Р Е Ш
Е Н И Е № …
гр.
София, 21.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-16 състав, в отК.о съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на
секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело
№ 1174 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на "И.2." ООД, ЕИК *******, със седалище *** и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц.С.К., предявена срещу
"К." ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***,
партер, представлявано от управителя Р.И.И.и "Н.И.Т." ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.С., за
обявяване на извършен апорт от "К." ЕООД в капитала на "Н.И.Т."
ЕООД, вписан на 10.09.2016 г. в търговския регистър по партидата на "Н.И.Т."
ЕООД, ЕИК *******, с предмет недвижими имоти, находящи се в гр. София, Столична
община, район “Триадица”, представляващи самостоятелни обекти в жилищен
комплекс, с апартаменти, ателиета, магазини, подземни гаражи, мазета и
трафопост, с обща разгърната застроена площ от 51 337,47 (петдесет и една
хиляди, триста тридесет и седем цяло, четиридесет и седем стотни) квадратни
метра, състоящ се от Секция „А”, Секция „Б” и Секция „В”, с общ сутерен на две
нива за тези три секции и по осем етажа в Секция „А”, Секция „Б” и Секция „В”;
Секция „Г”, със сутерен на две нива и четири етажа; Секция „Д” и Секция „Е”, с
общ сутерен на две нива за тези две секции и по девет етажа; Секция „Ж”, със
сутерен на две нива и три етажа; Секция „И” и Секция „К”, с общ сутерен на едно
ниво и по девет етажа; Секция „Л” и Секция „М”, с общ сутерен на две нива и по
седем етажа; Секция „Н” и Секция „П”, е общ сутерен на две нива и по седем
етажа; подземен паркинг “С-1 (едно)”, състоящ се от две подземни нива и
подземен паркинг “С-2 (две)”, състоящ се от две подземни нива, изграден в
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град София, област София, Столична
община, район “Триадица”, с площ от 10 089 (десет хиляди, осемдесет и девет)
кв. метра, съставляващ урегулиран поземлен имот № I - 414, 415, 416 (първи, отреден
за поземлени имоти с пл. номера - четиристотин и четиринадесет, четиристотин и
петнадесет и четиристотин и шестнадесет), от квартал 64 (шестдесет и четири) по
плана на град София, местността “Манастирски ливади - Изток”, при граници на
същия урегулирания поземлен имот: улица, поземлен имот с пл. № 686 (шестстотин
осемдесет и шест), поземлен имот с пл. № 45 (четиридесети пет), поземлен имот с
пл. № 489 (четиристотин осемдесет и девет), улица, поземлен имот с пл. № 549
(петстотин четиридесет и девет) и поземлен имот с пл. № 521 (петстотин двадесет
и едно), а именно: АПАРТАМЕНТ № 201 Б
(двеста и едно “Б”), с идентификатор 68134.1006.848.7.20, находящ се на втори
етаж в Секция “Б”, на кота +3,50 (плюс три цяло и петдесет стотни) метра, който
обект се състои от дневна с кухненски бокс, една спалня, баня с тоалетна,
тоалетна, антре, със застроена площ от 58,54 (петдесет и осем цяло, петдесет и
четири стотни) кв. метра, и прилежаща към апартамента покрив - тераса с площ от
17.57 (седемнадесет цяло, петдесет и седем стотни) кв.м., заедно с припадащите
му се 0,93 % (нула цяло, деветдесет и три стотни върху сто) идеални части от
общите части на тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и
Секция “В” (без подземните гаражи в тези секции), които изчислени в квадратни
метри, представляват 10,50 (десет цяло и петдесет стотни) кв. метра, като
общата квадратура на апартамента с включени идеални части е 69,04 (шестдесет и
девет цяло и четири стотни) кв. метра, заедно с 0,93 % (нула цяло, деветдесет и
три стотни върху сто) идеални части от правото на строеж върху мястото за тази
част от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без
подземните гаражи в тези секции), и заедно с принадлежащото му мазе № 18А
(осемнадесет “А”), находящо се на второ ниво в общия сутерен на Секция „А”,
Секция „Б” и Секция “В”, на кота - 6,40 (минус шест цяло и четиридесет стотни)
метра, с площ от 3,57 (три цяло, петдесет и седем стотни) кв.метра, при граници
на мазето: коридор, мазе № 17 А (седемнадесет „А”), двор и мазе № 19 А
(деветнадесет „А”), заедно с припадащите му се 0,01 % (нула цяло, и една стотна
върху сто) идеални части от общите части на тази част от комплекса, състояща се
от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в тези секции) и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото за тази част от
комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните
гаражи в тези секции); и заедно с принадлежащото му мазе № 14А (четиринадесет
“А”), находящо се на второ ниво в общия сутерен на Секция „А", Секция „Б”
и Секция “В”, на кота - 6,40 (минус шест цяло и четиридесет стотни) метра, с
площ от 7,96 (седем цяло, деветдесет и шест стотни) кв. метра, при граници на
мазето: коридор, мазе № 13 А (тринадесет „А”), паркомясто № 9 А (девет „А”),
паркомясто № 15 А (петнадесет „А”), мазе № 15 А (петнадесет „А”), паркомясто №
14 А (четиринадесет „А”) и паркомясто № 8 А (осем ,Д”), заедно с припадащите му
се 0,03 % (нула цяло, и три стотни върху сто) идеални части от общите части на
тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без
подземните гаражи в тези секции) и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”,
Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в тези секции); АПАРТАМЕНТ № 201 В (двеста и едно “В”),
с идентификатор 68134.1006.848.7.47, находящ се на втори етаж в Секция „В”, на
кота +2,70 (плюс две цяло и седемдесет стотни) метра, който обект се състои от
дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, тоалетна, антре, със
застроена площ от 66,21 (шестдесет и шест цяло, двадесет и една стотни) кв.
метра и прилежаща към апартамента покрив - тераса с площ от 19.07 (деветнадесет
цяло, и седем стотни) кв.м., заедно с припадащите му се 1,04 % (едно цяло, и
четири стотни върху сто) идеални наети от общите наети на тази нает от
комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция „Б” и Секция “В” (без подземните
гаражи в тези секции), които изчислени в квадратни метри, представляват 11,72
(единадесет цяло седемдесет и две стотни) кв.метра, като общата квадратура на
апартамента с включени идеални части е 77,93 (седемдесет и седем цяло,
деветдесет и три стотни) кв. метра, заедно с 1,04 % (едно цяло, и четири стотни
върху сто) идеални части от правото на строеж върху мястото за тази част от
комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция „В” (без подземните
гаражи в тези секции), и заедно с принадлежащото му мазе № 27 А (двадесет и
седем “А”), находящо се на второ ниво в общия сутерен на Секция „А”, Секция „Б”
и Секция “В”, на кота -6,40 (минус шест цяло и четиридесет стотни) метра, с
площ от 6,70 (шест цяло и седемдесет стотни) кв.метра, при граници на мазето:
стълбище, машинно помещение, мазе № 29 А (двадесет и девет „А”), мазе № 26 А
(двадесет и шест „А”), паркомясто № 18 А (осемнадесет „А”), маневрено
пространство и коридор, заедно с припадащите му се 0,03 % (нула цяло, и три
стотни върху сто) идеални части от общите части на тази част от комплекса,
състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в
тези секции) и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото за
тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без
подземните гаражи в тези секции); АПАРТАМЕНТ
№ 203 В (двеста и три “В”), с идентификатор 68134.1006.848.7.49, находящ се
на втори етаж в Секция „В”, на кота +2,70 (плюс две цяло и седемдесет стотни)
метра, който обект се състои от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна, тоалетна, антре и тераса със застроена площ от 84,77 (осемдесет и
четири цяло, седемдесет и седем стотни) кв.метра, заедно с припадащите му се
1,11 % (едно цяло, и единадесет стотни върху сто) идеални части от общите части
на тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция „Б” и Секция “В”
(без подземните гаражи в тези секции), които изчислени в квадратни метри,
представляват 12,47 (дванадесет цяло, четиридесет и седем стотни) кв.метра,
като общата квадратура на апартамента с включени идеални части е 97,24 (деветдесет
и седем цяло, двадесет и четири стотни) кв. метра, заедно с 1,11 % (едно цяло,
и единадесет стотни върху сто) идеални части от правото на строеж върху мястото
за тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция „В”
(без подземните гаражи в тези секции), и заедно с принадлежащото му мазе № 11 А
(единадесет “А”), находящо се на второ ниво в общия сутерен на Секция „А”,
Секция „Б” и Секция “В”, на кота -6,40 (минус шест цяло и четиридесет стотни)
метра, с площ от 3,15 (три цяло и петнадесет стотни) кв.метра, при граници на
мазето: от две страни коридор, мазе № 12 А (дванадесет „А”), паркомясто № 9 А
(девет „А”), и мазе № 13 А (тринадесет „А”), заедно с припадащите му се 0,01 %
(нула цяло, и една стотна върху сто) идеални части от общите части на тази част
от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без
подземните гаражи в тези секции) и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”,
Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в тези секции), за относително
недействителен по отношение на ищеца.
Ищецът твърди, че е кредитор на
ответника "К." ЕООД за незаплатена главница и възнаградителна лихва
по договор за паричен заем от 01.03.2012 г.,
по силата на който ищецът предоставил за временно ползване на "К."
ЕООД парична сума в размер 100000 лева, която следвало да бъде върната от
заемополучателя до 15.04.2012 г., заедно с възнаградителна лихва от 0,7%
месечно или 8.4% на годишна база. Плащане от страна на ответника не последвало,
поради което ищецът предявил по съдебен ред изискуемите си по договора за заем
вземания в общ размер от 125200 лева, като било образувано т. д. № 1315/2016 г.
по описа на СГС, ТО, VI-19 състав,
производството по което било висящо. При наличие на забава
в изпълнението на парично задължение и при висящ процес относно същото,
заемателят "К." ЕООД се разпоредило с голяма част от недвижимите си
имоти, подробно описани в исковата молба, апортирайки ги в капитала на
новоучреденото "Н.И.Т." ЕООД, което е било вписано в търговския
регистър на 10.09.2016 г.. С договор за продажба на дружествени дялове от
28.09.2017 г. "К." ЕООД прехвърлило придобитите дялове от капитала на
"Н.И.Т." ЕООД в полза на „ПАЙН ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, като в
договора било уговорено, че вземането на "К." ЕООД за цената на
придобитите дялове се прихващало с насрещно вземане на приобретателя на
дяловете към прехвърлителя. По този начин "К." ЕООД се лишило
ефективно и от дяловете в капитала на новоучреденото дружество. Извършеният
апорт представлявал увреждащо кредитора действие, тъй като длъжникът извършил
трансформация на единствените си необременени с тежести недвижими имоти с
относително стабилна пазарна стойност в дялове, които представлявали лесно
обезценим актив и спрямо които принудителното изпълнение било значително
затруднено. Приобретателят по сделката "Н.И.Т." ЕООД също знаело за
увреждането, тъй като управителят на двете дружества-ответници към датата на
апорта, е едно и също физическо лице – Р.И.И.. Евентуално поддържа, че поради
липсата на договаряне при апорта, в качеството му на едностранен учредителен
акт не било необходимо да се изследва знание за увреждането от страна на
преобретателя. При тези твърдения предявява конститутивни искове за обявяване
на вписания на 10.09.2016 г. в търговския регистър апорт на недвижими имоти,
представляващи АПАРТАМЕНТ № 201 В (двеста и едно “В”), с идентификатор
68134.1006.848.7.47, АПАРТАМЕНТ № 201 Б (двеста и едно “Б”), с идентификатор
68134.1006.848.7.20 и АПАРТАМЕНТ № 203 В (двеста и три “В”), с идентификатор
68134.1006.848.7.49, в капитала на новоучреденото "Н.И.Т." ЕООД, за
относително недействителен по отношение на "И.2." ООД в качеството му
на неудовлетворен кредитор.
Ответниците "Н.И.Т." ЕООД и „К.“ ЕООД са подали
отговори на исковата молба с идентично съдържание, в които оспорват качеството
кредитор на ищеца, тъй като вземането му било погасено по давност, алтернативно
произтичало от нищожна сделка, а съществуването на вземането било предмет на
неприключилото производство по т. д. № 1315/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав,
преразпределено на VІ-15 състав. Атакуваното действие не увреждало кредитора
поради обстоятелството, че срещу апортираните имоти "К." ЕООД
придобило дружествени дялове на същата стойност, като дружеството притежавало и
друго имущество срещу което било възможно да се насочи принудително изпълнение.
Част от образуваните срещу "К." ЕООД производства по несъстоятелност
били прекратени поради изплащането на задължения и сключването на споразумения
с кредиторите, друга част били спрени до приключването на производството по т.
д. № 578/2016 г., по описа на СГС, ТО, VI-16 състав,
по което било постановено решение за отхвърляне на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на "К." ЕООД, но
решението не било влязло в сила. Считат, че знанието на страните по атакуваната
сделка не било доказано, а един от имотите предмет на апорта – апартамент № 203
В бил придобит от трети добросъвестни лица преди вписване на исковата молба.
Молят производството бъде спряно до решаване с влязло в сила решение на спора
по търг. д. № 1315/2016 г., по описа на СГС, ТО, VI–15
състав, който имал преюдициално значение, тъй като негов предмет било
установяването на дължимостта на вземането, с което ищецът се легитимирал като
кредитор в настоящото производство.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа исковете и оспорва направените от ответниците фактически твърдения и
възражения. Вземанията му за главница и за възнаградителна лихва не били
погасени по давност, тъй като давността за тях била прекъсната със съдебното им
предявяване на 24.02.2016 г.. Не било налице нито едно от основанията за
нищожност на договора за заем от 01.03.2012 г.. Поддържа изложените в исковата
молба твърдения за извършените от длъжника увреждащи действия с цел намаляване
на ликвидното му имущество и за знание на ответниците за увреждането. Наличието
на друго притежавано от длъжника имущество извън разпореденото не означавало,
че предявените пасивно субективно съединени искове са неоснователни поради
липса на увреждане. Изложените от ответниците твърдения относно доброто
финансово състояние и липса на предпоставките за обявяване на "К."
ЕООД в несъстоятелност били ирелевантни. Исковата молба била вписана в имотния
регистър преди вписване на постановлението за възлагане на апартамент № 203 В
на 27.06.2017 г., съответно правата на третите лица били непротивопоставими на
ищеца.
Ответниците
"К." ЕООД и "Н.И.Т." ЕООД са подали допълнителни отговори също
с идентично съдържание, в които поддържат изложените възражения срещу исковете.
Твърдението на ищеца, че всяко разпореждане увреждало интересите на кредиторите
било невярно, тъй като по този начин едно търговското дружество би се лишило от
правото да извършва всякаква търговска дейност при наличието на задължение.
Знанието на третото лице за дълговете на длъжника "К." ЕООД не било
достатъчно да обоснове и знание за увреждане на кредитора с атакувания апорт.
Третите лица, придобили апартамент № 203 В били добросъвестни, тъй като
собствеността върху имота се придобивала от датата на постановлението за
възлагане – 20.01.2017 г., а не от неговото вписване.
Страните не спорят и
служебна справка в деловодната система на СГС установява, че е налице висящ
търговски спор между ищеца и "К." ЕООД, с предмет обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове при квалификацията на чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Същото обаче няма преюдициален характер спрямо настоящия
спор, т.е. не са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на
настоящото производство.
В постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на ВКС е
разяснен материалноправния въпрос за предмета и фактическия състав на иска по
чл.135 ЗЗД, както и по процесуалноправния въпрос, че не подлежи на спиране
производството по предявен отменителен иск, за да изчака решението по
предявения иск за вземането (решение №131 от 16.06.2014 г. по гр. д. №
4996/2013 г., ВКС, ГК, решение № 4996/2013 г. ВКС, ГК, ІІІ Г.О.). Приема се, че
в производството по чл. 135 ЗЗД съдът не може да проверява съществува ли
вземането, което легитимира ищеца като кредитор и че възникването на това
качество не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение;
в производството по чл. 135 ЗЗД ищецът не е длъжен да доказва качеството си на
кредитор с влязло в сила решение; кредиторът по едно вземане може да предяви
само Павлов иск, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в
друго производство, достатъчно е вземането да е действително, което означава да
не е прекратено или погасено по давност. В този случай правоотношенията, от
които произтича вземането, не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът
не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца
като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила съдебно
решение. Страната, която е предявила иска по чл.135 ЗЗД, установява качеството
си на кредитор като материална предпоставка въз осН.на твърдените факти, без да
провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си
интерес. По тези съображения се налага извод за липса на връзка на
преюдициалност между иска по чл.135 ЗЗД и иска, с който се претендира
вземането, затова спиране не следва да се постановява – така изрично
определение № 342 от 18.06.2015 г. по ч. т. д. № 549/2015 г. на ВКС, І-во ТО.
По тези съображения настоящият състав не е допуснал исканото от ответниците
спиране на производството до решаването на спора по търг. дело № 1315/2016 г.
на СГС, VІ-15 състав.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз осН.на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от договор,
сключен на 01.03.2012 г., "И.2." ООД се задължило да предостави на
"К." ЕООД за временно и възмездно ползване сумата 100000 лева, която
следвало да бъде върната в срок до 15.04.2012 г., заедно с възнаградителна
лихва от 0,7% на месец или 8,4 % на годишна база. С платежно нареждане от
01.03.2012 г. сумата от 100000 лева е преведена по посочената в договора сметка
на заемателя "К." ЕООД.
По реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2
ЗТР, се установява, че ответникът "Н.И.Т." ЕООД е дружество учредено с
вписване № 20160910165406 с регистриран капитал от 1430372 лева, представляващ непарична
вноска, извършена от едноличния собственик на капитала "К." ЕООД, с
предмет право на собственост върху недвижими имоти, сред които процесните
АПАРТАМЕНТ № 201 В, с идентификатор 68134.1006.848.7.47, АПАРТАМЕНТ № 201 Б, с
идентификатор 68134.1006.848.7.20 и АПАРТАМЕНТ № 203 В, с идентификатор
68134.1006.848.7.49.
Видно от представения препис на идсовата
молба, по която е образувано търг. дело № 1315/2016 г. на СГС, VІ-15 състав,
същата е подадена на 24.02.2016 г..
Други доказателства
от значение за спора не са представени, а необсъдените настоящият състав счита
за неотносими.
Относно конститутивните искове с правна квалификация чл.135 ЗЗД.
Съгласно нормата на
чл.135, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането.
Следователно, основателността на предявните пасивно субективно съединени
конститутивни искове, се обуславя от възникнало между "И.2." ООД и "К."
ЕООД предхождащо извършване на процесната сделка (апорт) правоотношение, което
да придава на ищеца качество кредитор, т. е. същият да е носител на неудовлетворено
право на вземане, сключването на сделка, с която длъжникът се е разпоредил със
свои секвестируеми права в полза на новоучредено търговско дружество, при
знание у представляващия "К." ЕООД, че правната сфера на кредитора ще
бъде неблагоприятно засегната от правните последици на апорта.
Исковете са
основателни.
Във формираната по
реда на чл.290 ГПК съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 48 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 131
от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение №
46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение №
149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и
цитираните в същите решения, е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на
себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за
кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на
действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е
необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, още по-малко пък следва да е
установено с влязло в сила съдебно решение.
Правоотношението, от
което произтичат вземанията на кредитора, не става предмет на делото по
Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществува това правоотношение,
което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането му не е отречено с
влязло в сила съдебно решение. Страната, която е предявила иска по чл.135 ЗЗД,
установява качеството си на кредитор като материална предпоставка въз осН.на
твърдените факти, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
които черпи правния си интерес, като длъжникът не може да се брани с
възражения, които се основават на отношението, което легитимира ищеца като
кредитор. Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на
провеждането му ще бъде променено действителното правно положение - с
прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната
сфера на ответника по иска, с който ищецът се намира в правоотношение и
кредиторът ще може да насочи принудително изпълнение върху съответните права,
предмет на оспорените действия. Ако субективното право на вземане не съществува
в полза на кредитора, постановеното съдебно решение по конститутивния иск няма
да засегне правната сфера на страните по оспорената сделка, тъй като
дефинитивно последната е действителна и поражда целените със сключването й
правни последици.
В приложение на посочената
практика, следва да се приеме, че "И.2." ООД не следва да установява,
чрез провеждане на пълно и главно доказване, че е носител на изискуеми вземания
от "К." ЕООД, тъй като изискуемостта не е релевантен елемент от
фактическия състав на иска, нито в производството могат да бъдат разглеждани
възражения за валидността на сделката, от която ищецът извежда кредиторовото си
качество. Въпреки това, с оглед възраженията на ответниците, следва да се има
предвид следното.
За установяване на
валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребеление
съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор.
Договорът е винаги двустранна
правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за
заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя
за предоставяне на парична сума за временно ползване, така и волеизявление на
заемателя за получаването й. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е
реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими движими вещи
или определена парична сума на заемателя. Последният обаче следва да изрази
воля, съгласие – независимо от неговата форма, за получаването им при условията
на договора, т. е. при поето правно задължение да върне полученото. В случая, постигнатото
съгласие между страните е оформено в документ – договор от 01.03.2012 г., в
който е обективирано поемането на задължение от страна на "К." ЕООД
да върне предадената му сума от 100000 лева, заедно с възнаградителна лихва,
което задължение е уговорено като срочно, съответно изискуемостта му настъпва с
настъпване на крайния срок за връщане на сумата – 15.04.2012 г..
Изпълнението на
задължението на заемателя да предаде сумата, предмет на договора, което е
елемент от фактическия състав на сделката, се установява от представеното
платежно нареждане от 01.03.2012 г.. Действително, съгласно уеднаквената
съдебно практика - решение 185 от
30.10.2013 г. по т. д. 813/2012 г. на ІІ ТО, решение №44/28.03.2011 г. по т. д.
№526/2010 г. на ІІ т.о. и решение №50/02.04.2009 г. по т. д. № 485/2008 на ІІ
т.о., съгласно чл. 305 ТЗ плащането се смята за извършено със заверяването
сметката на кредитора, като този факт следва да се установи със съответните
допустими от закона доказателствени средства. За да възникне вземането на получателя на плащането към
обслужващата го банка е достатъчно да бъде заверена сметката на последния.
Заверяването на сметката не е счетоводна
операция по отразяване на плащане, то е самото плащане. Разпоредбата
на чл.305 ТЗ се отнася до отношенията между платеца и
получателя на плащането, а не до
отношенията между банките и техните клиенти или отношенията между банките. От
съдържанието на сключения договор за заем, в който са посочени платежните
сметки на заемателя и заемополучателя, е видно че се касае междубанково безкасово
плащане. Това означава, че банката на платеца ("И.2." ООД) задължава сметката му, т. е. намалява задължението си към платеца. След
това банката на платеца нарежда на централната банка да задължи водената при
последната разплащателна сметка и да завери разплащателната сметка на банката
на получателя на плащането ("К." ЕООД). След задължаването на сметката на банката
на платеца и заверяване на сметката на банката на получателя на плащането
(извършване на сетълмента) централната банка се освобождава от задължението си
към банката на платеца за сумата на плащането. Задължаването и заверяването на
сметките на двете банки също се извършва едновременно. Когато завери
разплащателната сметка на банката на получателя на плащането, централната банка
се задължава към тази банка за сумата по плащането. Същевременно нарежда да
завери сметката на получателя на плащането. Накрая банката на получателя на
плащането заверява сметката му, т. е. поема лично задължение към него. Всички вписвания имат за предмет една и
съща стойност - тази по плащането. Нормата на чл. 305 ТЗ само установява кога е завършен фактическият
състав на безкасовото плащане. Задължаването на сметката изисква волеизявление
за съгласие на нейния титуляр и
волеизявление на банката, което е винаги мълчаливо. Тези волеизявления не са изявления по сключване на договор, а са
или елемент от други сделки, или самостоятелни едностранни сделки, чието
значение е да обуславят настъпването на правните последици, а не да определят
съдържанието им. Заверяването на платежната сметка на получателя на плащането е
едностранна сделка, извършвана от банката, т.е. последиците от заверяването на сметката по правило са
функция единствено от действието на банката - в този смисъл А.К., "Същност на вписването по банковата сметка". Следователно, след като в производството е
представено доказателство за волеизявлението на наредителя "И.2." ООД до
обслужващата го банка и ответниците не
твърдят същото да е оттеглено, банката на платеца е длъжна да го
изпълни, съответно банката на получателя е длъжна да извърши вписване по
платежната сметка на последния. Затова при липсата на твърдения за бездействие
на банките, участващи в извършването на междубанковото безкасово плащане,
следва да се приеме за доказан факта на заверяване на сметката на "К."
ЕООД със сумата 100000 лева, наредена за плащане с изявлението на "И.2."
ООД, обективирано в платежното нареждане от 01.03.2012 г.. Това означава, че
кредиторовото качество на ищеца, възникнало от сключения договор за заем е
установено в производството.
Възраженията за
нищожност на сключения договор за заем, релевирани от ответниците, са бланкетни
и при липсата на изложени конкретни пороци, от които сделката да е засегната, е
безпредметно обсъждането им, извън вече изложените съображения, че такива
възражения ответниците принципно не могат да правят в производство с предмет
иск по чл.135 ЗЗД.
Вземането
за връщане на главницата по договора за заем не се установява да е погасено по
давност. Погасителната давност е фактически
състав, включващ период от време, през който носителят на едно субективно
материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице
да се позове на давността и да откаже изпълнение. Кредиторът "И.2."
ООД обаче не бездейства, а търси съдебна
защита на правата си чрез упражнено право на иск срещу заемополучателя "К."
ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, което
означава в случая от определения падеж на задължението – 15.04.2012 г.. Приложимата
към него обща 5-годишна давност към предявяване на исковата молба за осъждането
на "К." ЕООД да изпълни задължението си по догавора за заем, не е
изтекла, съответно давността за вземанията, предмет на търг. дело № 1315/2016
г. на СГС, VІ-15 състав, е прекъсната на 24.02.2016 г. и при висящност на
производството - спряна. Акцесорното вземане за възн
Следователно, ищецът "И.2." ООД е
кредитор на първия ответник за вземания, произтичащи от сключен на 01.03.2012
г. договор за заем, които са възникнали преди осъщественото на 10.09.2016 г. внасяне
като непарична вноска в капитала на търговско дружество на правото на
собственост върху недвижими имоти, представляващи процесните АПАРТАМЕНТ № 201
В, с идентификатор 68134.1006.848.7.47, АПАРТАМЕНТ № 201 Б, с идентификатор
68134.1006.848.7.20 и АПАРТАМЕНТ № 203 В, с идентификатор 68134.1006.848.7.49,
което се твърди да е увреждащо.
В решение № 122 от
21.07.2016 г. по т. д. 3484/2014 г. на II ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, макар и да няма характер на задължителна практика, е подробно разяснен
въпроса за характера на учредителния апорт в светлината на предявен отменителен
иск. Решението изследва апорта в акционерно дружество, но постановките му са
изцяло приложими и към учредителния апорт в ООД (ЕООД), което също е капиталово
търговско дружество. По тази причина, дадените с решението разяснения следва да
бъдат възпроизведени в цялост, с адаптирането им към настоящата хипотеза.
Действията, които
могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни – договори,
сключени между длъжника и трето лице (възмездни и безвъзмездни), едностранни
правни сделки, други правни действия, например плащане. Апортът или непаричната
вноска в дружество с ограничена отговорност представлява правно действие по
смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД - особен вид отчуждаване на вещ с транслативен
ефект за правото на собственост, специфичен вещно-прехвърлителен производен
способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в
съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталово
търговско дружество, имотът излиза от патримониума на длъжника ("К."
ЕООД) и става собственост на учредяваното
дружество, като собствеността се придобива на деривативно основание с вписването
му, а срещу апортната вноска длъжникът получава дялове от капитала на учреденото
ООД ("Н.И.Т." ЕООД). При апортиране на недвижим имот в новоучредено
дружество би се затруднило удовлетворяването на кредитора, поради това, че се
намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника, а се придобива дружествен
дял в новоучредено търговско дружество, стойността на който зависи изцяло от
имущественото състояние на новоучреденото дружество, представляващо динамична
величина, и принудителното изпълнение спрямо който дружествен дял е по-трудно
осъществимо (провеждане на производство по чл. 517 ГПК и ликвидация).
Задължителна предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го
уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в
зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по
отношение на знанието на третото лице. Относно знанието на длъжника по смисъла
на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали увреждащото действие е възмездно или
безвъзмездно – когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извършва
учредителен апорт при учредяване на търговско дружество, длъжникът съзнава, че
го уврежда, тъй като новото дружество още не е учредено, не е започнало да
осъществява търговска дейност, в резултат на което не може да се извърши
преценка на каква стойност би могъл да бъде дружествения дял, ако не изпълни
задължението си към кредитора, предвид и динамиката в икономическото състояние
на всяко търговско дружество. Наличие на знание у третото лице - съдоговорител
за увреждането на кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е
възмездно, например при едностранен възмезден договор или двустранен възмезден
договор. При едностранните правни сделки едната страна прави волеизявление,
поради което само длъжникът трябва да има съзнание, че уврежда кредитора. При
двустранните правни сделки (договори) двете страни правят волеизявления, поради
което следва да се отчитат интересите на третите лица, които добросъвестно са
сключили договорите с длъжника и са придобили права. Ако договорът е
безвъзмезден, достатъчно е знание на длъжника, тъй като другата страна не е
престирала насрещно. Ако договорът е възмезден, необходимо е съконтрахентът на
длъжника също да знае, че договорът уврежда кредитора. При многостранните
правни сделки, респективно сделките - решения са налице волеизявления на
няколко лица, но не с противоположни интереси и целта им не е да породят
насрещни права и задължения. При тези сделки волеизявленията на лицата са
еднотипни и са насочени към обща цел, постигане на определен правен резултат,
например учредяване на търговско дружество, като всяка страна поема права и
задължения към търговското дружество, но не към останалите страни. Апортът (непаричната
вноска) в ООД (ЕООД) представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен
ефект, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява
с оглед постигането на определена цел – участие в търговското дружество. В този
смисъл апортът е акт на разпореждане и когато се извършва преди дружеството да
е учредено, е необходимо да се завърши фактическият състав на учредяването,
съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ, тъй като не може да бъде извършено прехвърляне или
учредяване на право, ако липсва правен субект – приобретател.
Апортирането на
недвижим имот в търговско дружество, което е в процес на учредяване,
представлява сложен фактически състав с няколко елемента. В теорията при
внасянето на непаричната вноска се разграничават две фази: извършване и
изпълнение. Извършването на апорта се състои в поемане на задължение на
вносителя (бъдещия съдружник) да престира определена непарична вноска в
имуществото на дружеството, а изпълнението на апорта представлява изпълнение на
задължението за прехвърляне на собствеността, респективно друго право – обект
на апорта, и предаване на непаричната вноска във владение на дружеството.
Волеизявлението на длъжника – вносител и собственик на имота при учредителния
апорт се обективира в два акта – в дружествения договор и съгласие на
собственика с описание на вноската, изразено в писмена форма с нотариално удостоверяване
на подписа, съгласно чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ТЗ. Когато учредителният
апорт се извършва чрез вземане на решение за учредяване на ЕООД, той има
характер на сделка – решение. Волеизявлението на учредителя на ЕООД, който
участва с апортна вноска в учредяваното дружество, не е насрещно. То не е
насочено към създаването на взаимни правоотношения между учредителите (бъдещите
съдружници) с насрещни права и задължения, а към постигане на определен правен
резултат, а именно създаването на нов правен субект – съответното търговско
дружество. В този смисъл волеизявлението на учредителя – едноличен собственик
на капитала, обективирано в учредителния акт няма престационен характер.
Апортът има възмезден характер, тъй като при него има разместване в
имуществената сфера на вносителя – срещу апортната вноска вносителят придобива
дялове (при ООД) или акции (при АД). При учредителния апорт обаче при вземане
на решението за учредяване на ЕООД, в което учредителят прави непарична вноска,
дружество все още не е възникнало, а изразеното от него съгласие не
представлява договаряне по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, тъй като той не
е насрещна страна. Учредителният апорт е сделка на разпореждане в полза на
лице, което не съществува към момента на нейното извършване, и за настъпване на
неговото действие не е необходимо съгласието на дружеството, което е в процес
на учредяване, респективно на неговия бъдещ представител. Съгласно чл. 73, ал.
4 ТЗ при учредителния апорт правото на собственост върху вноската се придобива
от момента на възникване на дружеството. Действията на учредителя при
извършване на непаричната вноска не се извършват от името на дружеството, а от
лично име с еднопосочна цел – учредяване на дружеството, поради което не
попадат в хипотезата на чл. 69, ал. 1, изр. 1 ТЗ, нито по отношение на тях
могат да се приложат разпоредбите на чл. 69, ал. 1, изр. 2 и 3 ТЗ. Изразеното от
учредителя съгласие в учредителния акт относно учредяване на дружество с
определен капитал, разпределен в дялове, вида и стойността на непаричните
вноски, ако има такива, и останалите взети решения от учредителя обвързват ЕООД
от момента на неговото възникване, от който момент същото придобива правото
върху апортната вноска (чл. 73, ал. 4 ТЗ), а ако има сделки, сключени от
учредителя от името на учредяваното дружество до деня на вписването, правата и
задълженията по тези сделки преминават по право върху дружеството също от
момента на възникването му (чл. 69, ал. 2 ТЗ).
Предвид изложеното се
налага изводът, че при предявен иск за обявяване за недействителен спрямо
кредитора на изпълнен учредителен апорт, не е необходимо установяване на знание
за увреждане на кредитора нито от страна на дружеството в процес на учредяване,
нито от останалите учредители, ако такива са налице, а се изисква да е налице
знание само на учредителя, който извършва апорта.
В случая, учредяваното
дружество е ЕООД и апорта извършва само "К." ЕООД и представляващият
го Р.И.И., е съзнавал, че с разпореждането в полза на бъдещото дружество
създава затруднение за кредитора "И.2." ООД да проведе принудително
изпълнение върху апортираното имущество и възраженията на ответниците за
обратното са неоснователни.
Според решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, ІV Г. О., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Предназначението на отменителния иск е
кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното
действие, което в отношенията между ответниците е изцяло валидно. Относителната
недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД, и
доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. Упражняването на
правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да
получи, както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е
снабдил с него – така изрично решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. №
422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
В настоящия спор,
увреждащите действия имат за предмет разпореждане с вещни права от имуществото
на длъжника "К." ЕООД в полза на ответника „Н.И.Т." ЕООД, които
права имат за обект недвижими имоти. В посоченото по-горе решение № 149 от
12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, е прието, че
доколкото увреждане е налице при осъществена прехвърлителна сделка с вещ,
собственост на длъжника, имуществото на длъжника се намалява, но ако сделката е
възмездна, срещу отчуждената вещ длъжникът получава насрещна престация – в
случая дружествен дял. Стойността на този дял може да е по-висока от пазарната
стойност на апортираното право, но независимо от това, изпълнението върху
дружествен дял изисква провеждане на нарочна процедура – предявяване на иск по
чл. 517 ГПК и последваща ликвидация на дружеството, което обективно предполага
по-продължителен период от време, затова трансформирането на вещно право в дружествен
дял винаги затруднява удовлетворяването на кредитора, независимо какъв е размерът
на този дружествен дял. Затова и в унифицираната практика на ВКС се приема, че
възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото,
или че получената насрещна престация е равностойна на стойността на недвижимия
имот не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би
означавало при недобросъвестност на длъжника - същият не плаща свой дълг, да му
се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се
насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага
разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от
длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява
цялостното финансово-икономическо състояние на длъжника или разликата между пазарната
стойност на правото на собственост и получения срещу него дружествен дял и
само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е
недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената относителна
недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника
имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението,
когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по
правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.
По тези съображения
следва да се приеме, че извършеният апорт на недвижими имоти в капитала на "Н.И.Т."
ЕООД има увреждащ характер.
Наличието на знание за
увреждането у представляващия приобретателя по сделката - учредяваното
"НОВА И.Т." ЕООД, както вече се изясни, не е необходимо и
изследването на този елемент от състава е безпредметно.
С оглед изложеното,
всички елементи от фактическия състав, обуславящ основателност на предявените конститутивни
искове са налице и същите следва да бъдат уважени. За този извод е без значение
дали преобретателят "НОВА И.Т." ЕООД е извършило последващо
разпореждане с правото на собственост върху недвижимия имот, тъй като
принадлежността на правото към правната сфера на този ответник не е от
елементите, обуславящи основателност на иска по чл. 135 ГПК.
При този изход на
спора, право на присъждане на разноските за производството, съгласно чл.78, ал.1 ГПК, се поражда за ищеца, който претендира такива в размер на общо 10401,05
лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, формиран от заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 7848 лева, с включен ДДС и държавна такса
от 2553,05 лева. Ответниците възразяват, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, но неоснователно. Намаляването на заплатеното
адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно
чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, обн. ДВ, бр. 64 от 23 юли 2004 г., изм. ДВ, бр. 41 от 23 май 2017 г., като в чл. 7,
ал. 2, т. 5 от
същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство
по дела с определен материален интерес от
100 000 лева до 1 000 000 лева да е 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лева. В конкретния
случай, материалният интерес е 255305,10 лева и определеното по правилата на
Наредбата минимално възнаграждение е 6636,10 лева, а с начисляване на ДДС,
размерът му достига до 7963,32 лева. Уговореното и заплатено от ищеца възнаграждение
е под установения минимален размер, поради което и няма как да бъде намалено.
Затова целият размер на доказаните от ищеца разноски на следва да се възложи в
тежест на ответниците по спора.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА, на основание
чл. 135, ал.1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на "И.2."
ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Ц.С.К., извършения от "К." ЕООД, ЕИК *******, със седалище
*** и адрес на управление:***, партер, представлявано от управителя Р.И.И., с
вписване № 20160910165406 по партидата на "Н. И.Т." ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.С.,
учредителен апорт на правото на собственост с обект недвижими имоти,
представляващи самостоятелни обекти в жилищен комплекс, с апартаменти,
ателиета, магазини, подземни гаражи, мазета и трафопост, с обща разгърната
застроена площ от 51 337,47 кв. м., изграден в УПИ I-414, 415, 416, от квартал
64 по плана на гр. София, местността “Манастирски ливади - Изток”, с площ от 10
089 кв. м., находящ се в гр. София, Столична община, район “Триадица”, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 201 В, с идентификатор 68134.1006.848.7.47, АПАРТАМЕНТ №
201 Б, с идентификатор 68134.1006.848.7.20 и АПАРТАМЕНТ № 203 В, с
идентификатор 68134.1006.848.7.49.
ОСЪЖДА "К.Т"
ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, партер,
представлявано от управителя Р.И.И.и "НОВА И.Т." ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Г.С., да
заплатят на "И.2." ООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Ц.С.К., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 10401,05 лева (десет хиляди четиристотин и един лева и пет
стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: