Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 115
гр. Сливен, 24. 09. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на втори
септември, две хиляди
и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 105 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Х.Т.К., подадена
против Решение № 200 от 12.06.2020 г., постановено по АНД № 62/ 2020 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 19-0804-002887 от 13.11.2019 г., издадено от Началника на Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на Х.Т.К., за нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се
отнемат 12 точки.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като са нарушени императивни норми
на ЗАНН и неправилно е приложен материалният закон. Излага съображения, че: е
налице разминаване между описанието на нарушението в АУАН и НП и посочените
законни разпоредби, които са били нарушени виновно; съдът не е разгледал
съществените различия в обстоятелствената част на НП и АУАН; посочената в НП
скорост не е индивидуализирана с управляваното от жалбоподателя МПС; нарушена е
нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН; Районният съд неправилно е приел, че
Протоколът от 28.07.2019 г. е надлежно попълнен; налице са съществени пропуски
при съставянето на този протокол; на въпросното място ограничението на
скоростта е 90 км/ч, а не 50 км/ч. Моли обжалваното съдебно решение да бъде
отменено. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото и в
първоинстанционното производство.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба
чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде
уважена.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Сливен,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в
НП административно нарушение; изложил е съображения за неоснователност на наведените
от жалбоподателя доводи; направил е изводи, че са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./ и че
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя; счел е, че наложените наказания са правилно определени.
Районният съд правилно е потвърдил процесното НП като
законосъобразно. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 28.07.2019 г. в 09:17 часа, на път І-6,
в с. Трапоклово, община Сливен, до бистро „Женика“, в
посока за гр. Бургас, жалбоподателят, при разрешена максимална скорост в
населено място 50 км/ч, е управлявал мотоциклет с Рег. № ……….. с измерена
скорост 112 км/ч и наказуема такава – 108 км/ч (след приспаднат толеранс от 3%),
установена с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип „ARN CAM S1“ №
11743СС и фиксирана в снимка № 0066291. За констатираното нарушение-
превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч в населено място, на
жалбоподателя е съставен АУАН от 08.10.2019 г., който му е връчен на 25.10.2019
г. Въз основа на съставения АУАН, на 13.11.2019 г. е издадено процесното НП.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената
максимална скорост на движение в населено място за управляваното от жалбоподателя
пътно превозно средство е 50 км/ч. За превишаване над 50 км/ч на разрешената
максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба
на чл. 182, ал. 1, т. 6, която в
разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган, както обосновано
е приел и Районният съд.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Констатациите в съставения на 08.10.2019 г. АУАН не са оборени от установените
факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното
производство гласни доказателства, както и писмените такива, кореспондират с
констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с
предписаната му от закона доказателствена сила.
С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно
приложение на материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната
му отговорност.
Противно на твърденията на жалбоподателя, в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Както съставеният АУАН, така и
издаденото НП, съдържат съществените реквизити, предвидени съответно в нормите
на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,
като действително изпратената до нарушителя покана по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, не е подписана от длъжностното лице. Но настоящият съдебен състав
преценява това нарушение като несъществено, тъй като не е довело до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. АУАН е връчен на
жалбоподателя – последният се е запознал със съдържанието му, имал е възможност
да изложи своите възражения по акта, запознат е бил с правото на писмени
възражения по АУАН в определения от закона 3-дневен срок от подписването на
акта. В НП нарушението е описано в достатъчна степен, посочени са обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Налице е
съответствие между приетото за установено от наказващия орган в НП и събраните
по делото доказателства. Липсва твърдяното от жалбоподателя разминаване между
описанието на нарушението и посочените законни разпоредби, които са били
нарушени виновно. Налице съответствие между описанието на нарушението –
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, и разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която е приета като нарушена. Посоченият в АУАН и НП
пътен знак Д11 е с предписание– „Начало на населено място“, и не представлява
забранителен знак, в какъвто смисъл за неоснователните твърдения в жалбата. Не
са налице и твърдените от жалбоподателя съществени различия в обстоятелствената
част на НП и АУАН. Допуснатата в НП техническа грешка в наименованието на
населеното място– изписване на с. Трапоколово, вместо
с. Трапоклово, не буди съмнение относно точното наименование на населеното
място, в което е извършено процесното нарушение, а известната разлика между
АУАН и НП относно изброените категории не променя извода за съставомерност на
извършеното деяние.
Не се споделят и твърденията на жалбоподателя, че посочената
в НП скорост не е индивидуализирана с управляваното от него МПС. Видно от
приложената към преписката снимка № 0066291, измерената с АТС скорост на процесното МПС след приспаднат толеранс е
108 км/ч, приета и от наказващия орган като скорост, с която е управлявано
превозното средство.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за
съществени пропуски при съставянето на Протокола за използване на
Автоматизирано техническо средство или система /АТСС/. Съдържанието на същия е
съобразено с изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
С оглед конкретните обстоятелства, в цитираната
Наредба липсва изискване да бъдат указани
началото и краят на контролирания участък. В разглеждания случай, видно от
данните в Протокола за използване на АТСС, не се касае за контрол във време на
движение с мобилно АТСС, поради което и е неприложимо изискването на чл. 10,
ал. 2, пр. 2 от Наредбата.
Неподкрепени от доказателствата по делото са и
твърденията на жалбоподателя, че на мястото на нарушението ограничението на
скоростта е 90 км/ч, а не 50 км/ч. Приложеният в тази връзка към жалбата
документ, озаглавен от жалбоподателя „Справка от масива на МВР“, не води до
друг извод, тъй като няма характеристиките на официален документ.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 200 от 12.06.2020 г., постановено по АНД № 62 / 2020 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: