№ 60208
гр. София, 16.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20231110123567 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление на „АПС Б.Б“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за неизплатени цедирани вземания срещу П. Г. Г., ЕГН: **********.
Заявителят твърди, че на 14.07.2017г. между П. Г. Г. и Кредисимо АД бил сключен
договор за паричен заем № 907219, по силата на който била отпусната сумата от 600лв.
главница, при фиксиран лихвен процент от 41.24% лихва и ГПР 50%. В договора било
уговорено заемополучателят да предостави обезпечения : банкова гаранция или да сключи
договор за поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице, като съгласно
чл.4, ал.2 – при непредоставяне на обезпечението, то заявлението не се считало одобрено и
договорът не пораждал действие. В тази връзка на същата дата 14.07.2017г. е сключен
договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД (с едноличен собственик на капитала
"Кредисимо" ЕАД, ЕИК/ПИК *********), по който страните се съгласяват поръчителя да
сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, за което потребителят дължи
възнаграждение в размер на 419,7лв., което се разсрочва месечно. В изпълнение на договор
за поръчителство между П. Г. Г. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен договор за поръчителство
от 14.07.2017г. между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и "Кредисимо" ЕАД. Твърди се, че поради
неплащане на задълженията по договора за кредит, "Кредисимо" ЕАД поканило Ай тръст
ЕООД да плати изискуемите задължения на 18.02.2021г., като на 23.02.2021г. Ай Тръст
погасило 201.68лв. главница, 14.05лв. възнаградителна лихва и 54.09лв. законна лихва, вкл.
се дължала и 221.38лв. възнаграждение по договора за поръчителство. С договор за цесия от
02.03.2021г. Ай Тръст ЕООД като цедент прехвърлило вземанията си на АПС Б.Б ЕООД.
Поради това цесионерът иска издаване на заповед за 201.68лв. главница, 85.28лв.
възнаграждение по договора за поръчителство, 14.05лв. възнаградителна лихва по договора
за кредит, 99.22лв. законна лихва и 40.05лв. законна лихва.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност
на клаузи от договора за кредит и договора за поръчителство.
Клаузата в чл.4 от договора за кредит е вероятно нищожна по чл.19, ал.5 ЗПК,
защото предвижда скрито допълнително възнаграждение. Съдът приема също, че
договорът за поръчителство е сключен в изпълнение на неравноправна клауза, а
1
предвиденото възнаграждението е основано на неравноправна клауза по чл.146, ал.1
ЗЗП вр. чл.143, ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП (така и определение № 263372/19.02.2021 по
в.ч.гр.д. № 2048/2021г. на СГС, ТО, 6-6 състав). Налице хипотезата на чл.19, ал.5 ЗПК
по отношение на договора за поръчителство, защото същият цели допълнително
възнаграждение за заемателя в нарушение на чл.19 ЗПК, като се установява от справка
в ТР, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредитодателят, т.е.
заемодателят и поръчителят са свързани лица. Съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11, т.10 ЗПК
– при неправилно посочване на ГПР (както съдът намира в случая) то последицата е
недействителност на договора за кредит, съответно се дължи чистата стойност на
главницата (до който размер би могло да се цедира вземането). Член 6, параграф 1 от
Директива 93/13 не изисква от националния съд наред с обявената за неравноправна
клауза да остави без приложение тези, които не са квалифицирани като такива (в
конкретния случай само главницата, не и лихви и др), и следователно по принцип
позволява запазването на съответния договор, доколкото съществува правна
възможност за това (вж. в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит
България (Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C 170/21,
EU:C:2022:518, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика). От това следва, че съдът
може да уважи останалите искания, произтичащи от клаузите на този договор, които не
са били квалифицирани като неравноправни. От друга страна – в конкретния случай не
е възможно тези претенции да се разграничат от претенциите, основани на клаузите,
считани за неравноправни (доколкото с оглед претендираните размери съдът приема,
че има изпълнение от потребителя по заплащане на кредита и доколкото е следвало по
чл.19, ал.6 ЗПК надвзетите средства над главницата да служат за погасяване на
следващите вноски за главница, то доколкото няма данни колко е платил длъжникът и
колко е удържано за погасяване по нищожни клаузи, то съдът има съмнение по
отношение на размера на дължимото по главницата). С оглед на това и с оглед
практиката на СЕС по дело С-379/21, т.32 - съдът следва да отхвърли заявлението
изцяло, съответно заявителят ще има възможност по реда на чл.415, т. 3 ГПК да си
предяви осъдителен иск.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 123359/04.05.2023г. на АПС Б.Б ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу П. Г. Г., ЕГН:
**********.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
ОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3