№ 416
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110117920 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „С. срещу ЗД „Б. за сумата от 9523.74 лв. – застрахователно
обезщетение за вредите, причинени на т.а. марка „Т., вследствие пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ от 01.12.2021 г., представляващо покрит риск по договор за
застраховка „Автокаско” на МПС, полица № ., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
за сумата от 363.32 лв., представляваща мораторна лихва, претендирана за периода от
03.12.2021 г. до 04.04.2022 г. – съобразно допуснато с протоколно определение от 14.12.2022
г. увеличение на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ЗД „Б. бил сключен договор за застраховка
„Автокаско” на МПС, обективиран в полица № ., със срок на действие от 26.05.2021 г. до
25.05.2022 г. Обект на застраховката бил товарен автомобил марка „Т.. Сочи, че на
01.12.2021 г. при управление на горепосочения товарен автомобил в гр. София, национален
парк „Витоша“, водачът загубил контрол над управляваното МПС, вследствие на което на
около 1 км от разклона за механа „В.“ самокатастрофирал, като излязъл от пътното платно и
се преобърнал в дерето. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП били увредени предна
броня, решетка на дясна предна броня, преден капак, челно стъкло, преден десен калник,
предна дясна врата и подвижно стъкло на предна дясна врата, рамка на десни врати, заден
десен панел, десен стоп, задна лява врата, предна лява врата, дръжка на предна лява врата,
външно дясно електронагласяемо огледало, ремонтен комплект стъкла, ремонтен комплект
силикон, както и основа (крепеж) на процесния автомобил. Сочи, че ответникът е уведомен
за процесното ПТП на 03.12.2021 г. Образувана била щета № ., като били извършени огледи
и съставен опис-заключение по щетата. На 25.01.2022 г. с писмо с вх. № ОК-50883
1
ответникът ЗД „Б. отказал изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната
щета, тъй като считал, че били нарушени общите условия по застраховка „Автокаско“. За
установяване на щетите и стойността, нужна за отстраняването им, ищецът поискал
информация и проформа-фактура от „М., според която ремонтът на гореописания товарен
автомобил възлизал на 7928.52 лв. Предвид изложеното, моли ответникът да бъде осъден да
му заплати посочените по-горе суми. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че процесното събитие
не представлява покрит риск по сключения между страните договор за застраховка
„Автокаско” на МПС. Твърди, че ищецът не е уведомил органите на КАТ след настъпването
на ПТП, както следвало да постъпи според общите условия на договора за застраховка
/т.2.9.1/. Посочва, че са налице разминавания между декларираните в протокола данни и
декларираните пред ответното дружество данни, което навеждало на извод, че било налице
инсценирано събитие – основание за отказ по смисъла на т. 1.3, Радел III от ОУ. Твърди, че
описаното събитие е резултат от груба небрежност. Оспорва иска по размер, като счита, че
претендираната сума не отговаря на действителния размер на щетите. Оспорва иска за
лихва, тъй претенцията, отправена от ищеца, не съдържала предвидените в закона
реквизити, както и оспорва твърдяната начална дата на забавата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Автокаско“ с ответника; настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; размерът на настъпилите в
причинна връзка с това събитие вреди, както и изпълнение на задълженията си за
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок. При установяване
на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане, както и твърдяното от него основание за изключване на отговорността му.
С доклада по делото като безспорен и ненуждаещ се е от доказване е отделен фактът,
че между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Автокаско” на МПС, обективирано в полица № ., със срок на действие от 26.05.2021 г. до
25.05.2022 г. за процесния автомобил „Т.. Няма спор, a и от представеното на л. 17 от делото
свидетелство за регистрация се установява, че ищецът „С. е собственик на т.а. „T.”, „H.” с
peг. номер .. С оглед на това, настоящият състав намира, че за ответника-застраховател е
възникнало задължението да носи риска от евентуално настъпване на застрахователни
събития по застрахования товарен автомобил, респективно да репарира вредите от тези
събития, чрез изплащането на съответното застрахователно обезщетение в полза на
застрахования.
От представения по делото Протокол за ПТП № 1540192, съставен на 25.12.2021 г. от
служител при ОПП-СДВР, се установява, че на 01.12.2021 г. в гр. С.“, посока от хижа „А.
товарен автомобил „Т. реализира ПТП /самокатастрофира/ на около 1 км преди разклона за
механа „В.“ поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия, релефа на
местността и съС.ието на пътя, напускайки пътното платно, където се преобръща в дере. Във
връзка с това на водача на товарния автомобил – Д.. – е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за който няма данни да е влязъл в сила.
Съдът намира, че от представените писмени доказателства се установява по безспорен
начин, че застрахователят ЗД „Б. е бил уведомен непосредствено след настъпване на
произшествието за същото – на 03.12.2021 г. – уведомление за щета по застраховка „Каско
2
на МПС“ от 03.12.201 г. В писмо с изх. № ОК-50883/25.01.2022 г. ответникът е признал, че
на 03.12.2021 г. в ЗД „Б. е заведена претенция/щета № . по застрахователна полица
„Автокаско“ № ., но е отказал да заплати застрахователно обезщетение предвид
разпоредбата на Раздел VI, т. 2, подточка 2.9.1. от действащите Общи условия.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че са
налице и другите предпоставки за уважаването на така предявения иск, като наличието на
щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и,
както се посочи по-горе – уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му
документи.
Спорно по делото е наличието на изключен застрахователен риск. Видно от отговора
на исковата молба, ответникът е направил правоизключващо възражение, че уврежданията,
за които се иска репарация от ищеца, са резултат именно от събитие, което попада в
хипотезата на изключен риск и в този контекст застрахователят не би следвало да носи
отговорност за репариране на вредите от настъпилото събитие. Страните не спорят, че
съгласно приложимите Общи условия, които съставляват неразделна част от съдържанието
на застрахователния договор, на който ищецът основава правото си да получи плащане на
застрахователно обезщетение, клаузата на Раздел VI, т. 2, подточка 2.9.1. предвижда, че при
настъпило застрахователно събитие застрахованият следва незабавно да уведоми
съответните оторизирани органи. Действително по делото се установява, че застрахованият
не е уведомил „незабавно“ органите на реда за настъпилото ПТП, във връзка с което и на
25.12.2021 г. е съставен Протоколът за ПТП.
Съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение
само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право
да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Видно от цитираната
разпоредба на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение, когато е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Обемът на застрахователна отговорност при имущественото
застраховане, към което принадлежи и застраховката „Каско на МПС“, се определя от
закона и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, както и от общите
условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното
правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от
застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за
освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от
разпоредбата на чл. 408 КЗ. В последната е закрепено правилото, че основанията, при които
застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на
застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично
допустимите основания за отказ. По приложението на тази норма, аналогична на чл. 211, т. 2
КЗ /отм./, има непротиворечива практика на ВКС – Решение № 105 от 11.07.2017 г. по т. д.
№ 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение
№ 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т. о. и др. Съобразно така посочената
практика, за да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ (чл. 211, т. 2 КЗ отм.), е необходимо ответникът-
3
застраховател, който се ползва от така цитираната уговорка, да установи неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя, същото да е предвидено в закон или в
застрахователния договор, както и факта, че настъпването на застрахователното събитие да
е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка
причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество
би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното
събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява
препятстващо доказването им, може да обуслови отказ за плащане на застрахователно
обезщетение. Така предвидените предпоставки са кумулативни и липсата на една от тях
води до неоснователност на направения отказ от заплащане на обезщетение.
Съдът намира, че неизпълнението на задължението на застрахования да уведоми
незабавно органите на реда не представлява такова неизпълнение, което да обоснове само по
себе си право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Това
е така, тъй като същото не може да доведе като закономерна последица до настъпване на
застрахователното събитие, т.е. настоящият състав счита, че ответникът не доказа наличие
на причинна връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и
настъпилото застрахователно събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с
възможността те да бъдат доказани.
Ето защо, липсата на една от кумулативните предпоставки за освобождаване на
застрахователя от задължението да изплати обезщетение е достатъчно основание да се
приеме, че предявеният иск е доказан по своето основание, а направеното правоизключващо
възражение е недоказано.
Не може да се приеме за основателно и възражението на ответника, че в случая било
налице инсценирано събитие – основание за отказ по смисъла на т. 1.5 на Раздел III от
Общите условия предвид това, че имало разминаване в посочената в Протокола за ПТП дата
на събитието и в декларираните пред застрахователя данни. Действително в представеното
уведомление за щета застрахованият е посочил, че събитието е настъпило на 02.12.2021 г., а
по делото се установи, че то е настъпило през нощта на 01.12 срещу 02.12.2021 г. – малко
преди полунощ. В този смисъл са, както отразените в Протокола за ПТП данни, така и
показанията на разпитания по делото свидетел Н. Д. Р.. Касае се за неточност, която по
никакъв начин не може да обоснове отказ по смисъла на т.1.5, а още по-малко се доказва
възражението на ответника, че в случая е налице инсценирано събитие. Обстоятелството, че
съобщението за датата и часа на настъпване на събитието е неточно, при положение, че не се
твърди от застрахователя-ответник застрахованият автомобил да е бил умишлено увреден от
застрахованото лице /чл. 408, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ/, по преценка на настоящия съд, не
рефлектира върху възникването на задължението за застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение, като не отговаря и на критериите по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и
не представлява основание за отказ за плащането на дължимо застрахователно обезщетение.
Що се отнася до релевираното в отговора на исковата молба правоизключващо
възражение, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е налице
груба небрежност, съдът намира следното:
Възражението за груба небрежност е неясно формулирано и не се излагат никакви
твърдения от страна на ответника в какво се изразява тя – в отговора на исковата молба не
се излагат никакви твърдения поведението на водача на т. а. „Т.“ да е било противоправно
или виновно. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата,
4
които навежда страната и на които основава възражението си, също трябва да са конкретни
чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в
причинна връзка и са допринесли за увреждането. Така, в практиката на ВКС се приема, че
не може да се приеме съпричиняване в хипотеза, в която ответникът е направил
своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или
бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици
– Решение № 18 от 24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 134 от
18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ВКС, II т. о. и др.
Не се твърди да има дефиниция на понятието „груба небрежност“ в приложимите
общи условия, нито се твърди в същите да е предвидено основание за отказ за изплащане на
обезщетението при установяване на такава. Понятието „груба небрежност” е изяснено в
практиката на ВКС – Решение № 184 от 24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ІІ т.
о.; Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и др. Съгласно
цитираната съдебна практика небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория
лица – добрия стопанин, с оглед естеството на дейността и условията за извършването .
Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява
по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.
По делото не е проведено никакво доказване от страна на ответника за наличие на
груба небрежност, поради което и съдът няма как да приеме, че такава е била налице.
Действително в представения протокол за ПТП е отразено, че водачът на МПС реализира
ПТП поради несъобразена скорост. В същото време обаче по делото не е проведено никакво
доказване от страна на ответника каква е била скоростта на движение, какво е било
ограничението в пътния участък, имало ли е знаци, ограничаващи скоростта за движението,
какъв е бил трафикът, видът на настилката и др. Следва да се посочи, че поначало би могло
да се приеме, че е налице груба небрежност, ако се установи при условията на пълно и
главно доказване, че водачът на автомобила се е движил със скорост, очевидно надхвърляща
безопасните условия за управление, но такъв не е настоящият случай. Груба небрежност би
могло да е налице и при драстично нарушение на определени правила за безопасно
движение, каквото по делото обаче не се установява. В случая единствено е констатирана
„несъобразена скорост“, респ. и водачът е санкциониран само за „несъобразена скорост“.
Следва да се има предвид, че не всяко управление на МПС с несъобразена скорост може да
се квалифицира като такова при проявена от водача груба небрежност. Такава се извежда от
анализа на всички други факти от обективната действителност, имащи значение за
извършване на съответната юридическа преценка, а в случая, както се посочи, ответникът не
е провел никакво доказване за наличие на „груба небрежност“ при управление на МПС.
Доколкото не се установява водачът да е управлявал със скорост, по-висока от критичната,
или да се е отнесъл напълно неадекватно към пътната обстановка, нито пък се установява
към момента на събитието да е имало съответното обозначение на знак, указващ точно
дължимата скорост, то няма основание да се приеме, че е била налице груба небрежност и
не може да се приеме наличие на грубо погазване на правилата за движение по пътищата.
По аналогичен начин се поставя въпросът и за това дали автомобилът е бил оборудван с
вериги, дали е следвало да има такива и дали поставянето на вериги щеше да доведе до
различен резултат.
Не се установяват конкретните обстоятелства, свързани с неизпълнения на задължения
от страна на водача на товарния автомобил, които да са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Следователно ответникът не е доказал по делото своевременно
релевираното с депозирания по делото отговор правоизключващо възражение срещу
предявения иск за допусната груба небрежност от водача, довела до настъпване на
5
застрахователното събитие и съответно изключващо отговорността на застрахователя,
поради което предявеният иск се явява основателен.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ с настъпването на застрахователното
събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Разпоредбата на
чл. 400, ал. 2 КЗ предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Тази възстановителна стойност се прилага, когато щетите по автомобила не са
отстранени към момента на изплащане на застрахователното обезщетение, какъвто именно е
настоящият случай – представената по делото предварителна калкулация е само прогноза и
оферта за извършване на ремонт на автомобила, но по делото няма данни такъв да е
извършен и заплатен от ищеца. В случаите, когато самият застрахован е отстранил щетите,
то за застрахователя възниква задължението да заплати тези направени разходи, които по
същество представляват действително претърпените вреди към деня на настъпването на
събитието.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, стойността на описаните
щети по процесния товарен автомобил към датата на настъпване на ПТП, по средни пазарни
цени, възлиза на 9523.74 лв. Вещото лице е дало заключение, че описаните в експертизата
щети отговарят и са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП.
Ето защо, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 9523.74 лв., представляваща обезщетение по сключения договор за застраховка,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване наличието на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на обезщетението за забава.
Задължението на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ да плати
обезщетение на застрахованото лице при настъпила вреда на застрахованото имущество е
задължение с определен ден за изпълнение – обезщетението следва да бъде изплатено не по-
късно от 15 работни дни от деня, в който застрахованият е уведомил насрещната страна за
настъпилото събитие и е представил всички доказателства по щетата, освен ако по договора
е уговорен по-кратък срок – арг. чл. 405, ал. 1 КЗ. В настоящия случай не се установява
наличие на клауза, регламентираща различен срок за изпълнение на задължението на
застрахователя да плати обезщетение, поради което следва да се приеме, че същият е
изпаднал в забава с изтичане на 15 работни дни, но не от уведомяването, а от представяне на
всички доказателства по щетата, което няма как да е от дата, по-ранна от 25.12.2021 г.,
когато е съставен Протоколът за ПТП. Ищецът обаче не е ангажирал доказателствата за
точната дата, на която е представил на ответника всички относими документи във връзка с
настъпилото събитие, поради което съдът намира, че ЗД „Б. е изпаднал в забава най-късно
на 25.01.2022 г., когато е постановен отказът за изплащане на обезщетението по претенция
№ .. Следователно, за периода от 26.01.2022 г. до 04.04.2022 г. ответникът дължи мораторно
обезщетение върху непогасеното главно задължение в размер на 182.54 лв., определено по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкуларор. За посочената сума и период
предявената акцесорна претенция се явява основателна, а за разликата до пълния предявен
размер от 363.32 лв. и за периода 03.12.2021 г. – 25.01.2022 г. следва да се отхвърли.
6
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
от него и своевременно поискани разноски по делото съразмерно с уважената част на
предявените искове, в размер на 1762.64 лв., представляващи сбора от заплатените от ищеца
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част – в размер на 10.97
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Възраженията за прекомерност на страните по чл. 78, ал. 5 ГПК са неоснователни
предвид това, че размерът на претендираните адвокатски възнаграждения е съобразен с
минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и предвид цената на предявените искове, броя проведени съдебни
заседания и обема от събраните доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на
„С., със седалище и адрес на управление в гр. Б., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от
9523.74 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № . за причинени
имуществени вреди по т.а. марка „Т., вследствие настъпило в гр. С.“, на 01.12.2021 г. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 04.04.2022 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 182.54 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.01.2022 г. до
04.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 363.32 лв. и за периода от 03.12.2021 г. до
25.01.2022 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на
„С., със седалище и адрес на управление в гр. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
1762.64 лв., представляваща разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „С., със седалище и адрес на управление в гр. Б. да заплати на ЗД „Б., ЕИК
., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
10.97 лв., представляваща разноски по делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7