Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 12.08.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на седми април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7 867
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ, а към втория ответник –
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищците – Й.М.Й. и М.А.Ш. твърдят, че на
28.10.2016 г. вторият ответник като водач
на лек автомобил марка „Крайслер”, модел „Вояджер” с д.к.№ *******на автомагистрала „Тракия“ при км
247+300 м нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост
несъобразена с конкретните пътни условия и намалената видимост, вследствие на
което реализирал ПТП като ударил попътно на него ориентираният л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с д.к.№ *******,
причинявайки смъртта на водача му - А. Ш., с когото първият ищец живеел на
семейни начала и същото лице е баща на втория ищец. Относно описаното ПТП е
образувано д.п. № 742/2016 г. по описа на РУ на МВР - Нова Загора и пр.пр. №
3362/2016 г. по описа на Сливенска окръжна прокуратура. Твърдят, че вследствие
смъртта на посоченото лице ищците са претърпели
неимуществени вреди. Двамата ищци и починалия, живеели в едно
домакинство, помагали си взаимно и били едно сплотено и задружно семейство.
Първият ищец изпаднала в шок след научаването на новината за смъртта на А.,
постоянно плаче, нарушен е сънят й - вечер трудно заспива и не може да спи
повече от няколко часа през нощта. Вторият ищец към момента на смъртта на баща
му е бил едва на 13 години. Сега той е отчаян и обезверен - не може да намери
начин да преодолее загубата. Сочат, че изживяват стрес, потиснатост,
безпокойство, изострена чувствителност, раннимост,
вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата
и усещане за "разрив" в отношенията с другите, и живота като цяло. И
за двамата починалия е бил опора в живота си и надежда за сигурност на бъдещето
им. Това е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство
у ищците. Заявяват още, че относно първия описан лек автомобил има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, по полица №
BG/30/116002327886, валидна от 05.09.2016г. до 04.09.2017г. Твърдят, че
предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение с вх. № 103/25.01.2017 г., но ответникът не определил и не изплатил
обезщетения. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъдят ответниците да им заплатят сумите, както следва:
1. Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ да
заплати:
- 200 000 лева на първия ищец -
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 25.04.2017г.
до окончателното изплащане на сумите;
- 200 000 лева на втория ищец -
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 04.01.2018г.
/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите;
2. Ответникът Х.А.Т. да заплати:
- на Й.Й.
/първия ищец/ сумата от 4 000 лева, като част от общо дължимите 10 020 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 28.10.2016г. до
25.03.2017г.;
- на М.А.Ш. сумата от 9 000 лева, част
от общо дължимата сума от 24 103 лева, представляваща законна лихва за периода
от 28.10.2016г. до 04.01.2018г. Претендират и сторените по делото разноски. В
последното съдебно заседание е представен списък на претендираните
разноски от ищците съгласно чл. 80 от ГПК, които се изчерпват с адвокатско
възнаграждение за техния процесуален представител на основание чл. 38, ал. 1,
т. 1 от ЗАдв. /лист 221 от делото/. В определения от
съда срок процесуалният представител на ищците е депозирал писмена защита по
делото.
Ответникът
- ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ в депозирания от него писмен отговор не оспорва следните
факти:
-
настъпилото на 28.10.2016г. ПТП и
-
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица, сключена със „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.” АД относно лек автомобил Крайслер „Вояджър”, с per. No ******.
Оспорва
механизма на настъпване на ПТП – то, като поддържа, че е налице случайно
деяние. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че:
-
същият е спрял управлявания от него лек
автомобил на магистрален път, а не в аварийна лента за спиране,
-
лекият автомобил, управляван от пострадалия е бил без светлини,
-
пострадалото лице не е поставило на определеното за това място чл. 97, ал. 4 от ЗДвП светлоотразителен триъгълник,
-
пострадалото лице е бил без поставен предпазен колан,
-
неподаване на авариен сигнал от автомобила, който да информира участниците
движещи се зад него, за престоя му на пътното платно;
-
неработещ габарит на автомобила, което е затруднило възможността движещия се
зад него автомобили да го забележи;
С
оглед на това ответникът поддържа, че единствената причина за настъпилото ПТП е
на пострадалото лице. Евентуално поддържа, че дори да се приеме, че лекият
автомобил, управляван от пострадалото лице е бил в движение в момента на удара,
неговата скорост е била ниска и в
нарушение на чл. 22, ал. 1 и ал. 3от ЗДвП е без включени аварийни светлини.
Поддържа, че водачът на другият автомобил няма вина за настъпване на ПТП, тъй
като автомобилът на пострадалото лице е попаднал в опасната зона за спиране на
първият. Оспорва твърденията относно преживените от ищците болки и страдания,
като твърди, че такива не са налице, доколкото ищцата Й.Й.
не е живяла със загиналия А. Ш., били са фактически разделени, ищцата е живеела
и работила в Германия преди процесното ПТП, поради
което и същата не е била в близки отношения приживе със загиналия Ш.. В
последното съдебно заседание е представен списък на претендираните
разноски от ответното дружество съгласно чл. 80 от ГПК /лист 223 от делото/.
Ответникът - Х.А.Т. в депозирания от него писмен отговор
оспорва исковите претенции по основание и размер.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в
настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното
дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е
валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и
-
настъпване на процесното ПТП.
На страница 9 от т.д. № 4/2018г. по
описа на СОС е представено и прието удостоверение за раждане, издадено от
община Ямбол, въз основа на акт за раждане № 0683 от 17.08.2003г., от което се
установява, че ищецът М.А.Ш. е син на А. А.Ш., а ищцата Й.Й.
е негова майка.
По
делото на страница 10 от т.д. № 4/2018г. по описа на СОС, е представена писмена
претенция вх.№ 103 от 25.01.2017г., адресирана до ответното застрахователно дружество
от ищците за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП, като по делото
липсват данни последният да е определил и изплатил обезщетение на ищците.
По делото е приета присъда № 24 от
09.10.2018г., постановена по нохд № 480/2017г. по
описа на Сливенски окръжен съд, съгласно която Х.А.Т. е признат за виновен за
това, че на 28.10.2016г. в района на км 247.300 на автомагистрала „Тракия“, при
управление на МПС - лек автомобил „Крайслер Вояджер“, с per. № ******,
нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението", и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно
лице - на А.М.М.ЕГН ********** от гр.Ямбол, настъпила
на 28.10.2016г. и на А. А.Ш. ЕГН ********** от гр.Ямбол, настъпила на
12.12.2016г. От мотивите съм присъдата се установява, че като частни обвинители
в наказателното производство са участвали – петте деца на А. Ш. и ищцата. В
мотивите на присъдата е описан механизма на настъпване на процесното
ПТП. По време на управление на автомобила от А. Ш., поради техническа
неизправност в ключалката на предния капак на автомобила, същият се отваря,
попада върху предното стъкло на автомобила и закрива видимостта на водача на
автомобила. Ш. спрял автомобила в активната дясна лента за движение, в която го
управлявал. Водача на автомобила – Ш. останал в купето, като не предприел
преместване на автомобила от лентата за движение в лентата за принудително
спиране, с което нарушил чл. 58, ал. 1 от ЗДвП, не сигнализирал спрелия
автомобил с предупредителни светлоотразителен
триъгълник и не включил аварийни светлини, с което нарушил чл. 59, ал. 1 от ЗДвП. По същото време в този участък от пътя се движи застрахования при първия
ответник автомобил, на къси светлини, със скорост 121 км/ч, с опасна зона за
спиране на автомобила – 142 м., като осветената зона на автомобила е 70 – 80
метра. Настъпил удар между челната част на този автомобил и задната част на
автомобила, управляван от Ш.. Основна причина за настъпване на описаното ПТП е
прието, че е поведението на водача Ш., който е предприел спиране в дясна лента
за движение на магистрала, след като е имал техническата възможност да спре в
аварийната лента. В мотивите е прието, че към момента на удара лекия автомобил,
чийто водач е Ш. е спрял, като е бил тъмен обект, без да се включени каквито и
да било светлини – фарове, габарити или аварийни. Втора, но не основна, причина
за настъпване на процесното ПТП е движението на
автомобил „крайслер” със скорост, при която зоната на
спиране /142 м./ е по-голяма от зоната на осветеност на късите фарове – 70 – 80
м., което практически означава, че същият не може да реагира при внезапно
възникнала опасност на пътя. Предвид фактът, че по делото е установено, че няма
спирачни следи от автомобил „крайслер”, е прието, че
или неговия водач не е предприел спиране или ако е предприел такова, това
означава, че скоростта му на движение е била по-висока при ПТП от определената
в момента на удара- 121 км/ч.
С
решение № 31 от 30.04.2019г., постановено по внохд №
5/2019г. по описа на Бургаски апелативен съд, е изменена присъда №
24/09.10.2018г., постановено по нохд № 480/2017г. по
описа на ОС-Сливен, като е намалено наложеното наказание „лишаване от свобода“
от две на една година, както и
изпитателния срок от четири на три години. Намален е и размерът на наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от три на две години. В това
решение изцяло е възприет изводът на първоинстанционния
съд относно механизма на процесното ПТП и причините
за неговото настъпване.
С
решение № 212 от 02.12.2019г., постановено по н.д. № 853/2019г., по описа на
ВКС е оставено в сила решение № 31 от 30.04.2019г., постановено по внохд № 5/2019г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Пред
настоящия съдебен състав са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите: Й.В.Г., К.А.И. и М. С.И..
Свидетелят
Й.Г.сочи в показанията си, че А. и Й. са живели заедно 18 години, като семейство,
в гр. Ямбол, на ул. „Тополница“, не са се разделяли. Заявява, че М. е отглеждан
от А., защото майка му ходила в Германия всяка година за по 2-3 месеца, след
което се връщала. Изпращала пари. Когато А. починал, Й. е била в Германия и не
е успяла да се върне навреме за погребението. Описва ищците, че след загубата, не са
спокойни, притеснени
са, говорят за починалия, ходят на гробища.
Свидетелят
К. И. посочва, че семейството на Й., М. и починалия А. живели постоянно заедно от
20 години в гр. Ямбол. Разбирали се. А. обичал сина си и жена си. За М. се
грижели неговите родители, като са поддържали нормални семейни отношения. А. е
карал такси, а Й. работела за по 2 – 3 месеца в чужбина, връщала се за един
месец, оставяла им пари за прехрана и пак заминавала. След като се случило това
нещастие и двамата не могат да го преживеят. Всяка седмица ходят на гробищата,
тежко им е, плачат.
Свидетелят
М.И. /вуйчо на втория ищец/ сочи, че преди ПТП А. е живял с Й.. Познава и
бившата му съпруга, с която били разведени. Сочи, че преди ПТП Й. не е била в България.
Три месеца работила в чужбина, оставяла пари и пак се връщала. Свидетелят
посочва, че след инцидента за А. се грижела неговата жена /жената на свидетеля/.
Веднъж на свиждане
в болницата отишла Я.. Й. нямала време да отиде, защото работела в чужбина. И.
заявява, че А. не е живял с Я.. Тя си оставила четирите деца и заминала в
чужбина. Заявява, че А. е живял с Й.. След развода, не е поддържал контакт с Я..
Дошла, след като разбрала, че А. е пострадал. Я. не се е грижила за А., не се е
прибирала в България. А. живял с М. и Й.. Й. се върнала в България след като А.
починал.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните
съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
него е посочено, че получените травматични увреждания на А. Ш., при процесното ПТП са в резултат от контактуване на тялото с
интериора на купето при липса на поставен предпазен колан. Експертът заявява,
че предпазният колан е неефективен при удар отзад на автомобила, с преместване назад - гръбначната
травма, след което преместване и контактуване с детайли от купето – травма на
глава, гр. кош, бели дробове, крайници. Вещото лице приема, че при поставен обезопасителен колан е възможно телесните увреждания по
обем и интензивност да са по-леки. Описва, че при висока кинетична енергия от
тялото вследствие на удар с много висока скорост и притискане от поставен
предпазен колан е възможно разкъсване на вътрешни органи, като слезка, черен дроб и др. Сочи, че тези увреждания може да
доведат до летален изход вследствие на остра кръвозагуба и ненавременно
достигане до оперативно вмешателство. В проведеното на 09.12.2020г. открито
съдебно заседание, вещото лице пояснява, че при пострадалия е налице счупване
на тялото на трети гръден прешлен и констатирана долна параплегия,
парализа на долните крайници. Има счупени ребра и от ляво и дясно, което
говори, че лицето е имало някакво хаотично движение в автомобила. За момента
хаотичните движения не са донесли летален изход, умира от усложненията на тези
тежки травми. Той прави септично състояние, наслагва се и кървенето с тежкия
анемичен синдром, което е в последствие на стреса, на язви, гастрити, колити,
може да получи стресова язва, тежки декубитални рани.
По
делото е допусната и съдебно авто – техническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. Посочва, че от представените по делото
материали не може да се направи категоричен извод дали водачът А. Ш. е бил с
поставен предпазен колан към момента на ПТП. В заключението е прието, че
най-вероятно получените гръбначно-мозъчни травми са вследствие на камшичен удар, настъпил в резултат на ПТП. Обосновава
извод, че правилно поставен и изправен обезопасителен
колан не ограничава движението на главата при камшичен
удар.
Пред
настоящи съдебен състав по искане на ответника е допуснат до разпит свидетелят Я.М.С..
Свидетелят посочва, че с А. имат пет деца. Разведени са, но продължили да бъдат
заедно. След като го изписали от болницата, тя се грижела за него. С. заявява,
че М. нямал една година, когато Й. го е оставила на А. да се грижи за него и
заминала за чужбина. По време на ПТП също е била в чужбина. Заявява, че Й. не е
живяла с А., не е живяла в къщата му, не е спала в къщата й. Преди да почине А.
помолил Я. да се грижи за синът му М.. След като А. починал, майка му го взела
и го оженила. Посочва, че майката не се грижи за детето изобщо. В добри
отношения били с А. към датата на инцидента. Познава Й., но твърди, че А. не е
живял с нея. Седмица след инцидента Й. дошла от чужбина. М. получавал наследствена
пенсия.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Относно
предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно направения на основание чл.
146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищците
е да установят:
1. претърпени вреди от ищците –
описаните в исковата молба;
2. на коя дата ищците са предявили
претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
3. представяне от страна на ищците на
всички изискани от ответника документи във връзка с заведената щета.
Съдът е поставил в доказателствена
тежест на ответника да установи, че първият ищец е живял в отделно домакинство
с починалото лице преди датата на настъпване на ПТП.
От представената и описана по-горе писмени
доказателства, се установява, че ищците са предявили писмена претенция пред
ответното застрахователно дружество на 25.01.2017г. От същата се установява, че
е приложено и удостоверение за банкова сметка. ***ределил
и изплатил обезщетение на ищците.
Относно
прекия иск предявен от Й.М.Й.:
Константната съдебна практика
(Постановление №5 на Пленума на ВС от
1969г. и Постановление № 2 на Пленума на ВС от 1984г.) изчерпателно очертават кръга от лицата, които
следва да се считат легитимирани да получат застрахователно обезщетение – това
са възходящите и низходящите, съпругът и две други категории лица, които
формално не са свързани с брачна или родствена връзка с пострадалия
/починалия/, но поради естеството на фактическите отношения помежду им, също са
легитимирани да претендират за обезщетение.
Ищцата Й. твърди, да е живяла на
съпружески начала с починалия в следствие на ПТП А. Ш. и именно на основата на
това фактическо съжителство основава твърдението си за възникването на процесното право да получи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от неговата смърт.
Според насоките на цитираните по- горе
ППВС, които са се утвърдили в съдебната практика, настоящият съд приема, че
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при настъпване
на смъртта му, има право на обезщетение, което следва да бъде определено като
се съобразят интензитета и продължителността на фактическите отношения с
пострадалия.
Страните по делото спорят относно
твърденият от ищеца Й. факт на фактическо съжителство с пострадалия. За
установяване на този факт и направените възражения от ответника са разпитани
свидетелите: Й.Г.и К. И. /по искане на ищцата/ и М.И. и Я.С. /по искане на ответника/.
Свидетелите на ищеца твърдят, че познават починалия от над 25 – 30 години, но
същевременно не познават първата му съпруга и не знаят колко деца има от нея и
те къде живеят. Единствено свидетелстват, че от 18 – 20 години ищцата е живеела
с починалия като мъж и жена /единият свидетел твърди, че са сключили граждански
брак/ и че тя е работила в чужбина за по 2 – 3 месеца, след което се връща за
около месец, оставя им пари и отново заминава. И на двамата свидетели не е
известно, след като е изписан от болницата А. Ш., кой се е грижел за него до
смъртта му, но това не е била ищцата, защото тя не е успяла дори и за
погребението да си дойде. Третият свидетел, който е в родствени отношения с
втория ищец, също посочва, че първата ищца е живяла на семейни начала с
пострадалия, както и, че е работила в чужбина за по няколко месеца и след това
се е връщала, като към датата на настъпване на ПТП и след това е била в
чужбина. Четвъртият свидетел дава показания, които са в пълно противоречие със
събраните от другите трима свидетели. Съдът като взе предвид този факт, липсата
на други събрани по делото доказателства, в подкрепа на изнесените от нея
данни, както и обстоятелството, заявено от самата свидетелка, че нейните деца,
чиито баща е пострадалия, също са предявили искове срещу ответника, счита, че
не следва да бъдат кредитирани нейните показания. Предвид събраните в хода на
съдебното дирене пред настоящия съд доказателства следва да се приеме, че е
установено трайно фактическо съжителство между ищцата и починалия А. Ш..
По отношение размера на платимото
застрахователно обезщетение, съдът съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост,
съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и според действително установения
(доказан) техен размер.
При анализа на установените факти –
фактическо съжителство между ищцата и починалото лице, което е с
продължителност минимум 14 години /доколкото тяхното общо дете е на 13 години
към датата на ПТП/, което е било прекъсвано от пребиваването й в чужбина за
периоди от 2 – 3 месеца, след което се е пребивавала при семейството си за
около месец и отново е заминала, не е посетила пострадалия по време на престоя
му в болницата, не се е грижела за него след изписването му и до смъртта му
/въпреки, че същият се е намирал в много тежко състояние, което е изисквало
съобразно заявеното от вещото лице много грижи/ и не е присъствала на
погребението му и при прилагане на принципа на справедливостта, съдът намира,
че размерът на обезщетението за вредоносните последици, които е претърпяла ищцата
следва да бъдат определено на сумата от 14 000 лева. За разликата до размер на претендираната сума от 200 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Това е така, понеже от близките емоционални
отношения, каквито ищцата твърди да е имала с пострадалия приживе и каквито се
установиха, не осъществяват изцяло пълноценното т.е. не изчерпват съдържание на
брачната връзка, по смисъла на СК, чието „заместване“ по силата на фикция е
допуснал ВС и по- късно утвърдилата се съдебна практика.
Независимо от изложеното, прави
впечатление и факта, че показанията на разпитаните свидетели, които съдът
допусна по искане на ищцата, не разкриват в необходимата дълбочина и детайлност
онези факти, които могат да мотивират извод за обема на вредите. Съдът приема за
основателно възражението на ответната страна, относно за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, като се отчита характера и обема на действително претърпяните
(доказани) вреди.
Относно
прекия иск предявен от М.А.Ш.:
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на
Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат
съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т.
II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието
на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се
придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти,
които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция
за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите
от деликта неимуществени вреди. Във формираната по
реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение
№ 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012
г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. №
795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II
т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето
и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да
се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите".
Съдът като съобрази, че пострадалия А. Ш.
е бил родителят, с който е живял М.Ш. и който ежедневно се е грижел за неговото
развитие, тъй като другият родител през по-голямата част е бил в чужбина,
възрастта на ищеца към датата на ПТП – 13 години и като съобрази
обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното
събитие – 2016 г., съдът намира за справедливото обезщетение за ищеца М.Ш. сумата
от 150 000 лева. Съдът намира този размер за адекватен и обоснован с оглед
претърпените от ищеца болки и страдания и отговарящ на принципа на
справедливостта, като за разликата над 150 000 лв. до предявения размер от
200 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като поддържа, че:
- същият е спрял управлявания от него
лек автомобил на магистрален път, а не в аварийна лента за спиране,
- лекият автомобил, управляван от
пострадалия е бил без светлини,
- пострадалото лице не е поставило на
определеното за това място чл. 97, ал. 4 от ЗДвП светлоотразителен
триъгълник,
- пострадалото лице е бил без поставен
предпазен колан,
- неподаване на авариен сигнал от
автомобила, който да информира участниците движещи се зад него за престоя му на
пътното платно;
- неработещ габарит на автомобила, което
е затруднило възможността движещия се зад него автомобили да го забележи.
В мотивите на приетата по делото влязла
в сила присъда № 24 от 09.10.2018г., постановено по нохд
№ 480/2017г. по описа на ОС Сливен, е прието за установено, че пострадалият не
е обезопасил мястото чрез поставяне на светлоотразителен
триъгълник, нито е включил аварийните светлини на автомобила, за да предупреди
останалите участници в движението. Установено е още, че същият е угасил
двигателя на автомобила и към момента на настъпване на ПТП автомобилът е бил
изцяло тъмен обект за наближаващите го МПС. Решаващият състав на съда е приел,
че тези нарушения се явяват основната причина за настъпване на ПТП, както и че
е значителен приносът за настъпване на ПТП от страна на Ш.. В мотивите на
присъдата изрично е прието, че е имало техническа възможност автомобилът да
бъде спрян в аварийната лента. Единствено по отношение на направеното
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
за това, че не е имал поставен предпазен колан към момента на удара, следва да се посочи, че в присъдата
е прието, че към момента на удара лекият автомобил, управляван от пострадалия,
е бил в покой, от което следва, че няма законово изискване пътниците в него и
водача да бъдат с поставени предпазни колани. Допълнително следва да се посочи,
че вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза в съдебно заседание е заявило, че при
поставен предпазен колан при този механизъм на ПТП могат да настъпят също
наранявания, които да имат последица летален изход за водача на спрялото ПТП.
Предвид изложеното съдът приема, че са
доказани всички направени от ответника възражения за съпричиняване
с изключение на това, че пострадалото лице е било без поставен предпазен колан,
поради което са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът
на съпричиняване от страна на пострадалото лице,
съдът определя на 70 %. При отчитане на
приетото съпричиняване от 70 % като причинен принос,
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано, както следва:
на Й.М.Й. 4 200 лева, а на М.А.Ш. – 45 000 лева.
Относно
претенцията за присъждане на законна лихва
Предвид основателността на главната
претенция, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху
определената главница по всеки един от предявените искове.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т. 2
от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ.
В
конкретния случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 25.01.2017г.,
като 3-месечният срок е изтекъл на 25.04.2017 г. и от 26.04.2017г.
застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, поради което искането за присъждане на законна лихва от първия
ищец върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважено, считано
от 26.04.2017г. до окончателното му изплащане, като се отхвърли за датата
25.04.2017г.
Относно
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу втория ответник Х.А.Т.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава спрямо увреденото лице от датата
на деликта. При настъпило ПТП, за което автомобила,
управляван от виновния водач има сключена застраховка „гражданска отговорност”
пострадалите лица имат право да предявят претенциите си както към прекия
причинител на ПТП /виновния водач/, така и към неговия застраховател. В
разглеждания случай ищците са предявили претенции за различни периоди на
законната лихва върху присъденото обезщетение, едната група от искове срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, а втората група искове
– към прекия причинител.
Първият ищец е претендирал присъждане на
законна лихва върху определеното му обезщетение от 25.04.2017г., което да бъде
платено от застрахователя. По-горе в мотивите си съдът е приел, че това му
искане следва да бъде уважено от 26.04.2017г. По отношение на виновния водач се
претендира лихва за периода от 28.10.2016г. /датата на ПТП/ до 25.03.2017г.
Предвид посочената по-горе правна норма чл. 84, ал. 3 от ЗЗД този иск е
основателен, като неговия размер съдът определя, използвайки компютърна
програма – 173, 83 лв., като за тази сума и посочения по-горе период искът
следва да бъде уважен, като над 173, 83 лв. до предявения размер от 4 000
лв. – частичен иск от иск в пълен размер от 10 020 лв. се отхвърли като
неоснователен.
Вторият ищец е претендирал присъждане на
законна лихва върху определеното му обезщетение от 04.01.2018г. /датата на
подаване на исковата молба/, което да бъде платено от застрахователя. По-горе в
мотивите си съдът е приел, че това му искане следва да бъде уважено. По отношение
на виновния водач се претендира лихва за периода от 28.10.2016г. /датата на
ПТП/ до 03.01.2018г. Предвид посочената по-горе правна норма чл. 84, ал. 3 от ЗЗД този иск е основателен, като неговия размер съдът определя, използвайки
компютърна програма – 5 412, 50 лв., като за тази сума и посочения по-горе
период искът следва да бъде уважен, като над 5 412, 20 лв. до предявения
размер от 9 000 лв. – частичен иск от иск в пълен размер от 24 103 лв. се
отхвърли като неоснователен.
Относно
направените по делото разноски
На основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ищците - адвокат С. Д.Ж. - САК адвокатско възнаграждение в размер на 2 173,
59 лева, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на
държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 2 256, 39 лв., от които държавна такса –
2 234, 50 лв. и 21, 89 лв. – пропорционално на уважената част от исковете
от заплатения депозит от бюджета на съда за съдебно – медицинска експертиза в
размер на 165 лв.
Направените от ответника разноски са в размер на 1
005 лв., от които 300 лева - депозит по допуснатата съдебно – медицинска, 300
лв. – депозит за авто – техническа експертиза, 200
лева – депозити за свидетели, 5 лв. – такса за издаване на съдебно
удостоверение и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати
на ответника сумата 871, 69 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от иска.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Д.-Б.Ж.И З.”
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. Д., бул. ********да
заплати на Й.М.Й., ЕГН - **********, със съдебен адрес: *** – чрез адвокат Е.П.
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 4 200лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 28.10.2016г.,
при което е причинена смъртта на А. А.Ш., с който са живеели във фактическо
съжителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.04.2017г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ за сумата над 4 200 лв. до предявения размер от 200 000 лв., както и иска
с правно основание чл. 497, ал 1 от КЗ за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди за 25.04.2017г.
ОСЪЖДА
ЗД „Д.-Б.Ж.И З.”
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. Д., бул. ********да
заплати на М.А.Ш., ЕГН - **********, със съдебен адрес: *** – чрез адвокат Е.П.
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 45 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 28.10.2016г.,
при което е причинена смъртта на баща му – А. А.Ш., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 04.01.2018г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 45 000 лв. до
предявения размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА Х.А.Т., ЕГН – **********
с адрес: *** да заплати на Й.М.Й., ЕГН - **********, със съдебен адрес: *** –
чрез адвокат Е.П. на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 173, 83лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху определеното
обезщетение в размер на 4 200 лв., за неимуществени вреди от настъпило ПТП
на 28.10.2016г., при което е причинена смъртта на А. А.Ш., с който са живеели
във фактическо съжителство, за периода 28.10.2016г. – 27.03.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 173, 83 лв. до предявения размер от 4 000 лв.,
частичен иск от иск в пълен размер от 10 020 лв.
ОСЪЖДА Х.А.Т., ЕГН – **********
с адрес: *** да заплати на М.А.Ш., ЕГН - **********, със съдебен адрес: *** –
чрез адвокат Е.П. на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5 412,
50 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
определеното обезщетение в размер на 45 000 лв., за неимуществени вреди от
настъпило ПТП на 28.10.2016г., при което е причинена смъртта на неговия баща - А.
А.Ш., за периода 28.10.2016г. – 03.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
5 412, 50 лв. до предявения размер от 9 000 лв., частичен иск от иск в
пълен размер от 24 103 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Д.-Б.Ж.И З.” АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, ж. к. Д., бул. ********да заплати на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. *******на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 2 256, 39 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Д.-Б.Ж.И З.” АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, ж. к. Д., бул. ********да заплати на С.Д.Ж.,
ЕГН – **********, адвокат от САК, с адрес: гр. София, ж. к. *******на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
сумата от 2 173, 59 лв.
ОСЪЖДА Й.М.Й., ЕГН – ********** и М.А.Ш.,
ЕГН - **********, със съдебен адрес: *** – чрез адвокат Е.П. да заплатят на ЗД
„Д.-Б.Ж.И З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. Д.,
бул. ********на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 871, 69 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: