Решение по дело №630/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 983
Дата: 29 май 2019 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20197040700630
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

983

 

29.05.2019 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  МАРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Г.С. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. БургасХристо Колев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 630 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството съдът квалифицира като такова по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ).

Образувано e по искова молба от Г.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат П.Г. от АК - Бургас, против ОДМВР гр. Бургас. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение в размер на 800 (осемстотин) лева, за претърпени неимуществени вреди от неоснователно задържане, наложено със Заповед за задържане рег. № 431зз-562/05.11.2015 год., издадена от ОР при Първо РУ на ОДМВР гр. Бургас, отменена с решение № 1244/28.06.2016 г. по адм.дело № 2278/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, оставено в сила с Решение № 5002/18.04.2018 год. по адм. дело 11223/2016 год. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по настоящото административно делото разноски.

В съдебно заседание, и ищецът Г.Н.К., редовно призован, се представлява от адв. П.Г., който поддържа исковата молба и ангажира гласни доказателства, чрез разпит на свидетел. Представя писмено становище.

Ответникът по иска - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Бургас, редовно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва претенцията на ищеца. Счита същата за неоснователна и недоказана. Моли да се отхвърли иска. Излага съображения. Не ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира предявения иск за допустим, но недоказан.

По делото е приобщено адм.дело № 2278/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, към което е приложено и адм. дело 11223/2016 год. по описа на ВАС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник, по смисъла на  чл. 205 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМ.

Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

От представените по делото доказателства се установява, че на 05.11.2015 год., на Г.Н.К., на основание чл.72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е издадена заповед за полицейско задържане № 431зз-562/05.112015 год., издадена от ОР при Първо РУ на ОДМВР гр. Бургас /л.41 от административно дело № 2278/2015 г. на Административен съд Бургас/. Заповедта е обжалвана пред съда, за което е образувано адм.дело № 2278/2015 г. на Административен съд Бургас. С решение № 1244/28.06.2016 год. по цитираното административно дело, оставено в сила с Решение № 5002/18.04.2018 год. по административно дело № 11223/2016 год. по описа на ВАС, съдът е отменил заповедта за задържане. Решението е влязло в сила на 18.04.2018 год.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Не се спори, че на ищеца е издадена заповед за задържане за срок от 24 часа, която е отменена с влязло в сила съдебно решение.

Предявеният иск съдът квалифицира като такъв с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

В случая, безспорно е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е отменена като незаконосъобразна издадената на Г.Н.К., на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, заповед за задържане за срок от 24 часа, рег. № 431зз-562/05.112015 год., издадена от ОР при Първо РУ на ОДМВР гр. Бургас. Отменената заповед е дала основание на ищеца да претендира обезщетение от държавата, съобразно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в размер на 800 (осемстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

За наличието на втората материалноправна предпоставка следва да се установи настъпила за ищеца вреда от отменената незаконосъобразна заповед за задържане на лице, като съдът намира, че такава вреда не се установява. Според съда, не е налице и третата материалноправна предпоставка - причинна връзка между отменената заповед и претендираните за настъпили вреди. От събраните по делото доказателства, съдът не установява каквито и да е действия от страна на полицейските органи над К., по време на задържането му, които да са в степен и интензитет да дадат отражение върху неговата психика и да доведат до настъпване на неимуществени вреди. Разпитаната по делото свидетелка – Ваня Д. твърди, че след задържането К. е станал нервен, неспокоен и притеснен, но самата тя не сочи подробности около задържането, тъй като ищецът не е искал да говори с нея за случилото се. Предположенията на свид. Д., че тези емоционални прояви са вследствие на задържането, съдът не намира за доказани. Напротив, с оглед наличните по адм. дело № 2278/2015 г. по описа на Административен съд Бургас доказателства, в това число – сведение от К. /л. 25 от адм. дело № 2278/2015 г. по описа на Административен съд Бургас/, по същество самопризнания за участието му в извършвани престъпления, съда намира за напълно възможно промяната в поведението на К. да се дължи на факта, че същият ще бъде наказателно преследван за извършеното. По делото не бяха ангажирани и доказателства за твърдяното в исковата молба уронване на честта и доброто име на К..

Още с Определението на съда за насрочване на настоящото административно производство на ищеца е указано, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Според настоящия съдебен състав, ищецът не установи в това производство, с допустимите доказателствени средства, реализиране на фактическия състав за отговорност на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че са настъпили конкретни неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с отменения административен акт. Вероятно задържането на  К. на 05.11.2015 год. в Първо РУ на ОДМВР Бургас е довело до отрицателни за него изживявания и е дало отражение върху психиката му, но съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, причиняването на конкретни неимуществени вреди следва да бъде доказано. В тежест на ищеца, при пълно главно доказване е да установи настъпването на реални вреди. За да бъде ангажирана отговорността на държавата не е достатъчно лицето да посочи принципно някаква сума, с която да определи настъпилите за него вреди, а да докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са настъпили вреди, техния размер и че отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, е причина за настъпването на тези вреди.

При липса на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявеният от Г.Н.К. иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. В случая, ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по безспорен и категоричен начин, наличието на неимуществени вреди.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /обн. ДВ, бр. 5/2006 год./.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Бургас  за присъждане на обезщетение в размер на 800 (осемстотин) лева за причинени неимуществени вреди, в резултата от неоснователно задържане, наложено със Заповед за задържане рег. № 431зз-562/05.112015 год., издадена от ОР при Първо РУ на ОДМВР гр. Бургас, отменена с решение № 1244/28.06.2016 г. по адм.дело № 2278/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, оставено в сила с Решение № 5002/18.04.2018 год. по адм. дело 11223/2016 год. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Бургас разноски в размер на 100 /сто/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: