МОТИВИ към
Присъда № 191/09.07.2019г. по НОХД 7707/2018г. по описа на
ПРС-ХХІІІн.с.
Районна прокуратура гр.
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.И.С. за това, че на 29.12.2017г. в с. Борец,
обл. Пловдив, в съучастие като извършител с И.С.Д., ЕГН: **********, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. електрически
кабел 4 метра 3х2,5 кв. на стойност 7,20 лева, 1 бр. електрически кабел,
трифазен 10 метра, 4х6 кв. на стойност 56 лева, 1 бр. радиокасетофон и СД марка
„ТСМ“, модел 64779, с надпис „COMPAKT DISC STEREO RADIO CASSETTE REKORDER“ на стойност 20 лева, всичко на обща стойност
– 83,20 лева oт владението на В.Т.К. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК. По делото е повдигнато обвинение
и срещу подсъдимия И.С.Д. за това, че на 29.12.2017г. в с. Борец, обл. Пловдив, в съучастие
като съизвършител със С.И.С., ЕГН: **********, чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот, при условията на повторност в немаловажен
случай, след
като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
електрически кабел 4 метра 3х2,5 кв. на стойност 7,20 лева, 1 бр. електрически
кабел, трифазен 10 метра, 4х6 кв. на стойност 56 лева, 1 бр. радиокасетофон и
СД марка „ТСМ“, модел 64779, с надпис „COMPAKT DISC STEREO RADIO
CASSETTE REKORDER“ на стойност 20
лева,
всичко на обща стойност – 83,20 лева oт владението на В.Т.К. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 195, ал. 1, т.3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, които счита за доказани по
безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимите за виновни в
извършването на деянията, за които са предадени на
Съд, като им наложи наказание „лишаване от свобода”, около минимума за подс.С. и над
същия за другия подсъдим.
Подсъдимият С.И.С. се признава за виновен, дава обяснения по случая.
Подсъдимият И.С.Д. не се
признава за виновен, дава обяснения по случая.
Граждански искове не са предявени.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
С.И.С. е роден на ***г***, б., български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН **********.
И.С.Д. е роден на ***г***, б., български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, работещ, ЕГН **********.
Подсъдимият И.С.Д. е осъждан,
като от значение за квалификацията на деянието по настоящото производство е
следното осъждане: С Определение от 06.02.2015 г. е одобрено споразумение
по НОХД №7729/2014 г. на ПРС, в законна
сила от 06.02.2015 г. и е признат за виновен за престъпление по чл. 195 ал.1
т.2 и т.5, вр.чл.194 ал.1 от НК и му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, чието
изпълнение е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Свидетелят В.Т.К. ***. Той
притежавал семейна къща с двор, представляваща масивна двуетажна сграда с
пристройка до нея, използвана като лятна кухня, намираща се в с. Б, обл. П,
ул.““ №, която използвал заедно със съпругата си като лятна къща. Там двамата
ходели всяка седмица за почивните дни през лятото, а през останалото време
посещавали по-рядко. За да обезопаси имота си свид. К. бил сключил договор с
охранителна фирма ЧОФ “Трафик“ СОТ гр.Раковски, като били монтирани съответните
охранителни устройства, сигнализиращи при нарушаване неприкосновеността на имота
собственика и охранителната фирма.
Къщата имала дворно пространство,
в което се намирал навес с различни вещи, включително 1бр. електрически кабел 4
метра 3х2,5 кв. и 1 бр. електрически кабел, трифазен 10 метра, 4х6 кв., както и
помещение, ползвано като лятна кухня, обезопасено с врата от ПВЦ дограма със
стъклопакет, в което имало различни вещи, сред които и 1бр. радиокасетофон и СД
марка „ТСМ“, модел 64779, с надпис „COMPAKT DISC STEREO RADIO CASSETTE REKORDER“.
Подсъдимите И.С.Д. и С.И.С. *** и поддържали
приятелски отношения помежду си.
На 29.12.2017г. те се събрали
заедно със свидетелите И.Е.П. и Р.К.К. в дома на С. и употребили известно
количество алкохол. Към 22.30ч. свид. П. си тръгнал, а двамата подсъдими
останали да си допият. Тогава С. предложил на Д. да отидат в къщата,
собственост на свид.В.Т.К.,***. Двамата знаели, че в къщата не живее постоянно
никой, тъй като собствениците й я използвали основно като лятна къща. Така двамата подсъдими напуснали дома на С. и се отправили към
къщата на К. Когато стигнали там подс. Д. отказал да участва в намисленото от С.,
тъй като осъзнал, че има наложено условно наказание „лишаване от свобода“,
чийто изпитателен срок не е изтекъл. Поради това двамата се скарала и Д. си
тръгнал, а подс. С. прескочил тухлената ограда и се озовал в двора на къщата.
От там се отправил към навеса и започнал да събира различни вещи – предимно
кабели, които да отнеме от владението на техния собственик - свид.К.. След това
той счупил стъклопакета на вратата на лятната кухня, влязъл вътре и взел 1 бр.
радиокасетофон и СД марка „ТСМ“, модел 64779, с надпис „COMPAKT DISC STEREO
RADIO CASSETTE REKORDER“. При нарушаване целостта на стъклопакета на входната
врата на лятната кухня от подс. С., който при това леко си порязал ръцете, се включила охранителната система на къщата и
подсъдимият бързо излязъл отново в двора. Там събрал набързо кабели - 1бр.
електрически кабел 4 метра 3х2,5 кв. на стойност 7,20лева, 1бр. електрически
кабел, трифазен 10 метра, 4х6 кв. в чувал и веднага напуснал мястото, като
отнесъл всички вещи в дома си. Там С. прибрал касетофона, като запалил огън и
изгорил изолацията на кабелите, за да предаде медното им съдържание в пункт за
изкупуване на цветни метали.
На следващия ден подс. С. се
обадил на свид. Р.К.К., който бил негов съсед и имал лек автомобил и го помолил
да ги закара двамата с подс. Д. ***, за да предадат отнетите вещи в пункт. При
това свид. К. не бил уведомен, че същите са предмет на престъпление, като той
не попитал двамата подсъдими откъде ги имат. К. се съгласил, след което С.
изнесъл от къщата си един чувал с медни кабели и го поставил в багажника на
автомобила на К., след което се качил в автомобила заедно с подс. Д. и тримата
се отправили към гр. Пловдив. С. направлявал К., който ги закарал в пункт за
изкупуване на вторични суровини, намиращ се в кв. „Изгрев“. Там С. занесъл
чувала с медните проводници в пункта, където го претеглили на кантара и му
заплатили сумата от 60 лева. После тримата се върнали обратно в с. Борец. От
получената сума пари за кабелите С. дал 10 лева на свид. К. за това, че ги е
закарал до гр.Пловдив, като останалите пари двамата с подс.Д. похарчили за себе
си.
Междувременно при взломяването на
входната врата на лятната кухня в имота на свид. К. от подс. С. на 29.12.2017г.
и задействането на охранителната система
свидетелят получил съобщение на телефона си за влизането в имота и уведомил
охранителната фирма. На място, в с. Б, на ул.““ № бил изпратен свидетелят С.Е.К., служител при
ЧОФ „Трафик“ СОТ ЕООД, който, след като пристигнал на мястото със служебния си
автомобил, отключил външната врата на къщата на свид. К., за която притежавал
ключ и влязъл в двора, като започнал оглед на постройката. Така той установил,
че е счупен стъклопакета на входната врата на лятната кухня в имота, но не
видял други хора там. Свид. К. докладвал за установеното от него противозаконно
проникване в имота на К. и изчакал на
място пристигането на полицейските органи.
Бил извършен оглед на
местопроизшествието, при който било установено счупването на стъклопакета, от
който били иззети дактилоскопни следи.
Докато се извършвал огледа, на
мястото пристигнал свид. К., който установил липсващите от имота му вещи, а
именно - 1бр. електрически кабел 4 метра 3х2,5 кв., 1бр. електрически кабел,
трифазен 10 метра, 4х6 кв. и 1бр. радиокасетофон и СД марка „ТСМ“, модел 64779,
с надпис „COMPAKT DISC STEREO RADIO CASSETTE REKORDER“.
При извършената в хода на
досъдебното производство дактилоскопна експертиза било установено, че иззетата
с Протокол за оглед на местопроизшествието дактилоскопна следа №4 съвпада с ляв
среден пръст на подс. С..
В последствие била проведена
беседа от полицейския служител свидетелят
А.И.Р., пред когото С. признал за извършеното, като заявил, че го е напавил в
съучастие с подс. Д. и последният не отрекъл това. С Протокол за доброволно предаване от
08.01.2018г. подс. С.И.С. предал по досъдебното производство 1бр.
радиокасетофон и СД марка „ТСМ“, модел 64779, с надпис „COMPAKT DISC STEREO
RADIO CASSETTE REKORDER“. На същия бил извършен оглед, удостоверен в Протокол
за оглед на ВД от 15.03.2018г. Вещта била върната на св. В.Т.К., за което по
делото е била приложена разписка от 16.05.2018 г.
Видно от назначената и извършена
по досъдебното производство съдебна стоково-оценъчна експертиза стойността на
вещите е както следва:- 1 бр. електрически кабел 4 метра 3х2,5 кв. на стойност
7,20 лева; - 1 бр. електрически кабел, трифазен 10 метра, 4х6 кв. на стойност
56 лева; - 1 бр. радиокасетофон и СД марка „ТСМ“, модел 64779, с надпис
„COMPAKT DISC STEREO RADIO CASSETTE REKORDER“ на стойност 20 лева, всичко на
обща стойност – 83,20 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства –от обясненията на подсъдимите С.И.С. и И.С.Д., както и от показанията на свидетелите В.Т.К., А.И.Р., И.Е.П., С.Е.К., Р.К.К., депозирани в хода на съдебното
производство, от
показанията на свидетелите К., Р., К., П., дадени в досъдебната фаза на процеса
и приобщени по предвидение в чл.281 от НПК ред, както и от
писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него, протокол за оглед на ВД, протокол за доброволно предаване, заключения
на дактилоскопна и
стоково-оценъчна експертизи,
справки съдимост, характеристични справки.
Настоящият състав възприема обясненията на подсъдимите С. и Д. и като цяло кредитира
показанията на горецитираните свидетели, като ги счита за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват разпоредителните действия с част от отнетите вещи,
осъществени от двамата подсъдими.
Що се отнася до показанията на
свид. Р., то също отсъстват основания същите да не бъдат кредитирани, доколкото
той не приобщава пряко възприети факти и обстоятелства, свързани с
реализираното деяние, а преразказва това, което е научил от подсъдимите С. и Д.
във връзка с кражбата от имота на свид. К..
Съдът напълно се доверява на
заключенията на изготвените, приети и неоспорени от страните дактилоскопна и стоково-оценъчна
експертизи, които намира за обективни, всестранни, незаинтересовани,
компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит, в
съответствие с материалите по делото.
В тази връзка настоящият състав следва да посочи, че по същество
отсъстват очевидци на извършеното противоправно деяние, тъй като част от
свидетелите – К. и П., са присъствали в дома на С. преди деянието, а първият от
тях – в последствие е превозил двамата подсъдими до гр. Пловдив, за да предаде С.
медните остатъци от отнетите кабели.На свой ред свидетелите К. и пострадалия К.
също не са възприели пряко влизането в дома на последния и отнемането на
инкриминираните вещи, доколкото са узнали за кражбата в последствие, при
задействане на охранителната система.
От друга страна пряко
доказателство за реализираното от подс. С. деяние са от една страна собствените
му обяснения, в които той признава извършеното, а от друга и резултатът от
изследването на иззетите дактилоскопни следи, според който именно този подсъдим
е разрушил стъклопакета на лятната кухня на пострадалия. Освен това самият С. е
предал с протокол за доброволно предаване отнетия от същото място радиокасетофон
и СД марка „ТСМ“, модел 64779, с надпис „COMPAKT DISC STEREO RADIO CASSETTE
REKORDER“.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият С.И.С. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаците на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
тъй като на 29.12.2017 г. в
с. Борец, обл. Пловдив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. електрически кабел 4 метра 3х2,5 кв.
на стойност 7,20 лева, 1 бр. електрически кабел, трифазен 10 метра, 4х6 кв. на
стойност 56 лева, 1 бр. радиокасетофон и СД марка „ТСМ“, модел 64779, с надпис
„COMPAKT DISC STEREO RADIO CASSETTE REKORDER“ на стойност 20 лева, всичко на
обща стойност – 83,20 лева oт владението на В.Т.К. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна, за да е
налице съставомерно извършено деяние „кражба“ по смисъла на Наказателния
кодекс, деецът отнема вещи от лице, което е собственик или само владее
имущество. Освен това извършителят установява от обективна страна своя трайна
фактическа власт върху нея, а от субективна страна започва да я владее за себе
си с намерение да я присвои За да се квалифицира кражбата по чл. 195, ал. 1, т.
3 НК, е необходимо деецът да установи фактическа власт върху предмета на
престъплението чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво
направени за защита на лица или имот. Кражбата е извършена от две или повече
лица, предварително сговорили се, само когато в самото изпълнение на престъплението
са участвали най-малко двама съизвършители. Известно е, че Наказателния кодекс,
като възприема обективната теория в чл. 20, ал. 2 НК, приема за извършител само
този, който участва в изпълнителното деяние на престъплението. При кражбата на
лично и обществено имущество изпълнителното деяние се изразява в прякото
отнемане на вещта - прекъсване на чуждото владение без съгласието на владелеца
и установяване на трайно владение за себе си. Когато две лица предварително
разпределят ролите си, така че само единият да отнеме вещта и да установи
фактическа власт върху нея, а другият само да пази и охранява този, който
извършва престъплението, за да не бъде разкрит, първият ще бъде извършител, а
вторият - помагач. Пазачът, който охранява другиго, докато извършителят отнеме
вещта, е помагач, защото обективно не участва в изпълнителното деяние на
кражбата. Никакви други обстоятелства не могат да превърнат едно лице в
съизвършител, щом не участва в изпълнителното деяние (в случая отнемането) -
нито предварителният сговор, нито разпределението на ролите, нито присъствието
на местопрестъплението. Предварителната организация за извършване на кражбата и
разпределението на ролите в бъдещото й осъществяване не прави всички
съучастници съизвършители, тъй като тяхното качество се определя от ролята,
която всеки фактически изпълнява. Общността на умисъла за извършване на кражба
също не прави всички съучастници съизвършители, тъй като такава общност на
умисъла има и при останалите съучастници - подбудители или помагачи. Изпълнителното
деяние е извършено с действие. То се е изразило в прекъсване от страна на
подсъдимия на фактическата власт на пострадалия над отнетите вещи и
установяване от негова страна на трайна фактическа власт върху тях. По този
начин ощетеният е бил лишен от възможността да владее инкриминираното имущество.
В конкретния случай
престъплението е извършено от подсъдимия С. с пряк умисъл. Същият е имал за
непосредствена цел да отнеме чужди движими вещи – в случая собственост на
пострадалия К., като чрез счупване на стъклопакета на лятната му кухня е
проникнал в нея и е отнел горепосочените инкриминирани вещи. Подсъдимият
напълно е съзнавал, че последните са чужда собственост и с действията си
прекъсва властта над тях на собственика им, установява своя такава и в
последствие се разпорежда с част от тях в свой интерес – изгорил изолацията на
кабелите и предал остатъка за вторични суровини, а касетофона запазил за себе
си. Всичко това С. е осъзнавал ясно и целенасочено е извършил действия за
постигане на противоправния резултат на деянието си и настъпване на
противоправните му последици.
При определянето вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия С.И.С., съобразявайки се с целите на специалната и
генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за
предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото,
настоящата инстанция намира, че в конкретния казус на същия следва да бъде
определено и наложено наказание “лишаване от свобода”. Според настоящият състав
именно с това наказание могат да бъдат постигнати целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция, визирани в чл.36 от НК и
най-вече да се осъществи предупредителното действие на санкцията както спрямо
самия деец, така и по отношение на останалите членове на обществото. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита всички обстоятелства по делото и
по-конкретно превесът на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като такива се отчитат чистото му съдебно минало, невисоката
обществена опасност на извършеното, в сравнение с други подобни престъпления, сравнително
ниската сотйност на отнетото имущество, добрите характеристични данни,
младата му възраст. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. Ето защо,
при така посочените обстоятелства, настоящият състав е на становище, че
най-справедливо е на С.И.С. да бъде определено и наложено наказание при
условията на чл.54 от НК в размер, по-нисък от средния и ориентиран към
минималния такъв, предвиден в санкцията на съответната норма от НК. Поради това
на този подсъдими следва да се наложи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Предвид отсъствието на предходни
осъждания на подсъдимия С. и с оглед размера на
наложеното с настоящата присъда наказание от една година „лишаване от свобода”, съдът намира, че за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенции НЕ Е необходимо така наложеното на подсъдимия наказани да се
изтърпи от същия реално. Освен това съдът намира, че е
налице и третата предпоставка за отлагане на наказанието.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на
подсъдимото лице и именно на тази плоскост - личността на подсъдимия и
прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание, като в конкретния случай
съдът преценява, че с условното осъждане тази цел може да бъде постигната. За този
извод
следва да се отчетат и данните за семейното положение на този подсъдим и
трудовата му ангажираност, което отново
обосновава извод за положително осъществяване на поправителното
въздействие върху него, ако осъждането им е условно. В допълнение към
това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с приоритетно значение
при преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от НК, това не
игнорира преценката за общия превантивен ефект от наказанието. Определеното
наказание, включително и решаването на въпроса за ефективното му изтърпяване
или отлагането му, освен останалото, изразяват негативната обществена оценка за
престъпното деяние и поради това са предназначени да въздействат
предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. Поради
това и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложените на подсъдимия С.И.С.
наказание от една
година
„лишаване от свобода“ следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на настоящата присъда в законна сила.
При
така очертаната
по-горе фактическа обстановка
и съвкупния анализ на доказателствената маса, съдът намира от правна страна, че
подсъдимият И.С.Д. нито от обективна, нито от субективна
страна е осъществил съставомерните признаци на вмененото му във вина деяние по
чл. 195,
ал. 1, т.3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 28, ал. 1 от НК. Гореизложените мотиви относно приобщените по делото гласни
и писмени доказателства налагат извода, че липсват преки доказателства, както и
не се очертава система от косвени такива, които по категоричен и несъмнен
начин, така както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК, да обосноват
обвинителната теза спрямо него, особено в насока той да е автор на деянието,
като единствено безспорен факт се явява разпореждането от страна на Д., придружавал подс. С. ***, с
част от инкриминираните вещи.
Както вече се посочи, за да е
налице съставомерно деяние по цитираната правна квалификация, е необходимо
лицето пряко да е участвало в отнемането на чуждите движими вещи. В последствие то е следвало да установи своя фактическа
власт върху същите и да се разпореди с тях в свой или чужд интерес. Освен това
в конкретния случай подс. Д. следва е да е участвал в разрушаването на
преградите, здраво направени за защита имота на свид. К., с цел да отнеме
вещите му. Така изложените характеристики
на престъплението „кражба”, подведени под конкретната фактическа
обстановка, описана по-горе, извеждат на липса на обективните и субективни
елементи на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият Д.. В този смисъл, както вече беше обсъдено, по делото
липсват доказателства, които да сочат за действия по осъществяване отнемането на
вещите на пострадалия от
страна на Д., против волята или без значието на
фактическия им собственик – К.. Преценени поотделно и в съвкупност обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетелите по делото, а също и приложените по делото писмени
доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,
протокол за оглед на ВД, протокол за доброволно предаване, заключения на
дактилоскопна и стоково-оценъчна експертизи, не
установяват такива неправомерни действия. Логически се налага изводът, че не може
по категоричен и безспорен начин да се направи извод за доказани по несъмнен начин неправомерно
и целенасочено поведение от страна на подсъдимия в насока увреждане правото на
собственост на трето лице, в случая на К..
Подобни твърдения се съдържат само в показанията на свид. Р., но не и в някое друго от останалите приобщени по
делото доказателства. В тази връзка тук е необходимо единствено да се допълни,
че в показанията си
този свидетел само преразказва това, което му е било заявено и то в неформална
беседа от двамата подсъдими. Последното е било сторено непосредствено след
разкриване на деянието и след като С. е осъзнал, че неизбежно ще бъде подведен
под наказателна отговорност, с оглед иззетите дактилоскопни следи, поради
което, както сам заявява в обясненията си, решил да набеди в престъплението и
подс. Д..
Всъщност, както вече беше
подчертано, на деянието липсват незаинтересовани свидетели-очевидци и в този
смисъл отсъстват преки и/или косвени доказателства, установяващи присъствието
на подс. Д. на инкриминираните дата и място, както и участието му в отнемането
на вещите, собственост на пострадалия. Единствената доказана роля на този
подсъдим се е изразила в придружаването му на подс. С., заедно със свид. К. ***,
където именно С. предал част от откраднатото.
Гореизложените обстоятелства налага, според съда, и извода, че деянието
на подс. И.Д. се явява несъставомерно от субективна
страна. То не осъществява от субективна страна признаците на извършено
престъпление по чл. 195 от НК, тъй като преди
всичко липсва умисъл от страна на подсъдимия да отнеме чужди движими вещи и да ги свои като свои,
макар да знае, че няма право
на това. От гореобсъдените гласни и писмени доказателства
по делото се налага извода, че процесното имущество е било отнето само от
подс. С..
Поради всичко изложено и съдът намира, че подсъдимият И.С.Д. следва да бъде -признат за НЕВИНЕН в това на 29.12.2017 г. в с. Б, обл.
Пловдив, в съучастие като съизвършител със С.И.С., ЕГН: **********, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, при условията на
повторност в немаловажен случай, след като е осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, да е отнел
чужди движими вещи – 1 бр. електрически кабел 4 метра 3х2,5 кв. на стойност
7,20 лева, 1 бр. електрически кабел, трифазен 10 метра, 4х6 кв. на стойност 56
лева, 1 бр. радиокасетофон и СД марка „ТСМ“, модел 64779, с надпис „COMPAKT
DISC STEREO RADIO CASSETTE REKORDER“ на стойност 20 лева, всичко на обща
стойност – 83,20 лева oт владението на В.Т.К. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои. С оглед на това и на основание чл.304 от НПК същият следва да бъде
ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т.3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Предвид посоченото, на свой ред
подсъдимият С.И.С. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това да е извършил
престъпление по чл. 195, ал.1,
т.3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което беше признат за виновен, в съучастие като извършител с И.С.Д.,
ЕГН: **********. Поради това и на основание чл.304 от НПК същият следва да бъде
ОПРАВДАН по така повдиганотото му обвинение по чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Във връзка с изложеното дотук
съдът намира за неоснователни възраженията, наведени в последното по делото
заседание от представителя на Районна прокуратура гр. Пловдив. Преди всичко
посочените признания и желания от страна на двамата подсъдими не представляват
по никакъв начин доказателствено средство по смисъла на НПК, тъй като, от една
страна, единствените обяснения, които същите дават са тези, депозирани
непосредствено пред настоящия състав и вече бяха обсъдени, а останалите изявления
представляват извънсъдебни такива, на които настоящия състав не би могъл да
основе решението си. на следващо място наистина са налице несъществени
несъответствие в показанията на свид. К. и обясненията на подсъдимите, но те по
никакъв начин не касаят главните факти, подлежащи на доказване в настоящото
производство, а именно налице ли е извършено престъпление и кой е неговият
автор. Въпросите дали и как в последствие се е стигнало до разпореждане с
отнетото имущество, както и факта, че едва пред съда К. споменава, че е бил
предишната вечер в дома на подс. С., по никакъв начин не променят извода, че по
делото липсват гласни и писмени доказателства, установяващи участието на подс. Д.
в инкриминираното деяние.
По делото не са
налице иззети веществени
доказателства.
С оглед признаването на
подсъдимия С.И.С. за виновен
по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал.1, т.3,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК, то същият, на основание
чл.189 ал.3 от НПК, следва да бъде ОСЪДЕН
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр. Пловидв направените по досъдебното производство
разноски в размер на 57лв., както и да ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС сумата от 50лв.-разноски в
съдебната фаза на процеса.
Причините извършването на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По изложените съображения Съдът постанови и
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.