№ 4580
гр. Варна, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502464 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Хемп енд Хелт“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Христо Попович“ №7, ет.5, ап.14,
представлявано от Магдалена Стоянова Пехливанова, действаща, чрез адв.К. Ж., със
служебен адрес: гр.В., бул.“Г. К.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, против Определение №10614 от
28.09.2022г. постановено по гр.д.№27/2022г. по описа на РС Варна, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело
Решение №1969/17.06.2022г., в частта за разноските, с която молба е поискано редуцирането
по реда на чл.78, ал.5 от ГПК на присъденият в полза на насрещната страна адвокатски
хонорар до нормативно предвиденият минимум.
С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно съдът не е отчел, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, като в проведеното единствено открито
съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца не се е явил. Сочи се, че
извършените по делото процесуални действия от насрещната страна се свеждат до
депозирането на исковата молба и подаване на молба за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, която съдържа и становище по хода на делото. Сочи се още, че по делото не е
било необходимо събирането на голям обем от доказателства или използването на различни
способи за доказване. Ето защо се поддържа, че присъденият адв.хонорар в размер на
840лв. за исковото производство и в размер на 420лв. за производството по обезпечаване на
бъдещ иск, са прекомерни, тъй като надвишават минимума, установен с НМРАВ. Сочи се, че
според материалният интерес от общо 2447.16лв., минималното възнаграждение в
настоящото производство е в размер на 401.30лв., а това в производството по обезпечаване
1
на бъдещ иск е в размер на 315.65лв. С оглед горното се моли за отмяна на атакуваният
съдебен акт и постановяване на нов, с който да се измени размера на разноските дължими в
полза на насрещната страна, чрез редуцирането на присъденото адвокатското
възнаграждение до минималният размер, определен при условията на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба “Нокси 93“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Голямо Враново, обл.Русе, общ.Сливо поле, ул.“Васил Левски“ №30,
представлявано от Зюлфер Якубова Хюсеин, действащ чрез адв.Т. Т., със съдебен адрес:
гр.С., ул.“Х. К.“ №**, е подал отговор на същата, с който се поддържа становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че
първоинстанционният съд правилно е преценил обема на извършените действия в
производството, както и че вината за завеждане на иска, се носи изцяло от ответника-
жалбоподател. Сочи се, че адвокатите не са задължени да работят при възнаграждения по
минимума, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която определя само прагът, под който не може да падне
стойността на възнаграждението за оказаните правни услуги. Сочи се още, че адвокатите
предоставят услуги в условията на конкурентна работна среда и по отношение на тях се
прилага принципът за свободата на договаряне, прогласен в чл.9 от ЗЗД, според който
стойността на услугите се договаря свободно между страните и е допустимо и позволено от
закона да бъде договаряно по-високо по размер възнаграждение. На следващо място се
поддържа, че размера на договореният и заплатен адвокатски хонорар, е съобразен
характера на производството и видовете действия, които са предприети с оглед,
продължителността на забавата на ответника. Поддържа се още, че дори при минимална
фактическа и правна сложност на спора, страните по договора за защита имат право да
уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от минималния по НМРАВ, като
обичайно двукратно или трикратно надвишение, не предопределя прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като наредбата има за цел да гарантира най-нисък праг на
адвокатските възнаграждения, който праг не може да бъде аргумент при възражения за
прекомерност. Моли се за потвърждаване на атакуваният съдебен акт.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това,
са следните:
Производството по гр.д.№27/2022г. на РС Варна има за предмет претенция за
осъждане на “Хемп енд Хелт“ ООД да заплати на “Нокси 93“ ЕООД общо сумата от
2447.16лв., от която 2330лв.-цена на доставена стока и 117.16лв.-мораторна лихва. В хода на
делото ответника е погасил изцяло процесните задължения, поради което е постановено
2
решение за отхвърляне на исковете като в полза на ищеца са присъдени деловодни разноски
и по конкретно 420лв.-адвокатско възнаграждение заплатено за проведено в границите на
ч.гр.д.№6549/2021г. на РС производство по обезпечение на иска и 840лв.-адвокатско
възнаграждение заплатено за исковото производство.
След подадена от ответника молба по чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е
постановил определението, предмет на настоящата въззивна проверка, с което е оставил без
уважение искането на страната за изменение на решението в частта за разноските, чрез
редуциране на присъдения в полза на насрещната страна адвокатски хонорар до нормативно
предвиденият минимум, като е приел, че не са налице основания за това.
Намаляването на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, е израз
на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до
правосъдие. На правото на ответника да иска намаляване на прекомерно адвокатско
възнаграждение, кореспондира правото на ищеца да бъде възмезден за разноските, които е
направил във връзка с реализиране на претенцията си по съдебен ред, като между двете,
следва да се търси баланс.
В случая както вече се посочи, исковото производство, е предшествано от проведено
обезпечително такова, което от своя страна е инициирано, след продължила над седем
месеца забава на ответника. Наред с това погасяването на дълга, е настъпило в средата на
едномесечният срок за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. В този смисъл, както
към момента на предприемане на действията за обезпечаване на иска, така и към датата на
подаване на исковата молба, ищеца не би могъл да предполага, че ще последва доброволно
изпълнение от страна на ответника, напротив поведението на длъжника до този момент сочи
на обратното. Ето защо ниската степен на фактическа сложност на делото, респективно
липсата на извършени множество или сложни процесуални действия по доказване и
защитаване на претенцията, не може да се разглежда като задължително основание за
редуциране на адвокатският хонорар. Изложеното важи и по отношение на правната
сложност на спора.
На следващо място изчислените по реда на НМРАВ минимални размери на
адвокатски хонорар съобразно размера на иска, действително са в размерите посочени от
ответника, а имено в размер на 315.65лв. за производството по обезпечаване на бъдещ иск и
в размер на 401.30лв., като това са размери, които не включват ДДС. От друга страна видно
от ангажираните доказателства, размерите претендирани от ищеца са с начислен ДДС, като
след приспадането му съответните размери са 350лв. и 700лв. В резултат, от което
възнаграждението заплатено в обезпечителното производство надхвърля с малко
минираният размер по НМРАВ, респективно не са налице основания за редуцирането му.
Разликата между минималният и заплатеният за исковото производство хонорари, е по
съществена-около 300лв., но същата не се явява прекомерна и не сочи на стремеж на
страната да се обогати, чрез претендирането на завишен хонорар, особено като се има
предвид продължителното пасивно поведение на ответника.
3
С оглед горното настоящият състав на съдът, намира, е не са налице основния за
приложение на чл.78, ал.5 от ГПК, респективно че подадената частна жалба се явява
неоснователна и като такава, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №10614/28.09.2022г. постановено по гр.д.
№27/2022г по описа на РС Варна, с което е оставена без уважение молбата на “Хемп енд
Хелт“ ООД, с ЕИК *********, за изменение на постановеното по същото дело Решение
№1969/17.06.2022г., в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4