Р Е Ш Е
Н И Е №
260011
град Шумен, 15.12.2023 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Силвия Методиева като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №84 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от И.Л.Ч., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис №4 против ЗАО „МАКС“, ОГРН 1027739099629, със седалище и адрес на управление – Руска федерация, гр. М...за присъждане на суми като обезщетение за настъпили за ищцата имуществени на стойност 5 022 лв. и неимуществени вреди на стойност 135 208 лв., вследствие на ПТП настъпило на 13.08.2016 г. в 08:38 ч. в Русия, гр. С...., за настъпване на което вина имал водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Джета“, рег. №..., управлявано от В.А.М., който в нарушение на правилата за движение по пътищата при управление на л.а. с несъобразена скорост, ползвайки в момента на движение мобилен телефон блъснал спрелия пред него на светофар мотоциклет „Сузуки“, рег. №Н....В, собственост на И.Л.Ч., управляван от Р.П.Ч., който в резултат на силния удар се ударилв стойщия пред него л.а. „Шкода“, рег. №Н...ВН, собственост на И.Я.И. ***. Вследствие на така настъпилото ПТП ищцата И.Л.Ч. претърпяла следните травматични увреждания: съчетана травма на глава, корем, гръбначен стълб и таз, закрита черепно-мозъчна травма, сътресение на главния мозък, вътрешна травма на корема с увреждания, разкъсан корен на мезентериума в тънкото и дебелото черво, закрита стабилна травма на гръбначния мозък с фрактури на напречните израстъци в поле L-1-L-3 с изместване на костните фрагменти, кръвоизлив в коремната кухина, закрита травма на таза, затворена фрактура на срамната кост вляво. След настъпване на ПТП на същата дата -13.08.2016 г ищцата е била транспортирана до университетска болница „И. И. Джанелидзе“, Клиника за съчетани травми в гр. С.П. по спешност и оставена за стационарно лечение и операционно такова до 08.09.2016 г. На 09.09.2016 г. пострадалата постъпила в МБАЛ Шумен, където била потвърдена диагнозата за счупване на пубисната кост. Проведено било оперативно лечение и лечение с режим на легло за пет дни. След това също в МБАЛ Шумен били назначени и проведени рехабилитационни процедури. Ищцата била изписана на 20.09.2023 г. с подобрение, но без да са билиизлекувани всички симптоми. Била проведена последваща физиотерапия и рехабилитация. Предвид наличните данни по делото и съставените документи намира, че вина настъпване на ПТП има водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Джета“, рег. №... В.А.М.. Сочи, че в Русия започнало наказателно производство срещу виновния водач. Образувано било наказателно дело №11701400038771582, започнало на 01.03.2017 г. по чл.264, ал.1 от НК на РФ. Впоследствие било установено, че към момента на настъпване на ПТП водачът М. бил на служба във войскова част №22885, поради което първоначално воденото наказателно дело било прекратено, а производството било прехвърлено на 459 военен следствен отдел при Следствения комитет на РФ под нов номер – 1170200720322000043. В рамките на това производство на ищцата, в качеството й на пострадала било признато правото да предяви граждански иск за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Заведеното дело под №І-75/2017 г. пред Санктпетербургския гарнизонен военен съд било прекратено на основание чл.208, ал.1, т.3 от Наказателно- процесуалния кодекс на Руската федерация (НПК на РФ), тъй като обвиняемия М. по заповед на командира на поделение 86155 бил командированза поддържане на бойна готовност по време на дейности в море. Сочи, че причинилият ПТП автомобил - л.а. „Фолксваген“, модел „Джета“, рег. №...е имал застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в Руската федерация към ЗАО „Макс“. Намира, че с оглед на горното се установява и противоправността на процесното деяние, както и отговорността, която носи ответника по смисъла на чл.432 от Кодекса на застраховането. Сочи, че пред ответника е била предявена извънсъдебна претенция за претърпените от ищцата вреди. Така на пострадалата са били изплатени 225 000 рубли, което се равнявало на 6351 лв. за имуществени щети по мотора и 170 000 рубли, които били равни на 4792 лв. за претърпените от последната неимуществени щети. Намира, че изплатените суми били недостатъчни. Сочи, че пострадалата ищца Ч. продължавала да страда от претърпените телесни увреди, като изпитвала болки в значителен период от време, имала ограничени възможности за движение, ползвала за повече от три месеца две патерици, както и се наложило домашно лечение също за повече от три месеца. Не можела да спи спокойно и пълноценно, изпитвала безпокойство и към настоящия момент, както и ползвала медикаменти за болките си. Твърди, че особено болезнена била травмата в пубисната кост, както и че възстановяването на пострадалата било много бавно поради травмите в областта на гръбнака. Дори и в моменти на покой пострадалата продължавала да изпитва силна болка в долната част на тялото. Твърди, че освен болките, вследствие на ПТП пострадалата била преживяла неописуем ужас, шок и стрес, която охарактеризира като огромна травма, която ще остави следа в психиката на пострадалата. Твърди, че след катастрохата дълго време мотоциклетът не можел да бъде изведен от територията на РФ. Поради това на ищцата били наложени две глоби за продължителен престой на превозно средство, първото с изх. №332/28.12.2017 г. по описа на Вьборская Таможная в размер сна 133 906 рубли, равняващи се на 3809 лева и второ с изх. №36-19/16156/04.07.2018 г. в размер на 1500рубли, равняващи се на 40 лв. И двете глоби били заплатени от И.Ч.. Допълнително поради невозможност мотоциклета да бъде движен на собствен ход била заплатена сумата от 1173 лв. по фактура №**********/15.06.2018 г. от Булгартранс ООД. Моли ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 140 230 лв., от които 135 208 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и 5 022 лв., представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на процесното ПТП, като тези суми са извън вече заплатените от ответника суми за обезщетение. Претендира и мораторни лихви върху сумите за главница, както следва: върху сумите за неимуществени вреди лихва от 25.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми, а върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди от 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. С допълнителна молба са направени уточнения, че са предявени две претенции за лихва – първата от датата на деликта – 13.08.2016 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, на основание чл.429 от КЗ, а втората, предявена съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, считано от 15 дни след уведомяване за извънсъдебната претенция до окончателното изплащане.
Ответника, който е търговец, застрахователно дружество, със седалище и място на дейност в Руската федерация е бил уведомен за завеждане на делото и претенциите на ищцата чрез изпълнение на съдебна поръчка възложена чрез Министерството на правосъдието на Република България и изпълнена чрез връчване на преведените книжа по делото в съдебно заседание на 11.12.2020 г. на Замоскворецкия районен съд в гр. М., за което свидетелства представеното извлечение от протокола на заседанието с превод на л.43 по делото., както и по силата на Разписка за получаване на документи, подписана от представителя на ответното дружество с превод на л.46 по делото.
Ответникът не е подал в предвидения законов срок отговор по смисъла на чл.367 от ГПК, с което е прекъсната веригата от размени между страните, уредена от нормите на чл.367, чл.372 и чл.373 от ГПК.
По делото са представени документи с изх. номер на Застрахователното дружество от 01.02.2021 г., №А-63-05/175 (л. 90 от делото), които могат да бъдат третирани като отговор на исковата молба. Те носят като бланка печат на Замоскворецкия районен съд в гр. М., но в този бланково положен печат, въпреки, че явно има дата няма попълнени данни, кога точно е прието това изявление на ответното дружество. Съобразно с писмото, което придружава тези документи, изходящо от Министерство на правосъдието на Република България (л.85) изх. №99-Н-С-136/2020 г. от 09.04.2021 г. документите са изпратени към България от МП на Русия по писмо с изх. №06-18208/21 от 01.03.2021 г. В края (на последния лист) на представеното становище (л.98 от делото) се съдържа изявление, че в случай, че възражението на ответника не постъпи в съда до края на дадения от съда срок се иска да бъде възстановен ли удължен указания срок предвид епидемиологичната ситуация в Руската федерация и Света, във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция и ограниченията в работата на учрежденията и организациите.
Подобно искане е неоснователно, предвид обстоятелството, че при изпълнение на обществената поръчка по връчване на книжа на ответника е разяснен процесуалният срок по българското законодателство за представяне на отговор. Той явно не е спазен, като е нарушен от ответника с повече от месец. Връчването на преведените на руски - искова молба и придружаващите я книжа е станало на 11.12.2020 г. (петък) Срокът за предоставяне на отговор е изтекъл с изтичане на 25.12.2020 г. (В България това е един от дните на Рождество Христово и е неработен ден, но в Руската федерация е работен ден.) Писменото становище на ответника е подадено на 01.02.2021 г. и то ако се приеме за достоверна датата написана на документите, която явно е поставена от представител на ответника, а не от държавно учреждение, каквото е Замоскворецкия районен съд в гр. М., пред който е подадена. На писменото становище има поставен печат от съда, но той не е попълнен и не съдържа необходимите данни, за да се приеме, че е подаден на точно установена дата. Дори да се приеме, че следва да се съобразят работните дни у нас, то следва да се приеме, че срокът за подаване на отговор е изтекъл с изтичането на 29.12.2020 г. Налице е пропускане на срока с повече от месец. Въпреки, че се иска възстановяване или удължаване на срока поради епидемиологичната картина в Руската федерация искането не е подкрепено с никакви доказателства. Няма данни дали и при какъв режим са работили учрежденията и частните субекти в Руската федерация за този период. Съгласно българското законодателство – чл.63, ал.1 от ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат удължавани, но условие за това е сроковете да не са били изтекли, какъвто не е процесния случай. Според нормата на чл.64, ал.2 от ГПК сроковете могат да бъдат възстановявани, ако са пропуснати, но този пропуск следва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, за каквито обстоятелства ответника в представените документи не е навел данни. В България, независимо от епидемиологичната обстановка по това време е имало само кратък период, в който са били удължени процесуалните срокове по силата на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година и за преодоляване на последиците. Подобно обстоятелство ответника не твърди и не доказва.
Предвид изложеното съдът намира, че направеното искане за удължаване на срок е недопустимо, като просрочено, а искането за възстановяване на срок е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Освен това според нормата на чл.370 от ГПК „Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.“ Представеното възражение следва да се приеме като писмено становище, но не следва да се вземат предвид направените в него възражения, становища по доказатествените искания на ищеца и да представи доказателства.
В посоченото писмено становище се съдържа искане за отказ на съда да разгледа така предявения иск по същество, доколкото е налице възражение от ответника във връзка с юрисдикцията на българския съд, което е обективирано на последната страница на възражението (л.98 от делото).
В тази насока съдът намира следното: на първо място според процесуалната уредба у нас съдилищата сами решават дали едно дело подлежи на разглеждане от тях – чл.14, ал.2 от ГПК. От друга страна съдът приема, че в случая са приложими правилата на Кодекса на международното частно право (КМЧП), според чиито чл.18, ал.1 българските съдилища са компетентни да разгледат искове за вреди от непозволено увреждане. Също така според нормата на чл.18, ал.2 от КМЧП „Компетентността по ал. 1 е налице и за прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси.“, какъвто е и настоящият казус, доколкото се води пряк иск срещу застрахователя на причинилия вредата водач. На трето място независимо, че настоящият правен спор следва да бъде разгледан от български съд, то приложими са материално-правните норми на Руската федерация, предвид нормата на чл. 105, ал. 1 от КМЧП - „Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди.“ Тази разпоредба за определяне на приложимото материално право се допълва и от разпоредбата на ал. 3 от същия член, която задължава съда да изследва и степента на обвързаност на конкретния казус с правото на другата държава, като критерият, който е въведен от законодателя словесно е изразен с формулата: „Непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава.“ От настоящото производство е ясно, че вредите за ищцата са настъпили на територията на Руската Федерация, като дори да има необходимост да се прилага критерият на ал. 3 на чл. 105 от КМЧП, се вижда, че този текст акцентира върху степента на обвързаност на случая с другата държава, с изискуемата по-тясна връзка, а според спецификите на настоящия казус е видно, че причинилото ПТП МПС е регистрирано на територията на Руската Федерация, същото е застраховано от руски застраховател (който е и ответник в производството), резултатът от деянието е настъпило на територията на Руската Федерация. Единственият елемент, който обвързва конкретния случай с България е пострадалото лице, което е българска гражданка. Ето защо следва да се приеме, че дори да има необходимост да се приложи критерия на чл.105, ал.3 от КМЧП, тъй като казусът е обвързан в по-голяма степен с Руската федерация, то приложимо е руското материално право.
В рамките на производството процесуалния представител на ищцата се е опитал да обоснове приложимост на българското право, като се е позовал на практика, според която следва да се приеме, че приложим е бил Регламент /ЕО/ 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г., касаещ приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим ІІ“). В нарочна молба, дапозирана от представител на ищцата с вх. № 260824/23.09.2022 г. е направено изложение за обосноваване приложимостта на посочения регламент. Следва да се има предвид, че правилата на Регламента касаят държавите-членки на ЕС, без Дания – чл.1 („Приложно поле“), §4 – „За целите на настоящия регламент „държава-членка" означава всяка държава-членка с изключение на Дания.“ Към споровете възникнали вследствие на непозволено увреждане приложение намират правилата на Глава ІІ „Непозволени увреждания“, а към конкретния казус приложение следва да имат правилата на чл.4 от Регламент /ЕО/ 864/2007 г. Явно е, че към настоящия казус, обвързан в по-голяма степен с държава, която не е членка на ЕС следва да се приеме, че посочения Регламент не може да намери приложение. Не е релевантна и цитираната от ищцовата страна практика в посочената молба с вх. №260824/23.09.2022 г. Съда намира за неотносимо Решение № 1526/01.06.2018 г. по в.гр.д. №5641/2017 г. на АС – София, доколкото става въпрос за застраховател, който е чужденец, но в договорните отношения между застрахования и застрахователя изрично е установено, като това се вижда от мотивите на решението, че договорящите по договора за застраховка са се съгласили да се прилага изцяло българското право. Т.е. в случая имаме уговорка, която води до прилагането на правилата на Регламент „Рим ІІ“ по силата на договорна клауза. Към настоящия казус не е относимо и Решение №363/01.02.2019 г. по в.гр.д. № 4873/2018 г. на АС – София, доколкото ПТП по посоченото дело е възникнало на територията на друга държава членка, тоест наистина е приложим Регламент „Рим ІІ“, а не както в настоящия казус ПТП да е възникнало в трета държава. Също така съдът намира, че е неотносимо и Решение №176/01.01.2018 г. по в.гр.д. №1264/2017 г. на АС – София, доколкото обвързването и обосноваването на приложимостта на българското право в конкретния случай по този казус е станало след като е прието, че обезвредата е за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от лица, чиито близки са починали скоро в друга държава - нечленка. (Става въпрос за загиналите в ноторния за съда инцидент с потъването на круизно корабче, български граждани в охридското езеро.) Прието е, че лицата, претърпели неимуществените вреди са с постоянно местопребиваване на територията на Република България и същите са търпели неимуществените вреди на територията на страната (у нас), което е и обвързващ факт, с който е обосновано приложението на регламента.
В последното съдебно заседание страните не са изпратили представители и не са заели становища.
В настоящото производство съдът е сезиран с претенция за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от страна на пострадало при пътно-транспортно произшествие (ПТП) лице, предявено като пряк иск против застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Освен претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са заведени претенции за заплащане на мораторна лихва, които са обосновани с текстове от действащия у нас Кодекс на застраховането, но предвид изложеното по-горе, доколкото българското право е неприложимо и тъй като едната претенция за лихва е от датата на настъпване на ПТП, то следва да се приеме, че е налице претенция за заплащане на мораторни лихви върху щетите от датата на настъпване на ПТП. Доказателствената тежест в настоящата хипотеза следва да е общата. Всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея и от които черпи правата си. Ето защо ищцата е тази, която следва да установи в условията на пълно и главно доказване настъпване на ПТП, вид и степен на получените увреждания, виновно поведение на причинилия вредите водач, пряка причинна връзка между поведението на виновния водач и настъпването на вредите, претърпените щети, които се претендира да са едновременно и имуществени и неимуществени – болки и страдания от увреждането. На самостоятелно доказване подлежи и приложимото чуждо материално право, което е отново в доказателствена тежест на ищцата. Такова доказателствено искане е направено и е изпълнена съдебна поръчка с цел именно установяване на приложимото към конкретния казус право на Руската федерация, депозирано по делото с писмо на Министерство на правосъдието на Руската федерация №99-Н-С-17/2023 от 13.01.2023 г. (л.390 и сл. по делото, том ІІ). Приложимите норми са в действащия за Руската федерация Федерален закон №40-ФЗ от 25 април 2002 г. „За задължителното застраховане на гражданската отговорност на собствениците на превозни средства“.
Предвид на изявленията на страните в производството съдът намира, че не е налице спор по фактите изложени в ИМ. Безспорно се установяват от фактическа страна следните обстоятелства: Удостоверение за ПТП от 13.08.2016 г. (в превод на л.24 и сл. от папката на делото при образуването му пред СГС) установява, че на 13.08.2016 г. около 07:38 ч. на М. е имало ПТП с трима участници- л.а. Шкода, с български регистрационен №Н...ВН и собственик и водач И.Я.И., втори участник мотоциклет „Сузуки“ рег. №Н....В собственост на И.Л.Ч. и водач – Р.П.Ч. и трети участник (л.27) л.а. „Фолксваген Джет“ с рег. №..., управляван и собственост на В.А.М., роден на *** г. Данните са, че последния л.а. е имал застраховка серия ЕЕЕ №********** при ответното застрахователно дружество ЗАО „Макс“. Посочено е, че има едно пострадало лице – И.Ч., в качеството й на пътник. Приложено е и Определение 78 6 039 021491, за откриване на административно закононарушение и провеждане на административно разследване на, по което са ангажирани тримата водачи И.Я.И., Р.П.Ч. и В.А.М. (л.36). Присъстват три епикризи. Първата в превод (л.40) е Епикриза при изписване №43163К754388, подписано от завеждащ отделение в Научно-изследователски институт за бърза помощ „И. И Джанелидзе“, Клиника за съчетани травми, Санкт-Петербург, от която се установява, че пострадалата ищца е имала описаните в ИМ травми - съчетана травма на глава, корем, гръбначен стълб и таз, закрита черепно-мозъчна травма, сътресение на главния мозък, вътрешна травма на корема с увреждания, разкъсан корен на мезентериума в тънкото и дебелото черво, закрита стабилна травма на гръбначния мозък с фрактури на напречните израстъци в поле L-1-L-3 с изместване на костните фрагменти, кръвоизлив в коремната кухина, закрита травма на таза, затворена фрактура на срамната кост вляво, както и че по отношение на нея при престия и в клиниката до 06.09.2016 г. са предприети действия за консервативно лечение, а в деня на постъпването и след инцидента е извършена инвазивна процедура – лапароскопия. Останалите две епикризи (л.42 и л.43) са издадени от МБАЛ Шумен и установяват престой на пострадалата от 09.09.2016 г. до 13.09.2016 г. и от 13.09.2016 г. до 20.09.2016 г. При първата водещата диагноза е счупване на пубисната кост, закрито. При втората водеща диагноза е Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури; последици от други счупвания на гръден кош и таза. И двете епикризи сочат, че лицето е изписано с подобрение. Приложена е карта на лекуващ се с физиотерапия (л.107), учет на процедурите (л.108), анамнеза и лечебно диагностичен план (л.109- 114). Налице са данни, че против водачът на причинилият ПТП л.а. – В. М. е започнало наказателно производство – Писмо с превод на български относно откриване на наказателно дело №11791400038771582 на Главно следствено управление на МВР на Русия за Санкт-Петербургска и Ленинградска област във връзка с извършено от последния ПТП на 13.08.2016 г. на М.П. деяние, предвидено в чл.264, ал.1 от НК на РФ (л.128). Данните, които се съдържат в посоченото писмо са, че ищцата Ч. е призната на 26.07.2017 г. за пострадала по посоченото наказателно дело, за което следователят е издал постановление. В писмото уврежданията на ищцата са описани като тежка телесна повреда. Изрично е указано на ищцата в пункт 4, че последната е можела да предяви граждански иск срещу прекия извършител на деянието (л.129). От представения протокол за ПТП (л.144 и сл.) се установява, че същото е настъпило денем при ясно време и температура на въздяха 16 градуса. От постановление за предаване на наказателно дело на ръководителя на следствения орган за изпращането му по подследственост се установява, че В. М. е бил военнослужещ и поради това производството е следвало да се води от военен следствен отдел (л.180). Издадено е и уведомление към пострадалата относно правото и за завеждане на граждански иск (л.187). На 24.08.2017 г. е издадено постановление за привличане на обвиняем, а именно В.А.М. (л.195).По делото присъства и част от електронна кореспонденция, като от приложена разпечатка на електронно писмо по Gmail се установява, че ответника е бил уведомен за щетата по електронен път чрез писмо депозирано пред застрахователя на непосочена дата, явно по ранна от 23.08.2017 г., когато е и съставено и изпратено писмото на застрахователя (л.221). Посочено е, че заявлението е заведено под номер на компанията А-918675. По делото присъства и Постановление за отказ в ходатайство за прекратяване на наказателно дело, издадено на 02.11.2017 г. (л.227 и сл.)
Установените от горните доказателства факти се твърдят в исковата молба, не се оспорват от ответника в представеното от него становище и се потвърждават от съставените и приети в производството експертизи. Приетата в производството САТЕ (л.79-83 от първия том по делото) установява твърдения в ИМ механизъм на настъпване на ПТП, при който лекият автомобил, управляван от В.А.М. на л.а. „Фолксваген“, модел „Джета“, рег. №... на РФ удря отзад спрелия на светофар мотоциклет „Сузуки“, рег. №Н....В, собственост на, управляван от Р.П.Ч., на който зад водача стои пострадалата И.Л.Ч.. Вследствие на този удар мотоциклета отхвърча напред и се блъска в спрелия преди него л.а. „Шкода“, рег. №Н...ВН, собственост на И.Я.И. *** като при това произшествие и по трите пътно-превозни средства има щети, но най-тежки са по мотоциклета. Експертизата приема, че водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Джета“ е имал видимост на поне 100 метра пред себе си и е могъл да възприеме, намиращите се пред него спрели ППС. Налице са данни, че последния е бил зает да преглежда телефона си, което е занижило вниманието му. Иначе експертизата сочи, че при скоростта, с която се е движел автомобила – 40 км/ч спирачният му път би бил 22.5 метра, който е бил значително по-малък от разстоянието, от което водачът е можел да възприеме пътната обстановка. Поради това експерта приема, че именно водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Джета“, рег. №... В.А.М. не е спазил изискванията за безопасност на пътя и със своите действия е причинил ПТП.
Приетата по делото комплексна СМЕ (л.67) и сл. установява, че уврежданията на ищцата са настъпили от удари с/или върху тъп предмет и могат да бъдат получени от настъпилото ПТП. Потвърдени са описаните в ИМ травми и са описани в пункт втори от заключението. Посочено е, че травмата на корема с разкъсване на мезентериума на тънко и дебело черво обуславяла разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на срамната кост на таза обуславяла трайно затруднение на движенията на снагата за около 40 дни; контузията на главата и счупването на напречните израстъци на 1-3 лумбални прешлени обуславяли временно разстройство на здравето неопасно за живота. Посочено е, че най-дълго е лекувано счупването на таза (в срамната (пубисната) кост), което е продължило 30 дни при постелен режим, а след това е проведена рехабилитация. Сочи се, че от травмите е настъпило пълно възстановяване и за в бъдеще не е налице необходимост от каквото и да е лечение. Не се наблюдават остатъчни последици от травмите, освен белезите на корема, които загрозяват. В процеса на лечение няма настъпили усложнения, същият е завършил с оздравяване. Отговорът на въпрос 11 сочи, че здравословното състояние на ищцата е много добро и няма данни то да може да се промени предвид травмите. По отношение на изпитаните болки вследствие на травмите се сочи, че те са били с голяма интензивност в първите дни след произшествието и се засилват при промяна на положението на тялото. Те са затихвали до към десетия ден и са били поносими след обезболяване. Сочи се, че след рехабилитационни процедури отново са се засилвали.
В рамките на производството е приета съдебно-психиатрична експертиза (л.206, том І от делото). В нея се сочи, че не са налице данни за психично заболяване възникнало вследствие на преърпяното ПТП. Сочи се, че може с вероятност да се твърди, че лицето е претърпяло остра стресова реакция, която възниква вследствие на изключително стресогенно събитие, което има за последствие разстройство в адаптацията и е преходно разстройство в отговор на силен психологичен срес, като може да продължи от няколко часа до няколко дни. Средно около три дни, след което отшумява без лечение. Твърди, че симптомите могат да покажат голямо разнообразие и се припокриват с описаните от пострадалата при прегледа – депресия, тревожност, отчаяние, безпокойство, нарушен съд, страхове. Твърди, че в последните месеци и години симптомите от подобна реакция са с ниска интензивност и без да излизат от рамките на нормалната психологична реакция. Не било нарушено нивото на социално функциониране на освидетелстваната Ч., а с течение на времето тези период на опасения, тревожност и безпокойство, мъка и скръб се очаква да стават все по-редки. Сочи, че острата стресова реакция е от групата на неврозите има субективна симптоматика и не представлява опасност за здравето. Твърди, че пострадалата за този 5-годишен период (от инцидента до освидетелстването) не е потърсила специализирана психиатрична помощ, което сочи, че интензитета на изживяванията на пострадалата не е бил висок до степен да нарушава социалното й функциониране.
В производството е разпитана като свидетел и Б.Т.С.(съдебно заседание от 13.10.2022 г.). Последната свидетелства, че пострадалата се е лекувала продължително време. Твърди, че изпитвала болки постоянно и към момента и имала нужда от още лечение. Описва травмите като „доста големи“. Твърди, че са били приятелки и пострадалата била много активна. Ходели на разходки на платото, но сега това не било възможно. Сочи, че психологически след инцидента пострадалата се чувствала много зле. Била е в дупка. Намира ,че инцидента е довел до това, че тя е била преместена от длъжността „учител“ в длъжността „възпитател“, като описва това като понижение.
Съдът не кредитира с доверие горните свидетелски показания. От една страна показанията, че пострадалата има нужда от още лечение е в остро противоречие със заключението на комплексната СМЕ, която дава заключение, че ищцата е възастановена напълно от травмите си и не изпитва болки. В тази експертиза ясно е записано, че остри болки ищцата е изпитвала десетина дни след инцидента, както и евентуално при предприетите рехабилитационни процедури. За такива има данни за периода след изписването. Показанията за това, че ищцата е била понижена от учител във възпитател заради травмата не се подкрепят от други доказателства и макар да са твърдени в ИМ съдът намира същите за недоказани. Данните за въздействие върху психиката на ищцата вследствие на инцидента сочат на наличие на остра стресова реакция, която според експерта по приетата СПЕ е отшумяла за няколко дни и към момента не се забелязват психични проблеми у пострадалата, които да пречат на социалното й функциониране. Предвид това съдът не може да кредитира и твърдението, че пострадалата била „изпаднала в дупка“, ако този израз цели да установи психологически дискомфорт или проблеми, настъпили от инцидента, доколкото същото е в противоречие със заключението на приетата СПЕ.
В рамките на
производството са представени и документи, които следва да се в подкрепа на
твърдението на ищцата за направени разходи вследствие на ПТП, но се установява,
че документите „Требование об уплате таможенных платежей“ от 28.12.2017 г. №322
(л.257 от делото пред СГС) и Постановление о назначении административного
наказания по делу об административном правонарушении №10206000-3176/2017 г.,
издадени от Федеральная таможенная служба, Выборгская таможня (л.262 – 267)
нямат превод на български език. По силата на тези документи явно на
пострадалата е потърсена административно-наказателна отговорност за нарушение
на данъчни правила, ето защо съдът не намира за установено, че е налице пряка
причинна връзка на извършените от пострадалата разходи по тези административни
актове и ПТП. Предвид това каквито и да са вреди от тези актове няма как да
бъдат обезщетени. В производството е представена и Фактура №**********/05.06.2018
г., която установява заплащане на сумата от 1173.50 лв. за международен транспорт
от Санкт-Петербург до Шумен. Същата обаче не съдържа никакво описание какво е
обект на транспорта, възложен на превозвача.
предвид изложеното съдът намира, че не са установени никакви имуществени вреди
за ищцата предвид настъпилия инцидент.
Впредвид на така установеното от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи: Установява се, че е налице ПТП причинено по вина на В.А.М. в качеството му на водач на л.а. „Фолксваген“, модел „Джета“, рег. №.... Процесното МПС е било застраховано при ответника по полица серия ЕЕЕ №********** при ответното застрахователно дружество ЗАО „Макс“. Установяват се твърдените в исковата молба телесни увреждания у ищцата. Безспорна е вината на водача, както и наличието на причинна връзка между виновното му поведение причинило ПТП и настъпилите в производството вреди.
Установиха се претърпени от ищцата неимуществени вреди. Предвид данните в производството обаче не се установяват твърдените в ИМ продължителност и интензитет на страданията на пострадалата. Установява се, че същата е претърпяла значителни физически травми в момента на настъпване на ПТП. Травмата на корема с разкъсване на мезентериума на тънко и дебело черво обуславяла разстройство на здравето, временно опасно за живота следва да се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, такива са и другите увреждания - счупването на срамната кост на таза, контузията на главата и счупването на напречните израстъци на 1-3 лумбални прешлени. По данните от СМЕ най-продължителен период на възстановяване е изисквало счупването на срамната кост на таза – около 40 дни. Това сочи, че ищцата е била временно нетрудоспособна за период не по-дълъг от два месеца. Твърди се, че не е имало усложнение така, че това следва да се приеме за максималния срок, в който ищцата се е възстановила. По отношение на изпитваните от нея болки – според СМЕ те са били особено остри за период от 10 дни, както и в периода по време на рехабилитация. Установено е, че пострадалата е започнала рехабилитационни процедури довели до подобрение в състоянието й точно месец след инцидента в МБАЛ Шумен – на 13.09.2016 г., които са приключили за седмица – на 20.10.2016 г., което означава, че болки следва да е изпитвала за период не по-дълъг отново от два месеца. Няма данни за усложнения – СМЕ твърди, че такива няма и че ищцата е била напълно възстановена. СПЕ установява, че ищцата най-вероятно е претърпяла остра стресова реакция, но сочи, че това въздействие върху психиката на ищцата е продължило не повече от няколко дни, като намира, че след това то следва да се е запазило по-скоро като негативен спомен, отколкото да отключи някакви психични страдания. Във връзка с това изрично сочи, че лицето не е търсило специализирана помощ за проблемите си. Няма никакви данни на лицето да се е наложило да ползва чужда помощ за по-дълъг период от време, да се е налагало повече от 40 дни да престои на легло, да има нужда от допълнителни хирургични интервенции или да е изпитвало дискомфорт или болки след периода на възстановяване от най-тежката травма, посочен в експертизата като 40 дни.
Предвид изложеното съдът намира, че болките и страданията на ищцата са отшумяли напълно за период от 2 месеца и не са продължили след това.
По отношение на приложимото към казуса право на Руската Федерация съдът намира, че от представеното извлечение и превод на норми от нормативни актове на РФ се установява, че според чл.1064 от Гражданския кодекс на РФ „щетите, причинени от личността или имуществото на гражданин … подлежат на пълно обезщетяване от лицето причинило вредата“. Това общо правило има и изключения, като чл.1072 от ГК на РФ, който предвижда, че лицата „чиято дейност е свързана с повишена опасност за други лица … са длъжни да компенсират вредите от източник на повишена опасност, освен ако докажат, че вредата е настъпила в резултат на непреодолима сила“, като източник на повишена опасност този текст е предвидил и използването на превозни средства. Съобразно с нормите на Федерален закон от 25.04.2002 г. №40-ФЗ „За задължителната застраховка гражданска отговорност на собствениците на превозни средства“ може да се установи, че спроде чл.4, ал.2, че собствениците на превозни средства са длъжни да застраховат риска от тяхната гражданска отговорност, която може да възникне в резултат на причиняване на вреда на живота, здравето или имуществото на други лица при използване на превозни средства. това задължение касае всички собственици на превозни средства в РФ. Отговорността на застрахователите по застраховката гражданска отговорност на автомобилистите в РФ е ограничена до максимален размер от 500 000 рубли. В чл.7, б. „а“ от Федерален закон от 25.04.2002 г. №40-ФЗ „За задължителната застраховка гражданска отговорност на собствениците на превозни средства“ е посочено, че максималният размер на сумите, които следва да обезщетят вредите причинени на живота или здравето на всеки пострадала е 500 000 рубли. Чл.12, пункт първи изрично сочи, че пострадалият има право да предяви пред застрахователя иск за обезщетение за вреди, причинени на живота, здравето или имуществото му при използване на превозното средство в рамките на застрахователната сума, установена от този федерален закон, като представи на застрахователя заявление за застрахователно обезщетение за загуби и документи, предвидени в правилата на задължителното застраховане. В пункт 5 (л.394 от превода) е посочено, че собствениците на превозни средства, които са застраховали гражданската си отговорност в съответствие с тази Федерален закон могат допълнително доброволно да извършат застраховка в случай на недостатъчност на застрахователните суми, установени в чл.7 от този Федерален закон за пълно обезщетение на вреди. В чл.12, пункт 2 (л.396) е посочено, че „застрахователното плащане, дължимо на пострадалия за причиняване на вреда на здравето му в резултат на ПТП, се извършва в съответствие с този Федерален закон при възстановяване на разходи, свързани с възстановяване на здравето на пострадалия и загубени печалби (доходи), дължащи се на причиняване на вреда на здравето в релултат на ПТП.“
От така коментираните по-горе норми става ясно, че между правната уредба на щетите обезщетявани от застраховател по застраховка гражданска отговорност у нас и в Руската федерация няма явно съответствие. Според цитираните норми на обезщетение от застрахователя подлежат единствено щети, които могат да бъда остойностени и за тях да бъдат представени доказателства пред застрахователя – цитирания по-горе чл.12, пункт (ал.) 2. Такива обстоятелства ищеца не твърди и не представя годни доказателства. Той въвежда претенция за имуществени вреди, които, както бе посочено по-горе не са установени от доказателства от една страна, а от друга претендира неимуществени вреди, каквито според нормите на Федерален закон от 25.04.2002 г. №40-ФЗ „За задължителната застраховка гражданска отговорност на собствениците на превозни средства“ не се обезщетяват от застрахователите в РФ. Явно е, че в РФ важи общото правило, че причинилия щетите отговаря за щетите от непозволено увреждане - чл.1064 от Гражданския кодекс на РФ, като Федерален закон от 25.04.2002 г. №40-ФЗ „За задължителната застраховка гражданска отговорност на собствениците на превозни средства“ не се обезщетяват от застрахователите в РФ въвежда изключение, което не отменя правилото и е ограничено до определен размер и то само „при възстановяване на разходи, свързани с възстановяване на здравето на пострадалия и загубени печалби (доходи)“. Ето защо съдът приема, че застрахователите в РФ възстановяват разходите за възстановяване на здравето – т.е. разходите за лечение и пропуснатите ползи. В случая претенциите на ищеца не съдържат искания за присъждане нито на направени разходи за лечение на пострадалата, нито на пропуснати ползи. Явно е, че посоченият федерален закон дава възможност на собствениците на превозни средства освен задължителното застраховане по закона да направят допълнително такова, ако се опасяват, че могат да причинят по-големи вреди – цитирания по-горе пункт 5 (л.394 от превода) и това именно свидетелства за това, че принципът за претендиране на вредите дори от причинили ги автомобили със застраховка гражданска отговорност е, че те се поемат в цялост от виновните лица, а не от застрахователите. Последното обяснява и защо следствените органи на РФ са дали възможност на ищцата да предяви пряк иск срещу причинителя на ПТП, за което има данни в производството.
Предвид изложеното следва да се приеме, че така предявените главни искове за обезщетяване на имуществени и за обезщетяване на неимуществени вреди са напълно неоснователни съобразно с нормите на законодателството на РФ и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Следва да бъдат отхвърлени и свързаните с главните искове претенции за мораторни лихви от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
Ответникът не е направил изявление с искане за присъждане на разноски за водене на производството и ето защо такива не следва да бъдат присъждани.
Предвид резултата от делото ищцата не следва да бъде осъдена да заплати направените от съда в производството разноски, доколкото исковете са отхвърлени, а ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Л.Ч., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис №4 против ЗАО „МАКС“, ОГРН 1027739099629, със седалище и адрес на управление – Руска федерация, гр. М...обективно съединени искове за присъждане на суми като обезщетение за настъпили за ищцата имуществени на стойност 5 022 лв. (пет хиляди и двадесет и два лева) и неимуществени вреди на стойност 135 208 лв. (сто тридесет и пет хиляди двеста и осем) лева, вследствие на ПТП настъпило на 13.08.2016 г. в 07:38 ч. в М.Р., за което вина имал водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Джета“, рег. №..., В.А.М., който в нарушение на правилата за движение по пътищата при управление на л.а. с несъобразена скорост блъснал спрелия пред него на светофар мотоциклет „Сузуки“, рег. №Н....В, собственост на И.Л.Ч., управляван от Р.П.Ч., който в резултат на силния удар се ударил в стоящия пред него л.а. „Шкода“, рег. №Н...ВН, собственост на И.Я.И. ***, вследствие на което ПТП ищцата И.Л.Ч., като пътник на мотоциклета, претърпяла следните травматични увреждания: съчетана травма на глава, корем, гръбначен стълб и таз, закрита черепно-мозъчна травма, сътресение на главния мозък, вътрешна травма на корема с увреждания, разкъсан корен на мезентериума в тънкото и дебелото черво, закрита стабилна травма на гръбначния мозък с фрактури на напречните израстъци в поле L-1-L-3 с изместване на костните фрагменти, кръвоизлив в коремната кухина, закрита травма на таза, затворена фрактура на срамната кост вляво, както и свързаните с главните искове претенции за мораторни лихви от датата на настъпване на ПТП – 13.08.2016 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми като неоснователни и недоказани.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: