МОТИВИ към ПРИСЪДА
по НОХД № 886/2016г., по описа на ПОС.
Окръжна Прокуратура – гр. П. е повдигнала обвинение срещу
С.Г.Т. и Д.Х.Т. и същите са предадени на съд за извършени престъпления, както
следва :
Подсъдимата С.Т. за извършено престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК за това, че на ****г. в гр. П. е отнела чужди движими вещи: дамско
портмоне на стойност 5,00 лева, пари в размер на 130,00 лева, банкова карта с №
****,
издадена от „****” АД на името на Ц.В.В. ***, без стойност, лична карта на Ц.В.В.
***, без стойност, карта за градски транспорт, без стойност, платежна карта „***”
без стойност и платежна карта „ВиК” без стойност, всичко на обща стойност
135,00 лева от владението на Ц.В.В. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
Подсъдимият Д.Т.
за извършено престъпление по чл.
249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на ****г. в гр. П., при
условията на продължавано престъпление, когато с две и повече деяния /пет
деяния/ са осъществени поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е използвал платежен
инструмент – дебитна карта и ПИН-код без съгласието на титуляра – Ц. В.В., като
деянието не съставлява по-тежко престъпление, в резултат на което е получил по
неправомерен начин парична сума в общ размер на 1 700,00 /хиляда и
седемстотин/ лева, както следва:
- на ****г. в 11,25 ч. в гр. П., ул. „***”, № 7, чрез АТМ
устройство № 361 на „****” АД, гр. С. – клон П., използвал платежен инструмент
– дебитна карта с № ****, издадена от „****” АД, гр. С. на Ц.В.В., с ЕГН **********
*** и данни за платежния инструмент /ПИН/, без съгласието на титуляра Ц.В.В., в
резултат на което получил по неправомерен начин парична сума, в размер на
100,00 /сто/ лева;
- на ****г. в 11,26 ч. в гр. П., ул. „***”, № 7, чрез АТМ
устройство № 361 на „****” АД, гр. С. – клон П., използвал платежен инструмент
– дебитна карта с № ****, издадена от „****” АД, гр. С. на Ц.В.В., с ЕГН **********
*** и данни за платежния инструмент /ПИН/, без съгласието на титуляра Ц.В.В., в
резултат на което получил по неправомерен начин парична сума, в размер на
400,00 /четиристотин/ лева;
- на ****г. в 11,27 ч. в гр. П., ул. „***”, № 7, чрез АТМ
устройство № 361 на „****” АД, гр. С. – клон П., използвал платежен инструмент
– дебитна карта с № ****, издадена от „****” АД, гр. С. на Ц.В.В., с ЕГН **********
*** и данни за платежния инструмент /ПИН/, без съгласието на титуляра Ц.В.В., в
резултат на което получил по неправомерен начин парична сума, в размер на 400,00
/четиристотин/ лева;
- на ****г. в 11,29 ч. в гр. П., ул. „***”, № 7, чрез АТМ
устройство № 361 на „****” АД, гр. С. – клон П., използвал платежен инструмент
– дебитна карта с № ****, издадена от „****” АД, гр. С. на Ц.В.В., с ЕГН **********
*** и данни за платежния инструмент /ПИН/, без съгласието на титуляра Ц.В.В., в
резултат на което получил по неправомерен начин парична сума, в размер на
400,00 /четиристотин/ лева;
- на ****г. в 11,30 ч. в гр. П., ул. „***”, № 7, чрез АТМ
устройство № 361 на „****” АД, гр. С. – клон П., използвал платежен инструмент
– дебитна карта с № ****, издадена от „****” АД, гр. С. на Ц.В.В., с ЕГН **********
*** и данни за платежния инструмент /ПИН/, без съгласието на титуляра Ц.В.В., в
резултат на което получил по неправомерен начин парична сума, в размер на
400,00 /четиристотин/ лева.
Подсъдимият Т. е предаден на съд и за извършено престъпление
по чл. 339, ал. 1 от НК за това, че на 22.06.2015г. в гр. п., обл. Пловдивска е
държал огнестрелно оръжие – 1 брой пистолет
„****”, модел „****”, със сериен № *****,
калибър 9Х22 мм, ведно с пълнител и 2 броя боеприпаси – пистолетни шумови
патрони калибър 9Х22 мм доработени в бойни чрез снарядяване с по една метална
сачма, без да има за това надлежно разрешение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– П. поддържа повдигнатите обвинения спрямо двамата подсъдими с фактическа
обстановка идентична с описаната в обвинителния акт и квалификация на деянията.
Счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в
рамките на наказателното производство писмени и гласни доказателства. Предлага
съдът да признае и двамата подсъдими за виновни в извършване на престъпленията,
за които са предадени на съд, като на подсъдимия Т. се предлага за извършеното
престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на две години и глоба 2000 лева, а за второто две
години лишаване от свобода, като по съвкупност му се наложи едно общо най-тежко
наказание, с приложението на института на условното осъждане. За подсъдимата Т.
предлага наказание лишаване от свобода ориентирано около минимума, което да
изтърпи ефективно, при първоначален строг режим.
Подсъдимите С.Т. и Д.Т. дават обяснения по повдигнатите
им обвинения като не се признават за виновни . Отричат да имат каквато и да е
причастност в престъпленията, в които са обвинени и молят да бъдат оправдани.
Защитникът на двамата подсъдими адв.К.Д. пледира за постановяване
на изцяло оправдателна присъда, поради недоказаност на обвиненията по несъмнен
и категоричен начин, каквото е изискването на закона.Счита, че извършеното разпознаване
от св.Ц.нка В. по снимки е в нарушение с чл.171 ал.4 от НПК, защото подсъдимата
е била известна на органите на досъдебното производство и не е търсена за това
процесуално следствено действие, въз основа на което се претендира дискредитирането
му от съда, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Счита, че няма достатъчно
доказателства, които да обосноват извода,че именно подзащитната му е осъществила
престъпното посегателство. По отношение на подсъдимия Т. излага съображения, че обвиненията спрямо
него почиват изцяло на предположения.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, по реда
на Глава XXVII от НПК – чл.371 т.1 от НПК , поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимата С.Г.Т. е родена на ***г*** , българка,
българска гражданка, с начално образование, безработна, семейна, с ЕГН **********. Подсъдимата Т. е осъждана
три пъти до момента за престъпления от общ характер. Последното й осъждане е
било по НОХД 578/2014г. по описа на Окръжен съд – гр. П. за кражба на дамско
портмоне /чл. 195, ал. 1, т. 5, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 от НК/ и
за използване на чужда банкова карта, без съгласието на титуляра /чл. 249, ал.
1, вр. чл. 26, ал. от НК/ с извършени две тегления на суми общо за 290 лв.,
като деянията са били извършени на 29.12.2013г. в гр. П. Определено е било общо
наказание от три месеца лишаване от свобода, реално, при строг режим. На
23.09.2014г. е започнало изтърпяването на наказанието в Затвора – гр. С. и на
21.12.2014г. подсъдимата С.Т. е била освободена поради изтърпяване.
Подсъдимият Д.Х.Т. е роден на ***г***, обл. П., българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с
ЕГН **********.
Подсъдимите С.Т. и Д.Т. са майка и син.
На ****г., около 10.00 часа подсъдимите Д.Т. и С.Т. се
намирали в района на автогарата в гр. П.. Те
се качили в автобус по направление гр. П. – гр. П. Съзнателно седнали на
различни седалки, за да може други пътници да седнат в близост до тях, а
подсъдимата С.Т. да прецени възможността да извърши кражба на портмоне с карти
за банкомат и пари. Имала предвид и обстоятелството, че водачът на автобуса в
огледалото за обратно виждане периодично наблюдава пътниците и обстановката в
превозното средство.
На посочената дата от спирка в гр. П., след автогарата в
посочения град, в същия автобус се е качила свид. Ц.В., която пътувала до болница УМБАЛ „****” в гр. П.
Свидетелката седнала до жена, която помислила, че е от ромски произход – това
била непознатата й подсъдима С.Т. – едра на ръст жена, около 40 годишна,
облечена с черен анцуг, тъмна коса, вдигната с шнола и хваната високо. Седели
на двойна седалка, като подсъдимата била до прозореца, а свидетелката към
пътеката в автобуса.
Отзад диагонално на свидетелката, седял млад мъж с черни
очила – това бил непознатият за нея
подсъдим Д.Т., облечен в оранжево червеникаво горнище, тип анцуг, с
черни кантове от външната страна на ръкавите.
Чантата на свидетелката била през лявото й рамо и стояла
между нея и подсъдимата. По пътя свидетелката заспала и се събудила в гр.
Пловдив, където слязла до УМБАЛ „****” на бул. „****”, № 15А.
По време на пътуването, подсъдимата С.Т. се възползвала
от заспиването на пострадалата В., ловко бръкнала в намиращата се между тях
чанта на свид. В., откъдето взела портмонето й – синьо и кафяво кожено с
метална колесница на него с намиращи се в него лична карта, дебитна карта „***”,
карта за градския транспорт и сумата от 130 лв. В портмонето, отделно от
дебитната карта, се намирало и листче с изписан ПИН кодът на картата.
Подсъдимата Т. наблюдавала поведението
на свид. В. от събуждането на последната до слизането й от автобуса.
След слизането на пострадалата В. на предпоследната
спирка, на следващата – автогарата в гр. П. слезли подсъдимите Т. – майка и
син. Веднага подсъдимият Т. взел от майка си – подсъдимата С.Т. портмонето на
свид. В., преровил го и след като намерил дебитната карта на свидетелката и
листчето с ПИН кодът, се отправил към ул. „***”, № 7 до АТМ устройство № 361 на
„****” АД, гр. С. – клон П. От това устройство използвайки картата и ПИН кодът
от листчето, което било в джоба на панталона му, подс. Т. първоначално изтеглил
сумата от 100 лева, за което пострадалата В. не била уведомена, а веднага след
това последователно в рамките на около пет минути, извършил още четири
транзакции от по 400 лева, след което бързо се отдалечил. Общата сума, която подс. Д.Т. изтеглил възлизала на
1 700 лева.
Подсъдимият Д.Т. обитавал къща заедно с неговите родители в гр. п., ул. „***” № 38. На
22.06.2015г. в стаята, която той обитавал
под спалнята държал два
пистолета.
Подсъдимият Т. имал ясна представа за огнестрелно оръжие,
което като конструкция е предназначено за поразяване на цел от разстояние при
задействан патрон, съдържащ барут. Също така знаел за същността на газовото оръжие под
форма на пистолет за временно поразяване на жива цел чрез използване на
токсични вещества, оказващи сълзотворно и раздразнително действие. На името на
подсъдимия Д.Т. било издадено само едно
удостоверение от РУ „Полиция” – гр. п. при ОД на МВР – гр. П. за притежаван от
него газов пистолет „***”, със сериен № *****
с пълнител. На името на подсъдимата С.Т. и на името на бащата на подсъдимия Д.Т.
не били издавани разрешения за притежаване на неогнестрелни – газови оръжия. На
двамата подсъдими и на бащата на подс. Т. не било издавано разрешение за държане на
огнестрелно оръжие /л. 76 дознанието/.
При извършеното действие по разследване – претърсване и
изземване било намерено и иззето оръжие – два броя газови пистолети –марка „***”,
модел „****”, със сериен № *****, калибър 9Х22 мм., 2
бр. боеприпаси – пистолетни шумови патрони, калибър 9Х 22 мм доработени в бойни чрез
снарядяване с по една метална сачма, и пистолет марка „****”, модел „***“ ,
сер.№ ****, стандартен, сигнално-газов,
кал.9х22мм.
От изготвената химическа експертиза е видно , че с двата
пистолета са възпроизвеждани изстрели – по наличните химически остатъци –
частици от бездимен барут, след последното им почистване. Същите са иззети след
разрешение от съдия при окръжен съд – П. от дома, обитаван от подсъдимия Т. ***,
за които баща му е заявил пред свидетелите Х. и Г., че принадлежат на сина му –
подсъдимия Т., и че синът му имал всички необходими документи за тях.
От заключението на стоково-оценъчна експертиза е видно, че
стойността на отнетите вещи, собственост на пострадалата Ц.В. е 135 лева.
От заключението на съдебно- балистичната експертиза е видно , че пистолет марка „***”,
модел „***”, със сериен № ****, калибър 9Х22 мм се
определя като огнестрелно оръжие, а 2 бр. боеприпаси – пистолетни шумови
патрони, калибър 9Х 22 мм
доработени в бойни чрез снарядяване с по една метална сачма, съгласно чл. 7,
ал. 1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Представеният за
изследване пистолет марка „***”, модел „****“ , сер.№****, е стандартен,
сигнално-газов, кал.9х22мм. Същият е технически изправен и годен да
възпроизведе изстрел, със стандартни газови и шумови пистолетни патрони
кал.9х22мм. и съгласно чл.4 ал.5 от ЗОБВВПИ пистолетът представлява
неогнестрелно оръжие.
От заключението на
оценъчната експертиза е видно, че получената сума от подс. Т. – чрез използването на платежен
инструмент – дебитна карта и данни за платежния инструмент – ПИН код, без
съгласието на титуляра пострадалата Ц.В., е в общ размер на 1 700 лева.
От назначената фото-портретна експертиза /фотоалбум и
протокол от техническа експертиза № 166/05.03.2015г./ е видно, че е установено
сходство на заснетото лице с подсъдимия Т. по следните признаци – цвят и линия
на косата, големини и форми на лицето, носа, брадичка– тип „катинарче”, с горна
дреха / риза с дълъг ръкав , с видим оранжево –червеникав цвят. Резултатът от
сравнителния анализ на фрагмент от снимка със заснетото лице от видеозаписа
позволява да се направи извод, че не се изключва възможността, посоченото и
заснето на представения видеозапис лице, да е лицето Д.Х.Т..
От заключението на съдебнотехническата експертиза
назначена на съдебното следствие е видно, че при изследване и съпоставка между
иззетото по делото веществено доказателство – горнище с оранжево-червен цвят ,
иззето от дома на подсъдимия и връхната дреха,с която е облечено лицето на
видеозаписа са налице сходни признаци –
цвят, наличие на цип и надлъжни ивици по ръкавите.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за
установена от
събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.
372 ал.3 вр. чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК, за които бе одобрено съгласието на
страните да не се извършва разпит на всички свидетели и вещите лица, тъй като
съответните действия по разследване са извършени при условията и по реда
предвиден в НПК, а именно показанията на свидетелите Ц. В.В., М.Ю.Х., Д.Г.Г.,
от заключенията на съдебно техническата експертиза, стоково оценъчната
експертиза, съдебно химическата експертиза, съдебно балистичната експертиза,
протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лица и приложения
към него фотоалбум, писма,справки, справки за съдимост, характеристични справки
и др., от иззетите по делото веществени доказателства, както и от събраните на съдебното следствие
доказателства - показанията на свидетелите П.М.Я. , Т.Н.Т., от заключението на
съдебно техническата експертиза.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите, с които
отричат причастност към престъпните посегателства. В обясненията си подсъдимата
С.Т. заяви, че малко преди 23.09.2014г. се прибрала от С. с автобус и до датата на насроченото
й дело за кражба, състояло се на 23.09.
не е излизала от дома си, защото разбрала от адвоката си , че е обявена за издирване.
Обясненията на подсъдимата се опровергават от показанията на свидетелката В.. В
двата разпита на досъдебното производство съответно дадени на ****г. в деня на
инцидента и при втория на 14.11.2014г.
свидетелката е дала пълно и точно описание на жената, която е стояла до нея
в автобуса – от ромски произход,
доста едра , около 40 годишна с тъмна коса - средно дълга и вдигната с
шнола, със светла кожа и пъстри очи, като изрично е заявила, че ако я види би
могла да я разпознае. При извършеното разпознаване по снимков материал св.В. с
категоричност е посочила подсъдимата по
белези достатъчно близки до тези изнесени в показанията й./л.54 -55 от д.п./ ,
които е имала възможност да възприеме добре, предвид близкото разстояние, от
което е възприела подсъдимата, позволило й да запомни индивидуалните й белези. Възраженията
на адв.Д. за опорочено разпознаване на подсъдимата от пострадалата по снимки
вместо на живо са изцяло неоснователни. Повече от очевидно е, че към момента на разпита на пострадалата и последващото
разпознаване по снимки, личността на
подсъдимата не е била известна, за да се осигури разпознаването й на живо,
защото е извършено на 23.04.2015г.,а привличането в качеството на обвиняема на Т.
е станало факт на 27.08.2015г. Затова
като е предприето разпознаване по снимки не е допуснато твърдяното от
защитата нарушение по чл.171 ал.4 от НПК. Показанията на св.В. са логични, последователни, изнесени без противоречия досежно основните факти
включени в предмета на доказване и кореспондират в пълна степен с другите
събрани по делото доказателства. В показанията си свидетелката В., след
предявяване на видеозаписа от камерата ,заснела действията на лицето, осъществило неправомерните транзакциите с дебитната й карта, независимо от обяснимия й стремеж като
потърпевша да бъде разкрит авторът на деянието, е била достатъчно обективна и
добросъвестна да посочи, че в автобуса на задната седалка зад нея е седял мъж
със слънчеви очила , който прилича на заснетото лице, но не може да каже с
категоричност дали е същото. Неоснователни са и предположенията на защитата, че
няма доказателства за това престъпното
посегателство да е осъществено в автобуса докато е пътувала В., защото след
слизането й се е движила по улиците, а
после е чакала в болницата. В протокола за разпит /л.52 от д.п/, свидетелката е категорична , че още със
сядането си в автобуса е заспала, като дамската й чанта е била между нея и
подсъдимата, която е останала на мястото си след нейното слизане на спирка в гр.П. От момента , в
който е напуснала автобуса до този, в
който започнала да получава съобщения, пострадалата с категоричност е посочила,
че не е ходила никъде, а се е насочила директно към онкодиспансера пеша и в
този интервал никой не се е доближавал до нея, нито тя се е блъскала в някой. В.
със сигурност е посочила, че е била обрана в автобуса. Съдът намира тези
показания за последователни и убедителни и няма основание да се поставя под съмнение
достоверността на изнесено от нея и предвид личните възприятия на съда от
същата за възраст и физика. Обстоятелството, че портмонето е било отнето именно
от подсъдимата Т. съдът намира за доказано и от факта, че синът й – подсъдимият
Т. непосредствено след извършване на престъпното посегателство е осъществил
неправомерните транзакции от банкомата, чийто действия са били записани и от охранителните камери от банков клон „***“АД-
гр.П. , ул.“*** №7. При предявяване на записите на свидетеля Д.Г.Г. / л. 58
д.п./ същият с категоричност е познал
подсъдимият Д.Х.Т. - по ръст, коса и телосложение, като лицето, което борави с
банкомата и то в часа, в който св.Ванкова е получила известие по мобилния си
телефон. Възражението на защитата да бъдат дискредитирани тези свидетелски
показания, защото не е извършено
разпознаване по реда на чл.169-171 от НПК не могат да бъдат споделени. При разпита на свидетеля му е
предявено приобщеното по делото веществено доказателство – диск съдържащ видеозапис от охранителните камери,
като св.Г. е заявил , че лицето, което вижда е подсъдимият Т.. Показанията на този
свидетел няма основание в посочената им част да бъдат дискредитирани, защото
той лично познава, както подсъдимият Т., така и цялото му семейство, видно от
депозираните му показания на досъдебното производство, а и в конкретния случай
не се касае за разпознаване по смисъла на чл.169-171 от НПК, а за предявяване
на приобщено по съответния ред веществено доказателство – 1 бр. диск със записи
от охранителни камери, за което свидетелят е дал показания. Заявеното от Г.
намира опора и в заключението на назначената на досъдебното производство лицево
идентификационна експертиза, според която не се изключва възможността
посоченото и заснето на видеозаписа лице, да е Д.Х.Т., а също така и с иззетото
от дома на подсъдимия веществено доказателство - горнище с оранжево-червен цвят. От заключението
на назначената на съдебното следствие
съдебно техническа експертиза е видно, че при сравнителния анализ на снимковите кадри от видеозаписа на лицето облечено с горна дреха с дълъг ръкав, с видим оранжево-червеникав
цвят и при сравнение с представеното за
изследване горнище е установено, че са
налице сходни признаци между връхната дреха, с която е заснето лицето от
видеозаписа и иззетото горнище по цвят, наличие на цип и надлъжни ивици по
ръкавите.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия Т., че иззетото при извършеното
претърсване в дома му огнестрелно оръжие
не е негово. От показанията на свидетелите М.Ю.Х. и Д.Г.Г. е видно, че при извършването
на това процесуално следствено действия в дома на подсъдимия е бил само баща му
Х.Т., който е казал, че намерените оръжия и патрони са на сина му Д. и той има всички документи за тях. Показанията на
тези свидетели са в пълен синхрон и с
казаното от поемното лице – св.Т.Н.Т., който при разпита си поясни, че двата
пистолета са били поставени заедно в един найлонов плик и открити под спалнята
в стаята, която била заключена, защото по данни на мъжа от къщата , в нея живее
синът му, който в момента го няма. Показанията на този свидетел намират опора и
в заявеното от подсъдимия, че когато е
било извършено претърсването в дома му той се е намирал в чужбина.Също така в
показанията си св.Т. с категоричност
сочи, че двата пистолета са намерени на втория етаж от къщата в заключената спалня
, а мъжът е обяснил, че това е стаята на сина му, в която той не влиза,
заключена е защото го няма, както и че е бил учуден, когато полицаите намерели
двата пистолета. Показанията на тези свидетели се допълват и с казаното от св.Я..
Обстоятелството, че огнестрелното оръжие и боеприпасите са били държани от подсъдимия в обитавана от
него стая и именно той е упражнявал фактическа власт върху тях намира опора в обективно установения по делото
факт, че газовият пистолет на подсъдимия
Т., заедно с огнестрелното оръжие са били
на едно място, поставени в найлонов плик под спалнята.Обстоятелството, че това
е неговата спалня кореспондира не само с
показанията на гореизброените свидетели, но и с факта, че от
същата стая е иззета и карта за пощенска
пратка, в която фигурира името на подсъдимия /л.96 от д.п./. Не могат да
бъдат споделени и доводите на защитата за процесуална негодност на протокола за
извършеното претърсване и изземване от
дома, обитаван от подсъдимия. Същият е одобрен от съдия , съдържа всички изискуеми по закон
реквизити и от съдържанието му е видно, че не е налице твърдяната липса на
подпис на разследващия, извършил действието по разследване. / л.4 от д.п. /
По изложените по-горе съображения съдът прие, че обвинението,
спрямо всеки един от подсъдимите, се явява доказано по несъмнен и категоричен
начин и то не почива на предположения,така както настоява защитата на двамата подсъдими. От
обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, съдържаща множество гласни доказателствени
източници, установяващи преки и косвени доказателства, приобщените по делото
писмени доказателства, веществени такива и тяхното експертно изследване, данните
от протоколите за извършените процесуално следствени действия обосновават в достатъчна степен обвинителната
теза.
При така
установената фактическа обстановка по делото
съдът намира, че с деянието си подсъдимата Т. е осъществила от обективна
и от субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, а
подсъдимият Д.Т. по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК.
От обективна
страна на ****г. в гр.П., подсъдимата е отнела чужди движими вещи ,
установи по вид и стойност от събраните по делото доказателства, от владението
на Ц.В.В. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От субективна
страна престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл, като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е
настъпването на вредните последици и пряко ги е целяла.
От обективна страна
на ****г. в гр. П., подсъдимият Д.Т. е
използвала платежен инструменти по смисъла на чл.93 т.24 от НК - дебитна
карта с № ****,
издадена от „****” АД, гр. С. на Ц.В.В. *** и данни за платежния инструмент ПИН
– код за дебитна карта , издадени на името на Ц.В.В. , без съгласието на титуляра Ц.В.В.
, като чрез пет транзакции от АТМ устройство №361 на „****“ АД-гр.С.,клон
П., намиращо се в гр.П. на ул.“***“ №7 е
изтеглил сумите , както следва в 11.25 часа сумата от 100лева, в 11.26 часа
сумата от 400лева, в 11.27часа сумата от 400 лв., в 11.29 часа сумата от
400лева, в 11.30 часа сумата от 400лева
или в общ размер 1 700лева, като
деянието не съставлява по – тежко престъпление. Налице е продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като са осъществени пет деяния покриващи състава на едно и също
престъпление, осъществени в рамките на един ден, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и от
субективна страна продължение на предшестващото.
От обективна
страна на 22.06.2015г. в гр. П., обл.П. в обитаваната от него
стая в дома му, подсъдимият е упражнявал трайна фактическа власт върху
огнестрелно оръжие– 1 брой пистолет
„***l”,
модел „****”, със сериен № ****,
калибър 9Х22 мм, ведно с пълнител и 2 броя боеприпаси – пистолетни шумови
патрони калибър 9Х22 мм доработени в бойни чрез снарядяване с по една метална
сачма, с което е реализирал формата на изпълнителното деяние държане, без да
има затова надлежно разрешение.
От субективна
страна и двете престъпления са осъществени от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждала е
настъпването на вредните последици и пряко ги е целял.
При
индивидуализиране на наложеното на подсъдимата Т. наказание,съдът отчете като
смекчаващи отговорността й обстоятелства- ниската стойност на отнетите вещи, а
като отегчаващи лошите характеристични данни, предходните й осъждания за
еднотипни престъпления против собствеността, което очевидно говори за трайна
престъпна нагласа да се облагодетелства
по незаконен начин.
За подсъдимия Д.Т. като смекчаващи вината
обстоятелства, за всяко едно от извършените престъпления поотделно, съдът
взе предвид неговото чисто съдебно минало, а като отегчаващи значителната стойност на неправомерно
получените пари от престъпното посегателство по чл.249 ал.1 от НК, наличието на
пет деяния включени в продължаваното престъпление, което сочи на престъпна
упоритост, факта на осъществените две
тежки умишлени престъпления в рамките на кратък времеви период.
Като анализира
тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства , съдът намира, че по отношение
на подсъдимата Т. наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността й обстоятелства, в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За подсъдимия Т.
за всяко едно от извършените престъпления поотделно съдът определи наказанието при условията на
чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, както
следва за престъплението по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК в размер на ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер
на 2000 лева, а за престъплението по чл.339 ал.1 от НК – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Наложеното
наказание лишаване от свобода подсъдимата Т. следва да изтърпи ефективно,
предвид предходните й осъждания за умишлени престъпления от общ характер, при
първоначален СТРОГ режим на основание чл. 61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл.23 ал.1 от НК следва на подсъдимия Т. по съвкупност да му бъде наложено едно общо
най-тежко наказание, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер
на 2000лева.
Не е налице
законова пречка за приложението на института на условното осъждане, предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия, а и целите на наказанието, според съда, в
случая биха могли да се реализират без наказанието да се търпи ефективно.
Предвид на
изложеното и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Според
преценката на настоящата инстанция така определеното по вид и размер наказание,
спрямо всеки един от подсъдимите поотделно, се явява
напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянията и дейците и ще съдейства в пълна степен за постигането на
необходимия поправителен и превъзпитателен ефект.
На основание чл. 53, ал. 2, б. А от
НК съдът отне в полза на
държавата иззетото по делото веществено доказателство - пистолет „****” със сериен № **** с пълнител, намиращ се на съхранение във ІІ РУ
на МВР – П.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, приложени по делото - мобилен телефон „****” с
ИМЕЙ **** със сим-карта; мобилен телефон
„***” с ИМЕЙ *** със сим-карта; мобилен телефон „***” с ИМЕЙ **** мобилен
телефон „***” с изрязана сим-карта, горнище в оранжево-червен цвят, приложени
по делото и газов пистолет „****” със сериен № **** пълнител, предаден на съхранение във ІІ РУ на МВР – П., следва
след влизане на присъдата в законна сила да се върнат на подсъдимия Д.Х.Т..
ПРИЛОЖЕНОТО по делото веществено доказателство - оптичен диск марка CD-R „**** „***” Plovdiv да остане
приложен по делото.
С оглед изхода на делото в тежестта на подсъдимите следва да бъдат
възложени направените по делото разноски като подсъдимата С.Г.Т. следва да заплати по сметка на ОД
на МВР – гр. П. сумата от 40,00 лева, представляваща направени разноски в хода
на досъдебното производство, а по сметка
на Окръжен съд – П. сумата 15,00 лева, представляваща направени разноски в хода
на съдебното производство.Подсъдимият Д.Т. следва да заплати по сметка на
ОД на МВР – гр. П. сумата от 190,00 лева, представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд – П.
сумата от 110,00 лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното
производство.
Причини за извършване на престъпленията са незачитане на установения в
страната правов ред, стремеж към лично облагодетелстване по незаконен начин.
По изложените съображения Пловдивският Окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :