Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр.София, 28.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в закрито
заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 2562 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба на Д.З.В.,
чрез пълномощника му адвокат – Ж. Д.. С жалбата се атакува Отказ №
20181121113828-4/27.11.2018 г. на АВ – ТР.
В жалбата са формулирани оплаквания
за порочност на постановения охранителен акт. Възразява се по аргументите на
ДЛР послужили, като основание за отказа да се впишат заявените промени по
партидата на търговско дружество – „Х.“ ООД, изразяващи се в напускане на
съдружник и освобождаването му от заеманата позиция на управител на
дружеството. Отбелязва се, че отправеното до АВ заявление с вх. №
20181121113828 е било придружено от необходимите документи, които еднозначно да
удостоверят фактите необходими за да се приеме, че създаденото между Д.З.В. и дружеството членствено правоотношение е преустановило своето
действие, доколкото съдружника е изразял в необходимата според закона форма
волята си за доброволно напускане, и това волеизявление е достигнало до
установения в закона адресат – дружеството. Същото важи и за фактическия състав
по освобождаване на Д.З.В. от позицията му на управител на „Х.“ ООД. Пояснява
се, че уведомлението за напускане на съдружник и управител изхождащо от В. е валидно
получено на 12.12.2017 г. от „Х.“ ООД, и следователно обвързва страните по
членственото и мандатно правоотношения с последиците си. Посочва се, че от
цитираната дата е започнал да тече 1-месечен срок, в рамките на които „Х.“ ООД
е трябвало да предприеме действия по заявяване пред ТР на АВ освобождаването на
Д.З.В. от поста му на управител, но не го е направил, а това е създало в
правната сфера на желаещия да напусне управител сам да предприеме процедурата
по заличаването му, което е и сторил. Идентично било и правното положение
относно напускането на Д.З.В., като съдружник, като този юридически факт
надлежно се бил реализирал с изтичането на три месеца, считано от 12.12.2017 г.
и също подлежал на вписване по партидата на „Х.“ ООД. В противовес
удостоверителните функции на ангажираните още с депозиране на заявлението
документи, и в частност уведомлението за напускане на съдружник и освобождаване
на управител изходящо от Д.З.В., ДЛР е дал указания, че заявлението не било
придружено от надлежни доказателства свидетелстващи за надлежното напускане на
лицето, както като съдружник, така и като управител. Жалбоподателят излага
подробни съображения ориентирани в обратния от възприетия от ДЛР смисъл, а
именно, че ангажираното от него уведомление получено на 12.12.2007 г. изцяло
покрива изискванията в закона, като няма пречка, то да бъде получено за „Х.“
ООД от Д.З.В., в качеството му на управител, макар от последния вече да е било
предприето действие по чл. 141, ал. 5 ГПК. Подчертано е, че се касае за две
различни качества, в които са осъществени действията по подаване и получаване
на уведомлението, и по отношение на тези действия следва да се признаят
правните последици установени в закона. Опонирано е и срещу развитото от ДЛР
схващане, че регистърното производство е било инициирано от лице, което не
разполага с очертаната от закона представителна власт, доколкото Д.З.В. има
качеството на управител в оставка, което го лишава от възможността да
представлява „Х.“ ООД пред АВ, респективно упълномощаването на адвокат, които
да подаде заявлението с искане за вписване на настъпилите промени също не покрива
установената в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ изрична легитимация на конкретни субекти, които
разполагат с правомощието да сезират валидно органа по регистрацията. Изказано е становище, че в рамките на дадените
указания жалбоподателя своевременно е предоставил пред ДЛР изрично писмено
пълномощно, чието съдържание ясно разкрива упълномощаване на адвокат – Ж. Д. от
Д.З.В. в лично качеството, а не като управител на „Х.“ ООД. Предвид изложеното
жалбоподателя иска постановения отказ да
бъде отменен, а на органа по регистрация да се дадат указания за извършване
вписване на заявените промени по партидата на търговско дружество - „Х.“ ООД.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Отказ № 20181121113828-4/27.11.2018
г. на АВ – ТР е мотивиран с приетото от
длъжностното лице обстоятелство за неуспешно уведомяване от страна на
напускащия съдружник и желаещ освобождаването си управител, спрямо дружеството
„Х.“ ООД, защото и двете предизвестия били получени от Д.З.В. в качеството му на управител, но
същевременно с това от вписванията по партидата на дружеството се констатирало,
че то има и друг управител, които има представителни функции наред с В., като
няма данни този управител да е бил известен за отправените предизвестия. Това
състояние обуславяло колизия между интересите на напускащия и оставащия
съдружник, респективно желаещия освобождаване и оставащ да изпълнява функциите
управител. С оглед на това било невъзможно заключение за спазени процедури по
смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 141, ал. 5 ТЗ, което изключвало възможен
извод за успешно прекратяване на членственото и управителното правоотношение, в
което Д.З.В. се намира с „Х.“ ООД.
Жалбата е
основателна.
На 21.11.2018
г. е подадено заявление за вписване на настъпили промени по партидата на търговско дружество -
„Х.“ ООД, изразяващи се в това да се отрази прекратяване членството на
съдружника – Д.З.В. в цитираното дружество, както и за заличаването на това
лице, като управител. Заявлението е подадено, чрез изрично упълномощен по
смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ
адвокат – Ж. Д., като същата действа в качеството си на пълномощник на
лицето - Д.З.В..
Заявлението отговаря на формалните изисквания за
редовност по чл. 13 ЗТР. От представените към същото писмени доказателства без
съмнение се установява, че Д.В. надлежно е подал до „Х.“ ООД два броя писмени
предизвестия, с които на основание чл. 125, ал. 2 и чл. 141, ал. 5 ТЗ
недвусмислено е заявила желанието си за прекратяване съответно на членственото
и мандатното си правоотношение с дружеството.
Елементите нужни за реализацията на еднородния
фактическият състав визиран в нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ се свеждат
единствено до това управителят да отправи едностранно писмено изявление, с
което да доведе до знанието на дружеството чрез надлежен негов орган желанието
си да бъде заличен, като негов управител, и считано от този момент на
узнаването да изтече едномесечен срок. При реализацията на тези два юридически
факта пред управителя се разкрива възможността да поиска пред ТР при АВ да се
проведе регистърно производство, с което да се впише промяната в
обстоятелството в правния статут на дружеството, а именно заличаването на
неговия управител.
При напускане на съдружник в уредената хипотеза на чл.
125, ал. 2 ТЗ, прекратяването на членството е последица от свободно формираната
и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да
напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие.
Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е
волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на
определен срок – тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва
прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е
визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба
в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на
потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в
персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се
счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието.
Основният аргумент, на които е базиран негативния
охранителен акт се свежда до това, дали отправените от Д.З.В. два броя
предизвестия съдържащи волеизявления покриващи желание за прекратяване на
членство и освобождаване от позицията управител на търговско дружество са
достигнали до адресата им. Настоящия състав, като съобрази съдържанието на
писмените изявления и отразяванията върху документите, в които същите са
обективирани не подлага на съмнение, че този юридически факт се е сбъднал
и това е станало на 12.12.2017 г. И двете писмени предизвестия са получени от
законния представител на „Х.“ ООД, като това, че същия се припокрива персонално
с подаващия заявлението съдружник не опорочава ефекта на действието по надлежно
известяване, защото В. действа в различни качества. Докато не бъде завършен
фактическия състав по освобождаването му от позицията на управител на
цитираното търговско дружество Д.В. продължава да разполага с целия обем от
представителна власт по отношение на юридическото лице, като тази
представителна власт няма законово основание да бъде ограничавана, когато се
касае до извършването на определени представителни функции, било то и такива
състоящи се в приемането на кореспонденция адресирана до дружеството от самия
него, но в друго му качество на съдружник, респективно на управител желаещ
освобождаването си. В този смисъл изцяло несъответно и в отклонение на правните
норми уреждащи дружественото право е въведеното от ДЛР изискване предизвестията
упражнени от Д.В. да достигнат и до знанието на
други функциониращ и представляващ управител, за да може да се приеме, че те са
произвели целения ефект. Вярно е, че справка по партидата на дружеството
показва, че същото има вписани двама управители, но също така е вярно, че е
предвидено, всеки от тях да може, както заедно с другия така и самостоятелно да
представлява дружеството. Това означава, че Д.В., в качеството му на управител
спрямо третите лица е властен да извършва всякакви представителни действия, и
получаването на предизвестия по смисъла на чл. 125, ал. 2 и чл. 141, ал. 5 ТЗ
не прави изключение. Ако законодателят е желаел да уреди механизъм за
допълнително известяване на други правни субекти ангажирани в дадено качество с
функционирането на дружеството /други съдружници, управители/, то е щял да го
направи с изричен законов текст. Отсъствието на подобна предпоставка ясно
показва, че подобна цел не е била преследвана от законотвореца, и когато е
уреждана процедурата по напускане на съдружник и освобождаване на управител е
прието за достатъчно волята за това да бъде сведена единствено до дружеството,
което в случая е станало. Тук е мястото да се посочи, че изцяло безпредметно е
осъщественото от ДЛР деление на управителите на такива в положение на оставка,
и редовни такива, доколкото когато се разглеждат отношенията на дружеството с
трети лица, а в случая органа по регистрацията и съда са именно такива, то от
единствено значение е това кое/кои са лицата вписани за управители в ТР. Към
момента на проверката по подаденото заявление, лицето Д.В. фигурира, като
управител на „Х.“ ООД, което означава, че ДЛР е било длъжно да се съобрази с
този факт, и да го възприеме, като надлежен представител на дружеството.
Правейки обратното ДЛР е постановил един незаконосъобразен охранителен акт,
които подлежи на отмяна. Изтеклият, считано от 12.12.2017 г. до 21.11.2018 г.
срок многократно надвишава предвидените в чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 141, ал. 5 ТЗ
срокове, което означава, че същите са изтекли, което е довело до прекратяване
на правоотношението по членство между Д.В. и „Х.“ ООД, съответно е породена
легитимация за управителя - Д.В. да поиска директно от органа по регистрацията
заличаването си, като управител на „Х.“ ООД.
Що се касае до извършеното упълномощаване на адвокат –
Ж. Д. от страна на заявителят - Д.В., то съгласно даденото в изпълнение на
указание на органа по регистрацията изрично писмено пълномощно, става ясно, че адвокат
Д. е била снабдена с нужната й представителна власт за да може надлежно да
представлява заявителя в образуваното производство по заявление с вх. №
20181121113828.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.З.В., упражнена чрез
пълномощника му адвокат – Ж. Д., постановения Отказ № 20181121113828-4/27.11.2018
г. на длъжностно лице при АВ – ТР.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише
по партидата на „Х.“ ООД, ЕИК ********, поисканите със заявление вх. №
20181121113828/21.11.2018 промени.
Решението е окончателно.
Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: