Р
Е Ш Е
Н И Е
№260082/ 30.11.2021 г. 30.11.2021г., град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, IV-ти граждански състав,
в открито
съдебно заседание на 08.04.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: Лина Райкова
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пейчева
гр. дело № 95
по описа за 2020 година на ЯОС,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от
"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Възраждане, пл."Света Неделя" №7, чрез
пълномощника адв. Ж.Д.Д., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване;
гр.Стара Загора, бул.„Цар Симеон Велики" № 115, ет.2, тел.042 92 82 92,
против М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 23.03.2011г., в гр.Ямбол, е
сключил с ответника М.Н.Н. - като кредитополучател, "ЛЪЧ" ЕООД, ЕИК
********* - като солидарен длъжник и ЕТ „ЛЪЧ - М.Н.", ЕИК ********* - като
солидарен длъжник, Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
052/23.03.2011г. (Договора), по силата на който Банката е предоставила на
Кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на общо 49 412,00 евро
(четиридесет и девет хиляди четиристотин и дванадесет евро) за покупка на
недвижим имот и за рефинансиране на остатък по кредитна карта, отпуснат от
„УниКредит Булбанк" АД. Кредитополучателят, при солидарната отговорност на
солидарните длъжници, се е задължил да върне ползвания кредит ведно с
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидения в договора
за кредит срок - 20.03.2041г. Съгласно т.4.1а, т.4.2 и т.4.3, на основание т.
11.1.1, т. 11.1.2 и т. 11.1.3 от Договора са договорени: -лихва по редовен
дълг, дължима съгласно т.4.1 от договора за кредит-начислява се и изплаща върху
редовната главница по кредита за срока на действието му; -лихва върху
просрочена главница, дължима съгласно т.4.2 от договора за кредит -годишен
лихвен процент върху просрочена главница, формиран от базов лихвен процент и
надбавка към него за просрочена главница; и наказателна лихва върху просрочие,
дължима съгласно т.4.3 от договора за кредит - годишен лихвен процент върху
текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главница и/или
лихва и главница, начислява се едновремено и независимо от лихвите за редовна и
за просрочена главница за срока на просрочието.
Ищецът твърди, че усвояването на кредита е
извършено на 25.03.2011г. чрез превод на сумата по посочена в договора сметка.
За обезпечаване на цялото вземане, включващо
главница, лихви, такси и комисионни дължими по тарифата на "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, както и съдебни разноски по принудителното събиране на
кредита М.Н.Н. е учредил в полза на кредитора "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД
договорна ипотека върху собствен недвижим имот, съгласно Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №156, том I, per. № 1041,
дело № 75 от 2011г. по описа на нотариус С. С., peг. № 454 на НК, с район на
действие PC Ямбол, вписан с Служба по вписванията -гр.Ямбол.
Ищецът твърди, че ответникът не е обслужвал
кредита си редовно, като е извършвал вноски не на падежа и не в необходимия
размер и е изпаднал в забава от 20.04.2018г.
За периода от 20.04.2018г. до 20.10.2018г. (дата
на предсрочна изсискуемост) ответникът е изпаднал трайно в забава, продължила
повече от шест последователни месеца, през който период не е изпълнил
задълженията си за заплащане на дължимите суми към ищеца. Поради това, на
основание чл.17 от договора за кредит, вземането на Банката е обявено за изцяло
предсрочно изискуемо, считано от 20.10.2018г. Към датата на предсрочната
изискуемост - 20.10.2018г. - непогасените задължения на ответника към ищеца по
договора за кредит са както следва: - главница в размер на 424,02евро,
включваща следните неплатени вноски: 67,08 евро с падеж 20.04.2018г., 75,34
евро с падеж 20.05.2018г., 67,85 евро с падеж 20.06.2018г., 76,10 евро с падеж
20.07.2018г.; 68,64 евро с падеж 20.08.2018г. 69,01 евро с падеж 20.09.2018г.;
- лихва по редовен дълг (договорен лихвен процент), дължима съгласно т.4.1 от
договора за кредит в размер на 1685 евро, включваща следните неплатени вноски:
245,24 евро с падеж 20.04.2018г., 236,98 евро с падеж 20.05.2018г., 244,47 евро
с падеж 20.06.2018г., 236,22 евро с падеж 20.07.2018г.; 243,68 евро с падеж
20.08.2018г. 243,31 евро с падеж 20.09.2018г. 235,10 евро с падеж 20.10.2018г.;
- лихва върху просрочена главница (по т.4.2 от договора за кредит) в размер на
37,65 евро, включваща следните неплатени вноски: 7,14 евро с падеж
20.04.2018г., 7,48 евро с падеж 20.05.2018г., 6,27 евро с падеж 20.06.2018г.,
6,50 евро с падеж 20.07.2018г.; 5,36 евро с падеж 20.08.2018г. 4,90 евро с падеж
20.09.2018г.; - наказателна лихва при просрочие в размер на 2871.76 лв. ( по
т.4.3 от договора за кредит) с падеж 20.04.2018г..
Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 31.07.2019г., непогасените задължения на ответника към ищеца по договора
за кредит са в общ размер на 52589,25евро, както следва: главница в размер на 44949,35 евро (включваща
вноските за главница с настъпил падеж до 20.10.2018г. - датата на предсрочна
изискуемост, които не са издължени на договорените дати за плащане, в общ
размер на 424,02евро и предсрочно изискуема главница в размер на 44525,33
евро), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК в съда до окончателното и изплащане; лихва по редовен дълг
(договорен лихвен процент) в общ размер на 1685 евро, дължима за периода от
20.04.2018г. до 20.10.2018г. - датата на предсрочна изискуемост; лихва за
просрочена главница по т.4.2 от договора за кредит в общ размер на 2940,55
евро, дължима за периода от 20.04.2018г. до 30.07.2019г., включваща: 37,65 евро
- лихва върху неиздължените месечни погасителни вноски по главницата с настъпил
падеж до 20.10.2018г. - датата на предсрочна изискуемост, и 2902,90 евро -
неиздължена лихва върху предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 20.10.2018г.
(дата на предсрочна изискуемост) до 30.07.2019г.; наказателна лихва при
просрочие по т.4.3 от договора за кредит в общ размер на 2915,46 евро, от които
2871,76 евро -дължима за периода от 20.04.2018г. (датата на забава ) до
20.10.2018г. ( дата на предсрочната изискуемост) и 43,70 евро-дължима за
периода от 20.10.2018г. (дата на предсрочна изискуемост) до 30.07.2019г.; дължими
такси по Тарифата на Банката в размер на 98,89 евро.
Ищецът твърди, че на кредитополучателя-ответник М.Н.Н.
по постоянния му адрес по реда на чл.47 от ГПК е връчена нотариална покана,
чрез която Банката го уведомява за упражненото от нея право да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем, като му е дадена възможност за доброволно
погасяване на задълженията. Кредитополучателят бил уведомен и по настоящия му
адрес с нарочно уведомление за предсрочна изискуемост от Банката, връчено на
осн. чл.18, ал.5 от Закона за частните съдебни изпълнители, чрез ЧСИ Н.К., с
рег.№929, район на действие - ОС Хасково. Уведомлението е връчено по реда на
чл.47 от ГПК, като отново му е дадена възможност за доброволно погасяване на
задълженията.
Твърди се, че по справка от НОИ М.Н.Н. няма
действащ трудов договор, с оглед на което книжата не могат да му бъдат връчени
по месторабота.
На 31.07.2019г., Банката пристъпила към
принудително събиране на всички вземания по Договор за банков ипотечен кредит
на физическо лице №052 от 23.03.2011г., подавайки заявление по чл.417 от ГПК до
Районен съд - гр.Елхово, по което е образувано частно гражданско дело
№562/2019г. по описа на PC - гр.Елхово и издадена Заповед № 1409 от
02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, с която съдът е разпоредил М.Н.Н., ЕГН ********** - като
кредитополучател и "ЛЪЧ" ЕООД, ЕИК ********* - като солидарен
длъжник, да заплатят солидарно на ищеца сумите, както следва: сума в размер на
44949,35евро - изискуема главница, дължима по Договор за банков ипотечен кредит
на физическо лице №052 от 23.03.2011г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 31.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер
на 98,89 евро - такси по тарифата на Банката към 24.07.2019г., сумата от 1685
евро-възнаградителни лихви за периода от 20.04.2018г. до 20.10.2018г., сумата
от 5856,01 евро - лихви за забава за периода от 20.04.2018г. до 30.07.2019г.,
както и сумата 4544,51лева -направени съдебни разноски.
Образувано било и изпълнително дело № 1256/2019г.
по описа на ЧСИ И.Х., с рег.№ 878 в КЧСИ. Заповедта за изпълнение била връчена
на ответника М.Н.Н. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, и съдът указал на
заявителя-ищец да предяви иск за установяване на вземането като съобщението за
това било връчено на 06.01.2020г..
Ищецът твърди, че към настоящия момент погасяване
на задължението по договора за кредит не е осъществено. Предвид изложеното,
ищецът моли за постановяване на решение, с което съдът да признае за
установено, че М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** - като кредитополучател по
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №052 от 23.03.2011г., дължи
на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Възраждане, пл. "Света Неделя" №7, с ЕИК *********
сумата от 52589,25 евро, представляваща: 44949,35 евро (четиридесет и четири
хиляди деветстотин четиридесет и девет евро и тридесет и пет евроцента) -
главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №052 от 23.03.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. - датата на
подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата; 1 685,00 евро (хиляда шестстотин
осемдесет и пет евро) - дължими възнаградителни лихви по договора за кредит от
20.04.2018г. до 20.10.2018г.; 98,89евро - такси по тарифата на Банката към
24.07.2019г., както и 5 856,01евро (пет хиляди осемстотин петдесет и шест евро
и един евроцент) - дължими лихви за забава по договора за кредит, изчислени за
периода от 20.04.2018г. до 30.07.2019г.. Иска се да бъдат присъдени в полза на
"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД направените разноски в размер на 4544,51 лв.
по заповедното производство по ч. гр. дело №562/2019г. по описа на PC -
гр.Елхово, по което е издадена Заповед № 1409 от 02.08.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Моли, да бъдат
присъдени направените по настоящото дело разноски.
С отговора на исковата молба от адв.М.Х. в
качеството на особен представител на отв.М.Н.Н., се оспорват предявените
искове, като счита, че не е налице обявена предсрочна изискуемост на кредита. Твърди,
че в договора между страните липсва уговорка относно начина на връчване на
кореспонденция, поради което връчен редовно от външна страна и съответно
достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов
пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус. Твърди, че видно от
представените протокол от 18.04.2019г. на ЧСИ Н.К. с район на действие
гр.Хасково и нот.покана №139/2018г. на нотариус К.К.с район на действие
гр.Елхово, с които е направен опит на ответника да бъде връчено уведомлението
на банката за предсрочна изискуемост на кредита, съответно по настоящ и
постоянен адрес, при посещенията ответникът не е намерен на адреса, нито лице,
което да получи книжата със задължение да му ги предаде, поради което ЧСИ и
нотариусът са приели, че документите са връчени редовно съгласно чл.47 ал.5 от ГПК. Възразява, че в случая фактическо връчване на уведомлението на банката за
предсрочна изискуемост на кредита липсва. Счита, че в конкретния случай
кредиторът не е положил всички необходими усилия за уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост. Смята, че е следвало да бъдат направени
справки не само по месторабота на ответника, но и по мястото за осъществяване
на стопанската дейност. Възразява, че липсва представителна власт за възлагане
на ЧСИ за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост от името на банката.
Излага, че уведомяването на длъжника, че
кредитодателят счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението в
рамките на заповедното производство, включително в хода на исковото
производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта. Позовава се на т. 11. Б. от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС, и моли искът
за съществуване на вземането по чл.422, ал. 1 ГПК да се отхвърли на предявеното
основание. В случай, че се приеме, че ответникът е редовно уведомен за
предсрочната изискуемост, моли размерът на вземането да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането, като за периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определи по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.430 ТЗ, вр. с Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 052/23.03.2011г. между страните.
В с.з. ищецът се
представлява от адв.И.И. ***, който моли съда да уважи така предявения иск, представя
списък за разноски по чл. 80 ГПК.
За ответника, редовно
призована се явява назначения особен представител адв.М.Х. ***, която поддържа
ОИМ и моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е
установителен с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. с чл.430 ТЗ, вр. с Договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице № 052/23.03.2011г. между страните.
Настоящото производство
е образувано по иск, предявен от заявителя в заповедното производство за
установяване съществуване на вземанията му, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 562/2019 г. по описа на ЕРС,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедният съд е предоставил на заявителя
предвидената в чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възможност да предяви иск за
установяване на вземането си и в дадения едномесечен срок заявителят е предявил
иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е
била издадена заповедта. Искът е допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1
от ГПК.
По делото от събраните
доказателства (Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№052/23.03.2011г. ведно с погасителен план и Общи условия към него и заключение
по СИЕ) се установява, че между ищеца в качеството на кредитор, от една страна,
и от друга страна - ответникът като кредитополучател, на 23.03.2011г. е сключен
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №052/23.03.2011г. (договора
за кредит), по силата на който Банката-ищец е предоставила на кредитополучателя
банков ипотечен кредит в размер на общо 49 412.00 евро, предназначен за покупка
на недвижим имот и рефинансиране на кредитна карта. Предоставеният банков
кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя на 25.03.2011г. при условията на
договора за кредит, видно от отговора на 1-ви въпрос от приетото заключение на
назначената СИЕ. По силата на сключения договор за кредит кредитополучателят се
е задължил да върне предоставения кредит, ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи, в предвидения в договора за кредит срок -
20.03.2041г., чрез заплащането на месечни анюитетни вноски, включващи главница
и договорна лихва съгласно погасителен план към договора за кредит, с падеж на
всяка месечна вноска - на 20-то число от съответния месец, за който вноската е
дължима. За обезпечение на вземанията на Банката-ищец от кредитополучателя,
произтичащи от договора за кредит, кредитополучателят като ипотекарен длъжник е
учредил в полза па Банката-ищец договорна ипотека с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №156, том I. per. № 1041.
дело № 75 от 2011 г. по описа на нотариус С. С., per. № 454 на НК, с район на
действие PC Ямбол, вписан с Служба но вписванията - гр.Ямбол, с вх.рег.№ 1807
от 24.03.2011г.. Акт № 75. том I. дело № 1023/2011 г., върху следния свой
собствен недвижим имот: Жилище -Апартамент №13. самостоятелен обект с
идентификатор № 87374.543.259.1.13. на етаж 5 по кадастрална карта, със
застроена площ от 105.11 кв.м.. ведно с 8.421% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху поземления имот. както и ведно със 40.58/429
/четиридесет цяло и петдесет и осем стотни върху четиристотин двадесет и девет/
квадратни метра в идеални части от ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ с идентификатор №87374.543.259,
в който се намира сградата, целия с площ от 429 кв.м. и Гараж №4 -
самостоятелен обект с идентификатор №87374.543.259.1.19. на етаж 0 по
кадастрална карта, със застроена площ от 23.20 кв.м.
Установено е с приетото
по делото заключение на назначената СИЕ и изслушването на вещото лице в с.з. на
11.02.2021г., че ответникът-кредитополучател е изпаднал в забава за плащането
на дължимите месечни погасителни вноски по договора за кредит, като за периода
от 20.04.2018г. до 20.10.2018г. не е изпълнил задължението си за погасяване на
месечните си погасителни вноски, включващи главница и договорна възнаградителна
лихва, съгласно договора и погасителния план, както следва:
|
Дата на |
Главница |
Договорна лихва |
Общо евро |
|
падеж |
евро |
евро |
|
|
20.04.2018 |
67.08 |
245.24 |
312.32 |
|
20.05.2018 |
75.34 |
236.98 |
312.32 |
|
20.06.2018 |
67.85 |
244.47 |
312.32 |
|
20.07.2018 |
76.10 |
236.22 |
312.32 |
|
20.08.2018 |
68.64 |
243.68 |
312.32 |
|
20.09.2018 |
69.01 |
243.31 |
312.32 |
|
20.10.2018 |
|
235.10 |
235.10 |
|
Общо: |
424.02 |
1685.00 |
2109.02 |
Съгласно разпоредбата на
чл.17 от договора за кредит, неплащането на което и да е парично задължение по
кредита дава право на Банката-кредитор да обяви за изцяло предсрочно изискуема
цялата непогасена сума по кредита, която възможност е била налице за ищеца към
посочената по-горе дата - 20.10.2018г., като приетото по делото заключение на
СИЕ установява, че и след тази дата кредитополучателят е продължил да бъде в
забава за плащането на дължимите месечни вноски по кредита.
Съгласно приетото в
мотивната част по т. 18 от TP №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, по силата на чл.60, ал.2 от ЗКИ Банката-кредитор може да поиска издаване
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, когато кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 oт ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. С оглед безспорно установената забава на кредитополучателя в
плащанията на дължимите посочени по-горе суми по договора за кредит, установени
от вещото лице в приетото заключение на назначената СИЕ, за Банката-ищец е била
налице възможността да обяви целия кредит за предсрочно изискуем поради
неплащането на дължимите месечни вноски по кредита, посочени по-горе. Съгласно
приетото в т. 18 от I Р №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено не само от наличието на
обективната предпоставка - наличието на забава в плащането на дължимите суми по
кредита, но и от наличието на втората предпоставка за това - упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, достигнало до
длъжника, че ще счита целият кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми.
На
ответника-кредитополучател по постоянния му адрес, е връчена по реда на чл.47
от ГПК нотариална покана с рег.№9260/2018. том II, акт №139 от 19.12.2018г. по
описа на НОТАРИУС К.К., с peг. №451 на НК, с район на действие Районен съд -
Елхово, чрез която Банката-ищец го уведомява за упражненото от нея право да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като му е дадена възможност за
доброволно погасяване на задълженията. Ответникът е уведомен и по настоящия му
адрес с нарочно уведомление за предсрочна изискуемост от Банката-ищец за
упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Уведомление му е връчено по реда на чл.47 от ГПК, на основание чл.18, ал.5 от
Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), чрез ЧСИ Н.К., с рег.№929, район
на действие - ОС Хасково. Съгласно направена справка в НОИ, ответникът
-кредитополучател няма действащ трудов договор, с оглед на което е било
невъзможно книжата да му бъдат връчени по месторабота. Представените от
Банката-ищец - Нотариална покана, ведно с разписка и уведомление на НОТАРИУС
К.К., с peг. №451 на НК, с район на действие Районен съд - Елхово, и
Уведомление за предсрочна изискуемост, ведно с разписки на ЧСИ Н.К. и Протокол
от 18.04.2019г. на ПЧСИ Петко Манчев, удостоверяват връчване на уведомлението
за предсрочна изискуемост на кредита. В частта, с която са направени съответни
удостоверявания, те са официални свидетелстващи документи по смисъла на чл.179,
ал.1 от ГПК, тъй като са съставени от длъжностни лица - нотариус (чл.2. ал.1 от ЗННД), частен съдебен изпълнител (чл.2, ал.1 от ЗЧСИ), помощник-частен съдебен
изпълнител (чл.36. ал.1 от ЗЧСИ) и/или служител в кантората на ЧСИ (чл.43 от ЗЧСИ), в кръга на службата им, по установените форма и ред, и се ползват е
обвързваща съда материална доказателствена сила досежно извършените действия и
установените факти, която доказателствена сила може да бъде оборена само чрез
оспорване истинността на документите като писмени доказателства по реда на
чл.193 от ГПК. В случая не е оспорена
истинността на горепосочените писмени документи. ЯОС намира, че към датата на
подаване от ищеца на заявлението по чл.417 от ГПК, по което е образувано
заповедното производство ч.гр.дело №562/2019г. по описа на Районен съд Елхово,
по което е издадена Заповед №1409/02.08.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по отношение на
ответника-кредитополучател е била налице и втората предпоставка на предсрочната
изискуемост - упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. По образуваното ч.гр.дело №562/2019г. по описа на Районен съд Елхово
е издадена Заповед №1409/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, с която съдът е разпоредил
ответникът-кредитополучател да заплати на ищеца сумите, посочени в заповедта,
както и е издаден изпълнителен лист за тях.
Ответникът е направил
възражения срещу редовността на връчването на уведомленията за предсрочна
изискуемост, отправени от Банката-ищец до ответника-кредитополучател като се
поддържа, че поради това предсрочна изискуемост на вземанията на Банката-ищец
не е настъпила. Възраженията са неоснователни.
Неоснователно е
възражението, че в договора за кредит липсва уговорка относно начина на
връчване на кореспонденция между страните, поради което връчен редовно и
съответно достигнал до ответника е само документ, които му е предаден лично или
на негов пълномощник срещу подпис. В Решение №148/02.12.2016г. по
т.д.№2072/2015г. на ВКС изрично е постановено, че начинът на удостоверяване на
връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При
липса на изрична уговорка в договора относно връчването на кореспонденция,
връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,
който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по
възлагане от нотариус (чл.50 от ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43
от ЗЧСИ). В същото решение изрично е прието, че при връчване по възлагане от
нотариус или съдебен изпълнител се прилагат правилата на чл.37-58 от ГПК, като
отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се удостоверява от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени. С оглед на това, връчването може да се счете
за редовно, дори и адресатът реално да не е получил пратката, като за
приложимостта на тази хипотеза е необходимо да е констатирана недобросъвестност
от страна на получателя, която възпрепятства реалното получаване на документа.
В настоящия случай такава недобросъвестност на ответника-кредитополучател е
налице. Съгласно чл.27.3.1 във вр. с чл.27.2 от Общите условия, неразделна част
от договора за кредит, които са подписани от ответника-кредитополучател,
последният се е задължил да уведомява незабавно Банката-ищец за всяка промяна
на данните и информацията, които й е предоставил. Съгласно чл.15.1.1 от
договора за кредит, ответникът-кредитополучател е декларирал, че цялата
информация, предоставена на Банката при сключване на договора за кредит е вярна
и пълна, като съгласно чл. 15.2 от договора се е задължил при промяна на
обстоятелствата незабавно да уведомява Банката. Видно от договора за кредит,
към датата на сключването му ответникът е посочил, че е живущ ***Димитър
Павлов"" №17. Банката е изпратила на този адрес нот.покана с
уведомлението за предсрочна изискуемост чрез нотариус, който е установил, че
ответникът не може да бъде намерен на адреса, както и че ответникът е продал
имота си и не е идвал в населеното място от дълго време. Също така е установил,
че ответникът има настоящ адрес в друго населено място - в гр.Димитровград.
Независимо от това, нотариусът е изпълнил процедурата по чл.47, ал.5 от ГПК.
При повторния опит на Банката да връчи на ответника уведомлението по настоящия
му адрес в гр.Димитровград чрез съдебен изпълнител, последният е установил, че
ответникът не може да бъде намерен на адреса, представляващ жилище, както и е
установил по сведения от съседи, че ответникът е продал жилището още през
2011г. и оттогава не живее там. Независимо от това, съдебният изпълнител е
изпълнил процедурата по чл.47, ал.5 от ГПК. включително като е извършил и
справка в НОИ, от която е установил, че ответникът няма сключен трудов договор,
поради което уведомлението не може да му бъде връчено и по месторабота. Всички
тези обстоятелства, удостоверени с официални свидетелстващи документи,
съставени от нотариуса и съдебния изпълнител, установяват недобросъвестност на
ответника-кредитополучател, изразяваща се в неизпълнение на договорните му
задължения да уведомява Банката-ищец за промяна на данните и информацията,
които е предоставил при сключване на договора за кредит, вкл. и относно адреса,
на който живее и на който може да му бъде връчвана кореспонденция от Банката. С
оглед изложеното, в случая съдът приема, че ответникът-кредитополучател, макар
и да не е получил фактически изявлението на Банката-ищец, е редовно уведомен за
обявената предсрочна изискуемост, предвид удостоверените и неоспорени по реда
на чл.193 от ГПК връчвания на нотариуса и съдебния изпълнител, извършени по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с което задължението на кредитора по чл.60, ал.2 от
ЗКИ е изпълнено.
Неоснователно е и възражението
за нередовност на връчването поради това, че Банката-ищец не е изпратила
уведомлението за предсрочна изискуемост за връчване на адресите на управление
на търговски дружества, чиито едноличен собственик на капитала е
ответникът-кредитополучател. Такова задължение банката няма в договора.
Ответникът възразява също, че връчването на уведомлението за предсрочна
изискуемост чрез частен съдебен изпълнител е нередовно, тъй като той може да
удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във връзка с образуваните пред
него изпълнителни дела. С измененията на чл.18. ал.5 от ЗЧСИ,
извършени с ДВ, бр.86 от 27.10.2017г., нормата овластява съдебния изпълнител да
връчва всякакви книжа във връзка с гражданскоправни отношения, като в настоящия
случаи уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ е
извършено след изменението на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Съответно, чл.43 от ЗЧСИ
предвижда, че връчването от съдебния изпълнител се извършва по реда на чл.37-58
от ГПК.
Съдът намира за
неоснователно и възражението, че връчването чрез частен съдебен изпълнител е
нередовно и предсрочна изискуемост не е настъпила, поради липса на
представителна власт за връчване на уведомления по този ред. Дори и да се
приеме, че уведомленията са подписани и изпратени от името на банката от
лице/лица без представителна власт или при превишаване пределите на
представителната власт, то няма пречка едно лице да представлява друго по
волята на представлявания, както и лицето, от името на което са извършени
действия без представителна власт, да ги потвърди. По отношение на търговците,
каквато е банката, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването, съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
В случая е приложима презумпцията на чл.301 от ТЗ, която може да бъде оборена
само от търговеца - правото да възрази, че има извършени действия без
представителна власт принадлежи само на банката, от чието име действията са извършени,
защото само тя би могла да бъде увредена от нередовно представителство, поради
което и само тя може да преценява дали да се ползва от извършените действия или
не. Според тази норма, при действие от името на търговец без представителна
власт се приема, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването им. В настоящия случай Банката-ищец не само че не се е
противопоставила на извършените действия по обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита па длъжниците, но и напротив - впоследствие конклудентно
е потвърдила тези действия. След връчване на уведомленията за предсрочна
изискуемост и на това основание от името на Банката-ищец е подадено Заявление
по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело №562/2019г. по описа на ЕРС
като преди подаване на заявлението Банката-ищец е заплатила по сметка на ЕPC
дължимата държавна такса за заповедното производство и на упълномощеното
адвокатско дружество е заплатено адвокатско възнаграждение за действията по
заповедното производство, както и по настоящото производство Банката-ищец също
е заплатила не само дължимата държавна такса за образуване на делото, но е
заплатила и адвокатско възнаграждение на упълномощеното адвокатско дружество,
възнаграждение на назначения особен представител на ответника, както и
възнаграждение за вещо лице по назначената СИЕ. В случая съдът приема, че дори
и да е налице извършено уведомяване от лице без представителна власт, то
съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ последващите действия на Банката-ищец по
заповедното и по настоящото производство, представляват потвърждение на
действията по уведомяването на ответника, извършени от името на банката, с
оглед на което уведомяването е редовно.
С исковата
молба Банката-ищец е
предявила против
ответника-кредитополучател обективно съединени искове за сумите, за които е
издадена Заповед №1409/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №562/2019г. по описа на
Районен съд Елхово, както следва: - 44 949,35 евро - главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. -
датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда, до окончателното
изплащане на сумата; - 1 685,00 евро - дължими възнаградителни лихви за редовна
главница но чл.4.1 ог договора за периода от 20.04.2018г. до 20.10.2018г.; - 5
856,01 евро - общо дължими лихви за забава за периода от 20.04.2018г. до
30.07.2019г.. от които: а/ 2 940,55 евро -лихва за просрочена главница по чл.4.2
от договора, и б/ 2 915,46 евро -наказателна лихва за просрочие по чл.4.3 от
договора; - 98,89 евро - дължими такси по тарифата на Банката към 24.07.2019г..
Направено е възражение от ответника, основано на приетото разрешение по
Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по тълк.д.№3/2017г. на ВКС, ОСГТК, че
размерът на вземането след датата на предсрочната изискуемост следва да се
определи само в размер на непогасения остатък от главницата по кредита и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането, като за периода до настъпването на предсрочната изискуемост
размерът на вземането следва да се определи по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
След приемането на основното заключение по СИЕ и с оглед на така направеното
възражение, по делото е назначена допълнителна СИЕ, която дава отговор на
въпроса относно размера на непогасените вземания на Банката-ищец съгласно
клаузите на договора за кредит в два варианта на изчисление - към датата на
настъпване на предсрочната изискуемост (20.10.2018г.) и към датата на
образуване на заповедното произодство (31.07.2019г.). Съобразно приетото в
Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по тълк.д.№3/2017г. на ВКС, ОСГТК, до
датата на предсрочната изискуемост размерът на непогасените вземания на
Банката-ишец следва да бъде определен съгласно клаузите на договора за кредит,
а след тази дата - в размер само на непогасената главница и законната лихва за
забава от датата на предсрочната изискуемост (20.10.2018г.) до датата на
окончателното плащане на главницата.
Видно от допълнителното
заключение на назначената СИЕ, към датата на предсрочната изискуемост размерът
на непогасените вземания съгласно клаузите на договора за кредит е, както
следва: 44 949,35 евро - главница по договора за кредит; 1 685,00 евро -
договорна лихва за редовна главница по чл.4.1; 2 868,07 евро - договорна лихва
за просрочена главница но чл.4.2; 2 871,76 евро - договорна наказателна лихва
за просрочие по чл.4.3; 98,89 евро - такси по тарифата на Банката.
От основното и
допълнителното заключение по назначената СИЕ се установява, че претендираните с
исковата молба суми за главница в размер на 44949.35 евро, за договорна лихва
за редовна главница по чл.4.1 от договора за кредит в размер на I 685.00 евро,
както и за дължими такси по Тарифата на Банката в размер на 98.89 евро, изцяло
съвпадат с изчисленията на вещото лице, поради което исковата претенция за тези
суми е изцяло доказана.
По отношение на лихвите
за забава, дължими до датата на предсрочна изискуемост (20.10.2018г.) съгласно
условията на договора за кредит - чл.4.2 и чл.4.3 от същия, от допълнителното
заключение на назначената СИЕ се установява, че за периода от датата на
забавата (20.04.2018г.) до датата на предсрочната изискуемост (20.10.2018г.) те
са в общ размер на 5 739,83 евро, от които 2 868.07 евро - договорна лихва за
просрочена главница по чл.4.2 от договора за кредит и 2 871.76 евро
-наказателна лихва за просрочие по чл.4.3. Съответно, след датата на
предсрочната изискуемост (20.10.2018г.) върху непогасената главница не се
дължат лихвите за забава по договора за кредит, а законната лихва за забава по
чл.86 от ЗЗД.
В основното и
допълнителното заключение по назначената СИЕ не се съдържат изчисления за
размера на законната лихва за забава върху главницата за периода от
20.10.2018г. (датата на предсрочната изискуемост) до 31.07.2019г. (датата на
заповедното производство). Поради което размерът на дължимата законна лихва за
този период следва да се определи от съда по реда на чл.162 от ГПК, като за
това съдът използва Лихвен калкулатор, публикуван па интернет страницата на НАП
(www.nra.bg) в секцията за електронни услуги, и
изчислява, че дължимата законна лихва върху главницата в размер на 44 949.35
евро за периода след датата на предсрочна изискуемост, до 31.07.2019г. (датата
на заповедното производство) е в общ размер на
3 558.77 евро.
Предвид горното,
дължимите от ответника-кредитополучател на Банката ищец лихви за забава за
периода от 20.04.2018г. (датата на забавата) до 31.07.2019г. (датата на
заповедното производство) са в общ размер на 9 298,60 евро. от които лихви за
забава в общ размер на 5 739.83 евро (по чл.4.2 и чл.4.3 от договора за
кредит), дължими за периода от 20.04.2018г. (датата на забавата) до
20.10.2018г. (датата на предсрочната изискуемост), и законна лихва за забава в
общ размер на 3 558.77 евро. дължима за периода от 20.10.2018г. (датата на
предсрочната изискуемост) до 31.07.2019г. (датата на заповедното производство).
Същевременно, с исковата
молба и съобразно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело №562/2019г. по
описа на Районен съд Елхово, са претендирани лихви за забава за периода от
20.04.2018г. (датата на забавата) до 31.07.2019г. (датата на заповедното
производство) в размер, по-малък от размера на действително дължимите лихви за
забава за същия период, а именно в общ размер на 5 856,01 евро. Съгласно
горецитираното Тълкувателно решение, претендираната от ищеца сума за лихви за
забава покрива изцяло дължимите лихви за забава в общ размер на 5 739,83 евро
(по чл.4.2 и чл.4.3 от договора за кредит), дължими за периода от 20.04.2018г.
(датата на забавата) до 20.10.2018г. (датата на предсрочната изискуемост) и
частично - в размер на 119,18 евро - дължимата законна лихва в общ размер на 3
558,77 евро, дължима за периода от 20.10.2018г. до 31.07.2019г., поради което
исковата претенция за лихви за забава също е доказана.
На основание изложеното,
ЯОС намира исковата претенция за основателна и доказана.
При този изход на
делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца
в настоящето производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, които
възлизат на 9654.64 лева, в това число 2057.11 лева – държавна такса; 2793 лв. -
възнаграждение за особен представител; 500 лева - възнаграждение за вещо лице и
4304.53 лева платен по банков път адвокатски хонорар.
Съгласно разясненията,
дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по
тълк. дело № 4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен
лист и за присъдените с решението или с определението за прекратяване на
производството по делото разноски за исковия процес. Затова ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и присъдените със заповедта по
чл.417 от ГПК разноски в размер на 4544.51 лева, от които 2057.11 лв. д.т. по
заповедното производство и 2487.40лв. платено по банков път адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС.
На основание изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
Приема за установено, че
М.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** - като кредитополучател по Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице №052 от 23.03.2011г., дължи на
"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Възраждане, пл. "Света Неделя" №7, с ЕИК ********* сумата от
52589,25 евро, представляваща: 44949,35 евро (четиридесет и четири хиляди
деветстотин четиридесет и девет евро и тридесет и пет евроцента) - главница по
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №052 от 23.03.2011г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. - датата на
подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на
сумата; 1 685,00 евро (хиляда шестстотин
осемдесет и пет евро) - дължими възнаградителни лихви по договора за кредит от
20.04.2018г. до 20.10.2018г.; 98,89 евро - такси по тарифата на Банката към
24.07.2019г., както и 5 856,01евро (пет хиляди осемстотин петдесет и шест евро
и един евроцент) - дължими лихви по договора за кредит, изчислени за периода от
20.04.2018г. до 30.07.2019г., за които суми е издадена заповед Заповед
№1409/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№562/2019г. по описа на ЕРС.
Осъжда М.Н.Н., ЕГН **********
да заплати на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД направените разноски в размер на
4544,51 лв. по заповедното производство по ч.гр.д. №562/2019г. по описа на PC -
гр.Елхово, по което е издадена Заповед № 1409 от 02.08.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Осъжда М.Н.Н., ЕГН **********
да заплати на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД направените по настоящото дело
разноски в размер 9654.64 лв..
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд –Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: