Решение по дело №67/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 571
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20223100900067
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 571
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. П.
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. П. Търговско дело №
20223100900067 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 от
ЗЗД от И. Д. Т., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е.
Т., ЕГН **********, с адрес ****, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, за заплащане на сумата от 2000000 лева (след допуснато
увеличение на иска с протоколно определение от 14.07.2022г.), претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на
17.06.2019 г., причинено от водача на МПС л.а. „Сеат Ароса“ с per. № * ****
**, застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от
07.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.06.2019 г. в обл. Варна по път „29014“ в посока
от гр. Варна към с. Въглен, водачът на л.а. „Сеат Ароса“ с per. № * **** **
нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП с т.а. „ДАФ“ с
рег. № * **** **. В резултат на катастрофата водачът на л.а. Г.А. (майка на
ищеца) и пътника на предна дясна седалка претърпели телесни увреждания
несъвместими с живота, а ищеца И. Т., намиращ се на задната седалка е
получил тежки травми и е бил настанен по спешност в крайно тежко общо
1
състояние в безсъзнание в МБАЛ "Света Анна" гр. Варна, където са
проведени животоспасяващи манипулации и операции. В резултат на
катастрофата на И. Т. са нанесени мозъчни травми, травми на вътрешните
органи и на костните структури. След като на 07.12.2019 г. е бил изписан от
МБАЛ "Света Анна" гр. Варна, тежкото му общо здравословно състояние на
будна кома е наложило прием в клиника по невропедиатрия и неврологична
рехабилитация в Германия – „Шьон Клиник“ гр. Фогтаройд на 08.12.2019 г.,
който е продължил до 16.07.2020 г. След проведени изследвания престоят му
е удължен до 08.09.2020 г. Към датата на завеждане на исковата молба
физическите травми не са преодолени. Ищецът бил изведен от състоянието на
будна кома, но към настоящият момент не може да се движи сам, налице е
силно ограничен обем в движението на всички крайници, а също и умствено
увреждане, изразяващо се в невъзможност за изразяване и разбиране. Към
настоящия момент не може да се храни самостоятелно. Споменът за
произшествието и психическия шок преследва ищеца, като изключително
тежко приема и смъртта на майка си. Силният стрес от настъпилото ПТП,
съчетан с тежките телесните увреждания са причинили на ищеца значителни
по интензитет болки и страдания. Телесните увреждания са обусловили
състояние без положителна прогноза за пълно възстановяване.
Излага се, че за причиненото ПТП е образувано ДП № 271/2019 г. по
описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна, прекратено с Постановление №
6368/26.10.202 г., изменено с Определение № 735/01.12.2020 г., постановено
по ЧНД 1289/2020 г. по описа на ВОС, потвърдено с Определение №
260058/11.02.2021 г., постановено по ВЧНД № 419/2020 г. по описа на ВАпС,
с които се приема, че ПТП е настъпило по вина на водача Г.А., но поради
настъпилата смърт на дееца наказателното производство по ДП № 271/2019 г.
по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна е прекратено по отношение на
Г.А., на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, а по отношение на И. Х., на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Излага, че е предявена претенцията пред
застрахователя, но последният е отказал да изплати обезщетение.
В допълнителната искова молба ищецът е взел становище, в което
оспорва направените с отговора на исковата молба възражения. Сочи, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен с оглед
причинените неимуществени вреди.
2
По делото e постъпил отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София. Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и по
размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, оспорва травматичните
увреждания да са настъпили в резултат на ПТП, както и виновното и
противоправно поведение на сочения като виновен водач. В условия на
евентуалност твърди, че Г.А. не е нарушила правилата за движение по
пътищата, както и че събитието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК.
Твърди, че ударът между участниците в ПТП е бил непредотвратим. Оспорва
участието на ищеца като пътник в процесното ПТП. Излага твърдения за вина
на водача на т.а. „ДАФ“ с рег. № * **** **. В евентуалност прави възражение
за независимо съпричинява/съизвършителство на вредоносния резултат от
страна на двамата водачи при вина на водача на т.а. „ДАФ“ с рег. № * **** **
възлизаща на 90 %. Оспорва твърденията в исковата молба за наличие на
неимуществени вреди, техният интензитет и продължителност. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, т.к. е бил без поставен обезопасителен колан, като се сочи, че е
допринесъл за вредоносния резултат с оглед общо увредено здравословно
състояние, което е оказало негативно влияние върху протичането на
възстановителния процес от получените травми. Оспорва размерът на
претенцията за неимуществени вреди, като изключително завишен. Възразява
срещу дължимостта на акцесорната претенция за лихва за периода от
13.03.2020 до 08.04.2020 г. В постъпилия допълнителен отговор от ответника
се поддържат направените с отговора възражения и доказателствени искания.
Третото лице помагач на ответника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София
оспорва вината на водача А. М. Х.. Твърди, че виновен за настъпилото ПТП е
водачът на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ароса“, с рег. № * **** ** –
Г.В.А.. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е
пътувал в лек автомобил „Сеат“, модел „Ароса“, с рег. № * **** **, без
поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от
Закона за движението по пътищата.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“
ВАРНА не изпраща представител в съдебно заседание, депозирано е писмено
3
становище.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен, ведно с присъждане на разноски и
адв. хонорар на основание чл.38, ал.2 от ЗА. В представената писмена защита
вх. №29015/07.12.2022г. по същество се излагат доводи за основателност на
иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото
разноски. В представената писмена защита вх. №29069/08.12.2022г. по
същество се излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ТЛ-помагач
заявява, че искът срещу ответника е частично основателен.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е
видно, че на 17.06.2019 г. по пътя от гр. Варна към с. Въглен, е настъпило
ПТП между л.а. „Сеат Ароса“ с per. № * **** **, управляван от Г.А. и т.а.
„ДАФ“ с рег. № * **** **, управляван от А. Х., като са починали Г.А. и И.ка
А., а И. Т. е получил съчетана травма.
От заключението на вещото лице М. по САТЕ, изготвено след
запознаване с документите по делото и показанията на свидетелите А. Х., Н.
Н. и Н. К., се установява, че основна причина за настъпилото ПТП е
поведението на водача на л.а. „Сеат“, навлязъл в насрещната пътна лента и
несъобразил скоростта си на движение с разпоредбите на пътните знаци.
Ударът за товарния автомобил „Даф“ е бил челен с отместване в лявата му
част, а за лекия автомобил ударът е бил в предна лява и лява странична част.
Пътното платно е било ограничено в ляво и дясно от пътни банкети след
които е следвала земеделска земя. Видимостта е била частично намалена от
тревна маса при кръстовището с отбивка от гр.Варна към село Долище. В
конкретния случай двете МПС-та са имали взаимна частична видимост.
Пътният участък е с главен път в посока гр.Варна село Въглен (път с
предимство) и второстепенен в посока гр.Варна село Долище - T-образно
кръстовище с три излаза - един процесен през който е преминал лекия
4
автомобил за навлизане на автомобилите от гр.Варна към село Долище, един
със знак „Стоп“ за навлизане на автомобилите от село Долище към главния
път в посока гр.Варна (който е следвало да използва правилно процесния лек
автомобил) и един за навлизане на автомобилите от село Долище към село
Въглен). Ограничението на скоростта в пределите на кръстовището е 60 км/ч.
В конкретната ситуация водачът на лекия автомобил е имал възможност
да забележи кабината и товарния борд на камиона преди да навлезе
неправомерно в пътното отклонение. Водачът на т.а. „Даф“ е реагирал на
опасността на около 54 метра преди точката на ПТП, което определя, че е
забелязал лекия автомобил и създалата се пътна ситуация в момент в който
лекия автомобил е бил в началото на пътното отклонение (точката на ПТП е
била непосредствено в ширината на пътното отклонение проектирана спрямо
главния път). Водачът на л.а. „Сеат“ не е реагирал на настъпилата пътна
ситуация, избрал е движение в насрещната пътна лента, а не спиране на знак
стоп, с които си действия е способствал настъпването на ПТП. Според вещото
лице по делото няма данни посредством които да се разгледа предотвратяване
на ПТП от страна на водачът на л.а.„Сеат“. Скоростт на л.а.„Сеат" преди и по
време на ПТП е била около 90 км/ч. При възприемане на предупредителните
знаци преди кръстовището и съобразявайки поведението си с техните
разпоредби, водачът е имал възможност да спре на знак стоп и да предотврати
ПТП при скоростта си на движение. Скоростта на движение на т.а. „Даф“
преди ситуацията довела до ПТП е била около 63 км/ч, а в момента на удара е
била около 27 км/ч по-ниска, около 36 км/ч. Независимо от скоростта на
движение на товарния автомобил удара е бил непредотвратим с оглед
действията на водача на лекия автомобил.
Съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че към дата 17.06.2019 г. лек автомобил „Сеат Ароса“ с per. № *
**** ** е бил застрахован в ответното дружество по риска „гражданска
отговорност на автомобилистите“.
От заключението на вещите лица К., М. и Д. по назначената и приета по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
процесното ПТП И. Д. Т. е получил мозъчна контузия - тежка степен, дифузна
аксонална травма със засягане мозъчния ствол, контузия на десен бял дроб,
разкъсване на слезката, повърхностно разкъсване на черен дроб, тежка травма
в областта на таза - счупване на дясна хълбочна кост, дясна тазобедрена ямка,
5
рамената на двете срамни кости, счупване на шийката на лявата бедрена кост,
обширен задперитонеален хематом, травматичен шок. Във връзка с тежката
черепно-мозъчна травма към настоящия момент се установяват следните
усложнения - постравмена енцефалопатия, включваща: левостранна
спастична хемипареза с контрактури на горни и долни крайници, по-изразени
за лява ръка, пареза на нервус фациалис в дясно, пареза на нервус абдуценс в
дясно, пареза на нервус хипоглосус в дясно, пареза на нервус трохлеарис
двустранно, частична сензомоторна афазия. Самостоятелна походка -
невъзможна. Тазови резервоари - не контролира. Контузията на мозъка е
обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота. Такова
разстройство на здравето е определила и контузията на десен бял дроб.
Разкъсването на далака е наложило хирургично лечение по спешност -
отстраняване на далака, т.е. налице е загуба на слезка. От друга страна без
навременно хирургично лечение това разкъсване би довело до смъртен изход.
В този смисъл е налице постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота. Повърхностното разкъсването на черен дроб е обусловило
разстройство на здравето временно опасно за живота. Установено е
многофрагментно счупване на тазовия пръстен двустранно, което е
обусловило трайно затруднение в движенията на снагата, трайно затруднение
в движенията на долните крайници. В причинната връзка с тези счупвания е
развилият се задперитонеален излив, който сам по себе си е определил
разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупването на ляво
бедро е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са
обусловили развитието на травматичен шок, който сам по себе си е определил
разстройство на здравето временно опасно за живота. Непосредствено след
получаване на травматичните увреждания са проведени по спешност
хирургично лечение и продължително консервативно лечение - оперативно
отстраняване на слезката, шев на черен дроб, метална фиксация на тазов
пръстен и ляво бедро, гастростома и трахеостома. Във връзка с тежката
съчетана травма глава, гърди, корем, таз, крайници, е проведено хирургично и
консервативно лечение. Според вещите лица състоянието на пострадалия
няма да се подобри съществено във времето. Всички описани налични
усложнения от черепно-мозъчната травма и най-вече от мозъчния ствол ще
останат занапред и завинаги. И към настоящия момент е налице деформация
6
в областта на горни и долни крайници, шийния отдел на гръбначния стълб.
Във връзка с развилите се усложнения от дифузната аксонална травма и
засягането на мозъчния ствол, обема на движението на горни и долни
крайници е силно намален, почти невъзможен за левите ръка и крак, като с
горните крайници реално не може да извършва хватателни движения, а с
долните свободно да се предвижва в пространството. Пострадалият има тежка
увреда на главния мозък и мозъчния ствол, която в настоящия момент се
определя като посттравмена енцефалопатия. Възможностите за пълно
възстановяване на силно ограничени и дори невъзможни. Главните увреди на
пострадалия се отнасят до централната нервна система - главен мозък и
мозъчен ствол. При травмата са увредени най-вече невроните на главния
мозък и най-вече тяхното преминаване през мозъчния ствол. В резултат на
това пострадалият е бил дълго време в дълбока кома, на апаратно обдишване
и парентерално и директно хранене през гастростома. В медицинската
документация няма данни пострадалия да е ползвал обезопасителен колан.
Всички описани травматични увреждания са резултат на действието на
твърди, тъпи предмети, респективно детайли от купето на лекия автомобил
реализирани в областта на главата, гръдния кош, корема, таза и левия долен
крайник. Предвид модела на лекия автомобил, в който е пътувал Т. и
деформациите, които са видни от снимковия материал - изместване на предна
дясна седалка назад и изместване на задна дясна седалка напред, реално той
би могъл да получи тези тежки травматични увреждания вкл. с поставен
предпазен колан. При правилно поставен предпазен колан и във връзка с
механизма на пътно транспортното произшествие - високоенергиен челен
удар между лекия автомобил и товарния автомобил, може да се реализира
внезапно, форсирано сгъване/разгъване на гръбначния стълб в шийния отдел,
при което да се реализира счупване/изкълчване на шийни прешлени с тежка
увреда на гръбначния мозък.
От заключението на вещите лица М. и Д. по комплексната
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
уврежданията на ищеца са резултат на тежка високоенергийна травма
реализирана в посока отпред назад спрямо намиращия се в седнало
положение пострадал, сближил се с задната горна част на предните лява и
дясна седалки. Използването на предпазен колан би ограничило
7
преместването на тялото към предна лява част на автомобила. При правилно
поставен изправен обезопасителен колан, ищеца не би влязъл в контакт с
задната горна част на предните лява и дясна седалки. При ненастъпване на
описаните травми в цялост биха се наблюдавали други, настъпили поради
възпиращото действие на колана и високоенергийния удар, водещ до
травмиране на органите в човешкото тяло. Използването на предпазен колан
би ограничило преместването на горната част на тялото и седалищните части,
но не би повлиял на нараняванията получени от нарушенията в целостта на
обема за превоз на пътници при лекия автомобил. В съдебно заседание
вещите лица поясниха, че от техническата документация не може да се
установи дали ищецът е използвал предпазен колан, поради което преценката
дали е имал колан следва да се извърши като се преценят кръвонасяданията в
областта на корема. Според вещото лице Д. такива кръвонасядания може и да
са били налични, но не са описани.
От допълнителното заключение на вещото лице Д. е видно, че
установените от 2012г. прояви на неорганична енуреза /напикаване/ са често
срещани при деца. При тях най-често се проявява по време на сън, след силни
емоции - страх, смях, при ниски атмосферни температури и др. Основно това
състояние е на психическа основа и не е резултат на увреждане на бъбреци
или пикочни пътища. Полученото след тежката черепномозъчна травма
състояние на невъзможност за контролиране на тазови резервоари е
денонощно и се дължи на следтравматични мозъчни увреждания, без изгледи
за подобрение. Това състояние няма нищо общо с проявите на напикаване при
деца, които обичайно преминават по време на пубертета. В резултат от
получената травма И. Т. не е в състояние да контролира тазовите резервоари
денонощно. В този смисъл към настоящия момент Т. не страда от моментни
ситуации на изпускане на урина. При него налице е несъпоставимо по тежко
състояние.
За установяване болките и страданията на ищеца по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. и А., чиито
показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства, при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК.
8
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно Д.ие от страна на застрахования, причинна връзка между
Д.ието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на лек
автомобил марка „Сеат Ароса“ с per. № * **** ** и ответното дружество е
безспорно между страните. Към датата на ПТП водачът на МПС е бил
обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
9
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да
предяви иск против застрахователя.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице, е необходимо ищецът да установи, че
причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от
противоправното поведение на застрахованото лице.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на
показанията на свидетелите А. Х., Н. Н. и Н. К., както и от заключението на
вещото лице М. по САТЕ, се установи, че ПТП е причинено по
непредпазливост от водача на лек автомобил марка „Сеат Ароса“ с per. № *
**** **, който е навлязъл в насрещната пътна лента и несъобразил скоростта
си на движение с разпоредбите на пътните знаци. Доводите на ответника, че
вина за ПТП има и водача на товарния автомобил А. Х. са необосновани.
Установи се от доказателствата по делото, че последният се е движел
правомерно по път с предимство и няма никаква вина за настъпването на
ПТП.
От заключението на вещите лица К., М. и Д. по съдебно-медицинска
експертиза се установява наличието на причинна връзка между процесното
ПТП и претърпените от И. Д. Т. травми: мозъчна контузия - тежка степен,
дифузна аксонална травма със засягане мозъчния ствол, контузия на десен
бял дроб, разкъсване на слезката, повърхностно разкъсване на черен дроб,
тежка травма в областта на таза - счупване на дясна хълбочна кост, дясна
тазобедрена ямка, рамената на двете срамни кости, счупване на шийката на
лявата бедрена кост, обширен задперитонеален хематом, травматичен шок.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от
деликт, а именно, че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да
го определи по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
10
ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Съгласно заключението на вещите лица К., М. и Д. по съдебно-медицинска
експертиза състоянието на пострадалия няма да се подобри съществено във
времето, всички описани налични усложнения от черепно-мозъчната травма и
най-вече от мозъчния ствол ще останат занапред и завинаги. Ищецът има
трайна загуба на трудоспособност 100%, установена с решение на ТЕЛК,
поставен е под пълно запрещение.
С оглед характера на причинените на ищеца увреждания и
невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните
травми, съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се
определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на
настъпилите вреди, а именно, че на ищеца са били причинени физически
увреждания – травми, довели до болки и страдания завинаги. С оглед на
изложеното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 500000 лева.
В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, тъй като той е бил без
поставен предпазен колан. Съобразно практиката на ВКС /Решение №98 от
24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. По отношение твърдението за съпричиняване
от страна на пострадалия съдът намира същото за изцяло неоснователно,
доколкото в разглеждания случай не се установи съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Вещите лица К., М. и Д. по
тричленната съдебно-медицинска експертиза, както и вещите лица М. и Д. по
комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза са
категорични в изводите си, че при правилно поставен предпазен колан и във
11
връзка с механизма на пътно транспортното произшествие (високоенергиен
челен удар между лекия автомобил и товарния автомобил) може да се
реализира внезапно, форсирано сгъване/разгъване на гръбначния стълб в
шийния отдел, при което да се реализира счупване/изкълчване на шийни
прешлени с тежка увреда на гръбначния мозък. Използването на предпазен
колан не би повлияло на нараняванията получени от нарушенията в целостта
на обема за превоз на пътници при лекия автомобил. Доколкото най-тежкото
увреждане, довело до 100% загуба на трудоспособност и поставяне на ищеца
под пълно запрещение, би настъпило независимо от обстоятелството дали е
бил с поставен предпазен колан, то възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен до
размера от 500 000 лева и следва да се отхвърли за горницата над 500 000 лева
до 2 000 000 лева.
По отношение лихвата за забава върху претендираната сума:
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от датата на отправяне на застрахователна претенция към
застрахователя по чл. 380 КЗ, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1,
т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
Претенцията е предявена пред застрахователя на 06.08.2019г. С оглед
направеното искане, главницата от 500000 лева следва да се присъди ведно
със законната лихва считано от 07.11.2019г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
12
Ищецът претендира разноски по списък – 695 лева заплатен депозит за
СМЕ и заплащане адв. хонорар на процесуалния му представител по чл.38,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗА. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска, възлизащи на 173.75 лева. В полза на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО
„И. И Й.”, се дължи адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.6
от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определено към датата на постановяване на решението на
13662.50 лева.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски (2400 лева разноски и
100 лева ю.к. възнаграждение по списък), съразмерно с отхвърлената част от
иска, в размер на 1875 лева.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК в полза на ТЛ-помагач не се
присъждат разноски.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси на основание чл.83,
ал.2 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси се
събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна
такса върху уважения размер на иска – 20000 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати на
основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД на И. Д. Т., ЕГН
**********, действащ чрез своя баща и настойник Д. Е. Т., ЕГН **********,
с адрес ****, сумата от 500 000 лева (петстотин хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП на 17.06.2019 г., причинено от водача на МПС л.а. „Сеат
Ароса“ с per. № * **** **, застраховано по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва
13
върху нея, считано от 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 173.75 лева (сто седемдесет и три лева и 75 стотинки),
представляваща нааправени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над присъдените 500 000 лева до
претендираните 2 000000 лева.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати на
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „И. И Й.”, БУЛСТАТ *********, рег. по ф.д.
№4/2019г. на ВОС, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.
„Вл.Варненчик” № 16А, ет.1, ап.7, представлявано заедно и поотделно от
управителите С. В. И. и Д. П. Й., адвокатско възнаграждение в размер на
13662.50 лева (тринадесет хиляди шестстотин шестдесет и два лева и 50
стотинки), на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2,
т.6 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
настойник Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, сумата от 1875 лева (хиляда осемстотин
седемдесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за
производството държавна такса в размер на 20000 лева (двадесет хиляди
лева) върху уважения иск, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София като
трето лице – помагач на страната на ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15