Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 05.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1082 по описа на съда за 2013 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от М. на О. срещу А.С.Л. искова молба за осъждането му
да заплати сумата от 29 937.27 лева, представляваща сумата за направените
разходи за издръжка, обучение и квалификация и/или преквалификация
пропорционално на неизпълнението на срока на военната служба.
В
исковата молба се твърди, че със заповед № КВ-101/27.03.2012 г. на министъра на
О., на основание чл. 163 от ЗОВСРБ договорът за кадрова военна служба с
ответника бил прекратен и А.Л. бил освободен от военна служба. При прекратяване
на договора със заповед № 395 на командира на военно формирование ***** - К.
била удържана сумата от общо 3 762.57 лева - дължимото на основание чл.
227, ал. 1 и чл. 228, ал. 1 от ЗОВСРБ обезщетение и неусвоения годишен лимит за
2011 г. и 2012 г. от сумата на направените разходи за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на неизпълнението на срока на
военната служба – 33 699.84 лева. Ищецът отправил до ответника покана за
доброволно възстановяване на сумата от 29 937.27 лева, която покана била получена
от Л. на 02.05.2012 г. В отговор на поканата ответникът отказал да възстанови
сумата, тъй като очаквал приключване на дело пред Административен съд – гр.
Пловдив.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва сключения на 03.02.2003
г. договор за кадрова военна служба за срок от 14 години, от които 4 години за
обучение в НВУ „В. Левски“ и 10 години за изпълнение на кадровата военна
служба. На основание § 139 от ПЗР на ДР на ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 16/2010 г., в
сила от 26.02.2010 г.) между министъра на О. и А.Л. бил сключен договор за
военна служба № 74/26.05.2010 г. за заемане на длъжността „командир на взвод по
щат № А-126 на министъра на О.“ на работа и доволствие във военно формирование
– поделение ***** – с. К.. Не оспорва и издаването на заповед за прекратяване
на договора за кадрова военна служба и разпоредените с нея плащания на
обезщетения и удръжки.
Оспорва
иска по основание и размер. Командирът на военно формирование – поделение *****
– К. едностранно определил, дължимата от ответника сума на основание финансова
справка към писмо рег. № 1213/03.04.2012 г. на началника на НВУ „В. Левски“ –
гр. Велико Търново. Сумите не се дължали поради незаконосъобразното им
определяне. При невъзможност да бъдат събрани следвало да се процедира по реда
на ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ,
установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4, издаден от
министъра на О..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ.
Не се спори между страните и се
установява от приетата по делото заповед № КВ-101/27.03.2012 г. на министъра на
О., че договорът за военна служба на А.С.Л. е прекратен преди изтичане на срока
по чл. 142, ал. 5 от ЗОВСРБ, на основание чл. 163, ал. 1 от ЗОВСРБ – с
предизвестие, изразено с рапорт от 23.03.2012 г. и че на командира на военно
формирование ***** – К. е възложено да организира изплащането на ответника
полагащото му се парично обезщетение при освобождаване от военна служба, като
на основание чл. 260, ал. и ал. 5 от ЗОВСРБ удържи сумата на направените
разходи за издръжка, обучение квалификация и/или преквалификация пропорционално
на неизпълнението на срока на военна служба.
Спорните по делото въпроси се
свеждат до начина на изчисляване на разходите и техния размер.
Съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 23/2011 г.), военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163 преди изтичането на срока на военната служба дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Според ал. 5 и 6 на същия член, сумата се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако сумата по ал. 1 на чл. 260 от ЗОВСРБ не може да се събере чрез удържането й, вземането да се събира по реда на ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4 от чл. 260 от ЗОВСРБ.
Ответникът не оспорва, че
договорът е прекратен преди изтичане на срока, през който е следвало да заема
военна служба и в този смисъл са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника да възстанови разходите по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ.
Що се отнася до размера на иска, съдът намира следното:
Установява се от заповед на командира на военното формирование №
695/06.04.2012 г., че дължимото на А.Л. брутно месечно възнаграждение за период
от три месеца е на стойност 3 125.43 лева и че му се дължи неусвоен
годишен лимит за 2011 и 2012 г. в размер на 637.14 лева. Л. е заплатил
обезщетение за неспазен срок на предизвестието. Разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на неизпълнението
на договора за кадрова военна служба са изчислени на 33 699.84 лева,
съгласно финансова справка. След удържане на дължимата на Л. сума от
3 762.57 лева (3 125.43 лева + 637.14 лева) от задължението му за
възстановяване на разходите от 33 699.84 лева, се установило, че дължи на
МО 29 937.27 лева.
Тъй като се установява несъбираемост на цялата сума по чл. 260, ал. 1 от
ЗОВСРБ, законодателят е предвидил реда за събиране на остатъка – въз основа на
извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането
по реда на ал. 4 – министърът на О. следва да определи реда и начина за
изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация.
Към момента на прекратяване на договора за военна служба – 27.03.2012 г. е
издадена заповед на министъра на О. № ОХ-766/06.10.2011 г. С нея е определен
реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация на военнослужещите в МО, структурите на пряко подчинение
на министъра на О. и Българската армия. Видно от съдържанието на финансовата
справка, с която са определени разходите и от заключението на първоначалната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е налице частично съответствие
на справката с приложимата заповед № ОХ-766/06.10.2011 г. Установена е и грешка
в периодите, за които се изчисляват разходите. Това е видно и от съдържанието
на финансовата справка, като в титулната част е отразено, че А.С.Л. е приет в
НВУ „В. Левски“ на 31.08.2003 г., а са изчислени разходи за предходна учебна
година – 2002/2003 г. За установяване точния размер на разликата между сумите
по финансовата справка и дължимите суми, определени съобразно заповедта на
министъра на О., на основание чл. 195, ал. 1, пр. 2 от ГПК, служебно е
допусната, изслушана и приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Установено е, че за периода на обучение – 31.08.2003 г.–08.04.2008 г. разходите
са на обща стойност 42 872.91 лева. Освен констатираната грешка в
продължителността на обучението, вещото лице е направило изчисления, които са
наложили корекции в разходите за 2003/2004 г. и 2004/2005 г. учебни години.
Пропорционално на неизпълнението на срока на военната служба, при коефициент от
0.6009, задължението за разходи по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ възлиза на
25 762.82 лева. След удържане на сумата от 3 762.57 лева (брутното
месечно възнаграждение за три месеца и неусвоен годишен лимит за 2011 г. и 2012
г.) ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 22 000.25 лева.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че щом разходите
не са определени в документ по чл. 260, ал. 6 вр. ал. 4 от ЗОВСРБ, искът
подлежи на отхвърляне поради недоказаност на неговия размер. В постановеното по
чл. 290 от ГПК решение № 297/23.10.2015 г. по гр. д. № 284/2015 г. на ВКС, IV
г.о. е указано, че когато искът е доказан по основание, но няма достатъчно
данни за неговия размер, съдът е длъжен да определи размера по своя преценка (чл.
162 от ГПК) или да вземе заключение на вещото лице, но е недопустимо да
отхвърли иска поради недоказаност на неговия размер. В случая исковата
претенция за възстановяване на разходите по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ е установена
по основание, съобразно гореизложеното. Относно размера на иска са изслушани
две съдебно-счетоводни експертизи, втората от които по категоричен начин
установява размера на дължимата от ответника сума. Съдът кредитира заключението
на допълнителната експертиза като компетентно и обективно дадено, установяващо
размера на дължимите суми, при съобразяване на приложимите инфлационни индекси.
Искът следва да бъде уважен за сумата от 22 000.25 лева и отхвърлен за
горницата до 29 937.27 лева.
С оглед
изхода на спора ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска – 291.63 лева.
На ищеца
разноски не се дължат, тъй като не претендира такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, А.С.Л.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М. на О., с адрес гр. С.,*** сумата
от 22 000.25 лева, представляваща разходи за издръжка, обучение и
квалификация на ответника пропорционално на срока на неизпълнение на договора
за кадрова военна служба, прекратен със заповед на министъра на О. №
КВ-101/27.03.2012 г., като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер
от 29 937.27 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. на О., с
адрес гр. С.,*** да заплати на А.С.Л., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
291.63 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: