№ 614
гр. Пещера, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ст. П.а-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско дело
№ 20245240100934 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пещера, ул. „Васил Петлешков“ № 18, чрез адв. П. П. от САК, против „Микро
Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 137,ет.3, с която са предявени следните искове:
иск за прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit №
9032-00125317/19.12.2022г. сключен между ищцата С. М. Д. и ответника
„Микро Кредит“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
9 ,т. 10 и т.12 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1
от ЗЗП;
иск за прогласяване нищожността на Договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г. сключен между ищцата С.
М. Д. и ответника „Микро Кредит“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 10а от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1
от ЗЗП ;
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника „Микро Кредит“ АД да заплати на ищцата С. М. Д. сумата в размер
на 50,00 лв. (като частичен иск от сумата в размер на 935,28 лв.) –
представляваща недължимо платена сума по Договор за заем Microcredit №
9032-00125317/19.12.2022г. и Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г. , ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
09.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Микро
Кредит“ АД е сключен Договор за заем Microcredit № 9032-
00125317/19.12.2022г. по силата на който ответникът „Микро Кредит“ АД е
1
предоставил на ищцата С. Д. кредит в размер на 900,00 лв. за срок от 9 месеца.
Поддържа се, че заемната сума е усвоена от ищцата.
Между страните не бил уговорен годишен процент на разходите (ГПР)
по кредита и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 40,47 % . Договорената
месечна вноска по кредита била в размер на 117,61 лв., а общата дължима сума
от потребителя – 1058,49 лв.
На същата дата е сключен договор за допълнителни услуги „Комфорт“,
чиято цена била 776,79 лева, като сумата била разсрочена заедно с главницата,
отново за 9 вноски.
Твърди, че в точка 3 от договора за допълнителни услуги се
предвиждали допълнителни услуги . Общата месечна вноска сатвала 203,92
лв., а сумата която следвало да се върне 1835,28 лв.
Ищцата счита, че Договорът за паричен заем е нищожен, на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във
вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва,
че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора
за паричен заем лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни
стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент,
записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на
формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са
допусканията, които са използвани при изчисляването му.
Твърди, че обстоятелствата, че Договорът за паричен заем и Договорът
за допълнителни услуги са сключени в един и същи ден, и кредиторът е
включил размера на възнаграждението за допълнителни услуги в
погасителния план по кредита, безспорно сочат, че разходът е бил известен на
кредитора към датата на сключване на Договора за заем. Акцентира, че
кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и
незаконосъобразно не е включил възнаграждението за допълнителни услуги в
размера на ГПР.
Сочи, че при условие, че същото е било включено в ГПР, то
действителният размер на ГПР би възлизал на повече от петкратния размер на
законната лихва Поради това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на Договора за заем, тъй като
търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР,
приложим в отношенията по Договора. С тези свои действия кредиторът е
заобиколил изисванията на ЗПК за точното посочване на финансовата тежест
за длъжника
Посочването в Договора за заем на ГПР, който не е реално прилаГ.ят в
отношенията между страните, представлявало нелоялна търговска практика
по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за
съдържанието в договора за кредит за точното посочване на реалния размер на
ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор за заем е
недействителен.
Ищцата твърди, че клаузата за договорна лихва в размер на 40,47 %
2
накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите
нрави и е в разрез с принципа за добросъвестност при договарянето, поради
което е нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат
никакво действие следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между
страните по процесния Договор за заем.
Поддържа, че недействителността относно договорната лихва води до
нищожност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от
ЗПК. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неравноправна,
като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от
ЗЗП и излага доводи в тази насока.
Поддържа, че в процесния случай е неприложима хипотезата на чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД по отношение на частта от Договора, в която се уговарят ГПР и
ГЛП, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на
закона и сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищцата твърди , че доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи, то за
нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу
ответника за сумата от 50,00 лв., като частичен иск от 935,28., представляваща
разликата между заплатената по кредита сума и главницата по кредита.
По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените
искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени
искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Микро Кредит“ АД, в който твърди, че исковата молба
е допустима , но неоснователна. Счита за неоснователен и предявения срещу
него осъдителен иск . Оспорва твърдението на ищцата, че Договора за заем е
недействителен. Поддържа, че Договора за заем е сключен в пълно
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от
ЗПК. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че с Договора за заем се
нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се заобикаля
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока.
Твърди, че размерът на лихвения процент по Договора за паричен заем е в
съответствие с изискванията на ЗПК, както и че ГПР по Договора за паричен
заем е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК и неговият
размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Поддържа, че Договорът за паричен заем и Договора за допълнителни
услуги е сключен в съответствие с условията на чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК.
Оспорва твърдението на ищцата, че се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Сочи, че не представлява пряк разход, разходите по договора за
допълнителни услуги, свързан с кредита, поради което не следва да бъде
включено в ГПР. Отделно от изложеното твърди и че ищцата се е
възползвала от предоставените услуги по договора за допълнителни
услуги. По изложените съображения ответникът моли съда да постанови
3
решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9,
т. 10 и т. 12 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от ЗЗД
във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и чл. 147 от
ЗЗП и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С проекта си за доклад е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че: между ищцата С. М. Д. и ответника „Микро Кредит“ АД е
сключен Договор за заем Microcredit № 9032 00125317/19.12.2022г. и Договор
за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г .,
по силата на който ответникът „Микро Кредит“ АД е предоставил на ищцата
С. М. Д. сумата от 900,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата.
От представения Договор за заем Microcredit № 9032
00125317/19.12.2022г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit
№ 9032-00125317/19.12.2022г се установява, че между страните е сключен
договор за паричен заем, по силата на който ответникът „ Микро Кредит“ АД
е предоставил на ищеца сумата от 900,00 лв. срещу насрещното задължение
на ищеца - заемател, да върне сумата на 9 погасителни вноски , при лихвен
процент в размер на 40.47 % и лихвен процент при просрочие от ОЛП +10%.
Крайният срок за погасяване на заема е 24.09.2023 г., при вноска в размер на
117.61 лева.
Видно от договора за допълнителни услуги сключен на същата дата като
договора за паричен заем, ищцата получава допълнителни услуги „комфорт“,
изразяващи се в следното – посещение вкъщи или на удобно място за събиране
на вноската;безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента
по банковата сметка на Микро кредит АД; безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема;разглеждане до минути;преференциално обслужване;
право на участие в специални промоции.Посочено е че вноските са 9 броя
всяка в размер на 86.31 лева и се заплащат на падежа на заема, така цялата
вноска става 203.92 лева.
За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно
икономическа експертиза, която дава следното заключение - ищцата е
платила сумата от 1660.64 лв. Погасените суми по Договора за заем и
Договора за допънителни услуги са както следва : платена главница – 900.00
лв ; платени договорни лихви – 147.84 лв ; платени по пакет „Комфорт“ –
612.80 лв ; Размера на ГПР съгласно условията в договора за заем, без да бъде
включен допълнителен пакет „Комфорт“ е 48.89 %, ако бъде включен ГПР
става 574.79 %.
Експертизата е приета в о.с.з.
4
В съдебно заседание е направено увеличение на предявения осъдителен
иск от С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Васил Петлешков“
№ 181 срещу „Микро Кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано
от Валери Маринов Вълчев и Георги Атанасов Атанасов, чрез неговото
увеличаване от 50.00 лева /петдесет лева/, на сумата от 760.64 лева
/седемстотин и шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор за заем
Microcredit № 9032-00125317 от 19.12.2022 г. и Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit № 9032-00125317 от 19.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до датата на окончателното й изплащане
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
5
нотариалните такси.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и други разходи
Искът е допустим, тъй като ищецът има правен интерес да установи,
че сключения договор е нищожен на посоченото основание, тъй като по всяко
време той може да бъде заставен да плати посочената сума, както и
извършвайки плащане по договора, сумата за погасителни вноски да бъде
включена в общата маса за погасяване на целия дълг. За да е налице правен
интерес от установителен иск за нищожност на договор, то решението по него
следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се
постигне определен правен резултат. Легитимиран да предяви установителния
иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор.
Установителният иск е насочен към установяване на действителното правно
отношение / Решение № 299 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2010 г.,
II г. о., ГК, Решение № 334 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 570/2014 г., IV г.
о., ГК/. Следователно, за да съществува интерес от предявяване на
установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца
право или да се претендира отричаното от него право (решение №
197/28.06.2010г. по гр.д. № 875/2009г. на ВКС, I г.о.; решение №
135/10.07.2013г. по гр.д. № 61/2013г. на ВКС, II г.о.). По смисъла на решение
№ 299/09.01.2012г. по гр.д. № 1331/2010г. на ВКС, II г.о., постановено по реда
на чл.290 ГПК, за да е налице правен интерес от предявения установителен
иск за нищожност на договор, решението по него следва да се отрази на
правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен
правен резултат.
Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора , съдът го намира за основателен . Размера
на ГПР съгласно условията в договора за заем, без да бъде включен
допълнителен пакет „Комфорт“ е 48.89 %, а ако бъде включен ГПР става
574.79 %. Отделно от това същият дори не е уговорен в договора за паричен
заем, а фиксиран само лихвен процент и лихвен процент на ден. Последното
представлява нарушаване на разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвиден начина на формиране на
годишният процент на разходите по кредита, в него следва да се включат
разходите по сключения от ищеца с ответника Договор за допълнителни
услуги Комфорт, тоест налице е хипотезата на чл.11 ал.1 т.18 от ЗПК за
включване в съдържанието на ГПР и на разходите по него предвид
свързаността на двата договора. Сключеният договор за допълнителни услуги
срещу уговорено възнаграждение, в размер на 86.31 лева на месец е
компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената
дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
6
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено
заплащането от ищеца на възнаграждение за допълнителни услуги
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и
която е задължително условие за усвояване на кредита съгласно чл. 4.1 от
Договора за допълнителни услуги.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния.
Невключването му води до заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, което не дава възможност да се определи действителния
ГПР като в същност е налице фактическа липса на ГПР по смисъла на закона,
а не фактическа грешка при изчисляването му, което води до нищожност на
целия договор по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Доколкото в процесния
случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то
съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за паричен заем Microcredit № 9032-00125317
от 19.12.2022 г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
В този смисъл е и практиката – Решение по в.гр.д.№248/2022г. на ОС
Пазарджик, Решение по в.гр.д.№120/2022 г. на ОС Пазарджик, Решение по
в.гр.д.№224/2022г. на ОС Пазарджик и др.
За основателно намира е възражението на ищцата, че договорената
лихва в размер на 40.47% противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля
трикратния размер на законната лихва, за необезпечените заеми, и двукратния
размер на законната лихва при обезпечените. В настоящия случай няма данни,
заемът да е обезпечен.
По отношение на Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9032-00125317 от 19.12.2022 г., допълнителните услуги
„Комфорт“, се изразяват в следното – посещение вкъщи или на удобно място
за събиране на вноската;безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на Клиента по банковата сметка на Микро кредит АД; безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема;разглеждане до
минути;преференциално обслужване; право на участие в специални
промоции. Посочено е че вноските са 9 броя всяка в размер на 86.31 лева и се
заплащат на падежа на заема, така цялата вноска става 203.92 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК . Безспорно, внасянето
на падежирали вноски, безплатно предоговаряне или разсрочване на
задълженията са действия по управление на кредита. Следователно
кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности,
свързани с управлението на кредита, вкл. и посочените по-горе дейности. /
виж Определение № 855 от 31.08.2023 г. на ОС Велико Търново по в. ч. гр. д.
№ 645/2023 г.,Определение № 856 от 28.06.2023 г. на ОС - Стара Загора по в.
ч. гр. д. № 462/2023 г. Определение № 849 от 27.06.2023 г. на ОС - Стара
Загора по в. ч. гр. д. № 452/2023 г., Определение № 957 от 24.07.2023 г. на ОС -
7
Стара Загора по в. ч. гр. д. № 453/2023 г. и др. / .
Предвид на изложеното предявените установителни искове се явяват
основателни и доказани, поради което следва да бъде уважени.
Ето защо, съдът счита, че платените суми по двата договора над
усвоената сума от 900.00 лева, се явяват недължимо платени от страна на
ищеца като престирани при начална липса на основание, на основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.В полза на
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на иска,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
От приетта по делото СИЕ се установява, че освен главницата ищцата е
платила сумата от 1660.64 лв. за главница- – 900.00 лв ; платени договорни
лихви – 147.84 лв ; платени по пакет „Комфорт“ – 612.80 лв . Искът по чл. 55
ал. 1 от ЗЗД се явява доказан и по размер 760.64 лева /седемстотин и
шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща недължимо
платени суми във връзка с Договор за заем Microcredit № 9032-00125317 от
19.12.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-
00125317 от 19.12.2022г./ 147.84 +612.80 лв./.
По разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски има ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в общ размер на 402,00 лв. за заплатена
държавна такса за разглеждане на предявените с исковата молба три
обективно кумулативно съединени иска и депозит за експертиза.
В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. П. П. от АК – София, видно от
представения Договор за правна защита и съдействие (л. 7-8). При
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38,
ал. 2 от ЗА . Според настоящия съдебен състав в случая са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Преценката дали да окаже безплатна
правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не е материално
затруднено се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
между адвоката и клиента (в този смисъл Определение № 442/28.06.2019 г. по
ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 708/05.11.2015 г. по
ч.гр.д. № 4891/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о.). Вярно е, че договарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и
следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА,
обективирани в Договор за правна защита и съдействие, сключен между
страна по делото и процесуалния й представител, обвързват съда и той не
дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда (в този смисъл Определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д. №
2266/2016 г. на ВКС, I г.о.).
8
В случая, видно от предоставения Договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. П. П., са налице изявления, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и липсват данни, които да опровергават това. Ако
ответникът счита, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
може да опровергае твърдението за наличието на основанието по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, като представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в
производство по реда на чл. 248 от ГПК. Съгласно трайно установената
съдебна практика при определяне на размера на адвокатското възнаграждение
при обективно съединени искове (какъвто е настоящият случай) от значение е
търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение
на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в
сбор.
Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета
на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или
субективно съединени искове. Съдът намира, че при определяне размера на
дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца следва да се отчете практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). В
Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22, което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички орГ. и
субекти в държавите членки на ЕС, е прието, че според постоянната съдебна
практика съгласно принципа на предимство на правото на Съюза, ако му е
невъзможно да даде тълкуване на националната правна уредба, което да е в
съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд,
натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите
на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на
изискванията на това право по отнесения до него спор, като при необходимост
сам вземе решение да остави без приложение всяка национална уредба или
практика, дори да е по-късна, която противоречи на разпоредба от правото на
Съюза с директен ефект, без да е необходимо да иска или да изчаква
премахването на тази национална уредба или практика по законодателен или
друг конституционен ред. Разпоредбата на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС има
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и поражда
права за правните субекти, които националните съдилища трябва да
охраняват. Ако национален съд установи, че ограниченията на конкуренцията,
произтичащи от наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не могат да се считат за присъщи на преследването на
легитимни цели, националната правна уредба, която придава задължителен
характер на тази наредба, би била несъвместима с чл. 101, параграф 1 от
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДФЕС. В такъв случай този съд е
длъжен да не приложи спорната национална разпоредба. Така в Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във
вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги. Прието е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
9
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна орГ.зация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта “ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС; при наличие на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 от ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. От така приетото в
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 следва, че при определяне
размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът не е
обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. от
ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, което
препраща към Наредбата, а следва да съобрази единствено действителната
фактическа и правна сложност на делото, съответно – положения от адвоката
труд за осъществяването на защитата по това дело (аргумент и от чл. 78, ал. 5
от ГПК, и предвид разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012
от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК). Предвид гореизложеното, като съобрази
обстоятелството, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, както
и реално положения от процесуалния представител на ищеца труд за
осъществяване на защитата в настоящото производство и защитавания
материален интерес по делото, предвид изричното възражение срещу
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответното дружество
настоящият съдебен състав намира, че претендираното в полза на адв. П. П.
адвокатско възнаграждение в размер на 1205,85 лв. се явява прекомерно.
Поради това същото следва да бъде редуцирано до сумата в общ размер на
1000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за заем Microcredit № 9032-
00125317/19.12.2022г. сключен между ищцата С. М. Д. и ответника „Микро
Кредит“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г. сключен между ищцата С. М. Д. и
ответника „Микро Кредит“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД .
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД да заплати на ищцата С. М. Д. сумата в
размер на 760.64 лева /седемстотин и шестдесет лева и шестдесет и четири
стотинки/ – представляваща недължимо платена сума по Договор за заем
Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г. и Договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № 9032-00125317/19.12.2022г. , ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Д. ,
10
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 402,00
лв. за държавна такса и експертиза по делото.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. П. -
АК – София, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата в размер на 1000,00 лв.
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
делото.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11