П Р И С Ъ Д А

№ ………

гр.С.  19.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 15-ти състав на деветнадесети декември  две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ЧАУШЕВ

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.В.

                                                           В.К.

                                                         

  

при секретаря Весела Влахова  и в присъствието на прокурор Р. Радев разгледа докладваното от съдията наказателно дело ОХ № 1810 по описа за 2014 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.С. - роден на ***г***,българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че: В периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г. в гр.С. е участвал в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354А от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, ръководена от З.И.И. и с участници М.Й.С., И.Г. В., Е.П.Е., М. В. Д., Б.Р.С., К. В. Т., М.П.В., Р. Р. И., К. С. А., Д.Л.К., Д.С.С., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е.Д. и други неустановени лица,като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК, поради което и на основание чл. 321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като го ОПРАВДАВА по обвинението в това престъплението да е извършено в периода от неустановена дата през 2003г. до неустановена дата през 2004г., както и в това в организираната престъпна група да са участвали и лицата И.И.Б., В. Г. Л., П.Й.Й., Г. Т. Й., Г. М. П., Б. В. В., М. И.Г., В. И. К., Ф. М. Х. и Ю.Л.З..

На основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС подсъдимия А.А.С. следва да изтърпи така наложеното му наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при първоначален „ОБЩ“ режим.

На основание чл.59,ал.1 и ал.2 НК при изпълнение на наложеното му наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“  ПРИСПАДА времето, през което А.А.С. е бил задържан по настоящото наказателно производство.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.С. с ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че: В периода от 06.02. 2009г. до 08.02.2011г. в гр.С. е ръководил организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354А от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години , заедно с М.Й.С. и с участници И.Г. В.,И.И.Б., Е.П.Е., М. В. Д.,В. Г. Л., Б.Р.С., К. В. Т., П.Й.Й., Г. Т. Й.,Г. М. П., М.П.В., Р. Р. И., К. С. А., Б. В. В., М. И.Г.,В. И. К., Ф. М. Х., Ю.Л.З., Д.Л.К., Д.С.С., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е.Д. и други неустановени лица,като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.1;вр.ал.1 НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.С.С.  - роден на ***г***,българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че: В периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г. в гр.С. е участвал в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354А от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, ръководена от З.И.И. и с участници М.Й.С.,А.А.С., И.Г. В., Е.П.Е., М. В. Д., Б.Р.С., К. В. Т., М.П.В., Р. Р. И., К. С. А., Д.Л.К., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е.Д. и други неустановени лица,като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК, поради което и на основание чл. 321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като го ОПРАВДАВА по обвинението в това престъплението да е извършено в периодите от неустановена дата през 2003г. до неустановена дата през 2004г. и от 07.02.2009г. до 24.03.2010г. и в това в организираната престъпна група да са участвали и лицата И.И.Б., В. Г. Л., П.Й.Й., Г. Т. Й., Г. М. П., Б. В. В., М. И.Г., В. И. К., Ф. М. Х. и Ю.Л.З., както и за това групата да е била създадена с користна цел.

На основание чл.57,ал.1,т.2,б.В ЗИНЗС подсъдимия Д.С.С. следва да изтърпи така наложеното му наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при първоначален „СТРОГ“ режим.

На основание чл.68,ал.1 НК ПРИВЕЖДА в изпълнение спрямо Д.С.С. с ЕГН **********,  отложеното по НОХД № 81/02г. на РС- Поморие, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.57,ал.1,т.2,б.Б ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим и отделно от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с настоящата присъда.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Б.Р.  - роден на ***г***,българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че: В периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г. в гр.С. е участвал в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354А от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, ръководена от З.И.И. и с участници М.Й.С.,А.А.С., И.Г. В., Е.П.Е., М. В. Д., Б.Р.С., К. В. Т., М.П.В., Р. Р. И., К. С. А., Д.Л.К., Д.С.С., Р.В.П., С.Е.Д. и други неустановени лица,като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК, поради което и на основание чл. 321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК и чл.54 НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като го ОПРАВДАВА по обвинението в това престъплението да е извършено в периодите от неустановена дата през 2003г. до неустановена дата през 2004г. и от 07.02.2009г. до 10.08.2010г. и в това в организираната престъпна група да са участвали и лицата И.И.Б., В. Г. Л., П.Й.Й., Г. Т. Й., Г. М. П., Б. В. В., М. И.Г., В. И. К., Ф. М. Х. и Ю.Л.З., както и за това групата да е била създадена с користна цел.

На основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС подсъдимия Г.Б.Р.  следва да изтърпи така наложеното му наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при първоначален „ОБЩ“ режим.

На основание чл.59,ал.1 и ал.2 НК при изпълнение на наложеното му наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“  ПРИСПАДА времето, през което Г.Б.Р.  е бил задържан по настоящото наказателно производство, както и времето, през което по отношение на същия е била изпълнявана мярка за неотклонение „Домашен арест“.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото, представляващи мобилни телефони, СИМ карти, преносим компютър, преносим диск, фотоапарат, портфейл и пари,   след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат върнати във владение на правоимащите лица, от които са били иззети.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.А.С. (с установена самоличност) да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 1596,65лв. и държавна такса в размер на 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д.С.С.  (с установена самоличност) да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 1396,65лв. и държавна такса в размер на 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.Б.Р.  (с установена самоличност) да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 1396,65лв. и държавна такса в размер на 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред АпСпНС.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

                                                                                  1.

 

 

                                                                                  2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

            МОТИВИ по НОХД 1810/14г.по описа на СпНС,15-ти състав

 

         В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу А.А.С. за това, че:  „За периода от неустановена дата през 2003г. до 06.02.2009г. в гр.С. участвал в организирана престъпна група, ръководена от З.И.И. и с участници М.Й.С., И.Г. В., И.И.Б., Е.П.Е., М. В. Д., В. Г. Л., Б.Р.С., К. В. Т., П.Й.Й., Г. Т. Й., Г. М. П., М.П.В., Р. Р. И., К. С. А., Б. В. В., М. И.Г., В. И. К., Ф. М. Х., Ю.Л.З., Д.Л.К., Д.С.С., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е.Д., както и други неустановени лица, като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК - престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК“, както и за това, че: „ За периода от 06.02.2009г. до 08.02.2011г. в гр.С. е ръководил, заедно с М.Й.С., организирана престъпна група с участници И.Г. В., И.И.Б., Е.П.Е., М. В. Д., В. Г. Л., Б.Р.С., К. В. Т., П.Й.Й., Г. Т. Й., Г. М. П., М.П.В., Р. Р. И., К. С. А., Б. В. В., М. И.Г., В. И. К., Ф. М. Х., Ю.Л.З., Д.Л.К., Д.С.С., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е.Д., както и други неустановени лица, като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК - престъпление по чл.321,ал.3,т.1;вр.ал.1 НК“ ; срещу Д.С.С. за това, че: „За периода от неустановена дата през 2003г. до 24.03.2010г. в гр.С. участвал в организирана престъпна група, ръководена от З.И.И.-до 06.02.2009г. и от А.А.С. и М.Й.С.- след 06.02.2009г.,  и с участници А.А.С., М.Й.С., И.Г. В., И.И.Б., Е.П.Е., М. В. Д., В. Г. Л., Б.Р.С., К. В. Т., П.Й.Й., Г. Т. Й., Г. М. П., М.П.В., Р. Р. И., К. С. А., Б. В. В., М. И.Г., В. И. К., Ф. М. Х., Ю.Л.З., Д.Л.К., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е.Д., както и други неустановени лица, като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК - престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК“ и срещу Г.Б.Р. за това, че: „За периода от неустановена дата през 2003г. до 10.08.2010г. в гр.С. участвал в организирана престъпна група, ръководена от З.И.И.-до 06.02.2009г. и от А.А.С. и М.Й.С.- след 06.02.2009г.,  и с участници А.А.С., М.Й.С., И.Г. В., И.И.Б., Е.П.Е., М. В. Д., В. Г. Л., Б.Р.С., К. В. Т., П.Й.Й., Г. Т. Й., Г. М. П., М.П.В., Р. Р. И., К. С. А., Б. В. В., М. И.Г., В. И. К., Ф. М. Х., Ю.Л.З., Д.Л.К., Д.С.С., Р.В.П., С.Е.Д., както и други неустановени лица, като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК - престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК“.  

         Съдебното следствие бе проведено по реда на диференцираната процедура, визирана в Глава 27- чл.371,т.1 НПК, като с протоколно определение, от 09.06.2015г., на основание чл.372,ал.3 НПК съдът одобри изразеното от подсъдимите и техните защитници съгласие да не бъде провеждан разпит на всички вещи лица, представили съответни експертни заключения на досъдебното производство, както и да не бъде провеждан разпит на част от допуснатите свидетели, изрично посочени в самото определение и с определение от същата дата, на основание чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК, съдът прочете и приобщи към материалите по съдебното производство заключенията по всички извършени на ДП експертизи и протоколите за разпити на посочените свидетели, извършени от разследващите органи във фазата на досъдебното производство.

         В съдебно заседание представителят на специализираната прокуратура поддържа изцяло повдигнатите спрямо А.С., Д.С. и Г.Р. обвинения като счита, че същите са доказани по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, закрепени в показанията на разпитаните свидетели, в изготвените ВДС  и в приложените писмени доказателства. Прокурорът моли съда да наложи наказание на всеки от подсъдимите като съобрази, че подсъдимите С. и Р. са с необременено съдебно минало, докато подсъдимия С. е с обременено такова, както и значителния период осъществяване на деянията и проявената от подсъдимите престъпна упоритост, като пледира да им бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в различен размер спрямо всеки от подсъдимите, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим.

         Защитата на подсъдимите С., С. и Р.  пледира пред съда за постановяване на оправдателна присъда, приемайки недоказаност на обвиненията срещу тях. На първо място, защитниците на подсъдимите оспорват извода на прокурора, че събраните доказателства обосновават в достатъчна степен обстоятелствата, описани в обвинителния акт. На второ място, защитата счита, че описаните в обвинителния акт деяния не са били осъществени, тъй като подсъдимите  не са осъществявали контакти помежду си през инкриминирания период и между тях не е бил формиран сговор за осъществяване на каквито и да било престъпления.

Подсъдимите А.С., Д.С. и Г.Р. се възползват от предоставената им законова възможност и не дават обяснения по повдигнатите им обвинения.  

При упражняване на своето право на последна дума и тримата подсъдими молят съда да постанови оправдателна присъда.     

         Съдът като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият А.А.С. е роден на ***г***,българин, български гражданин,неженен, неосъждан, със средно образование, ЕГН : **********.

         Подсъдимият Д.С.С. е роден на ***г***,българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, ЕГН : **********.

         Подсъдимият Г.Б.Р. е роден на ***г***,българин, български гражданин,женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН : **********.        

         В периода 1999г.-2000г. в гр.С. подсъдимият А.С. установил професионални отношения със З.И., като приел да осъществява дейност по техническото обслужване на множество автомобили, ползвани от И., като бил назначен и на работа към фирма „Г.Г.“, притежавана от З.И.. Постепенно между подс.С. и Зл.И. били изградени близки приятелски отношения, основани на взаимното доверие между тях. З.И., който осъществявал различни дейности, свързани със застраховане и хазарт имал желание да осъществява и дейност, свързана с разпространение на наркотични вещества на нерегламентирания им „пазар“ на територията на гр.С., а и в други населени места на територията на страната, тъй като от тази дейност се генерирали големи парични суми и се реализирала бърза печалба. З.И. съзнавал, че за да осъществи своето намерение в желания от него мащаб, се нуждае от доверени хора, притежаващи съответни познания и опит в тази незаконна дейност, с които да изгради необходимата му организация, така че да бъде конкурентноспособен на другите такива сдружения, осъществяващи търговията на наркотични вещества на територията на Република България и най-вече в гр.С., където се получавали най-големите печалби. На неустановена дата през 2004г. З.И. се свързал с М.С. и му предложил да вземе участие в такова сдружение и да осъществява такава дейност под ръководството на И.. М.С., който имал познания  в осъществяването на организирано разпространение на наркотични вещества, тъй като имал непосредствени наблюдения върху тази дейност, осъществявана от К. Д., за когото работел до смъртта на последния през м.12.2003г., и познавал хората, които подпомагали Д., а и самостоятелно разпространявали наркотици, приел предложението на З.И.. Един от тези хора бил св.Д.В.. М.С. се срещнал със св.В. и му предложил да се присъедини към тях със Зл.И. при осъществяването на тази дейност, като продължи да я извършва, но вече под контрола и ръководството на З.И.. След проведена, на неустановена дата през 2004г.  среща и разговор и със Зл.И. ***, свидетелят В. се съгласил да се включи в сдружението, като подпомогне неговото организационно изграждане и подчини дейността си по разпространение на наркотични вещества на общите им цели. По същото това време З.И. привлякъл към тази дейност и подсъдимия А.С., на когото имал изключително голямо доверие. Подс.С. се съгласил да подпомага И. при организирането и контрола на дейността по разпространение на наркотични вещества , като изпълнява неговите указания. З.И. поел ръководството и контрола върху дейността на образуваното сдружение, като вземал решенията, свързани с основните насоки на организиране на тази дейност- снабдяване с наркотични вещества,осигуряване на необходимите средства за функциониране, получаване и разпределение на придобитите от продажбата на наркотиците парични средства, отстраняване на конкуренти от този пазар или привличането им към дейността на тяхното сдружение.  Подс.С. организирал и осъществявал дейността на групата по снабдяването й с големи количества наркотични вещества, основно със скъпите такива „кокаин“ и „хероин“, тяхното транспортиране и предаването им на лицата, ангажирани с тяхното разпространение. За осъществяване на тези си функции подс.С. получавал пари от Зл.И. и давал отчет единствено на него. Освен това, поради доверието с което подс.С. се ползвал пред И., последния му възлагал и функции по приемане на паричните суми,получени след разпространението на наркотиците, тогава когато И. е бил възпрепятстван да ги получи лично. М.С. организирал дейността по разпространението на наркотичните вещества по места, основно в гр.С. и осъществявал непосредствен контрол върху действията на лицата, пряко ангажирани с това разпространение. Първоначално, за кратък период от време, през 2004г. М.С. изпълнявал тези свои функции под непосредственото ръководство и контрол на св.В., който от своя страна получавал указания лично от Зл.И. и отговарял пред него за организиране на дилърската мрежа, за събиране и предаване на сумите, получени от продажбата на наркотичните вещества. Към края на 2004г. настъпил разрив в отношенията между Зл.И. и св.В. вследствие , на което постепенно последния бил изолиран от дейността на групата, като неговите функции били изцяло поети от М.С.. Така св.В. преустановил участието си в дейността на ръководената от Зл.И. организация за разпространение на наркотични вещества, но продължил да контактува с отделни членове на групата и да се интересува от дейността на ръководеното от Зл.И. сдружение. По този начин през 2004г. било оформено ръководното звено на създаденото от Зл.И. сдружение, състоящо се от Зл.И., който осъществявал цялостното ръководство на групата и упражнявал всеобхватен контрол върху нейната дейност, от подс.С. и от М.С., който били негови помощници и осъществявали възложените им от Зл.И. функции, които им позволявали да вземат и самостоятелни решения в определените им от И. направления в дейността на групата. За да бъдат осигурени необходимите контрол и отчетност върху действията по наркоразпространение, извършвани от другите членове на сдружението, тази дейност в гр.С. била изградена на териториален, предметен  и функционален принципи, при които територията на града била раздЕ. на райони, условно следвайки тези покрИ.и от някои от районните полицейски управления в С. и следвайки тяхната номерация, като за всеки от тези райони бил определен отговорник- конкретен член на групата, избран от М.С. и одобрен от Зл.И.,като за снабдяването, съхранението и разпределението по райони за различните видове наркотични вещества/ марихуана, амфетамини, хероин, кокаин/ отговорност носели различни членове на групата, отново определени от М.С. и З.И., а всеки от членовете на сдружението осъществявал и други конкретни функции, които били определяни от Зл.И. и М. С.. Непосредственото разпространение на наркотичните вещества на крайните потребители във всеки от районите се осъществявало от изградена дилърска мрежа от лица, пряко ангажирани с продажбата на различните видове наркотици, която била съставена от един или двама основни дилъри, съхраняващи готовия за продажба на дребно наркотик и от неопределен брой улични дилъри, които го продавали на клиентите. Основните задължения на всеки от отговорниците на райони се изразявали в периодично осигуряване на необходимите наркотици /по вид и количество/, които предавали на съответните основни дилъри. Последните ги съхранявали и предавали на уличните дилъри за непосредствената им продажба. Всяка седмица получените от продажбата на наркотичните вещества парични суми, по обратния ред- от уличните дилъри, през основните дилъри, се събирали от отговорника на района, който от своя страна ги предавал на конкретно определено друго лице, също член на сдружението. Друга основна функция, осъществявана от отговорниците на съответните райони, се изразявала в защита на интересите/най-вече финансовите/ на сдружението на съответната територия, като не допускат дилърите, продаващи наркотици за сдружението да се отказват от тази дейност или да отклоняват част от получените парични средства, както и да препятстват възможността други лица,които не са под контрола на сдружението и не се снабдяват с наркотици от него, да разпространяват наркотични вещества на тази територия, като по този начин предотвратяват намаляването на реализирания месечен оборот от продажба на наркотици. Тази функция се осъществявала , чрез сплашване или причиняване на телесни увреждания на съответните „провинили“ се лица, като за тази цел всеки от отговорниците на райони привличал няколко лица, които ползвал за лична физическа охрана и на които възлагал изпълнението на конкретните „наказания“.  Така през 2004г. функциите на отговорници на районите на сдружението в гр.С. започнали да изпълняват следните, посочени от М. С. и утвърдени от Зл.И. лица, както следва: отговорник за първи район бил И.Г. *** Е. П. *** две лица- К. В. Т. и Б.Р.С.; отговорник за седми район бил подсъдимия Д.С. *** Р.В.П..

   Снабдяването на сдружението с необходимите им за разпространение наркотични вещества се осъществявало от различни лица, определени от Зл.И., на които последния лично или с посредничеството на М. С. предоставял съответните парични суми за тяхното закупуване. Тези лица намирали източници за снабдяване, организирали каналите за тяхното транспортиране до съответните места в С. и страната, където били съхранявани и ги предавали на съответните отговорници на райони за последващата им продажба. От 2004г. тези функции били изпълнявани от Е.П.Е., който осигурявал снабдяването на групата с „хероин“, като при необходимост от осигуряване на по-големи количества „хероин“ тези функции се изпълнявали от М.С. или А.С.; от И.Г. В. - за снабдяването с „марихуана“ и „амфетамини“, от подс.Д.С. , който също организирал снабдяването с „амфетамини“ и от подс.А.С., който организирал доставките на „кокаин“. М.С. и подс.А.С. получавали необходимите им за осигуряване на „хероин“ и „кокаин“ значителни парични суми лично от Зл.И. и се отчитали пред него лично, докато И. В., Е.Е.и подс.С. получавали такива пари от Зл.И., чрез М.С. и се отчитали пред последния. Пред М.С. се отчитали и всички отговорници на райони, които ежеседмично му предавали получените от продажбата на наркотични вещества суми, като Р.П., К. Т., Б. С., ги предавали лично на С., а подс.С. и И. В.  ги предавали на Е. Е., който ги събирал и предавал на С.. След получаването на съответното седмично плащане от всички райони, М.С. оставял част от получената обща сума, която му била необходима за заплащане на други членове на групата, за други разходи и за негова издръжка, при себе си, а остатъка, който бил не по-малък от 200000лв., предавал на Зл.И., а при негово отсъствие ги предавал на подс.А.С..

   Множеството разнообразни функции, които отговорниците на райони на сдружението в гр.С.  осъществявали, породило необходимостта от определяне на лица, които да ги подпомагат, а при необходимост и заместват, в извършваната от тях дейност по организиране разпространението на наркотични вещества по места. Тези помощници изпълнявали конкретните задачи, поставяни им от отговорниците на райони, свързани със съхраняване на наркотични вещества, тяхното предаване на дилърите и получаване на пари от тях, отчитането им на отговорника на района или на директно на М. С.. Всички тези помощници били определени от М.С. и одобрени от Зл.И.. Така през 2004г.лицето Д.Л.К. започнал да подпомага в дейността по организиране разпространението на наркотични вещества в първи район на сдружението, отговорника за него И. В.. От 2006г. отговорникът за втори район Е.Е.бил подпомаган в своята дейност от С.Е.Д.. В трети район на групата не възникнала необходимост от определяне на помощник, тъй като за този район имало двама равнопоставени отговорници. Отговорникът за седми район- подс.С., бил подпомаган от лицето М.П. *** сдружението такива подпомагащи дейността на неговия отговорник Р.П., действия започнал да изпълнява подсъдимия Г.Р..  

    Приобщаването на различни лица към дейността на сдружението за изпълнение на конкретни действия по разпространение на наркотични вещества и за защита на тази дейност, се осъществявало на основата на лични познанства с някой от членовете на групата, осъществяващ отговорни функции и по препоръка на такъв до М.С.. Така на неустановена дата през 2004г. в гр.С., по препоръка на Д.К. и със съдействието на И.В., свидетелят Т.Г. осъществил среща с М.С., при която между тях било постигнато съгласие свидетелят да се присъедини към групата, като Г. приел да осъществява функции по охрана на С. и да изпълнява разпорежданията на последния. Такива функции св.Г. изпълнявал за период от няколко месеца, като придружавал и охранявал М.С. при осъществяване на неговите действия по непосредственото организиране и контрол на разпространението на наркотици,както и на  събирането и отчитането на паричните постъпления от тази дейност, след което по указание на С. , свидетелят се присъединил към създадените и контролирани от С. „наказателни групи“ в организацията, които чрез силови М. налагали и защитавали интересите на сдружението на „наркопазара“ в гр.С. и на територията на страната. От 2004г. функциите на охранител на М.С. осъществявал и лицето М. В. Д., който след известен период от време бил изпратен от С. в гр.П. за оказване на съдействие на членовете на сдружението в този район за силовото завладяване на пазара на наркотици там. След налагане интересите на сдружението за разпространение на наркотици в гр.Перник през 2008г. М.Д., след одобрението на Зл.И. бил определен от М.С. за отговорник за района на гр.Перник, където организирал и контролирал продажбата на наркотици, предоставени му от организацията, ръководена от Зл.И., като периодично предавал получените от тази дейност пари на М.С., който от своя страна ги отчитал на И.. Така през м.август на 2005г. свидетелят П.М., след препоръка от свои приятели, започнал да осъществява охранителни функции на Е. Е., който бил отговорник на втори район на организацията в гр.С.. При изпълнението на тези свои функции свидетелят М. придружавал Е. при изпълнението на неговите отговорности в групата по получаването, съхранението и предаването на наркотични вещества на другите отговорници на райони, а и на други членове на сдружението, както и при получаването на паричните средства от разпространението на наркотици в районите на гр.С. и тяхното отчитане на М.С., а чрез него и на Зл.И., а и при организирането и провеждането на съответните „наказателни“ акции спрямо лица, разпространяващи наркотични вещества в гр.С., извън опеката и контрола на тяхното сдружение.

   За разширяване на дейността си по разпространение на наркотични вещества и за привличането на множество лица към непосредственото й осъществяване З.И., подс.С. и М.С. се възползвали от организационните и ръководни проблеми, които други групи за разпространение на наркотици изпитвали, вследствие на действията на правозащитните органи. Такава група за разпространение на наркотични вещества в гр.С. и страната била създадена и ръководена от А. М., като групата необезпокоявано функционирала до края на 2004г., когато А. М. бил задържан под стража в рамките на водено срещу него наказателно производство. Това създало организационни проблеми в неговото престъпно сдружение, поради което множество лица, осъществявали дейност по разпространение на наркотични вещества под контрола на М. преминали под опеката на организацията на Зл.И., като продължили тази своя дейност , но вече под непосредствения контрол на М.С., а чрез него и на Зл.И.. Това било осъществено, чрез съдействието на свидетеля М.Б., който поддържал близки отношения, както със З.И., така и с А. М. и неговата организация. Пак със съдействието на св.Б., след освобождаването му от следствения арест през 2005г., към организацията на Зл.И. се присъединил и А. М., който се съгласил и поел функциите на отговорник за разпространението на наркотични вещества от организацията на територията на различни градове в България, без гр.С., където тази дейност се контролирала от М.С.. Присъединяването на М. към сдружението на Зл.И. било уговорено, първоначално от св.Б. при неколкократните му срещи със Зл.И. и подс.С., а впоследствие и при проведените лични срещи между М. и И., организирани от св.Б. и подс.С.. Въпреки постигнатите първоначално уговорки, М. предявявал пред И. и подс.С. претенции да контролира наркоразпространението и в гр.С., вместо М.С.. Тези претенции на М. засилили недоверието, с което Зл.И. и подс.С. приемали негово присъединяване към тяхното сдружение, като започнали да го подозират, че подготвя осъществяването на самостоятелна и независима от тях дейност по разпространение на наркотични вещества. Поради това Зл.И. и подс.С. решили да отстранят М., като И. осигурявал финансирането, а подс.С. трябвало да организира изпълнението на това намерение. Това взето от И. и подс.С. решение било сведено до знанието на св.Б., при проведена през лятото на 2005г. в къщата на И. ***, среща между св.Б., Зл.И. и подс.С., като Зл.И. показал на св.Б. и пари, за които твърдял, че са цената за изпълнение на поръчката за убийството на М., която вече е била направена, с посредничеството на подс.С.. Няколко дни, след тази среща А. М. починал, вследствие на получените при осъществената срещу него стрелба с огнестрелно оръжие в гр.С., наранявания, с което участието на М. в ръководеното от Зл.И. сдружение за разпространение на наркотици приключило.

    Непосредственото разпространение на наркотични вещества от сдружението, ръководено от Зл.И., на територията на обособените от организацията райони в гр.С., било осъществявано от дилъри, които заемали различни нива в установената в групата структура. Така във всеки от районите имало основни дилъри, които получавали разпределените за продажба наркотици от отговорниците на райони или от техните помощници и ги предавали на контролирани от тях „улични дилъри“, които ги продавали на клиентите, а след продажбата им събирали получените парични суми и ги предавали на отговорниците си. Такава дейност на „основен“ дилър за организацията в гр.С., в нейния втори район за период от около една година, през 2006г., осъществявал св.Г.Б., който разпространявал наркотични вещества на територията на кварталите „Н.“, „С.“ и „Т.“ в гр.С., чрез няколко лица, които „зареждал“ с наркотици. Тази дейност св.Б. извършвал под контрола на Е. Е.- отговорник на втори район, от когото получавал наркотиците и на когото предавал получените пари, след тяхната продажба. Към края на 2006г., след възникнал между св.Б. и Е.Е.конфликт, свидетеля преустановил тази своя дейност за сдружението, като му бил нанесен и побой от лица, които били от групата за „наказателни“ акции, контролирана от отговорника на втори район- Е.. В периода 2006г.- 2008г. в гр.С. свидетелят Г.С., който бил зависим към наркотични вещества извършвал дейност по разпространение на наркотични вещества на отделни клиенти на територията на трети район, съобразно утвърдената в сдружението организация. Тази дейност св.С. извършвал, за да може да си набавя наркотици за лична употреба, като наркотиците, който продавал му били доставяни от отговорниците за трети район- Б. С. и К. Т., или от лица, работещи за тях, като след продажбата им свидетелят отчитал получените суми на същите лица. През 2008г. св.С. започнал да се лекува от своята наркотична зависимост и преустановил продажбата на наркотици за организацията, ръководена от Зл.И., като пропуснал да отчете на отговорниците на трети район                                                   известна сума пари, получени за продаден наркотик. През месец март на 2009г. св.С. бил посетен от неустановено лице, което било един от известните на свидетеля доверени хора на С. и Т.. Това лице предложило на свидетеля С. да възобнови своята дейност по продажба на наркотици, доставяни му от сдружението, като по този начин се издължи на организацията за непредадените преди това суми. Св. С., след един ден размисъл, отказал това предложение, при което бил заплашен от посетилото го лице с нанасяне на „побой“. По-късно , същия ден в гр.С. , ж.к.“К. П.“, св.С. бил нападнат на улицата от множество лица, които му нанесли удари по главата и тялото, които лица били от групата за „наказателни“ акции, контролирана от отговорниците на трети район- С. и Т..

    Дейността на „основен“ дилър за организацията в гр.С., в нейния седми район , през периода 2006г.-2009г., осъществявал Р. Р. И., който разпространявал наркотични вещества на територията на кварталите „М.“ и „С. Г.“ в гр.С., чрез няколко лица, които „зареждал“ с наркотици. Р.И. получавал наркотичните вещества от подс.Д.С.-***, или от неговия помощник М.В., като след тяхното разпределение на „еднократни“ дози, ги предавал на „уличните“ дилъри за тяхната непосредствена продажба. Самата продажба се осъществявала, като клиентите на наркотични вещества от този район се обаждали на определен телефонен номер,изпълняващ функцията на „телефонна централа“, на който отговаряло лицето К. С. А., който приемал „поръчката“ и указвал на клиента точното място/съобразно местонахождението на самия клиент/,на което ще го очаква дилър, който ще му предаде поръчания наркотик и ще получи съответната сума за него. След това К. А. от друг телефонен номер се обаждал на съответен „уличен“ дилър, на когото възлагал изпълнението на приетата „поръчка“. Паричните средства получени от продадените наркотици в седми район били събирани от Р.И., който ежеседмично ги предавал на отговорника на района-подс.С., основно чрез неговия помощник М.В.. От своя страна подс.С. предавал получените пари на М.С., чрез Е. Е..

    На 06.02.2009г. ръководителят на сдружението З.И. бил задържан от органите на досъдебното производство ,във връзка с воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл.321 НК. Осъщественото задържане на И. било медийно оповестено, поради което голяма част от членовете на това престъпно сдружение, за да избегнат наказателната си отговорност били принудени да  преустановят контактите помежду си, както и осъществяваната от тях организирана дейност за разпространение на наркотични вещества и се укрили от органите на полицията. Сред тези членове на сдружението, които с цел да избегнат наказателната си отговорност, се укрили и напуснали известното им местонахождение били и подсъдимите А.С., Д.С. и Г.Р., а така също и лицата М.С. и Р.П.. Всяко едно от посочените пет лица било установено и задържано от органите на полицията след известен период от време, като при установяването и задържането на подс.Р.  и Р.П., както и при неуспешен опит за задържане на М.С., са били открити и иззети преправени документи за самоличност, които са били издадени за други лица, но с поставена снимка съответно на подс.Р., на Р.П. и М.С..

 Изложената фактическа обстановка се обосновава от свидетелските показания на Д.В., Т.Г., М.Б., И.Б., П.М., Р.П., В.Х., В.Д., Д.Й., Г.Б., К.Б., Й.Х., П.К., Е.С., Д.Б., Б.Б., С.Т., И.А., И.С., Д.Г., свидетел със скита самоличност № 05, П.Е., Б.С., К.К., А.А., В.Ж., Б.К., Я.К., И. С. и З.И.;от приобщените по реда на чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК показания на свидетелите В. К., Е. К., К. Т., Е. Б., Й.П., В. Й., В.П., Г.С., Н.В., Ц. И., Р. Я., Т. С., М. М., И. Г., Л. С.,Т. Н., Б. Д., Н.Г., И.Ц., М. П., Д.С., Ф. Х., Е.К., М. Т., С.С., И. П., С. С. и свидетел със скрита самоличност № 01;  от приобщените по реда на чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК заключения на извършените на ДП ФХЕ, Балистични експертизи,СМЕ, СПЕ, СОЕ, ДНК експертизи и технически експертизи; от писмените доказателства по делото, представляващи: копия от молби до различни институции, декларации, копия от постановления на прокурор, копие от обвинителен акт,копия на договори,  справки за съдимост, справки от НСлС, ГДИН, МВР, от мобилни оператори; от писмените доказателствени средства: протоколи за разпознаване,протоколи за оглед, протоколи за претърсване и изземване на помещения и лица, протоколи за доброволно предаване, изготвените фотоалбуми; от иззетите веществени доказателства; от изготвените ВДС. 

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.В.  депозирани в хода на съдебното следствие, както и тези депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т. 2 НПК и тези дадени пред други състави на съда и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 НПК , показанията на свидетеля Т.Г., депозирани на ДП ,пред съдия по реда на чл.22 НПК и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т. НПК, както и тези депозирани, пред разследващ орган на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК, показанията на свидетеля М.Б., депозирани на ДП , пред съдия, по реда на чл.223 НПК и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и т.2 НПК, показанията му пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК,показанията му депозирани пред друг състав на съда и приобщени, по реда на чл.281,ал.1,т.1 НПК, показанията на свидетеля П.М., депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК,  показанията на свидетеля Р.П., депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1  НПК, както и показанията му депозирани пред друг състав на съда и приобщени, по реда на чл.281,ал.1,т.1 НПК; показанията на свидетеля В.Х., депозирани на ДП ,пред съдия по реда на чл.22 НПК и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и т.2 НПК, както и тези депозирани, пред разследващ орган на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1  НПК, както и частично показанията му, депозирани в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля В.Д., депозирани пред разследващ орган на ДП, приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2  НПК,както и показанията му депозирани пред друг състав на съда и приобщени, по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК; показанията на свидетеля Г.Б., депозирани на ДП ,пред съдия по реда на чл.22 НПК и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК, както и тези депозирани, пред разследващ орган на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК, както и тези депозирани пред друг състав на съда и приобщени, по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК; показанията на свидетеля И.А., депозирани на ДП ,пред съдия по реда на чл.223НПК и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т. НПК; показанията на свидетеля И.С., депозирани на ДП ,пред съдия по реда на чл.223НПК и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК, както и тези депозирани, пред разследващ орган на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК, а така също и тези депозирани пред друг състав на съда и приобщени, по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК; показанията на свидетелката Д.Г., депозирани в хода на съдебното следствие, както и тези депозирани, пред разследващ орган на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК, а така също и тези депозирани пред друг състав на съда и приобщени, по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК; показанията на свидетеля С.Т. депозирани в хода на съдебното следствие, както и тези, депозирани  пред друг състав на съда и приобщени, по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК; показанията на свидетелката Е.С., депозирани, пред разследващ орган на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, както и частично тези, депозирани от нея в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля К. Б., депозирани, пред разследващ орган на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК; показанията на свидетеля Й.Х. , депозирани, пред разследващ орган на ДП , приобщени по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК. Съдът кредитира приобщените, по реда на чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК, показания от ДП на свидетелите: свидетел със скрита самоличност № 01, В. К., К. Т., Е. Б., Г.С., Н.В., Ц. И., Р. Я., М. М., Т. С., Б. Д., Н.Г., И.Ц., М. П., Т. Н., И.П. , С. С. и Й.П..   

Така депозираните свидетелски показания са логични , последователни, допълващи се и непротиворечиви помежду си относно съществените факти и обстоятелства,включени в предмета на доказване по делото и касаещи възприетите от свидетелите действия, контакти и взаимообвързаности на подсъдимите и на други лица във връзка с осъществяваната от тях съвместна и организирана престъпна дейност,  като същевременно посочените гласни доказателства са  в съответствие със съдържанието на ВДС, обективиращи резултатите от експлоатираните по делото СРС , а така също се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приетите заключения на извършените на ДП експертизи.  От съвкупната преценка на така посочените свидетелски показания , на протоколите за изготвяне на ВДС, на писмените доказателства и доказателствени средства и заключения на вещи лица безспорно се установява, че на неустановени дати през 2004г. в гр.С. всеки от подсъдимите А.С., Д.С. и Г.Р. е приел да извършва организирана дейност по разпространение на наркотични вещества, наред и съвместно с другите двама подсъдими и с множество други установени и неустановени  лица, като се е съгласил да осъществява определени функции в йерархически структурирано сдружение, като подчинява своите действия на общите и конкретни указания на ръководителя на сдружението и насочи усилията си към постигане на съгласуваните между членовете на групата цели, а именно продажби на наркотични вещества на неограничен кръг от хора и за продължителен период от време и така да набавя за себе си и за другите членове на сдружението имотна облага и до 06.02.2009г. реално е участвал в извършването на такава координирана съвместна престъпна дейност.

За да кредитира именно така посочените показания на свидетелите В., Т.Г., П.М., Р.П., В.Х. , Г.Б. и В.Д. съдът съобрази обстоятелството, че всеки от тях за различни периоди през инкриминирания период е бил пряко ангажиран с дейността на престъпното сдружение или поради близостта си с членове на това сдружение е придобил непосредствени впечатления върху техни действия, контакти, създадени и поддържани взаимоотношения помежду им с конкретни насоченост и предмет. Така свидетелите В., Г., М. и Б. са били част от съществуващата организация за разпространение на наркотични вещества, ръководена от З.И., като св.В. е осъществявал координиращи и контролни функции при първоначалното структурно изграждане на сдружението и неговото оперативно функциониране в периода 2004-2005г., св.Г. е осъществявал дейност по охрана на М.С. и за провеждане на „наказателни“ операции по негово указание; такава дейност в сдружението, но за Е.Е.е осъществявал и св.М., докато функциите на св.Б. в престъпната организация са били свързани пряко с разпространението на наркотични вещества в един от районите на организацията и под контрола на съответния негов отговорник- Е. Е.. Всеки от свидетелите П., Х. и Д. в своите показания е декларирал своята близост и лични контакти през инкриминирания период с конкретни лица, които сочат като такива ангажирани с дейността по разпространение на наркотични вещества за ръководената от Зл.И. група. Така П. твърди за негови близки лични отношения с А. М., докато Х. и Д. декларират такива отношения със св.В., които са им позволили да възприемат конкретни техни действия, срещи и разговори, касаещи осъществяваната от тях и от други лица престъпна дейност. Тези обстоятелства се установяват от показанията на самите свидетели, а за св.В. от показанията на св.Д. и на св.Х., сочещи на възприети от последните лични контакти и взаимоотношения на В. с М.С. и Зл. И.. Поради това и всеки от свидетелите, съобразно позицията, в която се е намирал е имал възможност да възприеме и е възприел създадените между лицата, за които депозира показания, връзки и взаимоотношения и да изгради личните си впечатления за техния характер и насоченост въз основа на непосредствените си възприятия. Тази директна съпричастност или непряко отношение към организираната дейност по разпространение на наркотични вещества на цитираните свидетели мотивира съда да приеме, че именно показанията им, в които сочат за наличието на функционираща в С. и страната организация, осъществяваща координирана дейност по разпространение на наркотични вещества, чрез изградени структурни звена, съставени от посочените конкретно определени лица, изпълняващи и конкретни функции, следва да бъдат ценени, като достоверни и поради това кредитирани. Тези показания на цитираните свидетели се подкрепят в различни части и в различна степен и от събраните на ДП и приобщени по съответния процесуален ред гласни доказателства, закрепени в показанията на свидетелите М.Б., И.С., И.А., Е.С., Д.Б., К. Б., Й.Х.. Така  посочените показания на свидетелите М.Б. и И.С. обосновават наличието на функционираща група за разпространение на наркотични вещества, отношението на А. М. и хората, работещи за него към тази група и привличането им към дейността на ръководеното от Зл.И. сдружение, както и конкретните функции, които подс.А.С., М.С. и Зл.И. са осъществявали в тази организация. Наред с това двамата свидетели депозират показания и за отношенията си с А. М. и Зл.И.,позволили им лично да възприемат фактите, за които свидетелстват, както и за конкретна своя деятелност, способствала за обезпечаване на сдружението и с други членове, чрез съдействие за тяхното привличане към осъществяване на съответната престъпна дейност в рамките и под контрола на сдружението/за св.Б./ и за изпълнението на конкретни задачи, указани му от И. и подс.С. /за св.С./. Депозираните на ДП и приобщени по съответния процесуален ред показания на свидетелите И.А., Е.С.,  К. Б. и Й.Х. обосновават създадения от сдружението механизъм за разпространение на наркотични вещества в седми район на контролираната от групата територия в гр.С., като потвърждават и обстоятелството за осъществяваните от подс.С. ***, както и функциите, осъществявани от Р.И., М. В. и К. А. ***. Посочените обстоятелства се обосновават и от приобщените по реда на чл.373,ал.1 НПК показания на свидетелите Т. С. и М. М.. Всеки от свидетелите А., С.,  Б., Х., С. и М. в своите показания е посочил с достатъчно конкретика известните му факти, както и обстоятелствата, при които е възприел същите, сложили се от осъществявана от самия свидетел дейност по разпространение на наркотични вещества/ за Б., Х. и С./ или от личните му контакти с лицата, осъществяващи такава дейност /за А., С. и М./. Последното обстоятелство, както и съответствието на тези показания на свидетелите с ВДС, обективиращи резултата от използваните по делото спрямо М. В.,Р.И. и К. А. СРС-та мотивират съда да кредитира същите, като достоверни. Непротиворечиво от показанията от ДП,приобщени по реда на чл.373,ал.1 НПК, на свидетелите Г.С., Н.В., Ц. И. и Р. Я.,от приобщеното заключение на  СМЕ и писмените доказателства/медицинска документация/ се обосновават обстоятелствата относно дейността по разпространение на наркотици в трети район на сдружението, както и ангажираността и отговорните функции, които Б. С. и К. Т. са имали към тази организирана дейност. По същия начин от приобщените показания на свидетел със скрита самоличност № 01 и на свидетеля К. Т. се обосновават обстоятелствата, касаещи осъществяваната от инкриминираната група организирана дейност по разпространение на наркотични вещества на територията на гр.П., както и отговорните функции, осъществявани от лицето М.Д., под контрола на М.С.,***.           

 Съдът не кредитира депозираните от свидетелите Т.Г., П.М., В.Х., И.С., Р.П. и И.А. показания в хода на съдебното следствие, в която свидетелите изнасят информация, сочеща на недостоверност на депозираните от тях показания в хода на досъдебното производство, като отричат, както своята съпричастност към твърдяното от тях на ДП престъпно сдружение, така и да са им известни, каквито и да било обстоятелства, сочещи на съществуването на такова сдружение и за участието на тримата подсъдими в такава организация.Всеки от свидетелите заявява пред съдебния състав, че се отрича от показанията си, дадени на досъдебното производство, като изтъква за причина за тяхното депозиране упражнено спрямо него давление в тази посока от трети лица, мотивирали го с обещания за получаване на определени процесуални „придобивки“ или чрез употреба на заплахи /за св.А./. Така пред съда св.Г. твърди, че бил мотивиран да депозира  „неверни“ показания на ДП и да участва в съответните разпознавания на лица от св.В. и св.Х., подпомогнати и от определени длъжностни лица от състава на МВР , чрез обещание за облекчаване на неговото процесуално положение по наказателно производство, водено срещу него. Такива твърдения изнася и св.М., но твърди, че това мотивационно въздействие му е било оказано от св.Г.. На свой ред същите твърдения изнася и св.П., който сочи, че съответните мотивационни обещания за съдействие по друго наказателно производство срещу него е получил от св.Х.. Св.С. твърди в своите показания пред съда, че бил установен, като потенциален свидетел по препоръка на св.В., като бил мотивиран от него да депозира показанията си на ДП пред длъжностни лица от Прокуратурата на РБ. Свидетелят Х. в показанията си пред съда отрича да е упражнявал, каквото и да било мотивационно въздействие върху други свидетели по делото, като изнася твърдения, че бил подложен на недопустим натиск от страна на полицейски служители и на служители от Прокуратурата на РБ, за да депозира показания на ДП. В своите показания пред съдебния състав св.А. изнася твърдения, че бил принуден, чрез заплахи от св.Г. да даде показания на ДП, като дори Г. го е докарал до сградата на СГС и е присъствал при провеждане на неговия разпит, по реда на чл.223 НПК, пред съдия. Св.А. също така изнася твърдения, че именно Г. му е посочил /по пътя до съда и пред съдебната зала/ и конкретните обстоятелства, за които да свидетелства. Тези твърдения на посочените свидетели се явяват необосновани , тъй като не се подкрепят от други доказателства по делото. Така всеки от свидетелите В., Х. и Г. отричат да са упражнили, каквото и да било мотивационно въздействие върху други свидетели по делото, с изключение на св.Г., който твърди, че „бил намерил св.М. да свидетелства“. На следващо място липсват, каквито и да било доказателства за осъществени от длъжностни лица от състава на МВР или Прокуратурата на РБ нарушения на техните служебни задължения във връзка с воденото наказателно производство , както и на изискванията за защита на информацията, съдържаща лични данни или представляваща следствена тайна, които нарушения да са се изразили в предоставяне на съответни материали, съдържащи такава информация на лица, които не са оторизирани да я получават. На следващо място твърденията на свидетелите Г., Х. и А. за реда, по който са протекли разпитите им на ДП, пред съдия, както и лицата, които са присъствали в съдебната зала се опровергават по категоричен начин от съставените съдебни протоколи за тези действия по разследването. По натам съдът установява непоследователното отношение, което демонстрира св.С. депозирайки показанията си пред съда. Така първоначално С. изнесе твърденията си за наличен „заговор“ между св.В. и конкретни прокурори, насочен към неговото склоняване да депозира показания на ДП, но след прочитане на тези негови показания от ДП, свидетелят не отрече категорично тяхната достоверност, като за определени обстоятелства се позова на възможността си по чл.121 НПК, а за други заяви липса на спомени относно тяхната достоверност. Непоследователно за тези обстоятелства отношение пред съда взе и св.Х., който след прочитане на показанията му от ДП/вкл.и тези пред съдия/ първоначално заяви, че не е „говорил“ изобщо, а това били думи , казани пред съдията от СГС от присъствал на разпита му прокурор от СГП/без това да е отразено в протокола/, както и че „това не били думи от неговата уста“, като отричаше да е подписвал протоколи или давал „саморъчни обяснения“, но след предявяването на същите, Х. депозира необосновани с други доказателства твърдения за осъществен спрямо него неправомерен натиск/включително нанасяне на побой/ да подпише протоколите, да напише обясненията си, както и да предаде доброволно писмени доказателства и да подпише съставения за това протокол. Аргумент, за да оспори достоверността на така депозираните пред съда показания на св.С., съдът намира и в показанията на св.Д.Г.. Депозираните от св.Г. показания обосновават поведение на св.С., което влиза в противоречие с неговите твърдения за упражнен спрямо него натиск да депозира конкретните си показания на ДП, тъй като С. е потвърдил същите обстоятелства, както в лични разговори между него и Г., проведени на инициирани от С. срещи, така и при осъщественото от свидетелката телевизионно интервю с него. Това поведение и направените от С. изявления се потвърждават и от заключението на техническата експертиза направена на приобщения по делото на магнитен носител запис на това интервю.  Твърденията на свидетелите Г., М., Е. и С. за осъществено от страна на св.Г. „уговаряне“ на св.М. да депозира показания не са достатъчно убедителни, за да обосноват такова обстоятелство. Така св.Г. сочи единствено, че е намерил и склонил М. да свидетелства, но не изнася никаква конкретна информация за това кога и как е направил това. Тази пестеливост контрастира с доста по- подробните негови показания , що се касае за твърдените от него за осъществени от други лица действия в тази посока и насочени спрямо него. На свой ред св.М. твърди, че Г. му бил показал снимки на лицата, за които трябвало да свидетелства еднократно, като това се било случило в дома на М. ***, като присъствали и свидетелките Е. и С. и е било тогава, когато Г. „го е накарал“ да свидетелства. В своите показания пред съда свидетелката С. потвърждава, че е присъствала в с.Врачеш на такова показване на албум със снимки от страна на Г., когото е придружавала, без да сочи кога се е случило това и как е протекъл разговора между Г. и М.. От своя страна свидетелката Е., която живеела заедно със св.М. *** също свидетелства за такава среща между Г. и М. в дома им и за разглеждан от тях албум със снимки, но категорично сочи, че Г. е бил сам и не е бил придружаван от св.С. и детето им. Същевременно пред съда М. обясни подробностите, които е посочил в депозираните от него на ДП показания с обстоятелството, че е бил „подготвян“ от Г. за тях в продължение на три месеца. Предвид това, че първия разпит на св.М. на ДП е бил проведен на 02.11.2009г., то съобразно твърденията на самия свидетел, същия е имал възможност да разгледа снимките на лицата, предоставени му от Г. най –късно в началото на м.08.2009г , при това за кратък период от време,при това снимки на лица, които свидетеля твърди, че не е виждал лично никога преди това, след което на 16.11.2009г./на живо и в присъствието на упълномощен защитник на обвиняемо лице/ и на 18.11.2009г./по снимки/ безпогрешно да разпознае всяко едно от тях и да го посочи с известните му име или прякор.Това обстоятелство, което съда намира за нелогично, както и посоченото противоречие в твърденията на свидетелите Е. и С. мотивира съда да приеме, че показанията на свидетелите Г., М., Е. и С. пред съда в посочените части са недостоверни и поради това не следва да бъдат кредитирани.За прецизност следва да бъде посочено и обстоятелството, че в депозираните пред съда свои показания св.Г. заяви, че не е работил за и изобщо не познава М.С.- „Р.“, но това твърдяно обстоятелство се опровергава от показанията на св.М., дадени пред съдебния състав, в които М. посочи, че Г. му е разказвал- „споделял“, за поръчките от С. за ликвидиране на „някакъв от П.“ и за „включването на спийкъра в колата“, за които обстоятелства Г. е депозирал подробни показания на ДП.   Поради тези обстоятелства съдът намира, че коментираните показания на свидетелите Т.Г., П.М., В.Х., И.С., Р.П. и И.А. депозирани от тях в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелките Е. и С. не отразяват действително случили се събития, а са насочени единствено към обслужване на изградените от подсъдимите защитни позиции и затова същите не следва да бъдат кредитирани, а вяра следва да бъде дадена на показанията на свидетелите Г., М., Х., С., П. и А., депозирани на ДП и приобщени по съответния процесуален ред.  

     Съдът не кредитира депозираните от свидетеля М.Б., показания в хода на съдебното следствие, в които същия твърди, че изнесената от него на ДП информация не отговаря на истината. Съдът констатира непоследователното отношение на свидетеля относно това обстоятелство, демонстрирано от него в хода на съдебното следствие. Първоначално св.Б. потвърди своето познанство с подс.С., със Зл.И. и А. М., като очерта съдържанието и характера на това познанство по начин различен от заявеното от него на ДП, като при отговор на въпроси, касаещи проведени между него и тези лица срещи и разговори с конкретен предмет, Б. не отричаше категорично тяхното провеждане, а неизменно твърдеше липса на спомен за провеждането на такива срещи и разговори. След приобщаване, по съответния процесуален ред  на показанията на св.Б., дадени от него на ДП, същия отрече тяхната достоверност, като обясни тяхното депозиране с оказаното му от св.В. и от прокурори мотивационно въздействие за това. След приобщаване на показанията на Б., дадени от него пред друг състав на съда, при предходно разглеждане на делото пред СГС, в които свидетелят е потвърдил изцяло показанията си от ДП, пред настоящия съдебен състав Б. изнесе твърдения, че е бил заставен да го направи от служители на полицията и прокуратурата, които са го заплашили с образуване и възобновяване на наказателни производства срещу него, както и че ще бъде върнат в затвора, като непосредствено след това заяви, че неговия брат-св.И.Б., бил „страхливец“, защото се боял за живота си и отказал да свидетелствува на ДП, докато към този момент св.М.Б. не е изпитвал такива притеснения, защото е смятал, че страда от нелечима болест и не му остава много живот, но към датата на съдебното заседание вече не е болен и към момента „му пука за живота“ и не иска да умира, като преди това Б. заяви, че знае „цялата истина“, но тя си остава в него, тъй като няма избор и няма какво да каже, защото положението е такова,че „още утре може да бъде убит“. В заключение св.Б. депозира твърдения, че към 2010г. спрямо него е бил упражнен натиск от служители на ГДБОП с искане същия да промени показанията си срещу Зл.И. и неговата група, които вече е бил депозирал на ДП и за това обстоятелство е имал среща с тогавашния ръководител на СГП. Проявената от свидетеля колебливост в неговите показания пред съда, обстоятелството, че твърденията му за осъществен спрямо него неправомерен натиск от държавни служители и прокурори не се обосновава от никакви доказателства, това, че твърдението му, че в проведения му на ДП, по реда на чл.223 НПК, разпит пред съдия свидетелят си е служил с бележки /листи с формат А 4/ се опровергава от съставения за това съдебен протокол, както и поради това, че свидетелят пред предходен съдебен състав разглеждащ делото, през 2011г. е потвърдил достоверността на показанията си от ДП, въпреки твърдения от него натиск от ГДБОП да „оттегли“ същите мотивират съда да приеме, че  дадените от свидетеля в хода на съдебното следствие показания  не следва да бъдат кредитирани, а вяра следва да бъде дадена на показанията на свидетеля М.Б., депозирани на ДП и пред друг състав на съда и приобщени по съответния процесуален ред към материалите по делото.

В показанията си пред съда и в хода на съдебното следствие свидетеля Г.Б. неизменно заявяваше липса на спомени относно обстоятелствата, за които бе разпитван. Тези изявления на св.Б. наложиха приобщаването по съответния ред на неговите показания, дадени в хода на ДП и пред други състави на съда, при предходните разглеждания на делото. Въпреки това, св.Б. продължи да поддържа заявлението си за липса на спомени, включително и за това дали е бил разпитван досега по делото и дали е подписвал протоколи за разпит, декларация за съгласие за прилагане на СРС-та спрямо него, както и дали през 2009г. е имал проблеми с паметта си, като обобщи, че „нищо не помни, нищо не знае и не иска да знае“ и че „не познава никой от хората в залата“, но впоследствие прояви паметовите си способности, като заяви, че познава подс.С. от вестниците, подс.Р. от „мачовете“, а за подс.С. , че се колебае дали го познава или не. Демонстрираното от св.Б. нежелание да депозира конкретни показания пред съда, необоснованото с никакви доказателства твърдение за липса на спомени у свидетеля, дори и за факти извън предмета на доказване мотивират съда да приеме, че в своите показания пред съда Б. изрази единствено стремежа си да откаже да заеме категорична позиция относно достоверността на показанията му дадени на ДП и пред други състави на съда, като същевременно посочи, че не познава /или от къде познава/ подсъдимите. По този начин показанията на св.Б., дадени пред съдебния състав не отричат достоверността на неговите показания от ДП и при предходни разглеждания на делото и не влизат в пряко противоречие с тях относно съпричастността на подсъдимите С. и Р. към престъпното сдружение, ръководено от Зл.И.. Посоченото обстоятелство, както и това, че разпитите на св.Б. на ДП и пред другите състави на съда са били проведени при спазване на процесуалните изисквания мотивира съда да даде вяра на показанията на св.Г.Б., депозирани от него на ДП и пред предходните съдебни състави, разглеждали делото.

По същия начин стоят нещата и относно депозираните от св.В.Д. показания в хода на съдебното следствие. Пред съда св.Д. заяви липса на спомени относно обстоятелствата, за които бе разпитван, което наложи депозираните от него показания от ДП, пред разследващ орган, и тези, дадени пред други състави на съда да бъдат прочетени по съответния процесуален ред. Св.Д. потвърди показанията си, дадени пред предходните съдебни състави, като по отношение на тези , дадени от него на ДП не зае категорична позиция, заявявайки, че не може да си спомни „кое е вярно и кое не“, но е уточнил тези обстоятелства пред предходните съдебни състави. Пред тях, видно от приобщените му показания, св.Д. е потвърдил достоверността на показанията от ДП, като единствено е отрекъл да е твърдял, че Зл.И. е бил „шеф“ на св.В. в съществуващото престъпно сдружение, като това е било отразено от водещия разследването, а Д. е подписал протокола за разпит без възражения, тъй като не е искал да спори със следователя.Съдът приема, че показанията на св.Д. от ДП са достоверни и в тази им част, тъй като даденото от свидетеля обяснение за наличието на констатираното противоречие е необосновано и до известна степен несериозно, тъй като се опровергава от твърденията на самия свидетел за спокойното протичане на неговия разпит, както и от това, че поправка в протокола за разпит ,именно в опровергаваната част от показанията, е подписана от св.Д..

В хода на съдебното следствие всеки от свидетелите Е.С., К. Б. и Й.Х. депозира показания, в които сочи, че не са му известни лицата и установения ред за разпространение на наркотични вещества в района на кв.“М.“ в гр.С.. След приобщаване на техните показания от ДП, по съответния процесуален ред, всеки от свидетелите отрече тяхната достоверност, като обясни тяхното депозиране с упражнен спрямо него от полицейски служители психически или физически натиск. Тези твърдения на свидетелите, за упражнено спрямо тях насилие, не се обосновават от никакви други доказателства по делото. Това обстоятелство, както и обстоятелството, че именно показанията на свидетелите от ДП са в съответствие с ВДС, изготвени в резултат на експлоатираните спрямо телефонен комуникатор с посочен от самите свидетели телефонен номер, и спрямо К. А. специални разузнавателни средства, както и с показанията на св.Т. С., приобщени по реда на чл.373,ал.1 НПК, мотивират съда да даде вяра на тях, като не кредитира показанията им, депозирани пред съдебния състав. За прецизност следва да бъде посочено и обстоятелството, че в показания на тези свидетели, дадени пред съда са налице и противоречия, които допълнително поставят под съмнение тяхната достоверност. Така св.С. изрично сочи, че лицето с прякор „Х.“, което е многократно посочвано и в телефонните разговори обект на СРС е св.Б., който носи този прякор от съвсем малък и който е „гадже“ на сестра й, докато това обстоятелство се отрича от св.Б..

Съдът не кредитира депозираните от свидетел със скрита самоличност № 05 показания в тяхната цялост. Това е така предвид тяхното противоречие с другите доказателства по делото. Твърдените от свидетел № 05 обстоятелства за осъществени срещи на лицата Зл.И. и подс.А.С. с конкретно посочени други лица от гр.Варна, които срещи имали за предмет организиране продажбата на наркотици в града и обстоятелствата за извършени от подс.С. предавания на наркотични вещества на различни лица, които се извършвали на различни места в България, от една страна не са подкрепени с никакви други доказателства, а от друга страна се опровергават от еднопосочните и последователни показания на свидетелите К.К., А.А., В.Ж., Б.К., И.С., Я.К. и З.И., посочени от свидетел № 05, като лицата участвали в тези срещи , получавали наркотиците от А.С. и предавали на последния парите за тях. Тези обстоятелства и по-конкретно твърденията на свидетел № 05 за осъществена в гр.Ябланица среща на сочените от него лица , на която е присъствал и Д.В. се опровергава и от показанията на св.В., депозирани пред съда. По натам, показанията на свидетел № 05,касаещи твърдяната съпричастност на подс.С. и Р. към организираната дейност по разпространение на наркотични вещества, се отличават с изключителна пестеливост, като на практика се изразяват единствено в това, че двамата подсъдими са присъствали на твърдени от свидетеля срещи с такъв предмет. Свидетел № 05 отклони всеки опит на страните , а и на съда за посочване на повече и по-конкретни факти за тези общи твърдения, с мотива, че това може да разкрие неговата самоличност, но без да посочи /дори и неофициално пред съдебния състав/ по какъв начин. Нещо повече с такъв мотив свидетел № 05 опита да отклони и въпрос за описание на лицето, което сочи като „Ради“, въпреки че даването на такова описание по никакъв начин не касае самоличността на самия свидетел. Поради тези причини съдът не се доверява на твърденията на свидетел № 05, да е възприел сочените от него обстоятелства и не кредитира неговите показания.

Съдът кредитира депозираните от св.З.И. показания в частта им относно контактите му със свидетелите Ж. и С. и неговите посещения в гр.В., тъй като същите се подкрепят от показанията на свидетелите Ж. и С.. В останалата им част, касаеща характера на взаимоотношенията му с подс.С., с М.С. и контактите му със св.М.Б.,   показанията на св.И. се опровергават от множества други доказателства, закрепени в показанията на разпитани свидетели- Б., Д., В., Г., М. и в заключението на техническата експертиза на телефона на съпругата на И., поради което съдът ги приема за недостоверни и насочени единствено към подпомагане на защитната версия, изграждана от подс.С..         

Съдът цени, като годни доказателства  извършените от свидетелите разпознавания на лицата, които сочат в своите показания за съпричастни към инкриминираното сдружение, включително и на  подсъдимите Д.С. и Г.Р., отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на чл.171,ал.1,ал.4-7 НПК, а съставените за тези действия протоколи, като годни доказателствени средства.

Съдът цени заключенията на извършените по делото , в неговата досъдебна фаза и приобщени по реда на чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК,експертизи относно отразените в тях обстоятелства, отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на вещите лица в съответната област и обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и обосновано на поставените им въпроси.

По делото в съответствие с разпоредбите на ЗСРС и НПК, са били използвани специални разузнавателни средства и изготвени веществени доказателствени средства и съответните протоколи за това процесуално действие, като установената от съда законосъобразност при използването на този процесуален способ за събиране на доказателства, го мотивират да приеме, че същите са процесуално валидни и годни да обосноват фактическите положения, изведени от съда въз основа и на другите доказателства по делото. Законосъобразното прилагане на СРС и изготвянето на съответните ВДС всякога представлява гаранция за достоверност на събраните с този способ данни,освен при наличието на обосновано с доказателства съмнение за нерегламентирана намеса в тях. В конкретния случай по делото не са налице доказателства обосноваващи отправянето на такова съмнение. Така ВДС, изготвени в резултат от прилагане на СРС спрямо Р.И., К. А.,Б. В., телефонния комуникатор, служещ за „телефонна централа“, от една страна обосновават ангажираността на тези лица, а и на свидетелите Х., Б., С. в организираната дейност за разпространение на наркотични вещества в района на кв.“М.“ в С. и установения ред за нейното осъществяване, а от друга страна са в съответствие и подкрепят изцяло показанията на свидетелите С., Х., Б., М., С., депозирани на ДП и приобщени към материалите по съдебното производство по съответния процесуален ред.  ВДС, изготвени в резултат на прилаганите спрямо свидетелите Т.Г., Б.С., В.Х. и Г.Б. СРС нямат пряко доказателствено значение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, но обосновават обстоятелството, че след началото на наказателното производство и депозиране на показания на ДП, всеки от свидетелите Г./м.11-12.2009г./ и Б./м.09.2010г./ са били подложени на мотивационно въздействие от страна на конкретни лица, имащи качеството на обвиняеми, защитници и свидетели по същото наказателно производство, да променят показанията си, в които сочат известните им факти за съществуващото престъпно сдружение, ръководено от Зл. И., като пред разследващите органи и пред съда депозират нови такива, в които да „оттеглят“ предходните си показания, като твърдят, че не познават никой от членовете на престъпната група и не са запознати с нейната престъпна дейност, като обясняват, депозирането на показанията си на ДП с това, че са били подлагани на недопустим натиск от служителите на полицията и прокуратурата. За да бъде мотивиран да направи това на св.Г. била обещана, от името на Зл.И., значителна парична сума, както и обещанието на последния да не превръща Г. и семейството му в обект на отмъщение, а на св.Б. била обещана „подкрепа“ по наказателно производство срещу него, чрез контролиране на свидетелските показания, депозирани срещу него. Всеки от свидетелите Г. и Б., независимо един от друг, отклонил тези предложения и доброволно уведомил разследващите органи за упражняваното спрямо него противоправно давление от конкретно определени лица. Това обективно установено поведение на свидетелите Г. и Б., установените действия на св.Х. , както и анализа на съдържанието на разговорите, предмет на СРС,който сочи, че всеки от свидетелите Г., Х. и Б. е имал контакти и е запознат с дейността на лица, за които в съдебно заседание твърди, че не познава,респ.че не помни,както и това, че при провежданите със свидетелите Г. и Б. „мотивационни“ разговори никой от тях не е упрекнат в „лъжа“, като дори не се открива и намек, за това, че дадените от свидетелите показания пред разследващите органи не отговарят на действителността,   дават възможност на съда мотивирано да облече с доверие, като отговарящи на истината, именно показанията на тези свидетели, дадени от тях на ДП, като отхвърли показания им в хода на съдебното следствие, като недостоверни.   Такова доказателствено значение съдът придава и на ВДС, изготвени в резултат на експлоатираните спрямо свидетеля Д.В. специални разузнавателни средства, тъй като за обстоятелствата, предмет на разговорите, записани със СРС, всеки от свидетелите В., Г., Б. и Х. е депозирал подробни показания на ДП, а и в хода на провежданите съдебни производства по делото. Извън това от коментираните ВДС се установява, че всеки от свидетелите Г., Б. и Х. е участвал в провеждането на разговори със св.В., със съответното относимо към предмета на делото съдържание, където демонстрира активност, спокойствие и осведоменост, които сочат на доброволност за участие в разговорите и за лично възприемане на фактите и обстоятелствата, за които изнася информация пред събеседниците си, включително и информация за обстоятелства, които св.В. възприема за първи път именно от съответния си събеседник. Това поведение на свидетелите Г. и Б., обстоятелството, че в проведените разговори изнасят информация, която не е била известна на св.В.,както и липсата на действия от страна на В. насочени към това да мотивира, който и да било от събеседниците си да изнася информация с конкретно определено съдържание, опровергават твърденията на Г. и Б. при разпита им в хода на съдебното следствие, че всички факти, за които са депозирали показания на ДП са им били предоставени от Д.В., под формата на „тефтерче“ или „листи формат А 4“, както и наведените от страна на защитата доводи за наличието на „оговор“ между свидетелите В., Г. и Б., иницииран от първия.  Наличие на такова, твърдяно от защитата, нерегламентирано сговаряне между свидетелите В., Г., Б., Х., С., М., П., Б. и Д., улеснено и от усилията на органите на досъдебното производство, да депозират неверни твърдения в показанията си, с които да уличат подсъдимите, а и други лица, в осъществяване на престъпна дейност не се обосновава и от установените по делото личностни характеристики и статут на свидетелите, които се явяват лица с обременено съдебно минало, изтърпявали или изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ за извършени от тях общественоопасни деяния, лица ,спрямо които са или са били повдигнати обвинения за престъпления от общ характер и които чрез съдействие на разследващите органи биха могли да облекчат процесуалното си положение на осъдени лица или обвиняеми такива по други наказателни производства. Това е така, тъй като именно тези характеристики на личността на свидетелите и тяхното пребиваване в местата за лишаване от свобода са им позволили да осъществяват контакти с членове на престъпното сдружение, ръководено от Зл.И. , да установят съответните взаимоотношения с тях и в различни периоди на функциониране на групата да подпомагат нейната престъпна дейност. Това от своя страна е позволило на свидетелите да възприемат лично фактите и обстоятелствата, за които депозират показания и да възпроизведат същите на базата на своите непосредствени впечатления. Предполагаемата процесуална изгода за свидетелите, твърдяна от защитата не е от характер да опровергае достоверността на техните показания. Това е така, тъй като свидетелите Г., Х., М., П. и Б. не са се ползвали от такава, тъй като тяхната наказателна отговорност по водените срещу тях други наказателни производства е била реализирана, чрез съответните влезли в сила съдебни актове, като обстоятелството за тази реализация, а  и за нейната тежест, е било известно на свидетелите Г., Х. и Б. още на фазата на досъдебното производство, което се обосновава от показанията им на ДП и от ВДС от прилаганите спрямо Г. и Б. СРС-та. На Г. и Х. още през м.11.2009г. е било известно, че спрямо тях има постановена от САС присъда, с която им е наложено наказание „ЛОС“, съответно в размер на 17 години/за Г./ и 6години/за Х./, при това присъди, които са издадени от съда, след съответен протест на прокурор от СГП /същата прокуратура, на която „съдействат“/, но въпреки това и през м.12.2009г. Г. е  продължил да поддържа, а Х. да депозира показания, обосноваващи обвиненията срещу членовете на престъпното сдружение. Нещо повече, през м.12.2009г. св.Г. е отказал реално предложената му материална облага от членове на престъпната група, за да отрече достоверността на вече депозираните от него показания. Това през м.09.2010г. е отказал да направи и св.Б., като е отклонил отправеното му предложение да „оттегли“ показанията си, като в замяна получи „процесуална подкрепа“ по воденото срещу него наказателно производство, чрез осигуряването на съответните показания от свидетели, контролирани от престъпната група. Липсва твърдяната от защитата процесуална изгода и за св.В.Д., тъй като същия е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на част от наказанието „ЛОС“, което е изтърпявал, след съответно производство по реда на чл.437 и сл НПК и от компетентния за това съд, който е независим от органите на досъдебното производство. Твърдението, че осъществените спрямо свидетелите Б. и С. прекъсвания на търпените от тях наказания „ЛОС“, на основание чл.447 НПК, са ги мотивирали да депозират неверни показания е необосновано и се опровергава от процесуалното поведение на св.Б., който и след продължаване на изпълнение на наказанието и след неговото изтърпяване е продължил да поддържа тези свои показания, включително и пред съдебните състави разглеждали делото и от извън процесуалното такова на св.С., който е потвърдил тези свои твърдения пред св.Г. и в телевизионно предаване. Като необосновано следва да бъде отхвърлено и твърдението на защитата за наличието на личен мотив у свидетелите да депозират неверни показания, които уличават подсъдимите в извършване на престъпление. По делото са събрани доказателства, закрепени в кредитираните показания на свидетели и във ВДС, обосноваващи негативното отношение, разочарованието и отправянето на претенции от страна на свидетелите В. и Б. спрямо Зл.И., на св.Г. спрямо М.С. и на св.Б. спрямо Е. Е., но липсват каквито и да било доказателства за такива влошени отношения или личностен конфликт, предхождащ настоящото наказателно производство ,между който да било от свидетелите и подсъдимите С., С. и Р.. В този смисъл и твърдението на защитата, че подс.С. е сочен от свидетелите за член на престъпното сдружение, за да бъде „уязвен и наказан“ З.И., с когото били близки , се явява не само необосновано, но и нелогично, тъй като привличането , на който и да било от подсъдимите, включително и на подс.С. към наказателна отговорност не се явява задължителна фактическа или правна предпоставка за реализиране на наказателната отговорност на З.И.. Поради това и предвид установената по-горе логичност, последователност, взаимно допълване и доказателствена съотносимост с останалия доказателствен материал по делото на показанията на свидетелите В., Г., Б., Х., С., М., П., Б. и Д., в които същите сочат за функционирането на организирана престъпна група и за участието и на подсъдимите в нея, съдът приема за достоверни именно тях и затова ги кредитира. Тези показания на посочените свидетели са еднопосочни, последователни и допълващи се относно участието на всеки от подсъдимите в организираното престъпно сдружение и основните функции, които С., С. и Р. са осъществявали в него. В този смисъл посочените от страна на защитата изолирани/неподкрепени с други доказателства/ твърдения на свидетелите В. и Х. за изпълнявани от подсъдимите С. и Р. , за известен период и други функции- С., като отговорник за девети район, а Р., като отговорник за хероина в първи район,не обосновават извод за недостоверност на показанията на тези свидетели и в частта им, в която те сочат за основните изпълнявани от С. и Р. функции в престъпната група, тъй като показанията им в тези части се подкрепят и от показанията на другите посочени по-горе свидетели. Обстоятелството, че лицето посочено от горните свидетели като „Р.“,“Р.“ , „Р.“, „Р. Г.“ е именно подсъдимия Г.Р., се обосновава от извършените от свидетелите Г. и П. разпознавания на Р., от това, че в хода на съдебното следствие в съдебната зала свидетеля В., при неговия разпит посочи подс.Р., като лицето известно му, като „Р.“, от приобщената по делото, като писмено доказателство справка от „прякорната картотека“ на СДВР, както и от сочените от свидетелите Б., П., Х. обстоятелства, касаещи личния и семеен живот на подс.Р..            

Съдът цени като процесуално валидни доказателства, депозираните от свидетелите Г.Б. /на 03.09.2009г./  и И.А. /на 26.08.2009г./ показания, дадени по ДП № 159/09г. на ГДДП, по реда на чл.223 НПК. Органите на ДП са спазили изцяло процесуалните изисквания при извършване на визираните разпити, тъй като същите са извършени от компетентен орган, пред компетентния съд /съдия/ и в рамките на висящо наказателно производство, което е имало самостоятелно процесуално съществуване и значение и по което не е имало привлечени към наказателна отговорност лица. Обстоятелствата дали две отделни и самостоятелни досъдебни производства имат връзка помежду си, дали разкритието на обективната истина налага тяхното обединяване и в кой процесуален момент следва да бъде извършено това са оставени на суверенната преценка на наблюдаващия делата прокурор и са от неговата изключителна компетентност. За да обоснове своето становище по чл.217 НПК, прокурорът е длъжен да анализира събраните по отделните производства доказателства и единствено върху тях да изгради своето решение. В този смисъл коментираните показания на свидетелите Б. и А. са част от доказателствата по ДП № 159/09г., които са дали основание на прокурора да обоснове връзката между това ДП и ДП № 6-П/09г. на ГДДП и да издаде съответното постановление за обединяването им в общо досъдебно производство, поради което и твърдението на защитата, че  това действие на прокурора е било насочено към лишаване на обвиняемите по ДП № 6 П/09г. от възможност да присъстват на разпитите на тези свидетели, се явява необосновано. Необосновано се явява и твърдението на защитата, че и подсъдимите по настоящото съдебно производство са били лишени от тази процесуална възможност, макар същите да не са били привлечени, като обвиняеми/нито по ДП №159/09г., нито по ДП № 6-П/09г./, но поради това, че подозренията на разследващите органи са били насочени и срещу тях. В разпоредбата на чл.223,ал.2 НПК изчерпателно са посочени участниците в наказателния процес, на които се осигурява възможност да присъстват на разпита на свидетеля и това са обвиняемия и неговия защитник, като законодателя не е намерил за необходимо да разшири този кръг, като включи и други лица. Нещо повече българския законодател изрично изключи възможността на лицата „под подозрение“ да участват в наказателното производство, като отмени процесуалната фигура на „заподозрян“. Това законодателно решение не влиза в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС за осигуряване на „справедлив процес“, а всъщност представлява една от гаранциите за това, тъй като поставя изискване пред разследващите органи да пристъпят към ограничаване на правната сфера на дадено лице едва при събрани достатъчно доказателства за неговата съпричастност към престъплението, което е предмет на разследване и от този момент да му осигурят възможност да упражнява в пълен обем своите права и процесуални възможности.Само за прецизност следва да бъде посочено и това, че извън правата, които възникват за обвиняемия от неговото привличане в това му качество, всеки от участниците в наказателния процес разполага със самостоятелни права, които може да упражни при извършване на съответното действие по разследването с негово участие, което обстоятелство представлява още една от гаранциите за провеждане на справедлив процес. Така в конкретния случай отправения в този смисъл от страна на защитата упрек спрямо органите на ДП се явява необоснован. Това е така и предвид обстоятелството, че към момента на извършване на визираните действия по разследването, а и при извършване разпитите и на другите свидетели, както и при извършените разпознавания всеки един от подсъдимите С., С. и Р. е бил в неизвестност за разследващите органи , което е наложило тяхното продължително издирване. Тази продължителност и безплодност в издирвателните мероприятия е мотивирала и необходимостта от разделяне на воденото ДП № 6-П/09г., като със съответно постановление на СГП, на основание чл.216 НПК, материалите , касаещи разследваните действия на тримата подсъдими, а и на М.С. и Р.П. били обособени в самостоятелно досъдебно производство.

Всички доказателства по делото/включително и оспорваните гласни доказателства от ДП/ бяха събрани, приобщени и проверени със средствата и по процесуалния ред на НПК в хода на проведеното съдебно следствие непосредствено от съдебния състав и с активното участие на всички страни, включително на подсъдимите и техните защитници. Така заключенията на всички експертизи от ДП и показанията на множество свидетели /посочени по-горе/ от ДП бяха приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК по искане и след изричното съгласие на подсъдимите и техните защитници. Останалите свидетели, посочени от обвинението, както и тези допуснати до разпит в съдебното производство по искане на защитата бяха разпитани в хода на проведеното съдебно следствие пред съдебния състав и с активното участие на страните, като наред с депозираните от тях пред съда показания, на основание чл.281,ал.1,т.1 и т.2 и ал.4;вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК бяха приобщени към доказателствата по делото и показанията им, дадени на ДП пред разследващ орган и пред съдия от съответния първоинстанционен съд, както и тези депозирани от тях пред други съдебни състави, разглеждали делото преди това и провеждали съдебни следствия също с участието на подсъдимите и техните защитници. Обстоятелството, че тези приобщени показания са били дадени от свидетелите на ДП и пред други състави на съда лично от свидетелите и при спазване на процесуалните изисквания за извършване на разпитите, като са били закрепени в съответните протоколи, както и това, че същите са били приобщени към настоящото съдебно производство, съобразно изискванията и при наличието на процесуалните предпоставки на чл.281 НПК, отново в присъствието на самите свидетели и на страните, на които е била предоставена възможност да извършат личен разпит на свидетеля, включително и за констатираните в показанията му противоречия и за причините, които са ги породили, както и за условията и реда, по които е давал предходните си показания, мотивират съда да приеме, че същите представляват процесуално годни гласни доказателства, които следва да бъдат включени в доказателствената съвкупност на делото и бъдат анализирани, наред и с другите доказателства по делото, като оценката на тяхната достоверност и доказателствена стойност бъде направена въз основа на съпоставката им с другите годни доказателства, включително и с показанията на същите свидетели, депозирани в хода на съдебното следствие.         

Установените от съда фактически положения го мотивират да приеме, че подсъдимите А.С., Д.С. и Г.Р. със своите действия са осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл.321,ал.3,т.2; вр. ал.2 НК, тъй като в периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г. в гр.С. са участвали в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354А НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, ръководена от З.И.И. и в която група , освен тримата подсъдими и заедно с тях са участвали и лицата М.Й.С., И.Г. В., Е.П.Е., М. В. Д., Б.Р.С., К. В. Т., М.П.В., Р. Р. И., К. С. А., Д.Л.К., Р.В.П., С.Е.Д. и други неустановени лица, като групата е създадена да върши престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК.

За да бъде извършено престъплението по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо, а и достатъчно , три или повече лица да се сговорят /да постигнат съгласие помежду си/ за предприемане на съвместни и съгласувани действия посредством, които да извършват поне две престъпления наказуеми с „лишаване от свобода“ за повече от три  години. По съществото си това „сговаряне“ и съгласуване на бъдещите им престъпни действия  представлява форма на предварителна престъпна дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно престъпление с формален характер и за чието осъществяване не е необходимо уговорените между дейците престъпления да са били извършени.Освен формално по своя характер престъплението по чл.321 НК е и такова на продължително извършване /продължено престъпление/ , при което създаденото престъпно състояние, увреждащо обществените отношения, обект на защита съществува известен /обикновено значителен/ период от време, и което състояние изчезва по отношение на всеки конкретен деец, с което престъплението е довършено, едва при преустановяване на неговото участие в групата, обективирано под формата на оттегляне на даденото преди това съгласие за осъществяване на съвместна престъпна дейност или при настъпване на обективна пречка, която реално и трайно препятства възможността му да поддържа установените с другите членове на групата престъпни взаимоотношения. Освен това, за да бъде осъществен състав на престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо съществуващото престъпно сдружение да е с висока степен на организираност- да е структурирано и трайно, между неговите членове да са създадени стабилни и устойчиви престъпни взаимоотношения, като не е достатъчно единствено субектите на престъплението да постигнат общо съгласие за предприемане на съвместни действия за извършване дори и на повече от едно престъпление от определен вид , а е необходимо наличието на известна, при това значителна, „трайност и устойчивост“ в престъпните взаимоотношения между дейците, които са постигнали съгласие за извършването на поне две самостоятелни престъпления, като изключва инцидентното или самостоятелното уговаряне на лицата при подготовката или извършването на което и да е от „вторичните“ престъпления. Друга характеристика от обективната страна на състава на чл.321,ал.1-3 НК, а и на другите „престъпни сдружавания“, е обстоятелството,че за извършване на престъплението е необходимо наличието на поне три отделни, самостоятелни и еднопосочни деяния, осъществени от поне три отделни наказателно отговорни лица и насочени към постигане на една обща престъпна цел. 

Така в конкретния случай съдът намира, че по делото  са събрани доказателства, които му позволяват убедително да аргументира извод, че подсъдимите С., С. и Р., наред и с другите посочени по-горе лица/установени и неустановени/, са осъществили тези съставомерни еднопосочни деяния, чрез които същите са постигнали инкриминираното съгласие да извършват  престъпления по чл.354А НК, като съвместно и организирано осъществяват дейност по разпространение на наркотични вещества, чрез която дейност си набавят имотна облага. Това е така, тъй като всеки от посочените лица, включително и подсъдимите, в периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г. е установил и поддържал взаимоотношения с други членове на сдружението, като е приел да извършва съгласувана с тях  координирана дейност по разпространение на наркотични вещества, като подчинява действията си на общите и конкретни указания, дадени от З.И. и насочи усилията си за постигане на приетите и от него общи престъпни цели. Установените между членовете на тази организация взаимовръзки били дълготрайни, като били изградени на основата на взаимно доверие между тях и се характеризирали със стабилност , последователност и конфеденциалност , обусловени от необходимостта за запазване в тайна на осъществяваната съвместна престъпна дейност, както и от различните функции, които те изпълнявали в престъпното сдружение за дълги периоди от време. В така съществуващото сдружение и с оглед неговото безпроблемно функциониране, били изградени различни звена, обособени по територия и членове с конкретно определени задачи, като координирането на тяхната дейност и необходимия контрол върху нея били осъществявани от конкретно определени лица, намиращи се в йерархична зависимост помежду си и спрямо ръководителя на организацията.Съобразно това разделение в осъществяваните функции и в изпълнението на конкретни задачи между членовете на сдружението били провеждани периодични срещи за разрешаване на възникнали проблеми, както и за обсъждане и вземане на решения , касаещи установения ред и създадения механизъм за функциониране на организацията.   Уговорената между членовете на групата и обективно осъществявана от тях за продължителен период от време престъпна дейност се изразявала в разпространение на наркотични вещества, чрез тяхната продажба на множество различни потребители, основно в гр.С., и получаването на значителни парични суми, които разпределяли помежду си. Наред с тази основна престъпна дейност, от която били генерирани целените финансови облаги, членове на сдружението осъществявали и други общественоопасни деяния/насочени против личността и имуществото на други лица/, но същите били породени от и подчинени на необходимостта от запазване или разширяване на основната престъпна дейност,около която били обединени членовете на сдружението, а именно извършването на множество престъпления по чл.354А НК, от които била набавяна цЕ.та от тях имотна облага. Така установените обстоятелства сочат, че са налице обективните характеристики на „организирана престъпна група“, съобразно законовите изисквания на чл.93,т.20 НК/в редакцията му, действала до 14.04.2009г./. Съществуващото сдружение е било съставено от повече от три лица, които изградили помежду си трайни, стабилни и устойчиви взаимоотношения, които имали за предмет осъществяването в страната на множество престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за повече от три години и чрез които се цели набавянето на имотна облага. Престъпното сдружение е било структурирано, с изградени обособени звена и установени функции на неговите членове и осъществявало престъпната си дейност за продължителен период от време под ръководството и контрола на неговия ръководител З.И..  В периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г. участие в тази организирана престъпна група са имали и подсъдимите С., С. и Р., като всеки от тях е установил и поддържал с други членове на сдружението такива дълготрайни и устойчиви лични взаимоотношения, които  са били изпълнени и със съответната необходима и съставомерна престъпна насоченост, а именно съвместното и съгласувано извършване в страната на престъпления по чл.354А от НК и набавянето на имотна облага от тях, с което деяние всеки от подсъдимите е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК.   

От субективна страна всеки от подсъдимите С., С. и Р. е извършил гореописаното деяние  при форма на вина пряк умисъл – всеки от подсъдимите е съзнавал, че със своите действия установява и поддържа отношения с множество други лица, които отношения са изпълнени с противоправно съдържание, съзнавал е това, че участва в сдружение и с тези други лица и реално допринася с действията си за неговото продължително престъпно функциониране, което нарушава установения в страната ред и общественото спокойствие , като пряко е целял настъпването на този  престъпен резултат. Същевременно всеки от подсъдимите С., С. и Р. е съзнавал и обстоятелството, че участва в тази задружна престъпна дейност наред и с множество други лица , както и това, че именно съвместните им действия са довели до постигане на целения от тях  общ престъпен резултат.Наред с това всеки от подсъдимите е съзнавал и обстоятелството, че престъпната група, в която участва цели осъществяване на престъпна дейност , свързана с разпространението на наркотични вещества, чрез която да си набавят имотна облага и се е съгласил с тези цели.  

Без значение за съставомерността на деянията на подсъдимите е обстоятелството дали същите са познавали и са имали непосредствени контакти с всички други членове на престъпното сдружение, както и дали същите са били запознати в конкретика с броя на членовете и с функциите и задачите, които всеки от тези членове изпълнява. Достатъчно е това, че всеки от подсъдимите се е съгласил да извършва съвместно ,с поне две други лица,  координирана трайна престъпна дейност  от определен вид и е приел да насочи усилията си към постигане на уговорения престъпен резултат, като е съзнавал, че и други/поне две/ лица са се съгласили да подчинят своите действия на тази идея за постигане на общ престъпен резултат,чрез осъществяването на множество съвместни и съгласувани престъпни действия.       

Събраните по делото и анализирани по-горе доказателства обосновават по несъмнен начин периода на осъществяване на продълженото престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК, за което С., С. и Р. са признати за виновни, а именно за времето от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г.Твърденията на св.В., че е осъществявал контакти със Зл.И. по повод организиране разпространението на наркотични вещества през 2003г. и на св.Б., че подс.Р. поддържа преки контакти с М.С. и след 06.02.2009г./без да сочи с какъв предмет/ остават изолирани , тъй като не се подкрепят от други доказателства по делото.  Това обстоятелство мотивира извода, че подсъдимите С., Сингеров и Р. не са осъществили  престъплението по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК и в периода от неустановена дата през 2003г. до неустановена дата през 2004г., както и че подс.С. не е осъществил престъплението и в периода от 07.02.2009г. до 24.03.2010г. /включително/, а подс.Р. не е осъществил престъплението и в периода от 07.02.2009г. до 10.08.2010г./включително/, каквото обвинение им е било повдигнато на досъдебното производство и се поддържа от прокурора с обвинителния акт и в неговата заключителна реч, поради което и подсъдимите С., Синигелов и Р. са оправдани в тази част от обвиненията им. Обстоятелството, че подсъдимите С. и Р. са преустановили своето участие в организираната престъпна група, ръководена от З.И., на 06.02.2009г., когато последния е бил задържан и двамата подсъдими са се укрили от органите на МВР, като са прекратили осъществяваната от тях престъпна дейност, налага извода, че престъплението по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК, за което са признати за виновни е било довършено от тях именно на 06.02.2009г.Последното сочи, че подсъдимите С. и Р. със своето деяние не са осъществили и квалифициращото обстоятелство по чл.321,ал.3 НК-„групата да е била създадена с користна цел“, каквото обвинение им е било повдигнато на досъдебното производство и се поддържа от прокурора с обвинителния акт и в неговата заключителна реч, тъй като този квалифициращ престъпното деяние признак не е бил инкриминиран към периода на извършване на престъплението от подсъдимите С. и Р., а е бил въведен като такъв от законодателя на 14.04.2009г.Поради това подсъдимите С. и Р. са оправдани и в тази част от обвиненията им.

Подсъдимите С., С. и Р. бяха оправдани и в частта на отправеното им и поддържано от прокурора обвинение в организираната престъпна група, наред с тях да са участвали и лицата И.И.Б., В. Г. Л., П.Й.Й., Г. Т. Й., Г. М. П., Б. В. В., М. И.Г., В. И. К., Ф. М. Х. и Ю.Л.З.. Оправдаването на подсъдимите С., С. и Р. в посочената част от обвинението им по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2 НК се мотивира от обстоятелството, че с присъда от 02.12.2013г. по НОХД № 1200/12г. на СНС, всеки от тях е бил оправдан по същото обвинение, за същото инкриминирано деяние и в същата част от това поддържано и по настоящото дело обвинение. Срещу тази оправдателна част на присъдата по НОХД № 1200/12г. на СНС не е бил депозиран съответен протест от прокурора, съобразно изискванията на чл.335,ал.4 НПК, като такъв протест е бил депозиран по отношение на други оправдателни части на тази присъда с искане подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени и в тези части на обвиненията им.Срещу осъдителните части на тази присъда на СНС са били депозирани и жалби от подсъдимите и техните защитници с искане за постановяване на нова, изцяло оправдателна присъда или отмяна на присъдата на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.  АпСНС с решение № 21/03.06.2014г. по ВНОХД № 17/14г. , като е намерил, че при първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения е отменил присъдата на СНС, от 02.12.2013г. по НОХД № 1200/12г., като е върнал делото на СП за изготвяне на нов обвинителен акт от прокурор при тази прокуратура. Специализираната прокуратура е изготвила обвинителен акт, в който поддържа обвиненията спрямо подсъдимите в техния пълен обем, включително и частта от тях, в която те са били оправдани от СНС с горепосочената присъда и внесла отново делото в СНС, където е било образувано настоящото НОХД № 1810/14г.Така установената липса на съответен протест от прокурора срещу присъда на СНС, от 02.12.2013г. по НОХД № 1200/12г., в частта й в която подсъдимите С., С. и Р. са били оправдани по обвинението в организираната престъпна група, наред с тях да са участвали и лицата И.И.Б., В. Г. Л., П.Й.Й., Г. Т. Й., Г. М. П., Б. В. В., М. И.Г., В. И. К., Ф. М. Х. и Ю.Л.З., каквото обвинение се поддържа от прокурора и по настоящото съдебно производство, поставя настоящия съдебен състав в процесуална невъзможност да признае подсъдимите за виновни и в тази част от обвиненията им, тъй като така би влошил неоснователно тяхното процесуално положение.  

Съдът призна подсъдимия А.С. за невиновен по поддържаното от прокурора обвинение за престъпление по чл.321 , ал.3 , т.1 ; вр.ал.1 НК и го оправда за това, че: в периода от 06.02. 2009г. до 08.02.2011г. в гр.С. е ръководил организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354А от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години , заедно с М.Й.С. и с участници Иван Г. В.,И.И.Б., Е.П.Е., М. В. Д.,В. Г. Л., Б.Р.С., К. В. Т., П.Й.Й., Г. Т. Й.,Г. М. П., М.П.В., Р. Р. И., К. С. А., Б. В. В., М. И.Г.,В. И. К., Ф. М. Х., Ю.Л.З., Д.Л.К., Д.С.С., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е.Д. и други неустановени лица,като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354А,ал.1 и ал.2 НК.

В доказателствената съвкупност по делото не се откриват доказателства, които да сочат, че в този период- от 06.02.2009г., когато ръководителя на престъпното сдружение З.И. е бил задържан от органите на МВР, до 08.02.2011г., когато и подс.С. е бил задържан от полицията, последният да е осъществявал, какъвто и да било контакт/пряк или опосреден, постоянен или инцидентен/ с някое от лицата, сочени за участници в организираната престъпна група. В този смисъл липсват такива твърдения в показанията на разпитаните по делото свидетели, липсват такива данни, събрани и чрез използваните по делото специални разузнавателни средства, по делото не са приложени веществени доказателства или писмени такива, които да сочат на извод за осъществявана в този период кореспонденция /телефонна, електронна или писмена/ между С. и което и да било друго лице, съпричастно към инкриминираната престъпна дейност. Не са налице и доказателства, който да обосновават действия, макар и опосредени, на подс.С., в този период, осъществени спрямо свидетели по делото и насочени да мотивират последните да променят депозираните от тях на ДП показания, каквито действия са осъществили лицата З.И.,чрез свои защитници, М.С., чрез своя брат и Е.Е.лично, по отношение на свидетелите Г. и Б.. Св.Б. изнася твърдения за осъществявани контакти, след 06.02.2009г., между М.С. и конкретно посочени други лица, участвали в групата- за Иван В., обосновани и с други доказателства, а за Р.П. и подс.Р. необосновани, но не сочи за такива контакти между подс.С. и други членове на сдружението.

       В този смисъл липсват доказателства, които да сочат за конкретни действия /както самостоятелни, така и съвместни с други лица/  на подсъдимия С. , които да мотивират извод за съгласуваност и подчинение на тези действия на предварително постигнати между него и който и да било от другите членове на престъпната група  договорености, съгласно които ,след 06.02.2009г., С. да е заместил З.И., след неговото задържане и да е упражнявал ръководни функции в това сдружение. Поради това и съдът приема, че доказателствата по делото не обосновават извод, че в периода от 06.02.2009г. до 08.02.2011г. между подсъдимия С. и другите лица, участвали в престъпната група,  са били установени такива устойчиви  взаимоотношения, при които  С. формулирал общите насоки в престъпната дейност , поставял конкретни задачи на участниците в групата и контролирал тяхното изпълнение, а участниците в това сдружение са приели да изпълняват указаното им от С. и да подчинят своите действия на неговите решения, за да бъдат реализирани техните общи престъпни цели.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и проверени по делото доказателства не му дават възможност да направи несъмнен и категоричен извод, че през инкриминирания период- от 06.02.2009г. до 08.02.2011г. , подсъдимия А.С., заедно с М.С. е ръководил организирана престъпна група с посочените по-горе участници и престъпни цели. Съблюдавайки принципа за постановяване на осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението във всичките негови части и отчитайки липсата на категорични доказателства, обосноваващи обективната, а и субективна съпричастност на подсъдимия А.С. към така описаното инкриминирано деяние- ръководство на организирана престъпна група, съдът го призна за невиновен в извършване на престъпление по чл.321,ал.3,т.1;вр.ал.1 НК ,за което му е било предявено обвинение.

В санкционната част на разпоредбата на чл.321,ал.3,т.2;вр. ал.2 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода” от три до десет години. При определяне размера на наказанията спрямо всеки от подсъдимите С., С. и Р., съдът отчете наличието и на смекчаващи и на отегчаващи отговорността обстоятелства, които са еднакво относими към индивидуализиране наказателната отговорност и на тримата подсъдими. Такива смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват добрите им характеристични данни, демонстрираното от тях в хода на съдебното следствие изрядно процесуално поведение, както и значителната продължителност на наказателното производство, която не е била обусловена от процесуални пречки, създадени от техните процесуални действия. По отношение на подсъдимите С. и Р., като смекчаващо отговорността им обстоятелство , съдът цени и тяхното необременено съдебно минало. Като отегчаващи отговорността обстоятелства спрямо всеки един от подсъдимите С., С. и Р. съдът отчита значителната продължителност на участието им в организираната престъпна група, което сочи на демонстрирана от тях престъпна упоритост, както и факта, че това престъпно сдружение е било съставено от голям брой лица/значително по-голям от изискуемия се минимум, съгласно чл.93,т.20 НК/. Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подс.С. съдът цени и високата позиция в йерархически изградената престъпна група, която той е заемал, позволила му да замества ръководителя на сдружението при необходимост , както и да участва при вземането на решения, определящи насоките за развитие на осъществяваната престъпна дейност.Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия С. съдът цени и факта на обремененото му съдебно минало- същия е бил осъждан за извършени престъпления по чл.206 , ал.6 ;вр.ал.1 НК и по чл.325,ал.1 НК, като настоящото инкриминирано деяние е било извършено от С. в изпитателния срок, определен при последното му осъждане. Горните обстоятелства мотивират приложението на чл.54 НК при индивидуализиране наказателната отговорност на всеки от подсъдимите С., С. и Р., като изключват приложението на чл.55 НК, тъй като горепосочените смекчаващи отговорността им обстоятелства не са многобройни и никое от тях не се явява изключително такова, а също така и предвид това,че спрямо всеки от подсъдимите С., С. и Р. са налице и горепосочените отегчаващи отговорността им обстоятелства.

 Така по отношение на подсъдимия А.С. съдът намира за съответно на обществената опасност на деянието и на дееца определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири  години и шест месеца, което се явява под средата на пределите , посочени в чл.321,ал.3,т.2;вр. ал.2 НК.

По отношение на подсъдимия Д.С. съдът намира за съответно на обществената опасност на деянието и на дееца определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години,което се явява под средата на пределите , посочени в чл.321,ал.3,т.2;вр. ал.2 НК.

По отношение на подсъдимия Г.Р. съдът намира за съответно на обществената опасност на деянието и на дееца определянето на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три  години и шест месеца, което се явява малко над минимума на пределите , посочени в чл.321,ал.3,т.2;вр. ал.2 НК.

 Така определеното по вид и размер наказание за всеки от подсъдимите А.С., Д.С. и Г.Р. способства в пълна степен спрямо всеки от тях да бъдат постигнати целите, визирани в чл.36,ал.1 НК, както в техния генерален аспект, така и в специалния им такъв.

Съобразявайки разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС, съдът е определил всеки от подсъдимите С. и Р. да изтърпят наложените им наказания „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим , като на основание чл.59,ал.1 и ал.2 НК е приспаднал, при изпълнение на наложените им наказания „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимите С. и Р. са били задържани по настоящото наказателно производство, както и времето , през което спрямо подсъдимия Р. е била изпълнявана мярка за неотклонение „Домашен арест“.

  Съобразявайки разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2,б.В от  ЗИНЗС, съдът е определил подсъдимия С. да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.

Подсъдимият Д.С.  е бил осъден с протоколно определение  по НОХД № 81/2002 г. на Районен съд гр.Поморие, влязло в сила на 11.03.2003г. за извършено престъпление по чл.325,ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 /три/ години. Престъплението по чл. 321, ал. 3,т.2; вр. ал. 2 НК предмет на НОХД № 1810/2014 г. по описа на СНС, 15 състав, е било извършено от подсъдимия С. в периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г. Това мотивира извода, че престъплението по чл. 321, ал. 3,т.2; вр. ал. 2 НК , за което Д.С.  е признат за виновен по настоящото НОХД № 1810/2014 г. на СНС е било извършено от него в изпитателния срок на предходното му осъждане по НОХД № 81/2002г. на Районен съд гр.Поморие. Поради това и съобразно императивната разпоредба на чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение спрямо подсъдимия Д.С. и отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца по НОХД № 81/2002 г. на Районен съд гр.Поморие, като на основание чл.57,ал.1,т.2,б.Б от ЗИНЗС е определил С. да изтърпи това наказание „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим и отделно от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъдата по настоящото наказателно производство.

Съобразявайки обстоятелството, че приобщените към материалите по делото веществени доказателства- мобилни телефони, СИМ карти, преносим компютър, преносим диск, фотоапарат, портфейл и пари, не попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй като не са предмет или средство на престъпление, не са придобити, чрез такова и тяхното притежаване не е забранено, съдът с присъдата си постанови тяхното връщане във владение на правоимащите лица, от които са били иззети.  

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия А.А.С. да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 1596,65лева и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Д.С.С. да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 1396,65лева и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Г.Б.Р. да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 1396,65лева и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Поради тези фактически и правни съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :