период от време, водят съда до извод, че наложената санкция е
съобразена с предпоставките по чл.27, ал.1 - 3 ЗАНН и определеното наказание се
явява адекватно на извършеното, на тежестта на нарушението, значимостта на
нарушените обществени отношения и годно да реализира целите на наказанието,
посочени в чл.12 от ЗАНН. Според настоящия съдебен състав няма основание за
приложението на чл. 28 ЗАНН. Застъпеното в жалбата становище за наличие на
предпоставки на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН следва да се преценява от гледна
точка признаците за маловажност, очертани в състава на нормата на чл.415в от КТ, а те са два: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по
реда на Кодекса на труда и от него да не са настъпили вредни последици за
работници и служители. Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените
предпоставки изключва приложимостта на
привилегирования състав. В случая нарушението не само, че не е било
отстранено веднага след установяването му, но не е отстранено изобщо, тъй като
и до настоящият момент не са представени доказателства, че дължимите трудови
възнаграждения на визираните в НП работници са изплатени.
Гореизложените изводи, според съда препятстват
възможността настоящият случай да бъде определен като маловажен. Гореизложените
изводи обуславят и правилният размер на наложената имуществена санкция, до колкото
очевидна упоритост от страна на жалбоподателя да изпълни договорните си
задължения, респ. да изпълни указанията на контролния орган. Предвид всичко изложено атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Ето защо на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 16-002482
от 23.05.2019г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Пловдив, с което на „ПЛАРТЕХ” ЕООД, ЕИК ********* е наложена на основание
чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, във
връзка с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 2000
/две хиляди/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред
Административен Съд -Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.