РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Габрово, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. и Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600410 по описа за 2024 година
С присъда № 50 от 11.12..2024г. постановена по нохд № 467 по описа за
2024г. на Севлиевски районен съд подсъдимия А. Д. Х. от гр.С. е признат за
виновен в това, че на 07.11.2024г., около 02.20ч., в гр.Севлиево, на
кръстовището на ул.“Свежест“ и ул.“Огоста“ управлявал МПС- лек автомобил
„***“, с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда -
2,19 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № 0152, поради което и на основание чл.343б, ал.1 във
вр.с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба от
триста лева в полза на държавата.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г във вр.с чл.343б, ал.1 от НК подсъдимият е лишен
от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на
присъдата в сила, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето,
през което му е било отнето по административен ред, считано от 07.11.2024г.
1
На основание чл.343б, ал.5 от НК подсъдимият е осъден да заплати сумата
от 17 300лв.- представляваща равностойността на лекия автомобил, послужил
за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия А. Д. Х., чрез
защитника си адв. Р. Б.. В нея се навежда довод за неправилност на присъдата
в частта относно приложението на чл.343б, ал.5 от НК. Сочи се, че в тази й
част присъдата е постановена в противоречие на материалния закон и
задължителната тълкувателна практика.
На следващо място се сочи, че съдът неправилно не е приложил
института на чл.55, ал.1, т.1 от НК, във вр.с чл.58, ал.4 от НК. Счита се, че
били налице многобройни смекчаващи обстоятелства, които да дадат
аргумент за прилагане на тази норма. В тази насока съдът не бил отчел
писмените и гласни доказателства, както и неправилно е приел като
отегчаващо обстоятелство предишно осъждане на подсъдимия.
От друга страна съдът неправилно бил приложил разпоредбата на чл343б,
ал.5 от НК, въпреки задължителната практика на Съда на ЕС, а така също и
прякото приложение на Конституцията на РБългария. В тази връзка съдът
неправилно бил приел вида и характера на наказанието по посочената норма.
Съдът, въпреки изричните указания, дадени в тълкувателни решения и
постановления на ПЛВС не е разграничил ясно понятията предмет и средство
на престъплението.
В жалбата се навежда и довод за постановяване на присъдата при
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непълнота на мотивите
на съда, касателно възраженията, както и се сочи на противоречие в същите.
Направено е искане за отмяна на обжалваната присъда и делото да се
върне на друг съдебен състав. Алтернативно е направено искане за изменение
на присъдата в частта на наложените наказания, като в частта относно чл.343б,
ал.5 от НК- да бъде отменена.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура оспорва
жалбата. Сочи, че при постановяване на присъдата не са допуснати сочените в
жалбата нарушения. Изразява становище, че наказанието е справедливо
определено, както и че правилно е приложена разпоредбата на чл.343б, ал.5 от
2
НК. Моли да се потвърди присъдата.
Подсъдимият А. Х., редовно уведомен, не се явява и не взема
становище по подадената жалба.
Служебният защитник на подсъдимия- адв. П. поддържа подадената
жалба по изложените в нея доводи и направено искане. Счита, че присъдата
следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на съда. Алтернативно прави искане да се отмени приложението на
чл.343б, ал.5 от НК и да се приложи института на чл.55 от НК.
Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената жалба, взе
предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:
На подсъдимия А. Д. Х. от гр.С.е предявено обвинение по чл.343б, ал.1
от НК.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава ХVІІ от НПК и в частност по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Х.
е направили признание относно фактите и обстоятелствата, приети в
обвинителния акт.
При извършената проверка въззивният съд констатира,че процесуалната
дейност на районния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната
уредба на това диференцирано производство, спазен е процесуалния ред за
допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие.
Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото,
която съответства на изложеното в обвинителния акт, като правилно и
обосновано е приел, че тя се подкрепя от събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, заключението на експертизата,
както и от самопризнанието на подсъдимия. Установената по делото
фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият А. Х. е правоспособен водач на МПС, като притежава
свидетелство за правоуправление немски образец.
На 06.11.2024г.,вечерта, подсъдимият употребил алкохол. Въпреки това
решил да предприеме управлението на МПС- лек автомобил м.“***“ с рег. №
***, собственост на баща му Д.И., като имал намерението да го премести пред
къщата на дъщеря си. Около 02.20ч. на 07.11.2024г. подсъдимият предприел
3
управлението на посочения автомобил. На кръстовище, образувано между
улиците „Свежест“ и „Огоста“, бил забелязан от автопатрулен екип на РУ-
Севлиево, в състав св.Д.Д. и колегата му С.Д.. Св.Д. спрял подсъдимия за
проверка, като при нея установили самоличността му. Направило им
впечатление, че Х. мирише на алкохол, очите му били зачервени, говора-
завален и неразбираем, а така също трудно пазел равновесие. Свидетелите
потърсили съдействие от автопатрулен екип по КАТ. На място пристигнал
св.П.К.- мл. автоконтрольор. Той тествал подсъдимия с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510/0152 за употреба на алкохол, като техническото
средство отчело положителен резултат- концентрация на алкохол в издишания
въздух 2,19 на хиляда. На Х. е съставен АУАН и му е бил издаден Талон за
изследване № 143185, придружен със съответния брой стикери, в който е
отразено показанието на техническото средство. Подсъдимият е бил
съпроводен до филиал на ЦСМП, където е прегледан от д-р Н.. Отказал да
даде биологични проби от кръв и урина за изследване, като отказа е
удостоверен в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или употреба на наркотични вещества/л.10 от
ДП/.
По делото е прието заключение на съдебно- оценъчна експертиза, което
не е оспорено от страните. От него се установява, че средната пазарна
стойност на л. автомобил м.“***“ с рег. № ***, използван от подсъдимия за
извършване на престъплението е в размер на 17 300лв.
Горната фактическа обстановка е приета за установена от районния съд
като е направен анализ на събраните на ДП доказателства, съпоставени с
направеното от подсъдимите признание на фактите, изложени в ОА, при
проведената диференцирана процедура. Съдът правилно е приел, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на ДП
доказателства, като последните са били събрани по съответния процесуален
ред. Спазвайки изискванията на чл.305 от НПК първоинстанционният съд е
подложил на логически верен анализ наличните по делото доказателства, като
обосновано е приел, че от тях се установява безспорно изложената в ОА
фактическа обстановка, призната изцяло от подсъдимия.
При правилно установената фактическа обстановка обосновано и
законосъобразно районният съд е приел, че с деянието си подсъдимият Х. е
4
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
чл.343б, ал.1 от НК за което го е признал за виновен и му е наложил
наказание.
От обективна страна безспорно се установява, че на процесната дата и
време подсъдимият е управлявал МПС след като е бил употребил алкохол и е
бил с концентрация на алкохол 2,19 на хиляда, установена по надлежния ред-
техническо средство.
Съдът споделя и изводите на първата инстанция, че деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл.
На първо място, във въззивната жалба, се навежда довод за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на
присъдата, като на това основание се иска отмяната й и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Настоящият въззивен състав намира наведеното възражение за
неоснователно, като същото е формално, без да са наведени конкретни
доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила. Следва да се
посочи, че присъдата е мотивирана и че съдът е дал дължимия отговор на
наведените от защитата възражения. По тези съображения настоящият
въззивен състав не намира основание за отмяна на обжалваната присъда и
връщането й за ново разглеждане.
На следващо място във въззивната жалба е наведен довод за неправилно
приложение на материалния закон, касаещо отказа на съда да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1, съответно и ал. 5 на същия текст. Съдът
намира довода за неоснователен.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Х.
наказание съдът е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства
високата степен на обществена опасност на деянието, високата стойност на
концентрация на алкохол- 2,19 на хиляда, която значително надвишава
законоустановения минимум от 1,2 на хиляда. Като отегчаващо обстоятелство
е отчетено и поведението му към момента на извършване на деянието, а
именно, че той е бил видимо повлиян от алкохола- с провлачен говор,
затруднен словесен контакт, дезориентираност и показване на склонност към
заспиване. Правилно е прието, че отнесени към обстоятелството, че деянието
5
е извършено в тъмната част на денонощието, то това му поведение е било
предпоставка за възникване на ПТП.
От друга страна като смекчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени направените признания в хода на ДП, с които подсъдимият е
допринесъл за разкриване обективната истина по делото, както и тежкото
семейно положение, на което сочат представените писмени доказателства и
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
Отчитайки горните обстоятелства съдът е приел, че е налице лек превес
на отегчаващите такива. Въпреки това съдът е определил наказанието под
средния размер на предвиденото в закона , а именно в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода, което безспорно се явява определено при
превес на смекчаващите обстоятелства. Спазвайки императивната норма на
чл.58а, ал.1 от НК съдът е намалил определеното наказание с една трета и е
наложил на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода, което
е към минималния размер на предвиденото в закона.
Настоящият съдебен състав единствено не се съгласява с доводите на
районния съд, касаещи предходното осъждане на подсъдимия. Безспорно
подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила присъда за същото деяние, но
същият е бил реабилитиран на осн. чл.86 от НК. При настъпила реабилитация
осъждането на лицето не може да бъде обсъждано при решаване въпросите за
наказателната му отговорност за последващо престъпление. Това е така,
защото правния ефект на реабилитацията е такъв на заличаване на
осъждането, т.е. ефектът й е същият както да не е било налице такова
осъждане. В процесния случай, с оглед на изложените по- горе обстоятелства,
съдът намира, че и без обсъждане на предходното му осъждане, по което е
реабилитиран, то наложеното наказание се явява справедливо определено,
поради което не е налице основание за изменението му.
Искането на защитника за прилагане нормата на чл.55 от НК
настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства са отчетени в достатъчна степен ,
като именно те са обосновали определянето на наказанието, което след
редукцията е в минималния размер на предвиденото в закона. Смекчаващите
отговорността обстоятелства не сочат нито на многобройност, нито на
изключителност и не могат да обосноват налагане на наказание под
6
минималното, предвидено за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания,
които да обосноват намаляване размера на наказанието лишаване от свобода,
като определеното съответства на степента на обществена опасност на
деянието и деееца и се явява справедливо определено.
С оглед данните по делото съдът намира, че правилно е приложена
нормата на чл.66, ал.1 от НК, като е определен минималния изпитателен срок
от три години.
На подсъдимия е наложено наказание лишаване от правоуправление за
срок от една година. При определяне на това наказание са съобразени всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, като срока е
съобразен и с нормата на чл.49, ал.2 от НК.
Възражението, че чл.343, ал.5 от НК бил приложен от съда в нарушение
на Конституцията на РБългария и в противоречие с правото на ЕС, е
голословно и несъответно на казуса.
Безспорно съгласно чл.5, ал.2 от Конституцията, разпоредбите й имат
непосредствено действие. Защитата обаче не се позовава на норма от
Конституцията, която да се приложи непосредствено и да е с приоритет
спрямо действащата норма на чл.343б, ал.5 от НК.
Следва да се посочи, че образуваното пред Конституционния съд дело,
по което се атакува противоконституционността на посочената нормативна
разпоредба, не спира действието и, до постановяване на решение.
Не е налице и конкретизиране на това кои точно норми и коя практика
на ЕС, са нарушени, които да са задължителни за приложение и да са в
противоречие с нормата на чл.343б, ал.5 от НК.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата следва да се
остави без уважение. Присъдата на районния съд е обоснована и
законосъобразна и следва да се потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл.338 във вр.с чл.334, т.6
от НПК, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №50 от 11.12.2024г. постановена по нохд №
467 по описа за 2024г. на Севлиевски районен съд.
Решението не подлежи на касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8