Решение по дело №2227/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 100
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20195530202227
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

град Стара Загора

12.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

в открито заседание на Дванадесети Февруари през Две хиляди и Двадесета година в състав:

 

Председател: Р. Чиликов

             Съд. Заседатели :

 

 

при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор …………   като разгледа докладваното от съдията Чиликов А.Н.Д. 2227 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е наказателно постановление № 8245 А – 1213 / 26.07.2019 г. на Началник ВТОРО РУ град Стара Загора.

         Жалбоподателят недоволен от наложената  му наказание, моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършил административно нарушение и с допуснати съществени процесуални нарушения.

         Жалбоподателят в  с.з. лично и чрез адвокат М. поддържа жалбата.

 

          Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.

 

        От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на наказателното постановление и АУАН,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

 

         Жалбата е подадена в срок  и от лице имащо право на жалба,  поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

 

         Разгледана по същество жалбата е частично основателна, но основания различни от посочените в жалбата и писменото становище.

 

         Административно-наказващият орган в наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят П.А. на 04.07.2019 г. около 18.40 часа в град Стара Загора на ул. „ Калояновско шосе „ до автосервиз „ Малекс“ след многократно издадени устни полицейски разпореждания да придружи полицейските органи до патрулния автомобил и да преустанови действията си изразяващи се в отправяне на обиди и заплахи за саморазправа спрямо лицето Г.Г. отказва да изпълни разпорежданията и пречи на органите на МВР да изпълняват задълженията си.

 

         Описаната фактическа обстановка частично се установява от показанията на св. И.И. / актосъставител/ , Г.Г., Й.Д.,  Д.А.,постановление за привличане на обвиняем от 05.07.2019 г.на ВТОРО РУ на МВР град Стара Загора.

 

         Въз основа на фактическата обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 64, ал. 4 ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложил административно наказание Глоба в размер на 500 лева.

 

         От показанията на св. И.И.– актосъставител и очевидец – се установява, че като полицейски орган пристигнал на място по подаден сигнал е отправил устно разпореждане до жалбоподателя П.А. да отиде до патрулния автомобил и да преустанови отправянето на обидни думи и заплахи към св. Г.. Вместо да изпълни разпорежданията жалбоподателят не е останал при патрулния автомобил, а е обикалял и продължил да обижда лицето Г. Г. с думите „ пингвин“, „ мишок“, „тъпак“, което поведение е станало причина за използване на помощни средства / блезници / и отвеждането му в сградата на полицейското управление.

 

     Тези показания косвено се подкрепят и от показанията на св. Г.Г., който установява, че полицейските служители са поискали документите на жалбоподателя,изкарали са го навън и се е държал непристойно с тях.

 

     Свидетелите Й.Д. и Д. А. твърдят, че са били вътре в заведението, когато са пристигнали полицейските органи. Същите обаче не установяват факти и обстоятелства, които са се случили извън заведението свързани с разговор, действия и разпореждания между нарушителя и полицейските служители,тъй като реално няма как да бъдат чути и възприети / свидетелите са в заведението, а действията се развиват навън/.

 

      Следователно показанията на свидетелите Д. и А. по никакъв начин не опровергават показанията на свидетелите И. и Г. от една страна, а от друга не установяват факти и обстоятелства опровергаващи фактическата обстановка описана в наказателното постановление.

 

       Показанията на свидетелите И. и Г. са последователни и логични, взаимно се допълват , не съдържат никакви противоречия и установяват факти и обстоятелства доказващи фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление.

 

       В обобщение, в съответствие с посочените гласни доказателствени срдства съдът приема изложената обстоятелствена част в наказателното постановление за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин.

 

           Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание на съда да направи изводи в няколко насоки :

 

-  Жалбоподателят А. чрез поредица от действия е осъществил деяние.

-  Задължението за действия съответстващи на издаденото разпореждане от полицейските органи произтича от правната норма на чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

-  Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР е нарушен редът на държавно управление.

-  Деянието с нормата на чл. 257 ЗМВР е обявено за наказуемо.

-  Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е и е възприел пряко и непосредствено издадените разпореждания от униформените полицейски органи /,предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е възприел разпорежданията не е  съобразил поведението си съобразно издадените устни разпореждания т.е.  съзнавал обективните признаци от състава на нарушението/.

 

       Жалбоподателят А. не е

имал нито правно, нито фактическо основание да откаже изпълнението на издадените полицейски разпореждания- същите нито са очевидно престъпление или нарушение и по никакъв начин не застрашават живота и здравето на нарушителя- а е следвало да ги изпълни безусловно, което той не е сторил.

 

            Следователно жалбоподателят А. с деянието си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са  осъществени всички  обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

 

     Неоснователни са претенциите, че административно-наказващият орган е следвало да прекрати образуваното административно-наказателно производство на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН  тъй като е образувано наказателно производство от общ характер против нарушителя.

 

     Видно от постановление на РП град Стара Загора от 11.07.2019 г.и постановление за привличане на обвиняем от 05.07.2019 г. нарушителят и жалбоподател в настоящото производство П.А. е привлечен към НО за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 НК.

 

      Съставът на чл. 325, ал. 2 НК изисква от обективна страна да са извършени непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото отличаващи се с дързост и цинизъм.Необходимо е да е настъпил и съставомерния резултат – нарушаване на обществения ред т.е. престъплението е резултатно.

 

      Административното нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗАНН от една страна е формално / не се изисква настъпването на съставомерен резултат / за разлика от състава на чл. 325, ал. 2 НК, а от друга от обективна страна изисква единствено неизпълнение на издадено полицейско разпореждане от страна на дееца.

 

       Следователно съставът на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК и съставът на административното нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗАНН не са единтични, а различни. Те обхващат различни обективни признаци и различни изпълнителни деяния.В този смисъл деянията са различни по вид и няма основание за приложение на чл. 33, ал. 2 ЗАНН.

 

    Неоснователни са претенциите за допуснато съществено процесуално нарушение поради посочване на различна правна квалификация на деянието в АУАН и наказателното постановление.

 

    Посочената правна квалификация на деянието в АУАН /чл. 64,ал. 1 ЗМВР / е неприцизна, но тя не обвързва административно-наказващият орган. Последният при изпълнение на правомощията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН е стигнал до правилната правна квалификация на деянието / чл. 64, ал. 4 ЗАНН / и съответно съобразявайки се с чл. 53, ал. 2 ЗАНН е издал наказателното постановление.

 

    Следователно претендираният порок с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН не може да се окачестви като съществено процесуално нарушение даващо повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

 

    Видно от самото наказателно постановление административно-наказващият орган е посочил всички факти и обстоятелства имащи отношение към приложението на състава на административното нарушение, деянието е конкретизирано по време, място и начин на извършването, нарушението е описано, посочена и правната квалификация, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл. 57 ал. 1 т. 5,6  ЗАНН и по форма и съдържание отговаря из цяло на чл. 57 ЗАНН.

 

     Обвинението е формулирано конкретно, ясно и точно, което из цяло съхранява процесуалните права на жалбоподателя.

 

 

      При индивидуализацията на наказанието Адмнистративно-наказващият орган е следвало да отчете като смекчаващи вината обстоятелства –че административното нарушение е извършено за първи път,имотното състояние , а като отегчаващи – тежестта на нарушението / характерът на нарушението подкопава авторитета на полицейските органи и доверието на гражданите в тях /, обстоятелството че е извършено пред множество хора.

 

 

       Следователно на нарушителят следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но значително над минимума / предвид наличието и на отегчаващи вината обстоятелства / в близост до средния размер / 300 лева /  и с оглед постигане целите на чл. 12 ЗАНН съответно на извършеното нарушение – Глоба в размер  на 250 лева, съобразена и с имотното му състояние.

 

      Следователно административно-наказващият орган не е имал основание да наложи на нарушителя административно наказание Глоба в максимален размер, поради което същото следва да се намали до Глоба в размер на 250 лева.

 

      По изложените съображения съдът приема, че е спазена изискуемата форма на атакуваното наказателно постановление / така също и на АУАН / и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения даващи повод за отмяната му, а единствено за изменение.

 

 

     Водим от горните мотиви съдът

 

               Р  Е  Ш  И:

 

    ИЗМЕНЯ наказателно постановление № № 8245 А – 1213 / 26.07.2019 г. на Началник ВТОРО РУ град Стара Загора,с което е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 / ПЕТСТОТИН /  лева на П.Е.А. ***, ЕГН – **********и съдебен адрес *** както следва :

 

     НАМАЛЯВА наложеното административно наказание на ГЛОБА в размер на 250 / ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ / лева.

 

      ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

 

 

      РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: