РЕШЕНИЕ № 301
Гр. Пловдив, 04.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен
граждански състав, в
публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо
Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 2068 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Обжалва се решение №2835/05.7.2019г на Районен съд- Пловдив,
постановено по гр.д. №16043/2018г, с което в производство по чл.108 и чл. 109
от ЗС е признато за установено по
предявения иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС от С.З. против Д.П. и В.Ш.,
че С.З. е собственик в режим на СИО със С. А. З.
и на основание договор за доброволна делба на съсобствени недвижими
имоти № 192, том IV, рег. № 5341/ 16.08.2004 г. на следните реални части от
поземлени имоти, както следва:
Реална
част от поземлен имот с идентификатор № 11845.502.645 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-99/ 12.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село В., община Марица, област
Пловдив, ул. „****, с площ от 1386 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер от
предходен план: 136, квартал 25, парцел: 9, при граници и съседи на ПИ: ПИ с
идентификатори № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.* и № 11845.502.*, която реална
част е с площ от 13,41 кв.м. и е отразена на скица № 1 от заключението на СТЕ
(л.107 от делото) в защриховано в лилав цвят пространство;
Реална
част от поземлен имот с идентификатор № 11845.502.136 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-99/ 12.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село В., община Марица, област
Пловдив, ул. „****, с площ от 1364 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер от
предходен план: 136, квартал 25, парцел: VIII-136, при граници и съседи на ПИ:
ПИ с идентификатори № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.* и № 11845.502.*,
която реална част е с площ от 15,39 кв.м. и е отразена на скица № 1 от
заключението на СТЕ (л.107 от делото) в защриховано в зелен цвят пространство.
Д.
Р. П. и В.Р.Ш. са осъдени да предадат на С.Г.З., владението по отношение на
процесните реални части, а именно:
Реална
част от поземлен имот с идентификатор № 11845.502.645 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-99/ 12.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село В., община Марица, област
Пловдив, ул. „***, с площ от 1386 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер от
предходен план: 136, квартал 25, парцел: 9, при граници и съседи на ПИ: ПИ с
идентификатори № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502.*, № 11845.502* и № 11845.502.* която реална
част е с площ от 13,41 кв.м. и е отразена на скица № 1 от заключението на СТЕ
(л.107 от делото) в защриховано в лилав цвят пространство;
Реална
част от поземлен имот с идентификатор № 11845.502.136 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-99/ 12.11.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село В., община Марица, област
Пловдив, ул. „****, с площ от 1364 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер от
предходен план: 136, квартал 25, парцел: VIII-136, при граници и съседи на ПИ:
ПИ с идентификатори № 11845.502.**, № 11845.502.**, № 11845.502**, № 11845.502.**, № 11845.502.** и № 11845.502.**,
която реална част е с площ от 15,39 кв.м. и е отразена на скица № 1 от
заключението на СТЕ (л.107 от делото) в защриховано в зелен цвят пространство.
По
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС Д. Р. П. и В.Р.Ш. са осъдени да
премахнат изградената от тях ажурна ограда с обща дължима от 35,46 м., която
попада в северозападната страна на ПИ с идентификатор № 11845.502.* с 18,36 м.
и в ПИ с идентификатор № 11845.502.* с 17,10 м., отразена на скица № 1 от
заключението на СТЕ (л.107 от делото).
Въззивното производство е
образувано по жалба на адв. Г. като процесуален представител на Д.П. и В.Ш.,
против първоинстанционно решение, като в жалбата се излагат подробни
съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
разрез със събраните по делото доказателства.
Иска се уважаване на въззивната
жалба и присъждане на разноски по делото.
По делото е налице писмен
отговор от въззиваемия - ищец в първоинстанционното производство, с който счита
жалбата за неоснователна, а решението обосновано, правилно и законосъобразно.
Районен съд е установил всички правнорелевантни фактически обстоятелства,
подложил ги е в мотивите на решението си на задълбочено изследване и въз основа
на тях е формирал правилен извод относно спорното материално право. Сочи се, че
първоинстанционният съдебен акт отговаря на действителното правно положение
между страните и е съобразен със задължителната съдебна практика на Върховен
касационен съд. Молида се потвърди първоинстанционното решение. Претендира се
присъждане на деловодни разноски за въззивното производство.
Пред РС-Пловдив са предявени обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС
и чл.109 ЗС от С.Г.З. против Д. Р. П. и В.Р.Ш..
Ищецът
излага твърдения, че заедно със съпругата му С. А. З., са собственици на
следните недвижими имоти, находящи се в село В., общ. Марица, а именно: ПИ с
идентификатор № 11845.502.** с площ от 1386 кв.м. и на ПИ с идентификатор №
11845.502.* с площ от 1370 кв.м., на основание договор за доброволна делба от
17.08.2004 г., срещу задължение за гледане и издръжка. Посочва, че описаните
имоти от северозапад граничели с ПИ с идентификатор № 11845.502.*, собственост
на двамата ответници. Твърди, че през лятото на 2014 г. ответниците построили
ажурна ограда с височина 20 см. плътна
част, изпълнена от бетон и с обща височина около 2 м., с метални колове, към
които била поставена мрежа. Поддържа, че оградата била незаконен строеж и
навлизала в имотите на ищеца, поради което му пречела да упражнява в пълен обем
правото си на собственост. По този начин ответниците владеели без основание
реална част от имотите на ищеца, която посочва, че е с площ от 14 кв.м. за ПИ с
идентификатор № 11845.502.* и с площ от 16 кв.м. за ПИ с идентификатор №
11845.502.*. Посочва, че през 2017 г. ответниците завели гражданско дело срещу
ищеца, с което предявили иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, за наличие на
грешка в КК, но същият бил отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 10250
по описа за 2017 г. на ПРС, Х гр.с. Излага твърдения, че на място границата
между имотите на ищеца и този на ответниците била трайно материализирана с
ивица от пръст с височина около 20 см., макар, че в КРП на село В. от 1995 г.
границата била материализирана с полумасивна ограда. Предвид изложените
твърдения и след приемане на СТЕ, предявява настоящите искове, с които
претендира установяване на правото му на собственост по отношение реалната част
от ПИ с идентификатор № 11845.502.* е с площ от 15,39 кв.м., а реалната част от
ПИ с идентификатор № 11845.502.* е с площ от 13,41 кв.м. , както и за осъждане
на ответниците да предадат владението по отношение на реалните части на ищеца,
а също и за осъждане на ответниците да премахнат изградената ажурна ограда,
попадаща в двата имота По отношение на иска по чл.109 ЗС прави уточнение, че
линейната дължина на оградата, чието премахване се иска и която попада в ПИ с
идентификатор № 11845.502.* с 18,36 м., а която попада в ПИ с идентификатор №
11845.502.* – 17,10 м. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
Ответницата В.Р.Ш. оспорва предявените искове.
Излага твърдения, че заедно с другия ответник били съсобственици на ПИ с
идентификатор № 56784.502.* по силата на нотариален акт за доброволна делба от
2010 г. Твърди, че процесната ограда била изградена въз основа на издадено
разрешение за строеж № 454 от 23.12.2008 г. от Община Марица. Посочва, че по
КРП на село В. от 1995 г. между имотите на ищеца и този на ответниците не е
имало придаваеми места, а за граница между тях служил синор, на мястото на
който в последствие била изградена спорната ограда. Твърди, че този синор бил
унищожен от самия ищец. Молят за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноски. В срока по
чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д. Р. П..
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши
проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.
РС-Пловдив е събрал
всички доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.
Решението
е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да бъде основателен ревандикационния иск
следва ищецът
да докаже, че е собственик на процесния
имот, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника
и че ответникът я владее или държи без основание за това, а за да се уважи предявен иск с правно основание
чл.109 ЗС, трябва да е налице смутено право на собственост, действие на ответника, за което няма
основание и причинна връзка между тях.
По делото е
безспорно, а и от договор за доброволна делба на
съсобствени недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 192, том IV, рег. №
5341/ 16.08.2004 г. се установява, че в дял на С.Г.З. и съпругата му С. А. З.
се поставят следните недвижими имоти, а именно: дворно място, находящо се в
село В., общ. Марица, с площ от 1340 кв.м., представляващо УПИ VIII-136 от
кв.25 по плана село В., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с
площ от 89 кв.м., както и дворно място, находящо се в село В., с площ от 1240
кв.м., представляващо УПИ IX-136, от кв. 25, ведно с построената в него стопанска
постройка с площ от 50 кв.м. , както и че
В.Р.Ш. и Д. Р. П. получават в дял при равни права и стават изключителни
собственици на ПИ с идентификатор № 11845.502.**, находящ се в село
Войводиново, с площ от 1205 кв.м., ведно с построената в имота сграда, което се
установява от нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти № 169, том
I, рег. № 3258, дело № 156/ 26.07.2010 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 296,
том 7 от 26.07.2010 г.
Не се спори и е установено, че гореописаните имоти, собствени на страните по делото, се намират в съседство.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства пред РС-Пловдив, от
които се установява, че между имота на ищеца и на ответниците е изградена
ограда от ответниците през 2014 г.,
както и че между страните е налице спор за местонахождението на границата.
Спорът между страните се съсредоточава изцяло
върху разположението на процесната ограда и дали и доколко навлиза в имота на
ищеца.
От заключението на приетата пред РС-Пловдив
СТЕ /В.Л- Б. Г. /се установява, че в северозападните части на ПИ с идентификатор №
11845.502.* и ПИ с идентификатор № 11845.502.* е изградена ажурна ограда от
метални колове и оградна мрежа, като няма изпълнен бетонов пояс съгласно
конструктивния протокол. Безспорно е че тази ограда е изградена от
жалбоподателите. Според заключението на вещото лице оградата е разположена в
имотите на въззиваемта страна, като завладяната площ е
общо 28,8 кв.м., като съответно
в ПИ с идентификатор № 11845.502.* – 15,39 кв.м. и в ПИ с идентификатор №
11845.502.* – 13,41 кв.м.
Пред настоящата инстанция е допусната
повторна съдебно техническа експертиза,
която не е оспорена от страните, а съдът кредитира заключението й като обективно
и компетентно. Тази ескпертиза, изготвена от друго вещо лице /В.Г./и незвисима
от първата е в пълно съответстие със заключението на предишната
и има идентчино съдържание. Това е допълнителен аргумент, който води до категоричен извод, че жалбоподателите владеят процесните спорни реални
части като са изградили ажурна ограда с метални колове и по този начин са
навлезли в имота на ищеца.
В настоящия случай се
доказано, че въззиваемата страна е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ.
Жалбоподателите не ангажират доказателства, а и не твърдят, че владеят спорните процесни реални части на
някакво облигаторно основание. В настоящия случай основателността на иска
по чл.108 от ЗС обуславя и основателността на иска по чл.109 от ЗС, тъй като е
безусловно ясно, че щом са изградили ограда и завладяли по този начин реални части
от имота на ищеца, те пречат на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Ответниците са осъществили неоснователно
въздействие върху правото на собственост на ищеца, като са му създали пречки,
по-големи от обикновените, а именно – осуетили са възможността му да ползва
процесната реална част от имотите, поставяйки ограда.
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателите във връзка с правния статут на оградата,
защото е правноирелевантно обстоятелството дали за процесната ограда има валидно
разрешение за строеж. Такъв документ не
би могъл да санира действия, с които се нарушава правото на собственост, което е притезателно субективно абсолютно право, чиято
иманентна
характеристика е възможността на неговият
носител да иска от всяко трето лице да се въздържа от всякакво въздействие
върху вещта.
Решението на
РС-Пловдив е правилно, тъй като са изпълнени всички материалноправни
предпоставки /юридически факти/, необходими за уважаването на исковете.
С оглед на гореизложеното решението на
РС-Пловдив следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатска защита в размер на
550 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2835/05.7.2019г на Районен съд- Пловдив,
постановено по гр.д. №16043/2018г, по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Д. Р. П., ЕГН: ********** и В.Р.Ш., ЕГН: **********
да заплатят на С.Г.З., ЕГН: ********** сумата от 550 (петстотин и петдесет)
лева, представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.