О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...01.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 14 по описа за
2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от РАПИД КБ ООД гр.София, ЕИК
*********, действащо чрез адв.В.Павлов, против Определение № 13149/07.10.2019г.
по гр.д.№ 7211/2019г. на ВРС, с което е прекратено производството по
делото.
В частната жалба се навеждат твърдения за
неправилност на определението. Твърди, че извода на
съда противоречал на постоянната практика, съгласно която предявяването на иска
по чл.422 ГПК е действие, съставляващо част от проведено заповедно
производство, тъй като иска се считал предявен от момента на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което и той следвало да бъде
разгледан единствено от комп.надлежен съд, но не и от арбитражен съд. Моли
да бъде отменено постановеното определение и да бъде върнато делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
От ответната
страна по частната жалба ДИСКОРДИА АД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Н.Налбантов,
е постъпил отговор, с който се моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. №7211/19г. на ВРС
е образувано по подадена искова молба от РАПИД
КБ ООД гр.София, ЕИК *********, против ДИСКОРДИА
АД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно
основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от
21324,88лв главница и 296,20лв-лихва за забава , ведно със законната лихва от
заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№457/19г.
на ВРС.
С отговора на
исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора по съображения,
че в договора страните са уговорили арбитражна клауза.
С обжалваното
определение ВРС е приел, че в случая е налице уговорена между страните валидна
арбитражна клауза, поради което и не е компетентен да разгледа производството
по делото.
Така направеният
извод от ВРС се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. По делото няма
спор, че със сключения между страните договор, въз основа на който се търси
ангажиране отговорността на ответника, те са договорили при спорове, същите да
бъдат разглеждани и решавани от АС при БТПП-София. Безспорно е още, че в срока
за отговор на исковата молба ответното дружество се е позовало на арбитражната
клауза и е поискало прекратяване на производството по делото. Доколкото спорът,
въведен с исковата молба, е имуществен такъв, то той не попада в изключенията
на разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК. От постигнатата между страните договореност
в чл.17 от сключения помежду им договор не се установява нищожност на
арбитражното споразумение, съответно, че същото е изгубило силата си или не
може да бъде изпълнено.
С оглед на това съставът на окръжния съд намира, че ВРС не е компетентен
да разгледа производството по образуваното дело, тъй като същото не му е
подведомствено, и съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗМТА правилно е
прекратил същото.
Изложените в жалбата доводи за неприложимост на арбитр.клауза при
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК не се споделят. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, а
съгласно ал. 2 могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само
по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Обстоятелството, че ищецът е избрал да защити правата си чрез образуване на
заповедно производство по чл. 410 от ГПК, не може да обоснове извод за дерогиране на арбитражното споразумение
между страните. При липсата на двустранно изразена воля за промяна на
договорния регламент, не е налице основание да се приеме, че е отпаднала
приложимостта на клаузата на чл.17, т.е. същата се явява валидна и задължителна
за страните по договора и всяка от тях има право да се позовава и да иска
нейното приложение. В този смисъл не може да бъде отречено правото на
наср.страна да се позове на договорената арбитражна клауза и съответно при
наличието на законовите предпоставки да получи защита съобразно нея дори и в
хипотезата на образувано заповедно производство, приложение към което намират и
общите правила на ГПК. След като ищецът е предпочел вместо да спази изричната
уговорка в сключения договор за разрешаване на споровете от арбитражен съд, да
предяви претенциите си по реда на заповедното производство, то той е поел риска
при позоваване от ответника на арбитражната клауза производството по делото да
бъде прекратено, а заповедта за изпълнение- обезсилена.
Предвид
изложеното съдът намира, че ВРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13149/07.10.2019г., постановено по гр.д.№ 7211/2019г.
на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: