Р Е
Ш Е Н
И Е
№379 24.09.2020
год. гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница
Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №544 по описа за
2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на И.Ж.И.
***, подадена чрез пълномощника му адв. П.Ж. ***, с която на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, е предявен иск срещу Община – Стара Загора, с искане за осъждане
на ответника да заплати сумата 3 827.09
лева, от които 3 684.80 лв. главница и 142.29 лв. лихви, представляваща
обезщетение за претърпени от И.И. имуществени вреди, вследствие на прогласен за
нищожен индивидуален административен акт - Заповед №10-00-654/04.05.2018 год.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора.
Ищецът твърди, че със Заповед
№10-00-654/04.05.2018 год., издадена от Кмета на Община Стара Загора, му е
разпоредено да премахне незабавно електропастира, с който неправомерно е
заградил имоти – публична общинска собственост с НТП пасище мера, отдадени му
под наем съгласно договори за наем №1757/25.07.2018 год. и №1097/18.05.2015
год.. Посочената заповед е била обжалвана и съответно прогласена за нищожна с
влязло в сила Решение № 423/08.01.2019 год., постановено по адм. дело №281/2018
год. по описа на Административен съд - Стара Загора, потвърдено с Решение
№13927/18.10.2019 год., постановено по адм. дело №3167/2019 год. по описа на
ВАС на Република България. В исковата молба се твърди, че в заповедта е предвижда, назначената от Кмета
комисия да извърши принудително
изпълнение на демонтажа на съоръжението, да предаде на отговорно пазене всички
демонтирани елементи на електропластира, на място и лица, определено от Кмета
с. Маджерито до поискването им от собственика. В заповедта е допуснато и предварителното
й изпълнение. При демонтажа са съставени протоколи, съответно от 04.05.2018
год. и от 05.07.2018 год., когато демонтираните елементи са предадени на ищеца.
В протоколите е отбелязано, че нарязаните многожични проводници са нарязани на
много части и са неизползваеми. Направено е искане за постановяване на решение с
което да бъде осъдена Община Стара Загора да заплати претендираните имуществени
вреди и за направените по делото разноски.
Ответникът Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител
по делото, в съдебно заседание, в представените писмен отговор на исковата
молба и писмено становище по съществото на спора, оспорва предявеният срещу Община
Стара Загора иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че твърдените от
ищеца като претърпени имуществени вреди не са във връзка с издадената от орган
на Община Стара Загора Заповед и липсва причинна връзка между постановеният
административен акт и претърпените
вреди. Що се отнася да претенцията за заплащане на акациевата дървесина от 3.50
куб. м., на стойност 697.50 лв., счита, че представеният протокол не
удостоверява по категоричен начин, че именно тази дървесина е била използвана
за премахнатия електропастир. Видно от протокола, съставен от служители на
Община Стара Загора, дървените колове са били с дължина от 1 м., а на ищеца са
върнати 2.5 куб.м. дървесина, на която е липсвало маркировка. Претенцията за
унищожени кабели, пружини за ел. пастир,
тел, врати и принадлежности за врати, намира за неоснователна, тъй като не е
доказано, че закупените такива от ищеца са същите иззети от служителите на
Община Стара Загора. Разходите за заплатен труд на двама работници, намира за
неоснователни, тъй като тези работници не са посочени поименно от една страна,
а от друга, намира, че не е налице пряка причинна връзка между заплатеното
възнаграждение и премахването на електропастира. В представената писмена
защита, изразява допълнително доводи, че претендираната сума не е доказано да
представлява вреди, тъй като не е доказано, че тази сума е пряка и непосредствена
последица от отменената заповед на Кмета на Община Стара Загора. Представените
фактури не удостоверяват, че закупените материали са част от премахнатия
електропастир. С отговора по въпрос 6 от експертизата не се установява по
безспорен начин дължината на върнатите многожични проводници на ищеца, поради
което не може да се установи по категоричен начин, че тяхната дължима е
1 200.00 м. Оспорва се че от отговора на въпрос 7 не може да се направи
извод, за не използваемост на изолаторите, пружините, вратите и другите
съставни елементи на съоръжението. Такива не са отразени в съставените
протоколи от страна на служителите на Община Стара Загора. По тази причина,
счита, че вредите в размер на 2 135.76 лв. не са доказани по безспорен
начин. Не е установено, също така, че не използваемостта на тези елементи е от
премахването им, като не са събрани доказателства, че от момента на връщането
им до настоящия момент, същите са съхранявани от ищеца по надлежен начин, който
да запази годността им. Оспорва се отново и заплатените възнаграждения за
монтирането на електро пастира, като тези стойности са извлечени от
счетоводството на ищеца, но не са посочени поименно работниците. Въз основа на
тези и други подробни съображения е направено искане за отхвърляне на иска като
недоказан, евентуално до частичното му отхвърляне, до размера на закупените
проводници, както и да се присъдят в полза на Община Стара Загора направените
разноски по делото.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата
претенция е доказан по основание и размер и като такава следва да бъде уважена.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните, че ищеца
в настоящото производство - И.Ж.И. е регистриран като земеделски производител и
като такъв има регистриран на негово име животновъден обект. Между Община Стара
Загора /в качеството на наемодател/ и И.Ж.И. /в качеството на наемател/, на
основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, са сключени Договор за наем №1757/ 25.07.2016
год. и Договор за наем №1097/18.05.2015 год., по силата на които И.И. е
наемател на имоти – публична общинска собственост, с НТП пасище, мера, находящи
се в землището на с. Маджерито, общ. Стара Загора, както следва: ПИ №
000231, ПИ № 000246, ПИ № 000249, ПИ №
000250, ПИ № 000263, ПИ № 000257, ПИ № 000239, ПИ № 000210, ПИ № 000232, ПИ №
000262, ПИ № 000288 и ПИ № 000700. Договорите са със срок на действие от седем
години. В този смисъл, към датата на издаването на заповедта, респективно на
премахването на електропастира, ищецът е бил наемател на процесните имоти и ги
е владеел на владино правно основание.
Със Заповед №10-00-654/04.05.2018 год.
Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА, е
разпоредил на И.Ж.И. да демонтира незабавно електропастира, с който
неправомерно е заградил имоти – публична общинска собственост с НТП пасище
мера, отдадени му под наем съгласно Договори за наем №1757/25.07.2016 год. и №
1097/18.05.2015 год. От фактическа страна обжалваният административен акт се
основава на постъпилата в Община Стара Загора подписка от жители на с.
Маджерито, общ. Стара Загора, съдържаща 209 подписа, с искане за предприемането
на незабавни мерки за премахване на поставения от И.Ж.И. електропастир,
ограждащ пасища - публична общинска
собственост. Подписката отразявала притесненията на живущите в населеното място
за техния живот и здраве във връзка с опасността от възникване и
разпространение на инфекции; ограничаването на достъпа до имотите на други
лица, възпрепятстване на арендаторите да обработват наетите от тях земи и т.н,
като са изразени намерения за предприемане на действия по гражданско
неподчинение. Посочено е и че на 23.04.2018 год. в звено „Градска мобилност”
при Община Стара Загора бил регистриран сигнал с №ГТ-003748 от Кмета на с.
Маджерито с твърдения, че животновъдът И.Ж.И. трасира, забива колове и опъва
ел. пастири на общинските пасища, без да ползва лицензирана фирма. При
извършените проверки от служители на общинска администрация – Стара Загора било
установено, че И.И. е оградил с електропастир имоти, представляващи публична
общинска собственост, отдадени под наем с Договор за наем №1757/25.07.2016 год.
и Договор за наем №1097/18.05.2015 год., без да използва услугите на лице с
правоспособност съгласно изискванията на ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри. Изложени са съображения, че с тези си действия,
за които Община Стара Загора не е била уведомена, от една страна се нарушават
правилата за ползване на мерите и пасищата от общинския поземлен фонд на
територията на община Стара Загора, а от друга страна се нарушава обществения
ред, предизвиквайки обществено недоволство, в т.ч. се възпрепятства достъпа до
имоти на други лица. Сочи се и че доколкото опазването на обществения ред
изисква опазването на общественото спокойствие и в този смисъл сам по себе си
той следва да бъде схващан като гарант на обществената безопасност, вкл. обезпечаването
на индивидуалното спокойствие и безопасност, в случая установените факти и
обстоятелства обосновавали извод за застрашаване на обществения ред, тъй като
живота, здравето и безопасността на жителите е иманентна част от обществения
ред. Посочено е и че ясно изразеното намерение за предприемане на действия по
гражданско неподчинение от страна на живущите в с. Маджерито само по себе си
създавало опасност за нарушаване на обществения ред. С решение №423/08.01.2019
год., постановено по адм. дело №281/2018 год. по описа на Административен съд -
Стара Загора заповедта е прогласена за нищожна, което решение е потвърдено с
Решение №13927/18.10.2019 год., постановено по адм. дело №3167/2019 год. по
описа на ВАС на Република България.
По делото са представени и
приети като доказателства протоколи за извършени действия по изпълнение на
Заповед №10-00-654/04.05.2018 год. на Кмета на Община Стара Загора с приложения
към него и др.
По делото е назначена,
изпълнена и изслушана комплексна съдебно-технико-икономическа експертиза,
заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като
добросъвестно, компетентно, обективно и обосновано.
Допуснато е събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели лицата Б.В.Х.
и П.Ж.Г.. Свидетелят Б.Х. заявява, че не е присъствал на фактическото
демонтиране на електропастира, а е присъствал само при предаването на
демонтираният електропастир на ищеца. Не си спомня дали всички вещи са били
описани, както и дали са правили проверка за изправността на съоръжението.
Имало е спор но не си спомня точно за какво. Дървесината е била на колове,
които са цели и без повреди. Свидетелката П. И. – Г. – сестра на жалбоподателя И.И.,
заявява, че не е присъствала на цялото премахване на електропастира. За кратко
е била там и след като е видяла че има работник който да се погрижи за
животните е напуснала терена. Видяла е само как се блъскат коловете и как се
режат кабелите.
По допустимостта на иска:
Искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт на органи
/длъжностни лица/ в структурата на Община – Стара Загора /юридическо лице/ –
т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимиран по предявеният от И.И. иск ответник, по аргумент от чл.205 от АПК
във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Незаконосъобразната административна дейност, на
която се основава предявеният иск и от която се твърди, че са произтекли
претендираните за обезвреда имуществени вреди, се свързва със Заповед №10-00-654/04.05.2018
год. на Кмета на Община Стара Загора, която заповед е прогласена за нищожна с
влязло в сила на 18.10.2019 год. съдебно решение /т.е. изпълнена е
процесуалната предпоставка на чл.204 ал.1 от АПК за допустимост на исковата
претенция/.
С оглед на горното съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е процесуално допустим и
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск е частично основателен,
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесените вреди.
В случая с предявеният иск, се
претендира ангажиране отговорността на общината, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца И.И. имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност – Заповед №10-00-654/04.05.2018 год.
на Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено на ищеца да премахне
незабавно изградения от него електропастир, с който е оградил неправомерно
общински имоти.
Без съмнение издадената
заповед представлява индивидуален административен акт, издаден при
осъществяване на административна дейност от страна на Кмета на Община Стара
Загора.
Въз основа на съдебно установената нищожност
на Заповед №10-00-654/04.05.2018 год. на Кмета на Община Стара Загора, съдът
приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на
държавата по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице /орган/ на общината при
изпълнение на административна дейност.
Отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на
отговорността означава, че общината отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички
положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да
бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но
и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която
следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по
силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която
съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат.
Всъщност спорът по делото се свързва
именно с наличието на тези два от
кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия отговорността на
държавата фактически състав по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди и доколко същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна
административна дейност – от нищожната Заповед №10-00-654/ 04.05.2018 год. на
Кмета на Община Стара Загора.
По отношение на предявеният
на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск срещу Община – Стара Загора с искане за
солидарно осъждане на ответника за сумата от 3 827.09 лева, представляваща обезщетение за претърпени от И.И.
имуществени вреди от Заповед №10-00-654/04.05.2018 год. на Кмета на Община
Стара Загора,1 съдът намира за установено следното:
Съдът намира за безспорно установените
имуществени вреди, претърпени от ищеца, в размер определен съгласно допуснатата
и приета по делото експертиза.
На първо място по отношение на
демонтираните и съответно върнати на И. кабели. Неоснователно е оплакването от
страна на ответника, че дължината им не е безспорно установена, тъй като никъде
не се съдържат данни относно дължината на демонтираните кабели, респективно
каква е дължината на върнатите кабели. Това действително е така, но то се дължи
на изключителната вина на служителите на ответника. Никъде в съставените от тях
протоколи не е описана дължината на демонтираните кабели, респективно дължината
на тези които са били върнати. Не е посочена такава дължина и при предаването
им в склада на Общината за съхранение от служебните лица, извършили демонтажа
му. Ето защо и по тази причина, по делото бе допусната експертиза, която да
установи дължината на тези кабели, респективно тяхната стойност. Безспорно е
установено по делото, че тези кабели са били нарязани и прибрани в чували.
Нарязването на кабели предполага и тяхната негодност за повторно използване. В
този смисъл съдът намира за доказани вредите в размер на 672.00 лв. – демонтирани
и нарязани кабели.
Аналогични са и разсъжденията за стойността на
другите съставни елементи – врати, дръжки за врати, изолатори пръстен и т.н.
Нещо повече, в протокола от 04.05.2018 год. по отношение на изолаторите е
посочено, че част от тях са демонтирани, а други са останали по коловете.
Отново обаче не е посочено, колко са демонтирани, респективно колко са върнати
заедно с коловете /дървесината/, за да се намали размера на щетите. Доколкото
от експертизата се установява броя на закупените изолатори, тяхната стойност,
то съдът намира, че всичките те са били монтирани, но не са върнати. В тежест
на Общината е да докаже, каква част от тези изолатори са били върнати, дали
същите са били годни за повторно използване и т.н. Процесуалното бездействие в
тази насока мотивира съдът да приеме, че вредите са пълен размер, съгласно
установеното от съдебната експертиза размер от 2135.00 лв.
Що се отнася до претендираните вреди за
дървесината /коловете/ е необходимо да се отбележи, че ищеца претендира само тези,
които представляват разлика между първоначално монтираните колове и тези които
са му върнати, макар и експертизата да установи, че така върнати колове са
негодни за повторното им монтиране за електропастир. Претендираните вреди са в
размер на 297.00 лв., които съдът намира за доказани.
Направените от И. разходи с
посочените по-горе основания и размер, се свързват с намаление на имуществения
патримониум на ищеца и следва да се разглеждат като имуществени вреди за
лицето. В този смисъл налице е и третата материалноправна предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по предявената от И.
искова претенция в частта й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Изискуемата се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ пряка и непосредствена причинно-следствена връзка обаче се установява
между претърпените от ищеца имуществени вреди /представляващи направените от И.
разходи за закупуване на материалите/ и незаконосъобразно издадената Заповед
№10-00-654/04.05.2018 год. на Кмета на Община Стара Загора.
Безспорно е установено по делото, че тези разходи
са били направени от ищеца за монтирането на електропастира. Ирелевантно за
делото е документите, които ищеца е представил за да се легитимира като
собственик на този електропастир, при предаването му в демонтиран вид. В този
момент не е била налице необходимост ищеца да представя всички документи,
удостоверяващи направените от него разходи за закупуването на съставните му
елементи, респективно за неговото монтиране. Размерът на щетите са предмет на
настоящето дело и техния размер се установява въз основа на приетата съдебна
експертиза, която се прие от страните без възражения. Нито едно от заключенията
на вещите лица не бе оспорено от ответника, което кара съдът да го приеме, като
мотивирано, компетентно и относимо към предмета на спора.
Съдът обаче намира за неоснователна претенцията за
претърпени имуществени вреди в размер на 580.04 лв., представляващи разходи за
монтирането на електропастира от двамата работници – Ц.А.П.и Т.Г.З.. Двамата са
назначени на трудов договор към ищеца на минимална работна заплата, която към
2018 год. е била в размер на 510.00 лв. Следва да се отбележи, че това
възнаграждение би се дължало от ищеца и дори да не е бил монтиран електропастира.
Наемането на двамата работника не е било конкретно за монтажа електропастира, а
за осъществяваната от И. дейност по занятие – отглеждане на животни. Ето защо
съдът намира, че не е налице пряката причинно следствена връзка между осъществените
разходи за труд – за монтирането на електропастира и отменената заповед на
Кмета на Община Стара Загора. Това предполага е отхвърляне на исковата
претенция в тази й част.
С оглед на гореизложеното по отношение на
ответника – Община – Стара Загора, са изпълнени в кумулативност всички елементи
от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
като исковата претенция на И.Ж.И. ***
Загораза присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно
издадената Заповед №10-00-654/04.05.2018 год. на Кмета на Община Стара Загора,
в частта за сумата от 3 104.76 лева, представляваща претърпени от ищеца
имуществени вреди, се явява основателна.
Основателността на главният
иск обуславя и основателност на акцесорната претенция за заплащане на лихви
върху главниците на присъжданите обезщетения. Върху определените като
обезщетения за непозволено увреждане суми се дължи законната лихва от деня, в
който вземането за обезщетение за вреди става изискуемо. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по
тълк. гр. д. № 3/2004г., ОСГК и по т.4 от ТР № 3/22.04.2005 год. по тълк. дело
№3/2004 год. на ОСГК на ВКС, според което изискуемостта на законната лихва върху
обезщетението е от датата на влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на
тяхното издаване, съответно това е и датата, от която се следва лихва за
забава. В конкретния случай, претендираната мораторна лихва е от датата на
издаване на заповедта, до датата на предявяване на исковата претенция, поради
което и съдът намира, че това искане е основателно и следва да бъде уважено до
размера от 119.89 лв. /съгласно заключението на вещото лице/.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски, като Община Стара Загора следва да бъде
осъдена да заплати на И.И. сумата от 1 047.56
лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 10.00 лв., дължима
съгласно т.2а от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс /искането до 153.10 лв. е неоснователно, тъй
като разиката от 10.00 лв. до 153.10 лв. е недължимо платена/, 600.00 лв. възнаграждение за вещи лица и 437.56 лв. -
съразмерно на уважената част от исковете възнаграждение за един адвокат,
договорено и заплатено по банков път съгласно договор за правна защита и съдействие
№ 0203445 от 03.02.2020 год.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи
заплащане на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло; при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. В ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разрешение на въпроса
относно отговорността за разноски в съдебния исков процес по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, въведено с изменението на ЗОДОВ /обн. ДВ
бр.43/2008 год./, представлява отклонение от общите правила по ГПК. При
прилагането на тази нормативна регламентация от една страна следва извода, че
хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно
в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, а от друга че отговорността за разноски на загубилия
делото ищец, се ограничава само до разноските по производството. Разноските по
производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за
възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска, обуславя извод, че в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо независимо от изхода на
делото, предвид специалните разпоредби на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се
следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Стара
Загора, поради което и искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, ЕИК *********, представлявана
от Кмета Живко Веселинов Тодоров на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на И.Ж.И.
*** ЕГН **********, сумата 3 224.65 лв.
/три хиляди двеста двадесет и четири лева и 65 стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени от И.Ж.И. имуществени вреди и мораторна лихва вследствие
на незаконосъобразно издадена Заповед №10-00-654/04.05.2018 год., издадена от
Кмета на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора, ЕИК *********, представлявана
от Кмета Живко Веселинов Тодоров на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на И.Ж.И.
*** ЕГН **********, сумата от 1 047.56
лв. /хиляда и четиридесет и седем лева и 56 стотинки/ - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Ж.И. *** ЕГН ********** ***, представлявана от Кмета
Живко Веселинов Тодоров иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата
му част и до размера на претендираните обезщетения за имуществени вреди от 3
827.09 лв., като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: