РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Смолян, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100308 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното
Предмет на делото е предявения иск от ищцата Р. Г. С., ЕГН:
**********, да бъде признато за установено по отношение на нея и „***“ АД.
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, че сключения между
тях договор за потребителски паричен кредит „Експресо“ №*** е
недействителен (нищожен) на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
/противоречи на закона/ във вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
9, 10, 11, 12 от ЗПК; чл. 26, ал. 1. предл. 3 от ЗЗД /накърнява добрите нрави/ и
че дължи само чистата стойност на полученото по договора за кредит.
Твърди се, че между ищцата и „***“, ЕИК***, сега „***“ АД, ЕИК ****
на 12.12.2015 г. е сключен договор за потребителски кредит „Експресо“
№***. Размерът на кредита е 5000,00 лв.
По своята правнорелевантна същност процесният договор е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Договора е
недействителен/ нищожен по следните съображения:
1/ Процесният договор е недействителен/ нищожен на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
1
9, 10, 11, 12 от ЗПК по следните съображения:
Чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит и в качеството си на императивни разпоредби
обуславят недействителност на договора при всяко отклонение от тях на
основание чл. 22 от ЗПК.
Налице е нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Шрифтът на договора и елементите към него не е еднакъв по вид,
размер и формат. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК: „Договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора“. Изискването относно шрифта
безспорно касае както самия договор, така и всички негови елементи.
Част от договора за потребителски кредит са както сертификатите за
застраховка (чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК), така и Общите условия на договора,
които съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК са неразделна негова част. Ищцата не
разполага с екземпляр от общите условия в противоречие с изискването на чл.
10, ал. 1 от ЗПК.
Сертификатът за уговорената застраховка е част от договора по арг. на
чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК, но такъв изобщо не е предоставен на ищцата в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК и чл. 382, ал. 6 от КЗ. Няма никаква
информация за уговорената застраховка, нито какъв е общият й размер.
Индикация за съществуването й е само единствено заявлението за
сключването й и общите условия на застрахователния договор. Респективно
кредитополучателя е в пълна дезинформация какво и за какво точно е платил
и има ли сключена застраховка, тъй като застрахователна полица няма. За
сметка на това всички документи, свързани със застраховането са освен с
различен вид и формат, но и с различен шрифт, който и без техническа
експертиза е видно, че е много по-малък от 12, което е самостоятелно
основание за недействителност на договора по чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. Този недостатък е още по-недопустим с оглед факта, че размерът на
застрахователна премия не е посочен никъде.
С оглед изискването за яснота и разбираемост на договора за
потребителски кредит, законът поставя изискването относно размера на
2
шрифта за всички елементи на договора и това изискване е нарушено във
възпроизвеждането на съдържанието на всички документи, свързани със
застраховката, а посочване размера на застрахователната премия изобщо
липсва. Като се има предвид, че предоставянето предварително на цялата
информация във връзка със сключването и изпълнението на застрахователния
договор е задължение на кредитора (чл. 382, ал. 5), то предоставянето в този
вид на всички документи, свързани със застраховането е равносилно на липса
на предоставяне.
Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането
му. В процесния договор е посочен лихвен процент в размер на 9,35 %, но
само като абсолютна стойност. Посочването обаче само като абсолютна
стойност на лихвения процент не изпълнява императивното изискване на
горепосочената разпоредба. За да бъде изпълнено то, следва да бъдат
посочени и условията за прилагането му, каквото посочване в процесния
договор липсва, поради което не става ясно дали начисляването на посочения
лихвен процент се извършва върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница съобразно поетапното й намаляване. Оттук следва и
пълна неяснота относно формирането на възнаградителната лихва. Липсва
яснота и как този фиксиран лихвен процент се съотнася към годишния
процент на разходите по договора. Действително при фиксирана лихва не се
прилага изискването за предоставяне на информация за последователността
на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми, но това е
приложимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. а не към чл. 11. ал. 1, т. 9 от ЗПК.
В т. 12, част I от договора е посочено, че общата сума, дължима от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора е
6619,60 лв., както и сума за предварителния период по чл. 4, ал. 4 от част II от
договора. Респективно общият размер на сумата, която потребителят следва
да върне на практика, не е посочен като абсолютна стойност. Кредиторът е
създал пълна неяснота и дезинформираност относно крайната дължима сума
по договора. Нещо повече, в клаузата, която трябва да предостави ясна,
недвусмислена и точна информация по отношение на основна уговорка в
договора, а именно досежно общия размер на дължимата сума, вместо да
посочи нейния размер извършва препращане към чл. 4, ал. 4 от част II от
3
договора, което при всички случаи противоречи на изискването за яснота и
разбираемост, визирано както в чл. 10, ал. 1, така и в чл. 11 от ЗПК, което
императивно изискване обезпечава предоставянето на информирано и
конкретно съгласие от потребителя с условията по договора. Именно начина
на формулиране на съдържанието на тази основна клауза в договора чрез
препращане към друг параграф от същия, за да може потребителя да разбере
какво дължи обуславя липсата на индивидуално уговаряне на въпросната
клауза.
В чл. 4, ал. 2 от част II от договора е посочено, че лихвеният процент
може да бъде променян единствено по взаимно съгласие между банката и
кредитополучателя, освен в случая по чл. 8, ал. 5 от част II, за което страните
са се съгласили при сключване на настоящия договор. Тази клауза е
неравноправна, поради което е и нищожна, тъй като създава неравновесие
между правата и задълженията на потребителя - кредитополучател и
кредитора във вреда на по-слабата страна в правоотношението по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, защото предвижда завишаване на лихвата въпреки изрично
посочения на първа страница от договора фиксиран лихвен процент при
спиране на преводите на работна заплата от работодателя по сметката на
кредитополучателя, като санкцията за това действие на работодателя е
завишаване на дължимата сума по кредитното правоотношение, което е във
вреда на потребителя. Банката си е гарантирала правото „при липса на
достатъчно средства по разплащателната сметка да събира дължимите
погасителни вноски...служебно от всяка друга сметка на кредитополучателя
при банката“ (чл. 8, ал. 7 от договора).
Дължимата възнаградителна лихва не е посочена като обща парична
стойност нито в договора, нито в погасителния план, а освен това въпреки
изричното посочване, че лихвения процент е фиксиран, очевидно не е
действително приложения такъв и не е ясна както неговата парична стойност,
така и неговият процентов израз. Поради гореизложеното клаузата, с която е
уговорен лихвения процент е нищожна, а нищожността на тази клауза влече
нищожност на целия договор освен с оглед разпоредбата на чл. 22 във вр. чл.
11. ал. 1, т. 9 от ЗПК, но и поради факта, че лихвеният процент е
задължителен реквизит на договора за потребителски кредит, тоест договора
не би могъл да бъде сключен и без тази недействителна негова част и тя не
може да бъде заместена по право от повелителните правила на закона.
Следователно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е неприложим.
Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Горепосочената разпоредба поставя изискване, че в договора за кредит
4
трябва да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита.
Кредиторът се е задоволил да посочи само абсолютната стойност на ГПР,
което обаче не удовлетворява императивното изискване на ЗПК. За да бъде
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е необходимо да се
посочи и как е формиран ГПР и какво точно се включва в него, кои точно
компоненти са включени в него. В процесния договор липсва ясно разписана
методика на формирането му.
Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.11 и 12 от ЗПК.
Въпреки наличието на погасителен план. липсва посочване на разбивка
на целия размер на заема, респективно и посочване отделно на размера на
лихвата, таксите и разноските, както и на застрахователната премия като общ
размер.
Предвид противоречието на процесният договор за потребителски
кредит с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ат. 1, т. 9, 10, 11, 12 от ЗПК,
същият е нищожен по силата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 22
от ЗПК: Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Всяко едно от посочените по-горе основания е
самостоятелно основание за недействителност на целия договор. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради
накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД по следните
съображения:
Нарушен е принципът на справедливост и с договора се накърняват
добрите нрави, предвид подробно изложените в т. 1 от исковата молба
съображения, като се има предвид и завишеният размер на сумата, която
следва да се върне с оглед размера на отпуснатия кредит. До накърняване на
добрите нрави води и уговорката за наказателни надбавки, уговорени в т.9 на
първа страница от договора. Същата противоречи на изискването за
разбираемост и яснота на съдържанието на договора, тъй като за потребителя
е невъзможно да разбере неблагоприятните последици в техния обем от
начина на представяне на информацията в клаузата на процесния договор.
Още повече с оглед факта, че се касае за договор за потребителски кредит,
при който едната страна е по- слаба икономически, поради което се и ползва
от засилената защита на ЗПК и ЗЗП. Договорът е бланков, както е видно от
съдържанието му, което изключва възможността потребителят да повлияе
върху съдържанието му.
В съдебно заседание за ищцата, редовно призована, не се явява
процесуален представител. Исковете се поддържат в писмено становище.
5
За ответната страна юриск. Б. поддържа становище за отхвърляне на
исковете.
С отговора на ответната страна се прави възражение, че са изпълнени
всички законови изисквания по отношение на приемането на Общите
условия, обективирани като част II от Договора за кредит.
Общите условия, също така трябва да отговарят на нормативните
изисквания, предписани в чл. 143 ЗЗП и чл. 20, ал. 1 ЗПК - клаузите не трябва
да бъдат установени 1) във вреда на потребителя, т.е. да не ограничават
неговите права по ЗПК и ЗЗП, 2) да не противоречат на изискването за
добросъвестност и 3) да не водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Относно твърденията за недействителност на договора за застраховка.
Приложеното Заявление за застраховане на кредитополучатели,
валидно като застрахователен сертификат от 10.12.2015г. урежда застраховка
сключена в полза на кредитор по смисъла на чл. 199а от КЗ (отм.). Същото е
сключено между застрахователя ЗАД **** с ЕИК *** и застрахованото лице
Р. Г. С.. Кредиторът *** АД, в качеството си на универсален правоприемник
на *** АД е трето лице по застрахователния сертификат в качеството си на
застраховащ. Всякакви претенции от страна на ищеца Р.С. относно
съдържанието на договора спрямо *** АД са неоснователни и обсъждане на
клаузите в настоящото производство се явява безпредметно, поради липса на
активна процесуална легитимация от страна на Банката.
В част I, т. 8 от процесния договор страните са уговорили номинален
фиксиран лихвен процент - 9,35 % на година за целия срок на договора, при
посочени в т. 8.2 основания за увеличаването му - в случаите по чл. 8.(5) от
Част II на Договор за кредит - при спиране на преводите на работна заплата от
страна на Кредитополучателя или работодателя, лихвата се завишава с 0,5
процентни пункта. В част I, т. 9.1 от процесния договор е предвидена
наказателна надбавка върху просрочени погасителни вноски в размер на 6
пункта над номиналния лихвен процент, или общо 15, 35 %. Съгласно част II,
чл. 10, ал. 1 от договора при неиздължаване (изцяло или частично) на месечен
анюитет (или на лихви и застрахователни премии през частичния гратисен
период) в предвидените в погасителния план срокове, договорената лихва се
увеличава с наказателната надбавка по част I, т. 9.1. Посочено е, че
6
наказателната лихва се начислява отделно извън анюитетните вноски (лихви
и застрахователни премии през частичния гратисен период) и при плащане се
погасява преди дължимите анюитетни вноски. В чл. 4 (3) от Част II на
Договора за кредит е уредено, че лихвата за периода на погасяване се
пресмята на ден като се приема, че всеки месец се състои от тридесет дни и
годината от триста и шейсет дни. За да е недействителен един договор за
потребителски договор по причина, че не е съставен на ясен и разбираем език,
то от него за потребителя следва да е неясна основната му цел, като от него
той не може да се ориентира за съдържанието на правата и задълженията си
по него. При анализ на посочените клаузи от договора за потребителски
кредит следва да се направи извод, че е налице яснота от страна на
кредитополучателя относно начина, по който се формира лихвеният процент
по кредита.
Относно твърденията за нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10,11,12 от ЗПК.
Според чл. 11, ал 1 т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложението към закона начин. Годишният процент на разходите по
кредита, съгласно договора е в размер на 12,59%. В чл. 7 (1) от Част II на
Договора за кредит ясно са закрепени 21345678- дефиницията за ГПР, както и
гаранциите за неговото изчисление, съгласно ЗПК. По надолу в ал.2 от чл 7
от Част II как се формира и общата сума, посочена в т. 12 от Част I на
Договора 6619,60 лв (изчислена към момента на сключване на договора и при
редовно погасяване на вноските) като същата представлява общият сбор на
кредита, общите разходи по кредита и сумата на предварителния период по
чл. 4 ал. 5 от Част I. В чл. 4 (4) изр.2 от Част II се указва и че размерът на
дължимата лихва през предварителния период е посочен в погасителния план.
Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за
забава) е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави.
Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната
7
лихва
не надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин не
накърнява добрите нрави, поради което е несъстоятелно да се твърди от
ответната страна нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на
ответника, становищата на страните, и като обсъди събраните по делото
писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
Няма спор, че е сключен Договор за кредит Експресо №4010042946100
от****г., по силата на който "***"АД гр. Варна е предоставила на
ответницата Р. Г. С. - кредитополучател сума в размер на 5 000 лева /пет
хиляди лева/, което задължение кредитополучателят се е задължил да погаси
на 60 месечни погасителни вноски, с краен срок на погасяване- 25.12.2020г.
съобразно погасителен план, представен по делото.
Не е спорно универсалното правоприемство на вземанията на "****"АД от
страна на "***"АД, видно от справката в ТР.
В договора е посочен ГПР в размер на 12,59%, както и общо дължимата
сума по договора в размер на 6 619,60 лева, с номинален фиксиран лихвен
процент в размер на 9,35% на година , за целия срок на договора.
По предявения иск следва да се извърши проверка за нищожност на
договора на изтъкнатите от ищцата основания.
Процесният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за същия важат разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на кредитополучателя е за връщане само на
чистата стойност на кредита, без лихвата и други разходи.
На първо място, ищцовата страна сочи нарушение на разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК, според която договора за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора.
8
Съдът намира, че формалното нарушение на правилата на чл.10, ал.1 от
ЗПК относно шрифта на договора не води до правните последици по чл. 22 от
ЗПК Само за размера на шрифта не би могло да се приеме недействителност
на договора. Целта на посочената разпоредба не е такава. В другия случай би
означавало твърде буквално да се тълкува закона. Страната-
кредитополучател явно е била наясно какъв договор сключва и не би могло
само поради размера на шрифта кредитополучателят впоследствие на твърди,
че не разбира за какво е постигнато съгласие по договорното
правоотношение. Факт е и не е спорно, че е предоставен кредит, като ищцата
е извършвала плащания. Това се потвърждава и от заключението по
назначената съдебно- счетоводна експертиза. Поради посоченото, съдът
намира, че само на това основание договора не може да се обяви за нищожен.
Съгласно. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договора за потребителски кредит следва
да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени процент.
В случая в договора – чл.4 е посочено, че главницата по кредита се
олихвява с номинален годишен лихвен процент в размера, определен в Ч. I.
т.8 /9,35 %/.
Липсва разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за
базата, върху която се начислява лихвеният процент –върху целия размер на
кредита, върху остатъка от непогасената главница, върху главницата и
евентуално върху уговорена такса и застраховка. Т. е. върху цялата дължима
главница и останалите посочени вземания или съобразно остатъка след
намаляването й при плащане на погасителните вноски. Кредитополучателят
следва да е наясно как ще бъде формирано вземането за възнаградителна
лихва.
Дори и да е фиксиран лихвения процент, както е в конкретния случай, следва
да се съдържат условия за прилагането му, предвид изискването на чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Основателно се явява възражението на ищцовата страна относно клаузата
в Ч. I. т.12 от договора, според която общата сума, дължима от
кредитополучателя , изчислена към момента на сключване на договора е
9
6 619,60 лева , както и сума за предварителния период по чл.4, ал.4, Ч. II. В
чл.4, ал.4, Ч. II е прието, че в случай че датата на усвояване не съвпада с
избраната дата за падеж в Ч. I. Чл.7.2 за месеца, и периода между датата на
усвояване и и първата след нея дата за падеж е по- малък от 30 дни , на тази
първа дата за падеж се дължи само лихва за периода от усвояването до
началната дата на анюитетния период. Таза клауза е неясна относно общата
дължима сума.И така формулирана противоречи на разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗПК, изискваща уговорките по договорното правоотношение да бъдат
ясно и разбираемо формулирани. Противоречи и на разпоредбата на чл.11,
ал.1, поставяща същото изискване, както и на чл.11, ал.1 т.7 от ЗПК относно
общия размер, на сумата, която подлежи на връщане от кредитополучателя.
Освен изложеното по- горе, допуснато е нарушение на разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът трябва да съдържа Годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл.7, ал.1
от договора относно ГПК са посочени всички разходи, свързани с
предоставяния кредит, които кредитополучателят заплаща и се изчисляват
като годишен процент от нетния размер на кредита. Посочено е, че така
изчисления процент е ГПР. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК Годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Т.е., не е достатъчно да се посочи само процент.
Видно, разпоредба на чл. 11, т. 10 от ПК изисква кредитополучателят да има
максимално пълна информация за разходите, които ще бъдат включени.
Горното прави договора нищожен, тъй като противоречи на цитираната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Изложените по- горе съображения за неспазване на изискванията по ЗПК,
води до нищожност и на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД- поради
накърняване на добрите нрави. Това е така, защото на кредитополучателя не е
била предоставена ясно и по разбираем начин информацията, което
10
препятства и преценката му за сключване на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид констатираното по—горе за недействителност на договора,
предявения иск да се уважи, като ищцата дължи връщане само на чистата
стойност по кредита, без лихви и други разходи.
Вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза изяснява, че
чистата стойност за връщане по договора за кредит е в размер на 1 283,26
лева, представляваща непогасената главница.
Предвид всички изложени по- горе доводи предявеният иск се явява
основателен и подлежи на уважаване.
По отношение спазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК,
следва да се посочи, че в приложения погасителен план се съдържат
месечните погасителни вноски, информация за броя на вноските, дата на
плащане.
С оглед изхода на делото, ще следва ответната страна да бъде осъдена да
заплати на адвокат Лора Пламенова Янерлиева – адвокат в АК- София
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, определено по реда на
чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство на
основание чл.38 от ЗА.
Ще следва ответната страна да бъде осъдена да заплати държавна такса
по делото в размер на 50,00 лева на основание чл.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 180,00
лева изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
назначената експертиза.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. Г. С.,
ЕГН**********, с адрес *** и *** АД, ЕИК****, седалище и адрес на
управление ****, че сключения между тях договор за потребителски паричен
11
кредит „Експресо“ №*** от ***г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД / противоречи на закона/ във вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл.10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 9, 10 от ЗПК; чл. 26, ал. 1. предл. 3 от ЗЗД /накърнява добрите нрави/,
поради което дължи само чистата стойност на полученото по договора за
кредит.
ОСЪЖДА *** АД, ЕИК****, седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат Л. П. Я. – адвокат в АК- София, с адрес ****, адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева за осъщественото процесуално
представителство по гр.дело №308/2021г. по описа на РС- Смолян.
ОСЪЖДА *** АД, ЕИК****, седалище и адрес на управление **** да
заплати по сметка на Районен съд- Смолян държавна такса по делото в размер
на 50,00 лева на основание чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и 180,00 лева изплатеното от бюджета
на съда възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
12