Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 114
23.02.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева Антоанета Митрушева
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1075 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Салко“ ООД, гр. К.,
с ЕИК *********, представлявано от К. Х. М., подадена чрез пълномощник – адв. М.К.,
с посочен съдебен адрес: ***, против Решение №65 от 20.07.2021 г., постановено
по АНД №500 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г.
В касационната жалба се сочи, че решението на районния
съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че районният съд
неправилно приложил материалния закон, поради следното: Коментира се, че
съгласно приложимата норма на чл.138 ал.1 от КТ страните по трудовия договор
могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно
работно време). В следващото изречение на същата норма изрично било установено,
че в тези случаи те (страните) определят продължителността и разпределението на
работното време. От анализа на цитираната норма по никакъв начин не следвало,
че уговарянето на разпределението на работното време трябвало да се извърши с
трудовия договор или с допълнителното споразумение за преминаване на непълно
работно време. Това било и практически невъзможно, тъй като при работа на
непълно работно време работникът ще полага труд през различните периоди по
различно време в зависимост от графика на смените в предприятието. В подкрепа
на този извод била разпоредбата на чл.139 ал.1 от КТ, съгласно която
разпределението на работното време се установявало в правилника за вътрешния
трудов ред на предприятието. Разпоредбата била доразвита в чл.4а ал.1 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която в
правилника за вътрешния трудов ред се определяли общите условия за
разпределение на работното време в предприятието: началото и краят на работния
ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за
отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в
предприятието, когато било уговорено променливо работно време, времето за
хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на
работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в
предприятието. В разглеждания случай работниците се запознали с установеното в
правилника разпределение на работното време и се съгласили с него –
следователно не можело да се приеме, че липсвало уговорено разпределение на
работното време и била нарушена разпоредбата на чл.138 ал.1 от КТ. Твърди се,
че предвид изложеното, обжалваното съдебно решение на Районен съд – Свиленград
било неправилно и следвало да бъде отменено и заедно с него да бъде отменено и
наказателното постановление. Моли се за отмяна на решението на районния съд и
на наказателното постановление. Моли се също да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 вр. ал.2 от Закона за адвокатурата.
В допълнително подадена чрез пълномощник писмена молба
– становище се сочи, че се поддържа жалбата. Моли се, ако бъде прието, че има
извършено нарушение от дружеството, да се измени санкционното основание от
чл.414 ал.1 от КТ на чл.415в ал.1 от КТ и да се намали размера на наложената
имуществена санкция от 1500 на 100 лева. При условията на алтернативност се
моли да се отмени атакуваното съдебно решение, като се отмени и наказателното
постановление, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Хасково, като незаконосъобразно и неправилно. Претендира се присъждане на
направените от дружеството разноски и за двете инстанции.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд –
Свиленград, с което е потвърдено наказателното постановление. Претендира се
присъждане в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково на
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че бъде уважена касационната жалба и
се отмени наказателното постановление, моли се присъдените разноски в полза на
жалбоподателя да бъдат в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни. Предлага да бъде
оставено в сила решението на Районен съд – Свиленград като правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 65 от 20.07.2021г.,
постановено по АНД №500/2021г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление № 26-001183 от 18.01.2021г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково, с което на „Салко“ ООД гр. К.,
БУЛСТАТ: *********, за нарушение на чл.138 ал.1 изр. последно от Кодекса на
труда (КТ) и на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН е осъдил „Салко“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град К., ж.к. ***, представлявано от управителя К.
Х. М., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково с адрес: град Х., ул. ***, сумата от
80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД
№500/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като
е мотивирал изводите си. Изложил е и съображения, че липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на
чл.415в от КТ. Посочил е също, че административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, макар и
индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв.
Административен съд - Хасково намира, че обжалваното
съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не
следва да се преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката
на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния
си правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
Касационната инстанция намира за изцяло правилен
извода на Районен съд - Свиленград, че при установяване на нарушението на
чл.138 ал.1 от КТ и провеждане на производството по издаване на процесното
наказателно постановление няма допуснати съществени нарушения. Установено е по
безспорен начин извършването на нарушението, както и нарушителят.
Съгласно разпоредбата на чл.138 ал.1 от КТ, страните
по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното
работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят
продължителността и разпределението на работното време.
От представените по делото доказателства се
установява, че дружеството, в качеството си на работодател, не е спазило това
изискване на трудовото законодателство. В случая не е спорно, че на
11.11.2020г. между дружеството и С. М. Е.е бил сключен Трудов договор
№428/11.11.2020г., в който е уговорено работно време – четири часа. Нито в
договора, нито в допълнително споразумение към него дружеството не е уговорило
разпределението на работното време с лицето. В хода на съдебното производство
не са ангажирани каквито и да било доказателства, от които да е видно, че
наказаното ЮЛ е изпълнило това си задължение и е уредило тези отношения
посредством явно изразено съглашение с посочения работник. С оглед горното,
касационната инстанция намира за правилен извода на районния съд, че
административното нарушение е безспорно извършено и доказано.
Неоснователни са наведените в касационната жалба
доводи, че в разглеждания случай работниците се запознали с установеното в
правилника разпределение на работното време и се съгласили с него –
следователно не можело да се приеме, че липсвало уговорено разпределение на
работното време и била нарушена разпоредбата на чл.138 ал.1 от КТ. Настоящата
инстанция споделя съображенията на районния съд, че смисловото и граматическото
тълкуване на тази норма ясно сочи на извод, че разпределението на работното
време не може да се извърши с едностранен акт на работодателя като Правилник за
вътрешния трудов ред, Графици за работното време и други подобни, които да
бъдат единствено сведени до знанието на работника. Определянето на
разпределението на работното време при работа на непълно работно време може да
се извърши единствено по взаимно съгласие между страните, а след като е
необходимо взаимно съгласие, то следва да бъде обективирано в съответно
двустранно споразумение, постигнато между тях. Следователно уговорката за
разпределението на работното време следва да бъде включена в съдържанието на
Трудовия договор, включително чрез Допълнително споразумение към него, което,
естествено, е неразделна част от самия Трудов договор.
Правилна е и преценката на районния съд, че липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл.415в от КТ, като мотивите, изложени в тази връзка в
обжалваното решение, се споделят от настоящия състав и не е необходимо да се
преповтарят.
Наложената имуществена санкция от 1500 лева е
определена в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ.
Изложените от районния съд мотиви за оставяне в сила на
процесното наказателно постановление изцяло се споделят от настоящия състав,
предвид което на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
Обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото е основателно заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски. Производството по делото не е с фактическа или правна
сложност, поради което в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния предвиден в разпоредбата на чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ размер от 80 лева.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №65 от 20.07.2021г.,
постановено по АНД №500/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА „Салко“ ООД, гр. К., с ЕИК *********, представлявано
от К. Х. М., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково разноски
по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.