№ 23
гр. Луковит, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря Ивета Г. Димитрова
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно
наказателно дело № 20214320200053 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.И.И., ЕГН ********** гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. М.**,
срещу Наказателно постановление № 542807-0003948/19.10.2020 г., издадено от Ж.И.А. –
началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на
основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 3 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваното наказателно постановление, като издадено в нарушение на
нормите на ЗАНН, ЗДДС и другите подзаконови актове и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебното заседание. Депозира
писмено становище, с което заявява, че не оспорва приетата в обжалваното НП фактическа
обстановка. Навежда доводи за маловажност на случая и се иска същото да бъде отменено
алтернативно да бъде изменено с налагане на глоба в законовия минимум.
Административнонаказващият орган взема участие в съдебното заседание чрез
юрисконсулт П.С., която оспорва жалбата, навежда доводи за законосъобразност на
наказателното постановление и моли за потвърждаването му.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от
ФАКТИЧЕСКА страна следното:
На 03.10.2020 г., в 10:27 часа., е извършена проверка от инспектори по приходите в
ЦУ на НАП - св. К. К. С. и св. Р.Н.А., в търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС – щанд-маса, находящ се в гр. Луковит, обл. Ловеч, Общински пазар – Луковит,
стопанисван от жалбоподателя А.И.И.. При проверката е установено, че жалбоподателят
извършва продажба на щанд-сергия на дамски и детски дрехи с цени от 6.00 лв. до 12.00 лв.
Проверяващите установили, че в търговския обект няма монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство. Установена е налична сума от 13.00 лв от извършена
продажба, изброена и описана в опис от жалбоподателя А.И.И.. За направените констатации
бил съставен протокол за извършена проверка № 0294226 от 03.10.2020 г.
1
При тези данни св. К. К. С. съставила на жалбоподателя АУАН № 0003948 от
03.10.2020 г. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин. Актът е съставен в присъствието и връчен
на нарушителя, който го подписал без възражения. Писмени възражения в срока по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е установено и посочване на правната му квалификация, на
19.10.2020 г. е издадено атакуваното НП от началника на отдел "Оперативни дейности" - В.
Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 3 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства: АУАН, протокол за извършена проверка, ведно с опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката, заповед № ЗЦУ –
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и др., свидетелските показания на
актосъставителя К. К. С. и свидетеля по установяване на нарушението Р.Н. А., които съдът
кредитира като непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран
субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение),
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник отдел
"Оперативни дейности " – Велико Търново в ЦУ на НАП, а АУАН също е съставен от
компетентно лице – инспектор по приходите в ЦУ на НАП съгласно представената
заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта
и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да
отмени оспореното НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 185, ал.2 вр. 118, ал. 4, т. 1 и т. 3 от ЗДДС за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите.
Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
на започване на дейността на обекта. От фактическа страна по делото безспорно се
установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по
продажба на стоки и услуги, не е монтирано фискално устройство. По смисъла на пар. 1, т.
41 от ДР на ЗДДС "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например:
2
маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да
служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е
част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил описаното в НП
административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В обжалваното наказателно постановление
извършеното нарушение е подведено под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице, което извън случаите по ал. 1,
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на
финансите да издадена наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба
задължения (в това число и на чл. 7, ал. 1) се наказват точно по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС,
тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на
чл. 118 от ЗДДС. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя като физическо лице
глоба в размер на 500 лв., като е счел, че в случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС. В настоящия случай е констатирано, че в обекта
не е монтирано фискално устройство. Липсата на фискално устройство води до
нерегистрирането на паричните средства, преминаващи през търговския обект. По този
начин жалбоподателят не отразява своите приходи. Самото естество на нарушението е
такова, че същото води до неотразяване на приходи. С поведението си жалбоподателят е
нарушил правилата за отчетност на паричния поток, преминаващ през търговския обект.
Настоящият състав счита, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е
за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че
нарушителят не е наказван за други подобни нарушения има решаващо значение за
индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Като се
вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в
търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като
такова с ниска обществена опасност. Налага се извод, че липсват обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид.
Както вече се посочи на физическото лице е наложена глоба в размер на 500 лв.,
която е над минималния размер, предвиден в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. При определяне на
наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до извод, че
справедливото наказание, което следва да се наложи на лицето е глоба в минималния
предвиден размер в санкционната норма - 300 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на
отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона
минимум се явява необосновано и несправедливо. Това е така, тъй като са налице
смекчаващи вината обстоятелства, а именно – липсата на данни за предходни нарушения на
3
данъчното законодателство. При наличието единствено на смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание в случая е глоба в минимален
размер. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от
ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в санкционната му част, като размерът на наложеното на жалбоподателя наказание
глоба следва да бъде намален до предвидения минимум от 300 лева.
Искания за присъждане на разноски не са направени.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т.4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 542807-0003948/19.10.2020 г., издадено от
Ж.И.А. – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с
което на А.И.И., ЕГН ********** гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. М.** е наложено
административно наказание глоба в размер на 500.00 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл.
118, ал. 4, т. 1 и т. 3 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4