О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.София, 05 март 2013год.
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6
състав, в закрито съдебно заседание на 05 март две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
Като разгледа докладваното от съдия Гигов
гр.дело №16942/2012год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на ТПК”Д.Б.” против Р. С.” по заявено правно основание чл.108 ЗС във вр. § 1, предл.2-ро от ДР на ЗК от
1991год., за предаване собствеността и владението на недвижим имот
представляващ – административно-производствена сграда на шест етажа с площ от
730кв.м., за всеки етаж, както и гараж на 110кв.м. построени в парцел № ІІ
,кв.142,м.м.”Ц.” по стария план на гр.С.,находящ се на ул.”Ц.С.”№*** с площ от 2700кв.м.,съставляващ понастоящем УПИ
ХІV-21,в кв.142,м.”З.**” с площ от
2 780кв.м.,ведно със земята/терена/ върху който са построени двете сгради.
Софийски градски съд, след като се запозна с
доводите на ищцовата страна и представените по
делото доказателства приема следното:
С решение постановено на
29.05.2003год.СРС,41 състав,ГК по гр.д.№3049/1996год. е отхвърлил исковете с
правно основание чл.108 ЗС предявени от ТПК”Д.Б.”,гр.С. за парцел ІІ, кв.142,,м.”Ц.” по плана гр.С.,находящ се на ул.”Ц. С.”*** състоящ се от 2 700кв.м.с построените в него
административна сграда на 6 етажа с площ от 730 кв.м., за всеки етаж и гараж от
110кв.м. срещу „В. –С.”АД,”Л. С”ЕООД,”Р. К.”ООД,”Р.С.”ЕООД
и Министерство на икономиката, като неоснователни.
С решение постановено на 06.04.2011год. СГС,
гр.отд., ІІ-в състав, по гр.дело №5412/2003год.е оставил в сила решение от
29.05.2003год.,на СРС, гр..отд., 41 състав постановено по гр.дело
№3049/1996год.
С определение №1179 постановено на
20.12.2011год.ВКС на Р.Б. състав на
Второ гр.отд., по гр.дело №1028/2011год. не е допуснато касационно обжалване на
касационна жалба вх.№47 100/25.05.2011год. на ТПК”Д.Б.”-С. срещу въззивно решение от 06.04.2011год. по
гр.възз.д.№5412/2003год. на Софийски градски съд по отхвърлените
реванадикационни искове по чл.108 ЗС.
Настоящият съдебен състав приема за изцяло
неоснователни доводите на ищцовата страна изложени в исковата молба за
допустимост на предявената ревандикационна претенция по чл.108 ЗС, както и че относно воденото между страните дело по
общия исков ред, като не е налице сила на пресъдено нещо.Тези доводи са
несъстоятелни и с тях ищцовата страна
се домогва да пререшава влязло в сила решение, което е недопустимо.
В производството пред СРС,ГК,по
гр.д.№3049/1996год.,41 състав срещу петима ответници,включително и срещу „Р. С.”ЕООД/ ответник в настоящото производство/ иска по
чл.108 ЗС е отхвърлен по отношение на процесните два недвижими имота и това
решение е потвърдено от СГС, не е допуснато
касационно обжалване от ВКС на РБ и решението на СРС е влязло в сила на
20.12.2011год
.Доводът,че активната легитимация на ищеца
произтича от втората хипотеза на § 1 от ДР на ЗК от 1991год. - възстановена
кооперация,а по предходното дело произтичала от първата хипотеза – съществуваща
кооперация не променя предмета на делото с оглед заявения петитум за предаване
собствеността и владението на процесните недвижими имоти, като СРС, 41 състав по гр.д.№3049/1996год. изрично
е посочил, че ищецът-ТПК”Д.Б.” на първо място е следвало да докаже по безспорен
и категоричен начин,че е съществуваща или възстановена кооперация по смисъла на
пар.І от ДР на ЗК/91год., което е
останало недоказано по делото.
Неправилно се счита, че предмета на делото е
различен, тъй като предмета на делото е същият защото ТПК”Д.Б.” не е доказало
по предходното дело, предвид мотивите на
СРС, че ТПК”Д.Б.” регистрирана през 1976год. по ф.д.№3414/90год. е правоприемник
на ОШТПК”Д.Б.”, за да се твърди, че сградите
са били построени със собствени средства, след като е останало недоказано, че
ТПК”Д.Б.” е бил собственик на процесните
имоти към момента на одържавяването им.
В мотивите на решението на СГС по гр.д.№5412/2012год. се
посочва, че по скоро е налице възстановена кооперация и се счита, че ищецът, в
нито един момент от производството по делото не бил въвеждал подобно основание
и поради липсата на първата предпоставка за реституция по § 1,ал.1 от ЗК от
1991год./отм./ е приел,че искът се явява неоснователен.СГС е посочил, че
не е налице и втората предпоставка за
настъпване на реституцията, а именно процесното имущество да е било собственост
на кооперацията, като се е позовал на чл.39,ал.1 и чл.57 ЗПИНМ и собствеността върху земята не е
придобита от кооперативната организация по силата на одобрено регулационна
изменение, нито й е била прехвърляна по
друг начин.
Сградата построена върху недвижим имот
собственост на държавата по силата на приращението, е станала собственост на
държавата, доколкото пред СГС по гр.д.№5412/2003год.не
се установило надлежно учредяване на
право на строеж от собственика на земята в полза на кооперацията-ищец.С определението
постановено от ВКС на Р.Б., по
гр.д№1028/2011год. е прието,че не може
да бъде допуснато касационно обжалване поради липсата на предпоставките за
допустимост.
След като основният правен проблем – за правоприемството
и идентичността на образуваната през
1949год. ОШТПК”Д.Б.” и ТПК”Д.Б.”-ищец по делото не е намерил позитивен
отговор,произнасянето на решаващият – въззивен съд по въпроса за наличие на
твърдяното от ищецът правно основание за възникване на кооперативната собственост-отреждане
на терена при действие на ЗПИНМ и изграждане на процесната сграда,гараж и
магазини със средства на кооперацията/чл.92 ЗС/ не може да има характеристиката
на обуславящ изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
От така събраните по делото доказателства
преценени в тяхната съвкупност се установява, че процесният терен е станал
държавна собственост по силата на отчуждаване по ЗОЕГПНС от физически лица
през 1949год. и към момента на
изменението на регулацията от 1956год. само е бил предоставен за ползване на
кооперацията – отчуждаване по силата на тази регулация не може да има, след
като теренът е собственост на държавата.
С ПМС 16/08.02.1962год. се променя само фактическото отреждане на имота,без
промяна на титуляра на правото на собственост, а именно държавата.На основание
чл.92 ЗС именно държавата става собственик на построеното,след като няма
надлежно учредена суперфиция.
След като безспорно е установено, със влязло
в сила решение, че държавата е станала
собственик на построеното, след като няма надлежно учредена суперфиция е
недопустимо в настоящото производство повторно да се пререшава спора за собствеността на процесните недвижими
имоти между същите страни и на същото правно основание по чл.108 ЗС
Спор разрешен с влязло в сила решение не
може да бъде пререшаван и повторно заведеното дело се прекратява служебно от
съда/чл.299,ал.2 ГПК/.
Предвид на изложеното исковата молба се
явява процесуално недопустима и следва да бъде върната на ТПК”Д.Б.”, а
производството пред СГС прекратено.
Водим от горното и на основание чл.130 ГПК
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА искова молба
вх.№130993/12.12.2012год. с приложенията на ТПК”Д.Б.”, ЕИК ***********,гр.С., ул.”К. Б. І”№** против „Р. С.”ЕООД, ЕИК ***********,гр.С., ул.”Ц. С.”№***-
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело
№16942/2012год., по описа на Софийски градски съд,ГК, І отд., 6състав.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: