Решение по дело №709/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 129
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 27 април 2023 г.)
Съдия: Анета Цветанова Георгиева
Дело: 20184500100709
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

№129

гр.Русе, 26.ІІІ.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 26 февруари през две хиляди и двадесета  година,в състав:

 

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:

 

 

При секретаря  МАРИЕТА ЦОНЕВА и в присъствието  на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 709 по описа за 2018 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по чл. 432 КЗ.

           Ищецът твърди,че на 11.ІХ.2017 год.при настъпило автопроизшествие по вина на управлявалия лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ***.,е причинена смъртта на брат му К. А.В..Твърди,че между него и пострадалия били налице изключително близки връзки,предопределени не само от факта на родството между тях,но и на изградена голяма привързаност и силна емоционална връзка,надхвърляща обикновените родствени взаимоотношения. Поради това счита,че за неимуществените вреди,които търпи,подробно описани в исковата молба,му дава основание да претендира обезщетяването им от застрахователната компания,при която към момента на ПТП за управлявания от виновния водач МПС е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Оценява тези неимуществени вреди на сумата 150000 лева и иска от съда да постанови решение,с което осъди ответното дружество да заплати исковата сума със законните последици.

         В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е постъпил писмен отговор,в който се поддържа становище за неоснователност на иска. Навеждат се възражения ,че сама по себе си родствената връзка между ищеца и пострадалия не е основание за пораждане на право на обезщетение.Не се твърди и липсват доказателства за изключителност на случая,каквато би трябвало да е налице ,за да се присъди обезщетение. Наведено е и възражение за поведение на пострадалия,допринесло за настъпване на вредоносния резултат,който в нарушение на правилата за движение по пътищата управлявал лек автомобил без поставен предпазен колан.Възразява и срещу размера на иска като несъответен на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.

              По искане на ответното дружество в процеса е конституирано трето лице-помагач М.С.А.,който не взема становище по иска.

             Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

            С влязла в сила присъда по НОХД № 698/2018 год.по описа НОС третото лице М.С.А. е признат за виновен в това,че на 11.ІХ.2017 год.при управление на МПС-лек автомобил „Ауди А 6“ с рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата:чл.21,ал.1 ЗДП като при избиране скоростта на движение извън населено място превишил максимално допустимата скорост от 90 км/ч,като управлявал своя автомобил със скорост 100,8 км/ч и по чл.40,ал.2,т.2 ЗДП-водач,който изпреварва е длъжен,когато при изпреварването  навлиза в пътна лента за насрещно движение,да не създава опасност или пречки за превозните средства,движещи се по нея,и по непредпазливост причинил смъртта на К. А.В. ***-престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“вр.342,а.1 НК.С решение по ВНОХД № 215/2019 год.на ВТАС присъдата е отменена в частта,с която А. е признат за виновен да е допуснал нарушение по чл.21,ал.1 ЗДП и е потвърдена в частта относно допуснатото нарушение по чл.40,ал.2,т.2 ЗДП.

             От заключението на назначената по делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза,което съдът възприема изцяло като компетентно,обективно и пълно,ударът между управлявания от третото лице л.а.“Ауди А6“ с рег.№ *** и управлявания от пострадалия В. л.а. „Ауди 80“ с рег.№ *** е бил челен,кос.След удара под действие на ударния импулс лекия автомобил „Ауди 80“ се е преместил до мястото,където е намерен при огледа,чрез въртеливо-постъпателно движение,в края на което се е преобърнал на лявата страна.Експертизата сочи,че пострадалият ,като водач на автомобила,е седял на предна лява седалка без поставен предпазен колан.Пострадалият е получил по-голямата част от уврежданията,включително най-тежките,довели до леталния изход,при удари в деформираните части на купето на лекия автомобил в зоната пред и вляво до мястото на водача.При конкретното ПТП ,при тежестта на деформациите на автомобила ,наличието на поставен предпазен колан не би допринесло за тежестта на уврежданията на водача,а само биха били предотвратени някои от по-леките травматични увреждания.

            Разпитанитепо делото свидетели Г.Н.,М. Т.,майка на ищеца и на пострадалия,и К.Й.,живяла на съпружески начала с пострадалия/показанията на последните две свидетелки съдът цени съобразно правилата на чл.172 ГПК/установяват,че двамата братя били много привързани един към друг.Израснали заедно и поради малката разлика във възрастта им споделяли общи интереси,приятели.Родителите им се разделили,когато били малки,и това ги сплотило още повече да бъдат опора един за друг,да помагат на майка си,с която живеели.Отношенията не се променили във времето,всеки от тях помагал и финансово на другия ,ако изпаднел в нужда и съобразно възможностите си,а двамата обезпечавали финансово домакинството,в което живеели заедно със своята майка като задружно семейство,част от което по-късно станала и свид.К.Й.,с която пострадалият живял на семейни начала.Когато узнали,че очакват дете той обявил пред близки и приятели,че то ще носи името на неговия брат М.,защото много му  помагал.Ищецът участвал в приготовленията за новия член на семейството,закупил част от необходимите за отглеждане на малко дете вещи,извеждал на разходка бъдещата майка,когато брат му бил на работа.

          Ищецът тежко преживял смъртта на своя брат,бил много разстроен,често плачел,затворил се в себе си и трудно общувал с хората.Около година след смъртта му започнал работа извън страната,но продължавал да поддържа връзка и да оказва финансова помощ на съпругата на своя брат и детето.

          По делото няма спор,че към момента на произшествието за лекия автомобил „Ауди А 6“ с рег.№ ***,управляван от третото лице М.А.,с ответното дружество е сключен валиден договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

         Изложените фактически обстоятелства,които съдът приема за установени след анализ и оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,налагат следнит правни изводи:

        Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ предпоставя съществуване на валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите към датата на настъпване на произшествието и осъществуване на състава на чл.45 ЗЗД от застрахования. Предпоставка за предявяване  на иска от увреденото лице към застрахователя е отправяне на писмена застраховатлна претенция в съответствие с чл.380 КЗ.

         В разглеждания случай не се спори за съществуването на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“за управлявания от третото лице лек автомобил към датата на пътнотранспортното произшествие.Влязлата в сила присъда по НОХД № 698/2018 год.по описа на РОС ,с която  М.С.А. е признат за виновен в това,че на 11.ІХ.2017 год.при управление на МПС-лек автомобил „Ауди А 6“ с рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата: чл.40,ал.2,т.2 ЗДП-водач,който изпреварва е длъжен,когато при изпреварването  навлиза в пътна лента за насрещно движение,да не създава опасност или пречки за превозните средства,движещи се по нея,и по непредпазливост причинил смъртта на К. А.В. ***-престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“вр.342,а.1 НК,има обвързваща съда сила съгласно чл.300 ГПК относно деянието,дееца и вината.

        Основният спор по делото е попада ли ищеца в кръга от лица,материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени  вреди от причинената при ПТП на 11.ІХ.2017 год.смърт на неговия брат К. В..Съгласно Постановление №4/1961 год.и Постановление № 5/1969 год.на ПВС с право на обезщетение за неимуществени вреди  се ползват най-близките на починалия,които поради естеството на съществувалата житейска връзка търпят пряко и за продължителен период от време значителни морални болки и страдания от загубата му.Това право разбира се ,не е абсолютно и във всички случаи претендиращия трябва да докаже,че действително е претърпял неимуществени вреди,които подлежат на обезщетение.С ТР № 1/21.VІ.2018 год.на ОСНГТК на ВКС е прието,че по изключение материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък е и всяко друго лице ,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

           В разглеждания случай ищецът претендира да бъдат обезщетени по справедливост търпените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат.За да се даде отговор на въпроса подлежат ли те на обезщетение е необходимо в контекста на цитираното по-горе ТР да се прецени дали съществувалата между ищеца и пострадалия близка привързаност му е причинила по интензитет и времетраене морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за родствената им връзка, така че справедливостта да изисква обезщетяването им.Като съобразява събраните по делото доказателства в тази насока и установените въз основа на тях обстоятелства,съдът дава положителен отговор на този въпрос.Между ищеца и пострадалия е съществувала изключително силна привързаност , взаимна обич,подкрепа и емоционална близост,която според съда надхвърля обичайната връзка между двама братя.Двамата израснали заедно,имали общи интреси,приятели,споделяли трудности и радости, подкрепяли се в тежки  моменти,живяли заедно до смъртта на пострадалия К. В..Отношенията им не се променили и когато пострадалият създал семейство със свидетелката К.Й..Показателно за връзката между двамата братя е обстоятелството,че  пострадалият избрал детето му да носи името на ищеца в знак на благодарност и привързаност.Ищецът тежко преживял внезапната смърт на брат си,затворил се в себе си,и до настоящия момент не я е преодолял.Започнал работа в чужбина,но не престанал да  поддържа връзки със съпругата на брат си и детето му и да им оказва финансова помощ според възможностите си.

           Изложеното води до извода,че емоционалната връзка,обич,привързаност и подкрепа,характеризиращи отношенията между двамата братя надхвърлят обичайно добрите родствени отношения.Търпените от ищеца морални болки и страдания от загубата на неговия брат надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите от загубата на родственик.Затова е справедливо ищецът да получи обезщетение за претърпените немуществени вреди.Като съобразява събраните по делото доказателства,съдът намира,че справедливият размер на обезщетението е в размер на 40000 лева.До този размер искът се явява основателен и доказан,а в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.

             По делото не се установиха обстоятелства,налагащи намаляване на размера на определеното обезщетение на основание чл.51,ал.2 ЗЗД.Принос по смисъла на тази норма е налице,когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,предизвиквайки по този начин и самите вреди.В разглеждания случай обстоятелството,че той е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,пътувайки без поставен предпазен обезопасителен колан,не е допринсло за настъпване на вредите.Съгласно заключението на комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза,подробно обсъдено по-горе,пострадалият е получил по-голямата част от уврежданията,включително най-тежките,довели до леталния изход,при удари в деформираните части на купето на лекия автомобил в зоната пред и вляво до мястото на водача.При конкретното ПТП ,при тежестта на деформациите на автомобила ,наличието на поставен предпазен колан не би допринесло за тежестта на уврежданията на водача,а само биха били предотвратени някои от по-леките травматични увреждания.По тези съображения възражението на ответното дружество за съпричиняване се явява неоснователно.

              При този изход на спора в полза на осъществилия безплатна правна помощ адвокат Н.М. от САК ответното дружество на основание чл.38,ал.2 ЗА следва да заплати възнаграждение съобразно уважената част от иска.Определено по правилата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 год.на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения то възлиза на 1730 лева.

               Ответното дружество има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.В съдебното производство дружеството е направило разноски в размер на 3650 лева,от които ищецът следва да му заплати 2677 лева.Дружеството дължи държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1600 лева.  

                 Мотивиран така съдът

 

 

 

Р   Е    Ш    И:

 

 

           ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Черни връх“№ 51,ЕИК ********* да заплати на М.А.В. ,ЕГН **********,съдебен адрес ***,Адвокатаско дружество „М. и Д.“ сумата 40000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно сс законната лихва върху тази сума,считано от 22.Х.2018 година до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за размера над 40000 лева до 150000 лева.

          ОСЪЖДА ЗК“Лев ИНС“АД със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Черни връх“№ 51,ЕИК ********* да заплати на адвокатН. А.М. *** възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 1730  лева.

          ОСЪЖДА М.А.В.,ЕГН ********** да заплати на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД сумата 2677 лева разноски съобразно отхвърлената част от иска.

          ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Черни връх“№ 51,ЕИК ********* да заплати държавна такса в размер на 1600 лева по сметка на Русенския окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт.

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач М.С.А..

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: