ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№16
гр. Пловдив, 03.01.2020 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито
заседание на трети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА
ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Зорница Тухчиева въззивно
ч. гр. д. № 2804 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 67658/21.10.2019 г. по описа на РС - Пловдив от П.Д.З., Н.Г.З., К.Г.З. и Р.Г.З., всички действащи чрез пълномощника си – адв. Й.Й. *** срещу Определение № 11110 от 07.10.2019 г., постановено по гр. дело № 5015 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив, с което съдебното производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по административно дело № 1841/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
С жалбата се иска определението да бъде отменено. Поддържа се, че то е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Застъпва се становище за необусловеност на гражданското дело от административното, доколкото пред Административен съд – Пловдив е поставен за разглеждане спор по въпроса изтекъл ли е срока за обжалване на разпореждане № 5104-15-311/08.11.2016 г. на НОИ- ТП гр. Пловдив. Акцентира се, че няма образувано дело пред съд, чиито предмет да е обжалването на горепосоченото разпореждане. Излагат се подробни аргументи. Към жалбата като писмено доказателство е представено заверено копие на Удостоверение изх. № 90/25.04.2017 г. на „МИГ ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД.
Ответникът по частната жалба – „Миг Инженеринг“ ЕООД, действащо чрез адв. Я.Я. и адв. М. Д., е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който навежда доводи за нейната неоснователност. По същество се противопоставя на възраженията за липсата на предпоставката, визирана в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Третото лице – помагач на ответника – Г.Д.М., не е подал в установения от закона срок отговор на частната жалба.
Отговор на частната жалба не е постъпил и от третото лице – помагач на ответника – ЗК „Олимпик“ – Клон България.
Частната жалба е редовна и допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Установява се, че с обжалваното определение, първостепенният съд е спрял на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК образуваното въз основа на предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ исково производство до приключване с влязъл в сила краен акт на производството по административно дело № 1841/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Предходната съдебна инстанция е приела, че от представената по делото като писмено доказателство – жалба /л. 150- 152/ се установява, че горепосоченото административно дело има за предмет оспорване на Разпореждането на Длъжностно лице от ТП на НОИ – гр. Пловдив за признаване за трудова на претърпяната от общия наследодател на ищците – жалбоподатели в настоящото производство злополука, поради което произнасянето на Административния съд по жалбата и потвърждаването или отмяната на това разпореждане е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.
В аспект на горното, основателно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателите, че представената към молбата за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, жалба от 21.06.2019г. има за предмет обжалване на Акт за прекратяване № 1040 – 15- 46/07.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с който е прекратено административното производство по жалба с вх. № 5104 – 15- 311#4/13.05.2019 г. С жалбата от 21.06.2019 г. се претендира отмяна на акта за прекратяване, като правния спор, с който административният съд е сезиран има за предмет изследване на въпроса изтекъл ли е срокът за обжалване на разпореждане № 5104-15-311/ 08.11.2016 г. на НОИ ТП – гр. Пловдив, а в условията на евентуалност е поискано на основание чл. 89, ал. 1 АПК възстановяване на срока на обжалване.
Административното производство, което е било образувано по жалба с вх. № 5104 – 15- 311#4/13.05.2019 г. има за предмет оспорване на Разпореждане № 5104-15-311/ 08.11.2016 г., постановено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, с което е призната за трудова, злополука, описана в разпореждането като настъпила на 23.08.2016 г. в ***, около 6,33 ч.
Въпреки неправилността на констатираното от
първостепенния съд, постановеното от него определение, като краен извод,
подлежи на потвърждаване. При извършена от настоящия състав служебна справка в
интернет страницата на АС - Пловдив се установява, че на 24.10.2019 г. е
проведено открито съдебно заседание, като на 13.11.2019 г., административният
съд се е произнесъл с окончателно определение № 2311, с което е отменил Акт за прекратяване № 1040-15-46/07.06.2019 година
на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с който жалба с вх.№
5104-15-311#4 от 13.05.2019 г. допълнена с жалба - вх.№ 5104-15-311#5 от
15.05.2019 г. срещу Разпореждане № 5104-15-311 от 08.11.2016 г. е приета за
просрочена, като подадена извън срока на обжалване по чл.117, ал.2, т.2 във
връзка с чл.117, ал.1, т.2 буква „г“ от КСО и е изпратил
е делото като преписка
на Директора на ТП на НОИ Пловдив, за продължаване
на административното производството по жалбата на "МИГ
ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД срещу Разпореждане № 5104-15-311/ 08.11.2016 г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив.
Гореизложеното обуславя извод за възстановяване висящността на производството по признаване на злополуката като трудова, а оттук и наличието на основание за спиране на съдебното производство, образуваното въз основа на предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че един
от правопораждащите предявеното спорно материално
право (обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди при
настъпване на трудова злополука) юридически факти представлява обстоятелството,
че наследодателят на ищците, който е
полагал труд по трудово правоотношение при ответното търговско дружество, е
пострадал през време, във връзка или по повод на извършваната работа, т. е. при
всяка работа, извършена в интерес на работодателя. Следователно, трябва чрез
пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, да се установи в процеса на
доказване, че претърпяната от работника злополука е трудова (в случай че това
обстоятелство е било спорно между страните). Недопустимо е едва в съдебното
производство, образувано по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, този правнозначим факт да бъде изясняван инцидентно, ad hoc, тъй като той следва да
бъде установен в административното производство, образувано по разследване на
декларирана злополука, като единствено компетентният административен орган може
да я признае за трудова чрез издаване на индивидуален административен акт -
разпореждане за приемане на злополуката за трудова (арг.
чл. 60, ал. 1 КСО, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки). В този смисъл е и практиката
на ВКС, обективирана в редица решения, включително
в Решение № 374/23.07.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 3766/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 109/12.03.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 622/2011 г., IV г. о., ГК; и пр.
Тъй като
властническият административен акт, с който злополуката е приета за трудова,
обуславя обективната имуществена отговорност на работодателя по чл. 200 ал. 1 КТ, от съществено значение за изхода на правния спор, предмет на настоящото
исково производство, представлява обстоятелството дали надлежният
административен орган е приел процесната злополука за трудова с влязъл в сила
индивидуален административен акт. Именно законосъобразността на това
едностранно властническо изявление, обективирано в
Разпореждане № 5104-15-311/ 08.11.2016 г. на длъжностното лице по осигуряването
е била оспорена от ответното дружество с жалба с вх.№ 5104-15-311#4 от
13.05.2019 г., висящността на производството по която
е била възстановена с постановеното от Административния съд Определение № 2311/
13.11.2019 г. по частно административно
дело № 1841/2019 г. по описа на същия съд.
Следователно
налице е преюдициален спор, чийто изход обуславя
правилното решаване на правния спор, предмет на иска по чл. 200, ал. 1 КТ. Именно
тази връзка на преюдициалност между тези две дела предпоставя спирането на исковото производство до
приключване на правния спор относно правнорелевантното
обстоятелство дали процесната злополука следва да се
квалифицира като трудова – основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. А нормативната цел на правната норма, уредена в тази
разпоредба, е насочена към обезпечаване принципа на законност (арг. чл. 5 ГПК),
т. е. когато е налице висящо дело пред друг съд, чийто изход е обуславящ
правилното решаване на повдигнатия материалноправен
спор по друго дело, обусловеното съдебно производство трябва да бъде спряно до
приключване на преюдициалния правен спор с влязъл в
сила краен съдебен акт. По този начин, при съотнасяне на тези два спора като
обуславящ към обусловен, не би се достигнало до две противоречиви разрешения от
българския съд по обусловения правен спор.
Поради тези правни съображения, атакуваното
определение, следва да бъде потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11110 от 07.10.2019 г., постановено по
гр. дело № 5015 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив, с което съдебното
производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до
приключване с влязъл в сила акт на производството по административно дело №
1841/2019 г. по описа на Административен съд -
Пловдив
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.