Р Е
Ш Е Н
И Е №
260512
гр. Пловдив, 12.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на десети март, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№3177 по
описа на ПОС за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№273845/22.12.2020г
депозирана от Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Б.К. против Решение
№260849/13.10.2020г. постановено по гр.д.№16460/2018г. по описа на ПРС, девети
гр.с., с което се обявяват за нищожни като
неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 ЗЗП следните
клаузи: клаузата на чл. 5, ал. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № *** г., със следното съдържание: „в случай, че по време на
действието на настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в евро, размерът
на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за
което кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие“; клаузата на чл. 3, ал. 3 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № *** г., със следното съдържание: „при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, съгласно
ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта“; клаузата на чл. 4, ал. 2 от
Допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № *** г., със следното съдържание: „след изтичане на периода
на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през
периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на настоящото
допълнително споразумение кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо
съгласие, оправомощава и възлага на банката“; клаузата на чл. 10 от
Допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № *** г., със следното съдържание: „с подписването на
настоящото допълнително споразумение към договора за жилищен кредит № ***
банката и кредитополучателят декларират, че нямат претенции един към друг,
произтичащи от или свързани с договора за жилищен кредит, включително и относно
начина на формиране и изчисляване на дължимите от кредитополучателя погасителни
вноски и тяхното заплащане от момента на сключване на договора за жилищен
кредит № ***, с изключение на задълженията на кредитополучателя, уговорени с
договора за жилищен кредит № ***, всички допълнителни споразумения и анекси към
него, включително, но не само, за заплащане на погасителните вноски“ и клаузата
на чл. 12 от Допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № *** г., със следното съдържание:
„кредитополучателят заплаща на банката месечна такса за администриране на
просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита на падеж съгласно чл. 7 от Договора за кредит, в
размер определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата
Тарифа на банката. Таксата по настоящата точка служи за покриване на
административните разходи на банката, свързани с извършваните от последната
действия по събиране на изискуемите просрочени плащания по договора за кредит и
настоящото допълнително споразумение (включително, но не само – телефонни
обаждания, изпращане на напомнителни писма и др.) и се дължи до пълното им
погасяване“, по предявените от Д.А.В.,
ЕГН ********** и С.М.В., ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.М. ***, със съдебен
адрес:***, оф. 1, против „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. С чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. С постановеният съдебен акт в полза на Д.А.В. и С.М.В.
е присъдена сумата от 350 лв. представляваща
разноски и сумата в размер на 500лв,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, а
в полза на Д.А.В. е присъдена сумата от 500 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред районния съд. Решението на първата
инстанция се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в
противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно
изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли исковете като неоснователни.
Претендират се разноски, пред двете съдебни инстанции, включително и
юрисконсулстско възнаграждение, съобразно представения списък с направени
такива. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от другата страна.
Въззиваемата страна Д.А.В. и С.М.В., чрез процесуалния им представител адв. С.М., със съдебен
адрес:***, офис 1 оспорват жалбата като неоснователна, молят да се потвърди първоинстанционния акт, като
правилен и законосъобразен по съображения изложени в отговора. Претендират се
разноски, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността
на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са подадена в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Първоинстанционният
съд
е уважил предявените искове, като е обявил за нищожни като неравноправни
на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 ЗЗП следните клаузи: клаузата на чл. 5, ал. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** г;
клаузата на чл. 3, ал. 3 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № *** г.; клаузата на чл. 4, ал. 2 от
Допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № ***; клауза на чл. 10 от
Допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № *** г и клаузата на чл.
12 от Допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № *** г.
Недоволен от
постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е
незаконосъобразно и необосновано, че е постановено при нарушения на материалния
закон. Твърди се, че в нарушение на чл.145 ал.1 ЗЗП, съдът е извършил
неправилна преценка дали оспорените
клаузи са неравноправни, като не е
съобразил, че правните изводи на съда следва да се основават на конкретни
обстоятелства, които са били налице към момента на сключване на процесния договор за кредит, а не на такива
възникнали впоследствие. Навеждат се оплаквания и че в нарушение на чл.146 ал.2 ЗЗП, първоинстанционният
съд неправилно е приел, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени. Допълнителни доводи в тази насока са развити в
жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в
жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното
производство новооткрити и новонастъпили
факти./ В този смисъл е
Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция
не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства,
като след преценката им направи следните
правни изводи:
Установява се от събраните
по делото доказателства, че по силата на Договор за кредит за
покупка на недвижим имот ***/09.05.2007 г., сключен между „Българска пощенска
банка“ АД и Д.А.В. и С.М.В., в качеството
им на кредитополучатели, в полза на ищците е отпуснат кредит в размер на сумата от
50 000 евро, платим за 192 месеца на погасителни вноски, считано от датата
на откриване на заемната сметка.
Съгласно
договореното между страните, обективирано в клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в евро /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка от 0,5 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни
кредити е в размер на 6 %, като общия лихвен процент е от 6, 5 %. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 5 - действащия БЛП на БПБ за евро не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. В
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 е посочено, че в случай, че по време на действието на договора, Банката
промени базовия лихвен процент за жилищни кредити в евро, размерът на
погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за
което кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменимо и
безусловно съгласие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1, ал. 2 и, ал. 4 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. В случая съдът е сезиран с иск за установяване
неравноправността на клаузата на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 3 от
Договора, и по конкретно, в частта с която е предоставена възможност на Банката,
за едностранна промяна на договорения лихвен процент. В тежест на Банката е да
установи, че определено условие на договора е индивидуално уговорено.
Уговаряне
заплащането на лихва, при която се сключва договорът, е в съответствие предвиденото в разпоредбата на чл. 58 ЗКИ и в съответствие с принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за
кредит, установява фиксиран размер на договорната лихва към момента на
сключване на договора, която не е в нарушение на разпоредбите на ЗЗП, доколкото договарянето и не води до неравновесие между правата и задълженията на
банката, и на заемополучателя Същевременно обаче, в чл.5 ал.3 от Договора,
Банката си е запазила възможността
за едностранна промяна в лихвения процент, без изрична уговорка за това с
кредитополучателите, да променя размера на базовия лихвен процент, с оглед на
което да измени и размера на възнаградителната лихва и съответно месечната
анюитетна вноска. Доколкото в тази клауза не са посочени условията, при които
банката ще извършва промяна на базовия лихвен процент, а методологията, на
която се е позовава банката, не е част от договора и кредитополучателите не са
запознати с нея, то настоящият съдебен състав намира, че в конкретният случай липсва и изискуемата от
закона яснота на определянето на прилагания от Банката лихвен процент.
Установява се от
приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи, които съдът кредитира като
обективни, компетентно изготвени и безпристрастни, че лихвеният процент по
кредита е променян периодично едностранно от банката, при промяна на базовия
лихвен процент. Вещите лица сочат, че методологията за определяне на базовия
лихвен процент се определя както от обективни фактори, така и промяната му зависи и от субективни фактори –
компоненти, определяни едностранно от банката.
Съвкупната
преценка на доказателствата по делото обосновава извода, че доколкото
предвидена възможност за едностранна промяна на прилагания лихвен процент е свързано освен с външни,
обективни и икономически фактори, и с
такива, определяни по решение на съответния орган на банковата институция, то клаузата
на чл. 5, ал. 3 се явява неясна и създава значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка води и до
увреждането на последния, поради което същата следва да се обяви за нищожна на
основание чл. 146 ГПК.
Неравноправността
на клаузата предвиждаща възможност за промяна на размера на възнаградителната
лихва, обосновава неравноправността на клаузата за наказателна лихва,
установена в чл. 3, ал. 3 от Договора, както правилно е посочил
първоинстанционният съд, доколкото наказателната лихва се формира от размера на редовната лихва
по кредита плюс наказателна надбавка, и също подлежи на промяна от страна на
търговеца, с промяната на лихвения процент. Клаузата на чл. чл. 3, ал. 3 от
Договора, се явява неравноправна и по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, предвид на това, че задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Допълнителното
споразумение от 07.10.2014 г., предвижда, че след изтичане на периода на облекчено
погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на
облекчено погасяване лихва, за което с подписване на допълнителното
споразумение кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие.Така
посочената разпоредба предвижда възможност за капитализиране на начислена и
непогасена възнаградителна лихва към главницата и начисляване на възнаграждение
върху така формираната главница. Настоящият
съдебен състав приема, че разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от
Допълнителното споразумение, е нищожна
на основание чл. 26, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като е налице
анатоцизъм, който е допустим само между
търговци съгласно нормата на чл. 294,
ал. 2 ТЗ.
В разпоредбата на чл. 10 от Допълнителното
споразумение от 07.10.2014 г. страните са постигнали съгласие, че „ с
подписването на настоящото допълнително споразумение към Договор за жилищен
кредит № ***, банката и кредитополучателят декларират, че нямат претенции
един към друг, произтичащи от или свързани с договора за жилищен кредит,
включително и относно начина на формиране и изчисляване на дължимите от
кредитополучателя погасителни вноски и тяхното заплащане от момента на
сключване на Договора за жилищен кредит № ***, с изключение на
задълженията на кредитополучателя, уговорени с договора за жилищен кредит № ***, всички
допълнителни споразумения и анекси към него, включително, но не само, за
заплащане на погасителните вноски“. Тази клауза се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т.
16 ЗПК, тъй като както правилно е посочил първоинстанционният съд, по този начин е установена пречка за упражняване на правото на защита на
потребителя, предвид на обстоятелството, че в споразумение потребителят е
следвало да декларира, че няма претенции във връзка с изпълнение на действащите
до тогава условия на договора за потребителски кредит.
Видно от съдържанието на клаузата на чл. 12 от Допълнителното
споразумение от 07.10.2014 г. страните са уговорили, че „Кредитополучателят
заплаща на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима
при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по
кредита на падеж съгласно чл. 7 от Договора за кредит, в размер определен
съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката. Липсата
на посочване конкретно на размера на тези такси, както и възможността на
Банката едностранно да определя вида и размера на различни банкови такси,
заплащани за използване на предоставения финансов ресурс, обосновават извода за
неравноправност на клаузата по смисъла
на чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП.
Гореизложеното
обосновава извода за основателност на исковете, поради което същите следва да
бъдат уважени. Първоинстанционният съд е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което решението следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора, на въззиваемите се дължат разноски, а именно по 500лв на всеки един от Д.А.В. и С.М.В., представляващи
договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260849/13.10.2020г. постановено по гр.д.№16460/2018г. по описа на
ПРС, девети гр.с.,
ОСЪЖДА „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 да заплати на Д.А.В. с ЕГН-********** *** сумата
в размер на 500лв/ петстотин
лева/, направени по делото разноски,
представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 да заплати на С.М.В. с ЕГН-********** *** сумата
в размер на 500лв/ петстотин
лева/, направени по делото разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС с касационна жалба, в едномесечен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: